Работите в държавата не вървят

защото е налице интензивно „партийно-държавно строителство“. И проблемът не е толкова в „строителството“, а в това, че „партиите“ са повече от „държавата“. Партийните строители се грижат съответните чиновници да бъдат „техни“ хора точно в онзи смисъл, който една едновремешна партия следваше и спазваше има-няма петдесет години. Господин (госпожа) чиновникът е тясно партиен човек, той се грижи много повече да се хареса на своята партия, „държавното“ се разбира като „партийното“. Партията винаги е пред държавата, но винаги се говори за държавата, иначе … не върви.

Човекът няма държава.

Държавата си има хора. „Наши“.

АКО ДНЕС СЕ СЪЗДАВАШЕ

Библията е много съмнително дали щеше да започва с думите „В Началото бе Словото”. В стародавните времена хората не са си отваряли устата нахалост, всяка дума е била пълна със значение, натоварена със смисъл, със символика, била е част от съпреживяване, допир до Другия, до Боговете, била е дълбочинна метафора, мит, цял космос. Затова и не всеки е имал правото, а и не всеки е смеел да посяга към словото. Просто защото хората много повече са уважавали себе си. И Човека – той е бил обвит в сакралност, самите думи са били сакралност. Личността се е чувствала органична част от Природата, Словото е било органична част и от Природата, и от Човека. Човек, Слово и Космос са били Едно.

Днес думите прикриват глупостта, елементарната жажда за власт и тоталното неуважение към другия. Държавата ненавижда човека, човекът ненавижда държавата.

Мълчанието придобива все по-голяма стойност.

Нова книжка на „Andral“ (броеве 47-48)

През последния месец успяхме да завършим и да предадем за печат новата книжка. Ще бъде готова следващия петък. Беше готова и друга книжка (броеве 45-46), но реших да не я печатам, а да я пусна само в електронен вариант на адрес www.ceeol.com (Periodicals, Bulgaria). Не бяхме правили такова нещо, но и това се наложи. Който има желание да се информира какво съдържа, може да кликне или там, или след десетина дни да посети чудесната книжарничка в градинката на „Кристал“, където ще има брой 47-48. В нея давам малко повече обяснения.

В новата книжка акцентираме на публицистиката, на преводи на индийска поезия от ХХ век, на „цветовия код в Ригведа“ и др. (цял блок за Индия), на интервю с Биргит Игла за Музея на кошницата в Комотини, на цикъл-стихове на Стоян Стоянов-Будаков и на един разговор с евродепутатката г-жа Мариела Баева и на доста критичен преглед на печата и отделни предавания в някои телевизии, който обхваща последния месец от миналата и първия месец от тази година.

Абе … общо взето се забавляваме с … глупости.

Дано и на Вас не Ви е скучно…

ЛУКЪТ Е НАЙ-ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЗЕЛЕНЧУК В ИНДИЯ

Без лук не се приготвя нито едно национално индийско ястие.

Кромидът е фактор и за победата на избори.

Лукът e известен като най-политическият зеленчук в Индия. Той е основна съставка в почти всички национални ястия и лекото покачване на цената му води до силно обществено недоволство. Стойността на тази суровина е тясно свързана с бъдещето на политиците, които управляват втората по население страна в света.