На вратата се позвъни и комшията два етажа под мене изсипа за секунди вагон от емоции. Опитах се да го успокоя и не знам дали успях, но разбрах най-сетне какво го тормози. (още…)
Браво, Сашо!
Ново двайсе! Александър Йорданов - бившият литературен историк и критик, бившият дипломат, бившият председател на … Народното събрание, бивш колега и приятел, бивш мой млад войник в поделение 70080 в Бургас и днес политик почти в оставка … ще остане в историята и с това, че си е поискал 100 бона, за да лобира за някого си пред родното СДС. Ние гласувахме за тях сума години, пък те си правели бизнеса хората. Щом за такова нещо се иска по 100 хиляди, какво ли са си искали и какво ли са си гушнали, когато са били на власт…
Да тръгна някой ден…
Савчо Савчев
Да тръгна някой ден.
Слънцето меко припичаше и ще поръбва очертанията на сини борове, хълмища с мощни задници и ей онази цивилизована планина отсреща.
А миглите ми се лутат всред нервите и дъхът ми хрипкаво поема дивия прах на заключеното, заключ, ключ.
Какво ме чакаше.
Сей. Вълшебен дъжд. Сняг от дива вишна. Градушка нежност.
Ноа-ноа. Боите. Извор. Да се къпем голи. “Трябва да ме биеш, да ме удряш много”.
Срещат се у мен. По тайнствен и капризен начин.
Какво тече? Как тъй е съхранено всичко? Кой съм?
Мириси източно-строги. Мириси санталово-сластни.
Как да изтръгна бледата резеда, откроената резеда, мургавата резеда!
Пантера. Гъвкава черна пантера с кръвнишка раззината паст.
И ревът в дива нощ.
Там някъде подобно сянка между побелели вишни. И цветове небесно-меки, и жестове гъвкаво-нетрайни, и поглед, сключил мъдър ъгъл с крайчеца на устните.
Там някъде подобно сянка между златистото на пясъка, огромните листа и солените пръски на океана. Тупапау? А, не. Друго е да осветиш небето.
Да тръгна някой ден.
Луната ще припка между облаци, показваше полулице - присмехулно-разочароващо. Бил съм. Друг съм. А какъв ще бъда?
Стъкленица пада в забавено движение и всичко бе толкова красиво в мига на удара. Звуци разпиляни, акорд на пищящата освободеност. И тишина. А след кълбото тишина?!
Там си сигурно. Ще седнеш на ливада, обръсната до синьо - бяла маса, столове бели, смокинг бял. “Сок от портокали, моля”!
Или пък - в тиха, много тиха катедрала очите ти ще галят стенописи и икони и вътре в себе си се молеше без и да помръдваш устни.
Плувам в пространството на несбъднатия спомен.
Плувах във времето на преброени глътки.
Ще плувам ли? Нима във водопада органови звуци дочувам флейтата на призива?!
Рея се в кочина.
Кое прасенце гълта свобода?!
Да тръгна някой ден…
Остров на тишина и дух
Савчо Савчев
Трябва да знаеш какво търсиш, за да „намериш” тази Галерия и Колекцията вътре. Тя е Остров от тишина и дух.
Бях влизал преди години в Галерията на Светлин Русев, но тогава си спомням, че все още не беше окончателно завършена и домакинът помоли да я посетя след време. Преди две-три седмици гледах по една от телевизиите съдържателен филм за тази забележителна колекция. Днес входът за Галерията, красив с лекото хлътване на малката площадка и колоната от сив камък и тъмночервена фуга, е точно срещу резиденцията на папския легат в София и ако решите да изпитате истинско удоволствие от досега с великолепни творби предимно на българския творчески дух от няколко столетия насам, ще бъдете посрещнати от красиво момиче, което пъргаво ще включи светлините и ще побърза ви остави насаме с творбите от камък, дърво, масло и метал, събирани десетилетия и изложени с много вкус и с вложени предварително идея, отношение, а без съмнение и – любов. Това не е първата колекция на големия наш художник и колекционер, преди години той подари друга сбирка на Плевен, където, доколкото си спомням, преустрои някаква стара баня и я направи художествена галерия. Колекционерът не е „успял” да спре вътрешната си склонност и потребност да „събира”, не да „разпилява” – това е от красивите „болести”, пълни със смисъл и творческо отношение към света, характерна за хората (не само) с възможности, но и до живот, стига вирусът на „странния занаят” да успее да те завладее.
Колекцията не е „тематична”, нито от определена епоха, нито със строга жанрова насоченост, нито възрастова, нито „национална”, тя просто е … хубава. Има неща от 16 век и от днешния ден. Има от живи автори, но и от анонимни творци, има от много старо дърво, но и от вековечен камък, има на религиозна тематика, и то от различни континенти, но и съвсем модерни творци от края на 19 и началото на 20 век, има и от мъже, но и от жени. И с най-различен жанров обхват. Това са все творби, купени от или подарени на Светлин Русев и които с нещо са докоснали негови усетни мембрани за красота, идея и стил. Нещата са събирани не само с години, цялото това пространство, ведно с творбите, които са пред очите ви, е „моделирано” постепенно – с отделените вътрешни пространства за някои от творбите и осмислянето на тия пространства с цялото, с осмислянето на нещата не само в хоризонтален обхват, но и вертикалана разположеност на багри, идеи и форми и общо, хармонично „звучене” на цялото. С „видността” на повечето от изложените творби и нарочната скритост на други в нишите на балконните пространства, но и „параванните” в залата долу. Мислено е – и за пропорции, и за обеми, и за багри, за идеите на отделните платна, скулптури, икони и пр. и вложените послания на различните художествени цялости. И най-накрая за общото звучене на Цялото. А то прозвучава като хубава, хармонична симфония. Това е остров на духа, който наистина красиво контрастира с всичкото онова, което е отвън, което отново те чака, пристъпиш ли от прага на Галерията върху плочките на тротоара. С нея Светлин Русев е дал на България и на Европа с пълни шепи и в пряк, и в преносен смисъл с идея за Големите стойности в Изкуството и Живота. Че си сам всред великолепните творби в Галерията, нека не те същисва…
На излизане няма как да не произнесеш тихичко в себе си: „Благодаря!”
