Професия „анонимчик“

То днес е и смешно, разбира се, но е имало периоди и в историята на България, които са били златни тъкмо за такива плужеци и за хората около тях. Но не и за ония, влезли по неизбежност в тяхната „орбита“ – на тях никак не им е било до смях. Той това си знае човека – анонимно да подаде „там, където трябва“ нова информация за „обекта“. Скрит, прикрит, загърнат, невидим и дълбоко в себе си със самомнение за изключителна интелигентност, той „чертае“ – съдби, бъдеще и … собствената си лайняна орис. Вътрешно рони скърби, че вместо да дърпа конци на такива като себе си, защото устойчивия му порив за властчица е обилно напоен в годините от всевъзможни характерологични притоци, все той е употребеният (във всякакъв смисъл!). И си връща на съдбата чрез присъщите похвати на полуинтелигентната си наранена в десетилетията природа – ще пусне писъмце в пощенската кутия на поредния си обект, за да го … нарани, а той да изпита своето най-голямо удоволствие; ще сурне клюка, но … внимателно, за да изгори друг (за него това си е проява на чистата формула на интелекта); понеже са го обучили на душевни перверзии и е чел дебелите книги на агентурната мръсотия, знае как саркастично да бодне … обратно дори собствената си повърната хапка и да я глътне отново със странна за другите сласт. И почти никога не излиза на светло. Просто защото му е хубаво там в мрака на гнилата си коруба.

Той – светецът анонимчик. Копелето на света.

НАДПИСИТЕ ОТ МОХЕНДЖО ДАРО И ХАРАППА

Една от най-големите мистерии в световната история вече е разрешена. Немският архитект и изследовател Райнер Хазенпфлуг е издал книгата си “Надписи от цивилизацията на индусите”, в която за първи път напълно е разчел, превел и анализирал текстове от Индската цивилизация между 2500 и 1900 г. преди Христа. С тези текстове се представя една от най-старите литератури, създадена по едно и също време с литературата на Египет и Месопотамия.

Надписите съдържат съществена и много нова информация за началото и сетнешната съдба на цялата Евроазийска цивилизация и записана в аналите точно с тези структури и похвати, които и днес виждаме да се развиват в Китай, Япония, Корея. Използваният език и методи са повече или по-малко идентични с езика и подходите на Старата персийска цивилизация. В тази разработка влизат исторически, религиозни и други науки и е неоценима за световното културно наследство.

Индската цивилизация, разположена на територията на днешна Индия и Пакистан, се счита, заедно с Египет и Месопотамия, една от първите високи култури на човечеството. Известно е, че Индската цивилизация е най-великата от тях, превъзхождала останалите в много области. Образът на града като такъв (между 2500 и 1900 г. преди Христа), е бил най-напредничав, систематически планиран и създаден като стандарт, видян като построен от висококачествени материали. Древните индуси измислили и внедрили разширена, стандартна санитарна инфраструктура, ситуирана във вътрешен кръг, добре изградена в система от къщни вани, градски водоотводнителни канали и просмукващи се шахти, които, изобретени тогава, били преоткрити в по-новите времена векове по-късно. Всички тези нови технологии имали своите първообрази в предградската фаза от развитието на цивилизацията (от около 3000 до към 2500 г. пр. н. е.). В тази област по-старите следи от тази цивилизация са доказани в деветото хилядолетие преди Христа. Търговските връзки по Долината на Инд на Индската цивилизация с Персийските високи плата и другите културни центрове от ония векове, са изследвани сравнително добре. Цивилизацията на индусите е призната като особено важна за световното културно наследство.

Но въпреки несъмнените цивилизаторски постижения, Индската цивилизация, с откриването й през 1921 г., не могла да излезе извън сянката на Египетската и Месопотамската цивилизации, отвоювали свое място в общественото съзнание. Това би могло да се обясни, например, с несъмнено впечатляващите окото и ума египетски пирамиди. Но основна причина за сенчестото й съществуване е фактът, че нейната писменост, положена най-вече върху изгравираните керамични плочки, до този момент не беше разчетена. Повечето експерти считат, че причина е нечетливостта и недостатъците (пропуските) на двуезичния текст. По този начин и до сега е останало неясно на какъв език и в какво направление е бил записан, за да се прочете правилно. Многобройните опити да бъде разчетена тази писменост оставаха несполучливи.

Пробивът в разкодирането най-сетне бе направен от немския лингвист Курт Шилдман през 1994 г. на основата на т.н. пиктограмно двуезичие – кратки текстове, съпроводени от изображения на животни. Преди да бъде предположено, че тези текстове биха могли да бъдат наименования на показаните животни, Шилдман, живял няколко години в Персия и Индия, се опитал да прочете тези в по-голямата си част три-шести символни дълги текстове, на стария индо-персийски санскрит/ведически/авестически език, като фокусирал търсенията си по посока на изобразените животни. И успехът не закъснял. Всички 2000 проанализирани текстове на глинените плочки, имащи логическо значение и най-вече вложеното утвърждение за връзката между изображението и текста, имали своето основание. Те са структурирани подобно на днешните източноазиатски (китайски, японски, корейски) разнообразни пиктограми и слогове. Слоговете, но и живописните символи се приписват съответно на тяхното изобразително начало. Изследователят класифицирал слоговете в -a, -u и -i звукови колонки. След това се появил проб­лемът с отсъствието на значима връзка на текстовете един с друг.

Няколко години по-късно Райнер Хазенпфлуг открил случайно кодираните работи и разбрал за тяхната ценност в Техническия университет в Аахен. В продължение на три години той систематически проанализирал текстовете, подобрил декодирането и по такъв начин могъл да покаже разширеното самоописание на Индската цивилизация. Плочките били доказани като продукт на интелектуална, обща програма за народно образование на индоевропейското малцинство в трудна политическа ситуация. Текстовете съдържат не само безчислена информация за религията, средата, държавния ред, обществото, науката и духовния живот, но така също и точното използване на система от символи и език на авторите индуси, които и до сега се явяват ненадминати като сила на метафората и точност на символа. Много често смисълът на метафорите е използван и до сега от целия свят. Например биковете символизирали здравия мъж, както и сега, а аутсайдерите и тогава били наричани “кучета”. Същото е и със системата на символите на числата. С други думи нашите предци ни се представят като интелектуални и иновативни хора, които живеели в сложно и противоречиво общество.

Това е финалният крах на някои теории за частичния примитив, утопично “изолирал” Индската цивилизация. Работата на Хазенпфлуг в този смисъл се оказва не само пробив в културната история, но се явява и явление в областа на лингвистиката, археологията и много други специални области на науката.

Изследването изяснява или дава отговори и на други въпроси:

– възникването на сложните градски цивилизации;

– междукултурните отношения и общите културни източници;

– развитието на религиите;

– значението на метафорите в древните и съвременните езици.

Но голямата историческа изненада е в това, че Индската цивилизация фактически, като никоя друга, се оказва на възрастта на митическите Веди на Древна Индия. В такъв смисъл разбираме защо легендарният Рама е считан за основател на Империята на индусите, на държавата, сформирана от неговото племе на юг от град Мохенджо Даро и племето Индра на север около град Хараппа. Много митове намират своите податки тук в доисторическата, много напредничава култура.

 

Превод от английски,

Списание “Andral” 45-46, 2007

Единайсти етюд за съвременната българска журналистика (2)

 

Не може да не си спомняте, че в зората на демокрацията нямаше вестник, който под почти всяка статия да не изписва, че, примерно, редакцията не е изцяло съгласна с мнението на автора, но му дава правото да изкаже личното си становище? От колко години не сте чели подобна бележка?! Бяха времена, когато журналистът на щат нямаше и моралното, и практическото право да пуска повече от един свой материал в поредния брой, днес почти всяка страница на което и да е издание се списва от кадровик и много често по бързата процедура – интернет с търсачките си е повече от всички библиотеки на древността взети заедно, с блестящия си английски навързваш набързо необходимата информация, пък today английския го знаят по-добре и от български, и наистина съвсем „професионално” редиш ред след ред. Днес щатникът в много и много от случаите признава само … себе си, тия около себе си в редакцията и не повече от трима-четирима, които „актуалното” общество е приело за компетентни. Блестящ начин да затваряш и стесняваш кръга около собствената си персона, а директната дума за „това” е журналистическа леност, на която е много изгодно дори от финансова гледна точка да не харесва „другия”, онзи, който … не може да ти върне „жеста”. Време на сегментиране, на европейска кастовост, на „аз на тебе-ти на мене”, на завладяване на позиции от един и същ човек на повече от една медия, за да може да въздейства с гениалния си мозък под път и над път. Но не, това в никакъв случай не е интелектуалното общество от края на 19-и до към 40-те години на 20-и век. Много просто защо – ако преди век някой излезеше от Кръга „Мисъл”, щеше веднага да проличи, ако Багряна или Йовков напуснеше „Златорог” то би било срив на списанието, срив на целия кръжец около изданието, всичко тогава е било въпрос на естетика и позиция. Днес махат заместник-главен на еди кой си вестник … но дори не се забелязва неговата липса. Или уволняват цял главен и още двама заместници (както, между другото, не правеха и по „онова” време), и вестникът става все по-жълт, все по-едностранчив, тъй като все по-усилено се килва към „приятното и четивното”, липсва му и философия, и естетика, и нерв, и позиция. Бе, джанъм, като сте толкова умни и талантливи, та сте завзели (точно като мутрите в други сфери) цялата мера, не се ли сещате и за старата истина, че светът не може да се глътне?!? Ако зеления мозък на някои от футболните ни титани приемаме почти по дефиниция за нещо „нормално”, не считате ли, че може да се прокара и някаква релацийка и с вашето поведение, нищо че се самооблъщавате с конгениалност?!? Но не считам, че „виновник” за това е самият журналист, той веднага ще изтъкне, че го „канят” – вината е много повече на собственика на медията, който почти винаги е прикрепен или приближен до политическа партия, политическа клика, идеологемен кръжец, а днес най-вече – финансово диригентско общество, което решително се намесва в деня и живота ни, много-много повече от тъй охулената в изминалите години едновремешна партия. Каквото мисленето „горе”, такова и мисленето „долу”, ти просто „вършиш работа” някому, в противен случай си аут, сега съгласни ли сте? Уви, понякога ми се струва, че днес цензурата е много по-сериозна от някогашната, защото канавата й е по-страшна – повсеместната дикенсова икономическа принуда и катализиран свръхегоизъм и капсулираност на новопишещия вършат „необходимото” много-много по-безпощадно от едновремешните отдели „Агитация и пропаганда”.

Ле-ле! На вниманието на Даниел Вълчев, Бойко Борисов и още някой…

Тъй се случи, че от две седмици ми се налага да минавам около стадион „Академик“. Господа срамно е такава мръсотия да стои там от години (по всичко изглежда, че боклукът е наистина от години!). Не знам кой точно е отговорен за почистването на площта около блок 5 – сградата на МОН, дали уважаемото министерство, дали голяма община, дали общината, на чиято територия се намира и самият стадион, но нещата биха могли лесно и бързо да се оправят особено в дните на пролетното почистване на София. Пък в края на краищата има и много безработни – топче найлонови чували, трима човека по 10 лв. на ден и за две седмици ще сте забравили проблема. Толкова ли не могат да се намерят такива пари и кой да ги плати?!? Това е един от най-хубавите квартали на столицата и е отвратителна подобна мръсотия, наистина!

Защо ще престана да купувам „Поглед“

Беше време, когато някои от изданията на СБЖ печатаха последните работи на Емилиян Станев.

В последния си брой „Поглед“ (не стига че жълтеят отвсякъде) до там стигна да публикува … ода за … Йоло Денев. Абе читателят, че има чувство за хумор – има, ама в тая редакция имат ли изобщо някакъв вкус?!? Не говоря за естетика, някакъв вкус имат ли? Щото на пазара много се продават и марулите, ама в тях май няма и грам естетика… Или обратното – може би в тях има повече вкус и естетика от глупотевините и на Денев, и на Тахов.