Има и хора,

за които скуката е … естествено състояние.

 

Малоумие: „Труд“ редактира Толстой

Научаваме, че „Труд“ трудно преглъща „Война и мир“ и заедно с други малоумници е пуснал романа в … сто (!) страници… Плешиви умчета, вашето изданийце може и да го продадете, ама онзи, който „не може“ да прочете оригинала, само поради обема му, дори и да „прочете“ вашата редактирана глупост ще си остана точно толкова тъпичък, колкото и преди това. И ваш почитател ще си остане, разбира се.

Впрочем защо не си издадете вестника някой ден във формат А4 в страничка и половина?! Ще е напълно достатъчно и все ще го прочете някой… Пък ще бъде и в стила, който сте започнали…

Човек е

най-щастлив в самозабравата, когато не си задава въп­роси и e безчувствен към самостойността си на отделен от всичко и всички чо­век. Щастието е тъкмо в „привидната вечност“, в онова, което другаде нарекох „невинното безсмъртие“…

Новият – 55 – брой на „Andral“

Освен да започваме публикацията „Санкхя и Йога“ на Б. Смирнов, нещо, писано преди близо половин век и никак незагубило от своята дълбочина и което изследва интригуващо духовни явления отпреди 20-25 века, в този брой пускаме две стихотворения на Рамар, очерк от „В подножието на Хималаите“ на Георгий Цветков, „Два политически опуса“ на Илко Йорданов от „Отворено общество“, писани последователно преди и след вторите избори т.г., статия на Анастасия Пашова и Галина Мачикова за ромския етнос в Кюстендил, кратичко изясняваме „Историята на една снимка“, която публикувахме в предната книжка, свързана с един роднина по бащина линия на Георги и Стефан Джагарови, нещо разказано ни от бай Стефан и завършваме с Vachani отпреди 1000 години в превод на ромски език. За капак – прекрасна снимка от Джайпур, Индия на задната корица на списанието, предоставена ни от г-н Асен Генов и Дружество „Веда“, за което сърдечно благодарим. И този брой може да се намери в книжарница „Клио“ в градинката на „Кристал“ (срещу ЦДНА)  в София.

Открито в Упанишадите

Борис Смирнов, Из „Пуруша и пракрити”: Доколкото праната и пракрити губят в системата значение на живот въобще и на изразяващото живота съзнание, Санкхя постепенно започва да усвоява две нови понятия: „поле” (kshetra) като обект на деятелността в най-широк смисъл и „Познаващото поле” или „Позналият полето” (kshetrajna) като субект на тази деятелност.

Този нов термин, неизвестен на ранните Упанишади и познат само на по-късните („Майтраяна”, „Кшурика-упанишада”, но пък за „Шветашвара-упанишада” не е познат), в текстовете на „Махабхарата” все още не е изкристализирал съвсем ясно, както недостатъчно е било изкристализирало учението за двайсет и четирите и двайсет и петте татви. Санскритският текст еднакво използва термина kshetrajna, като говори за двайсет и четирите и двайсет и петте татви (в превода се прави опит на най-важните места да се направи отсенка на понятието за двайсет и четвъртата татва, – джива, – като „Познаващото поле”, и двайсет и петата татва – като „Позналият полето”). В Упанишадите ведическата дума purusha се среща рядко; в ранните Упанишади – в смисъл на „човек”, „мъж”, но колкото по-късни са Упанишадите, толкова думата „пуруша” поема смисъла на „човекът на вселената”, Odom ha kadmeini [това odom [o dom – човек-ът] дали няма нещо общо с o dom, o lom, o (u) rrom?!? Естествено, че има, нали dom, lom, rrom не значи друго, а просто „човек”! – бел. С.С.]. Така употребяват думата „Майтраяна-” и „Шветашвара-” упанишадите. Трябва да се признае, че двете думи purusha и kshetrajna – са термини, характерни за Санкхя, макар и да не са нейни съз­дания. Най-ясно те са обяснени в глави XIII и XV на „Гита”.

Бел. С.С.:

Само заради тия три редчета в квадратните скоби си заслужаваше да преведа 100-те страници сложен философски текст. Подобни открития, да, открития!, които всеки чака дълги десетилетия, са наистина редки, но пък … необикновено сладки!!! Хубаво е, че текстът е на руснака. И то – в Упанишадите… Много зрънца истина има в свещените книги и е прекрасно, че писаното слово има способността да съхранява паметта на историята. Пък слепият рано или късно ще прозре…

 

Ненаситил се на егоизма,

на „новия“, „модерен“ егоизъм, как да понасяш „другия“?!?

„Нацията“ като идея

идеално пасва на зреенето на самочувствието на народите, които го нямат или което е уронено през вековете. Ако някъде на запад животът им го връща за инвазията им преди три-четири столетия в какви ли не кътчета на земното кълбо, то у нас не животът ни го връща, а ние връщаме на живота. Като забравяме, че на живота … просто не може да се върне … нищо. Тоест, падаме си ма-а-алко нещо глупавички.

След като

преди епохи Разказвачът беше казал за една от своите героини, че изпитва “отвращение към живота” и бе употребил латинското taedium vitae, днес пак Той вероятно би се спрял на еквивалентното, но по-близко философско понятие nirveda.

УЧЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО (МОКШАДХАРМА)

Из „Санкхя и Йога“

Б. Смирнов

От учението за самсара логически произтича учението за освобождението (мокша). Всички индийски философски системи, признати като ортодоксални, издигат освобождението като своя крайна цел, свой идеал, но всяка от тях го разбира по свой начин. Разбирането на смисъла на освобождението се обуславя от разбирането смисъла на самсара, но само отчасти. Всички индийски философски школи учат за Абсолюта, за Пределно проявеното, но разбират това Пределно доста различно: като започват с абсолютната пустота çunya, която е и абсолютната реалност и завършват с Абсолютния Субект, Атмана Сат-Чит-Ананда (Битие-Знание-Блаженство). Разбирането на отношението на Вселената и Абсолюта също е различно в различните школи. Така абсолютните адвайтисти (Веданта Шанкара) и дуалистичната Санкхя Ишваракришна отричат каквато и да било връзка между Абсолюта и космоса: адвайтистите защото светът е илюзорен, а това означава, че и всяко отношение към него е илюзорно, а адептите на санкхя го отричат, тъй като Абсолюта не може да бъде причастен към неабсолюта по силата на своето определение. Школите на относителния монизъм Рамануджи разбират връзката на Абсолюта с космоса както бхакти, при това разбирането за бхакти в прехода от „Бхагавадгита” към средновековните мистици приема все по-изразен полов характер.

ГРАЖДАНСКИЯТ ВОТ НА МАЛЦИНСТВАТА

Илко Йорданов

Опус втори от „Два политически опуса“

Силата на гражданската мобилизация блокира опитите за купуване на 41-то народно събрание. Изборният абсентизъм (негласуване) отстъпи на относително въздържание от покупка на гласове от страна на пресметливите политически брокери, предусетили мощната вълна на гражданския вот, срещу която дори и парите им се оказват безпомощни.