Б. Смирнов
Развитието на вишнуизма и паралелния на него шиваизъм повдига редица важни въпроси, тъй като това развитие отразява процеси, които са се проявявали вътре в арийското общество в средата на първото хилядолетие пр. н. е., а така също и процесите на сливане на придошлите арии с местните племена. Развитието на двете религии, или както често ги наричат, „секти”, има не само редица общи моменти, но и ред различия. Може да се каже, че общото е в процесите на сливане на придошлите арии с народите, принадлежащи към „културите на Инд” и дравидите, а различията отразяват класовите противоречия вътре в арийското общество.
Култовете на Кришна-Копала и Бхагават-Пашупати
В култа на Вишну-Нараяна са се слели, видно е, ред култове от неарийски произход, съвсем повърхностно обединени от брахманите с името на едно от второстепенните ведически олицетворения на слънцето, помощникът и другарят на Индра – Вишну. Копала (Пастирът на кравите) и Пашупати (Владиката на животните) са без съмнение санскритските имена на бога или на боговете на пастирските племена. По времето на идването на ариите в Индия (Въпросът за родината на ариите е неразрешен окончателно. Няма съмнение, че те са дошли в Индия от север. Като най-вероятно се счита предположението, че ариите са дошли от Средна Азия, от областта на Мара, басейн Мургаба т.е. от приазовските степи. Отран счита, че това се потвърждава от топонимията: той предполага, че най-древното място на битуването на ариите е била „Страната на реките” – Синдиха около Азовско море. Това название ариите запазили. Реката, около която те в началото се настанили, наричали Синдх /Инд/, което значи „река”, „море”. Времето на идването на ариите в Индия е било около 2000-1200 г. пр. н. е. Техният път бил през Иран, където част от тях останали и запазили своето име „арий” /иран/, а в Индия това име се запазило за трите висши касти /варни/, които считали себе си за завоеватели – вж. Отран, L. с., т. II, стр. 14-15.), осъществено в средата на второто хилядолетие пр. н. е., били пастири-номади, но може с голяма увереност да се каже, че ако нямаме предвид санскритските имена, пастирските наименования не са арийски. При ариите по това време, както предполага Масон-Урсел, Копала проявявал всички черти на мъжа в мъжката комуна на матриархата: той е веселият любовник на пастирките, макар да отдава предпочитание на една от тях. Двата бога са свързани със синьочерния цвят. Това е особено ясно за Копала, когото наричат още Кришна (Черният). По-малко ясна е цветовата символика при Пашупати: наричат го още Нилакантха (Синкавият), но по-късно, както при Шива, той е бил свързван с белия цвят, по-точно – с пепелно-сивият цвят, тъй като трупът при изгарянето се превръща в бяло-сива пепел, и шиваитът-йогин, който се натрива с тази пепел, като следва примера на самия Шива, владиката и учителят на йогите, великият и страшен разрушител. Но в най-древните времена Шива се свързвал с тъмносиния цвят, а брахманите го привлекли в своя пантеон и го нарекли Рудра (Ревуна), носещ се в тъмносините буреносни облаци. Според Арбман Рудра се представял тъмнокос и тъмнолик, като бог, свързан със земята. Тези признаци се пренесли върху Шива. В „Айтареябрахмана” (V, 14) се казва, че Рудра е облечен в черни дрехи (krishnavāsi – чернодрех); той е с тъмносиня кожа (впоследствие така започнали да изобразяват Яма, в много отношения свързан с Рудра). Шива също се изобразява като йогин, наметнат с черната кожа на лопатар или в кожа на слон (Арбман, стр. 38); обичаят на аскетите да носят черна кожа неведнъж се отбелязва в „Махабхарата”; той се е запазил до наши дни. Женският ипостас на Шива, на неговата творческа сила, е страшната богиня Кали (Черната /i Kwi/), се изобразява и днес с тъмносиньо тяло. Двата бога, Кришна-Копала и Шива-Пашупати, най-вече вторият, е свързан със Северна Индия и планините (където завоевателите арии прогонили местните, според Масон-Урсел), с Хималаите – любимото обиталище на Шива; според една от двете версии на мита за произхода на Дурга-Кали, тя е дъщеря на Химавата (по друга версия – дъщеря на Дакши). Шива много обича планините Мандара и Кайласа (вж. „Махабхарата”, III, 43, 21); в Хималаите съществува знаменит храм на Шива – сталактитова пещера, в която от леда се е образувала фигура на лингам; там и днес се извършва поклонничество (вж. Дж. Неру, „Автобиография” и Ромен Ролан, Събр. съч., т. XIX, на руски – бел. С.С.). Кришна-Нараяна също е свързан с Хималаите и дори със задхималайските планини на тайнствения „Бял остров” („Нараяна”), той е свързан с планината Гандхамадана, която легендата за Рама пренесла на юг, зад хребета Виндхя; по други предания тя се намира в областта на средното течение на Ганг и дори в Хималаите. Двата бога са свързани със символиката на змията и това е един от най-древните символи. Той е присъщ на месопотамската, египетската и индийската култури. Характерното за него е, че той винаги е амбивалентен. В Египет ритуалът на клетвата и проклятието на Апопи се извършвал всеки ден сутринта, за да се помогне на младия Гора, синът на Озирис, да се справи с вечно унищожаваният и вечно наново раждащ се цар на тъмата и мрака, князът на Смъртта Апопи (Апопи е много близък на индийския Шеша-Ананте). Негово величество Ра бил ухапан от змия, която желаела да проумее „сегашното”, „тайно” име Ра. Парливата и умъртвяваща змийска отрова ни дава основание да свържем змията с огъня, с неговата разрушителна сила, от друга страна змиите (две кобри) – са уреус на фараона, символ на дълголетието и здравето. [...]
Превод: С. Савчев
