На кого ли не се е случвало да му хрумне нещо, но да не го запише и то да „оттече“. То добре и че се случва – толкова сме задръстили с гениалните си глупости хартията и ефира, та преди години дори нахвърлих ядни редове срещу болестта непрекъснато нещо да създаваш. Уж, де.
Но ето, че някои думи и жестове не си отиват…
Преди две-три години чакам трамвая на спирката на Халите и без да искам до ушите ми достига разговорът на двама в черно облечени отци. Удиви ме странната им позиция – тъй строго-злобно отреагирваха построяването от Столична община на наистина красивите нови мраморни чешми и онзи кът в дъното на архитектурния комплекс между Централна баня и сградата на днешната Сметна палата с римските колони, езерцето и бронзовата фигура на римския бог, май беше Асклепий (търсих-търсих информация, за да не сбъркам, но … не успях да намеря, уви), който прекрасно хармонира с близките руини зад блока и в подлеза пред Президентството, със страхотното откритие на римския амфитеатър на „Дондуков“ и толкова още древни архитектурни светини на прастара София, всичките – на територия в диаметър от няколкостотин метра. Същината на техния разговор беше, че … трябвало да се направи нещо да се спре непростимото ново строителство на … езически паметници, които влизат в противоречие с християнската религия. Повтарям – разговорът беше с много злобна отсенка, със странна решителност в очите, която ми се стори тъй чужда за 21 век. Техният диалог ми направи впечатление и остана в съзнанието ми, защото в една ли книга сме срещали страници за противоборството на религиите, един ли филм е отражение на този феномен – с каква ярост са защитавали светите отци „идеите” си, колко кръв са проливали адептите на „старото” и „новото”, а и днес не виждаме ли с каква самоотверженост, безкомпромисност и как силово религии и секти завладяват все повече души и все повече земи?
В думите им няма „култура”, няма „епохи”, липсва каквато и да е „широта” на мировъзрението и пр. … абстрактности и отвлечености. И разбираш, че животът си тече по някакви свои закони, в някакво свое русло, че има вечни проблеми ведно … с вечните интереси. И почваш почти да провиждаш назад в епохите моретата от кръв, когато христианството се е разделяло на староверци и други, на такива, които признават иконите и на иконоборци, наречени после православни и католици, а още по-после католиците – на паписти и протестанти и пр., и пр., то край няма и разбираш, че не може и да има. И тъй е не само с христианската религия, тъй е и с индуизма в миналото, тъй е и с исляма преди няколкостотин години, а и днес, където човеците се разделят на такива, които признават зетя на Мохамед, а другите – не… И се избиват помежду си като намират съвсем „законни” основания за „това” – човек по какъв ли признак и по какво ли не може да се раздели с другия и да не му се озъби… И тъй е с всяка религия.
А религията не е друго, освен комплекс от идеи и тяхното прокарване в ритуалния живот на хората. И в тия няколко думи се побира животът на човека от века.
