Забележете движението на приватизационните щения на новобогаташите – навремето се тръгна от прокарването на реституционните закони, направи се всичко възможно в България да не дойдат големи инвеститори с една единствена цел – да се натрупа голям капитал от хора-”родолюбци” и да не се даде възможност на чужденци “да купят България” – една много удобна теза от вече 15 години, която в днешно време се прилага по отношение и на земеделската земя. Принципът е същият – Парламентът прие закон до 2014 г. земята да не се закупува от чужденци, а скритата идея на това беше дотогава тя да бъде изкупена от “родолюбивия” неокапитализъм, за да може след тая дата същата тази земя съвсем свободно, за която уж плачат днес “жреците” на българското, да я препродават много по-скъпо независимо на кого!! (Може ли една земя днес да е “свещена” и да не се продава, а утре да е по-малко свещена и да се продава?!?)
Та да се върнем към процеса на приватизация. Навремето се тръгна от видимото, за да се стигне днес до невидимите и много по-важни неща. Постепенно се премина към приватизиране на идеи, на символи, на герои на България и на какво ли не друго. Абе всичко, което може да се прибере в джоба, ама никак не се съмнявайте, ще бъде затулено в буркани и по всякакъв начин ще се мъчат да ви уверяват и днес, а още повече в бъдеще, че това е само тяхно и никому другиго. Ако пък не ви го казват явно, то ще правят всичко възможно да ви убеждават, че само “те” са носителите на родното, на символите, на националните светини, че само и единствено те са “законните” изразители на тия идеали, че само и единствено те имат правото да веят националното знаме и пр., и пр. глупотевини! А истината е голата кражба – както откраднаха парите от банките и се изпокриха в ЮАР, Австрия, САЩ и кой ги знае още къде, а органите на сигурността в България се правят вече десетилетие на хептен ударени, че не могат нито да върнат парите, нито пък големите крадци на България – така днес новобогаташите стават още по-нахални и нагли и вместо да бягат насам и натам по света, прибират възможното в джобовете си, остават в собственото си съзнание като “национално отговорен капитал”, а колко са отговорни народът вижда по джобовете си, по работата, която му предлагат и по заплащането, което му подхвърлят.
