НАДПИСИТЕ ОТ МОХЕНДЖО ДАРО И ХАРАППА

Една от най-големите мистерии в световната история вече е разрешена. Немският архитект и изследовател Райнер Хазенпфлуг е издал книгата си “Надписи от цивилизацията на индусите”, в която за първи път напълно е разчел, превел и анализирал текстове от Индската цивилизация между 2500 и 1900 г. преди Христа. С тези текстове се представя една от най-старите литератури, създадена по едно и също време с литературата на Египет и Месопотамия.

Надписите съдържат съществена и много нова информация за началото и сетнешната съдба на цялата Евроазийска цивилизация и записана в аналите точно с тези структури и похвати, които и днес виждаме да се развиват в Китай, Япония, Корея. Използваният език и методи са повече или по-малко идентични с езика и подходите на Старата персийска цивилизация. В тази разработка влизат исторически, религиозни и други науки и е неоценима за световното културно наследство.

Индската цивилизация, разположена на територията на днешна Индия и Пакистан, се счита, заедно с Египет и Месопотамия, една от първите високи култури на човечеството. Известно е, че Индската цивилизация е най-великата от тях, превъзхождала останалите в много области. Образът на града като такъв (между 2500 и 1900 г. преди Христа), е бил най-напредничав, систематически планиран и създаден като стандарт, видян като построен от висококачествени материали. Древните индуси измислили и внедрили разширена, стандартна санитарна инфраструктура, ситуирана във вътрешен кръг, добре изградена в система от къщни вани, градски водоотводнителни канали и просмукващи се шахти, които, изобретени тогава, били преоткрити в по-новите времена векове по-късно. Всички тези нови технологии имали своите първообрази в предградската фаза от развитието на цивилизацията (от около 3000 до към 2500 г. пр. н. е.). В тази област по-старите следи от тази цивилизация са доказани в деветото хилядолетие преди Христа. Търговските връзки по Долината на Инд на Индската цивилизация с Персийските високи плата и другите културни центрове от ония векове, са изследвани сравнително добре. Цивилизацията на индусите е призната като особено важна за световното културно наследство.

Но въпреки несъмнените цивилизаторски постижения, Индската цивилизация, с откриването й през 1921 г., не могла да излезе извън сянката на Египетската и Месопотамската цивилизации, отвоювали свое място в общественото съзнание. Това би могло да се обясни, например, с несъмнено впечатляващите окото и ума египетски пирамиди. Но основна причина за сенчестото й съществуване е фактът, че нейната писменост, положена най-вече върху изгравираните керамични плочки, до този момент не беше разчетена. Повечето експерти считат, че причина е нечетливостта и недостатъците (пропуските) на двуезичния текст. По този начин и до сега е останало неясно на какъв език и в какво направление е бил записан, за да се прочете правилно. Многобройните опити да бъде разчетена тази писменост оставаха несполучливи.

Пробивът в разкодирането най-сетне бе направен от немския лингвист Курт Шилдман през 1994 г. на основата на т.н. пиктограмно двуезичие - кратки текстове, съпроводени от изображения на животни. Преди да бъде предположено, че тези текстове биха могли да бъдат наименования на показаните животни, Шилдман, живял няколко години в Персия и Индия, се опитал да прочете тези в по-голямата си част три-шести символни дълги текстове, на стария индо-персийски санскрит/ведически/авестически език, като фокусирал търсенията си по посока на изобразените животни. И успехът не закъснял. Всички 2000 проанализирани текстове на глинените плочки, имащи логическо значение и най-вече вложеното утвърждение за връзката между изображението и текста, имали своето основание. Те са структурирани подобно на днешните източноазиатски (китайски, японски, корейски) разнообразни пиктограми и слогове. Слоговете, но и живописните символи се приписват съответно на тяхното изобразително начало. Изследователят класифицирал слоговете в -a, -u и -i звукови колонки. След това се появил проб­лемът с отсъствието на значима връзка на текстовете един с друг.

Няколко години по-късно Райнер Хазенпфлуг открил случайно кодираните работи и разбрал за тяхната ценност в Техническия университет в Аахен. В продължение на три години той систематически проанализирал текстовете, подобрил декодирането и по такъв начин могъл да покаже разширеното самоописание на Индската цивилизация. Плочките били доказани като продукт на интелектуална, обща програма за народно образование на индоевропейското малцинство в трудна политическа ситуация. Текстовете съдържат не само безчислена информация за религията, средата, държавния ред, обществото, науката и духовния живот, но така също и точното използване на система от символи и език на авторите индуси, които и до сега се явяват ненадминати като сила на метафората и точност на символа. Много често смисълът на метафорите е използван и до сега от целия свят. Например биковете символизирали здравия мъж, както и сега, а аутсайдерите и тогава били наричани “кучета”. Същото е и със системата на символите на числата. С други думи нашите предци ни се представят като интелектуални и иновативни хора, които живеели в сложно и противоречиво общество.

Това е финалният крах на някои теории за частичния примитив, утопично “изолирал” Индската цивилизация. Работата на Хазенпфлуг в този смисъл се оказва не само пробив в културната история, но се явява и явление в областа на лингвистиката, археологията и много други специални области на науката.

Изследването изяснява или дава отговори и на други въпроси:

– възникването на сложните градски цивилизации;

– междукултурните отношения и общите културни източници;

– развитието на религиите;

– значението на метафорите в древните и съвременните езици.

Но голямата историческа изненада е в това, че Индската цивилизация фактически, като никоя друга, се оказва на възрастта на митическите Веди на Древна Индия. В такъв смисъл разбираме защо легендарният Рама е считан за основател на Империята на индусите, на държавата, сформирана от неговото племе на юг от град Мохенджо Даро и племето Индра на север около град Хараппа. Много митове намират своите податки тук в доисторическата, много напредничава култура.

 

Превод от английски,

Списание “Andral” 45-46, 2007