д-р А. Аширбади Лал
д-р М. А. Мамта Шукла
Наследниците на Махмуд
Махмуд изглежда е съзнавал неустойчивостта на своята империя. Преди смъртта си той я поделя между двамата си сина – Масуд и Мохамед, – но мирна последователност към неговия трон нямало. След като склопил очи, се разгоряла последователна война между наследниците. Масуд в началото имал по-голямо щастие. Той побеждава по-големия си брат, ослепява го и го хвърля в затвора. Масуд властва 10 години, от 1030 до 1040 г., и бил признат за султан от Халифа. Въпреки че бил дарен с голяма лична доблест, бива победен от селджуците през 1040 г. близо до Мерв и принуден да бяга към Лахор. По време на късните дни на господството на Махмуд и през цялото време на господството на Масуд провинция Панджаб била управлявана от наместници. Администрацията на провинцията е дезорганизирана от предателството, егоизмът и неефективността на мюсюлманските военачалници. Масуд умно използвал дарбата на индуския генерал Тикал, който се издигнал до ранг на министър още по времето на баща му. Работите в Панджаб, въпреки верността и предаността на Тикал, не вървели добре. Поражението на Масуд от селджуците дезорганизира неговата армия. Тя вдигнала бунт по пътя на бягството си към Лахор, детронирала Масуд и го предала на неговия сляп брат Мохамед, който се коронясал за крал. Масуд бил убит от новия владетел. Малко по-късно синът на Масуд – Мадждуд – организирал своя партия с помощта на неколцина видни благородници, победил Мохамед и го убил заедно със сина му.
Мадждуд бил слаб владетел. Управлява от 1040 до 1049 г. След неговата смърт имало отново последователна война за власт, доста некомпетентни хора седнали на трона в Гхазни. Господствата на тези слаби управници били кратки и безславни. Освен да създават непрекъснато безпокойство в Панджаб, тези владетели били постоянно заплашени и от надигащата се енергия на селджуците. Най-голямата опасност за падането на трона в Гхазни дошло от графство Гхур. Семейната вражда между двата управляващи кралски рода на Гхазни и Гхур се разразила в конфликт, който достигнал кулминация през 1155 г., когато Ала-уд-дин Хусаин, управител на Гхур, завладява Гхазни и го подлага на такъв грабеж и огън, че градът бива наречен “джахан соз” – “световната горелка”.
Панджаб под гхазнавидите
Махмуд анексира Панджаб, чието управление оставил на своя администрация с назначен от него управител. Това е третата индийска провинция, освен Синдх и Муктан, преминала в ръцете на нашествениците-мюсюлмани от северозапад. Махмуд е първият турчин, управлявал провинция на Индия и станал основател на династия. Неговите наследници, след като губят наследственото кралство на Гхазни, търсят защита в град Лахор и управляват там до изчезването на династията през 1186 г.
Управлението на Панджаб страда от непрестанно предателство и от некомпетентността на турските чиновници по време на господството на наследниците на Махмуд. Управителят Ариярук бил обвинен в злоупотреба на кралски приходи. Той бил привикан в Гхазни от Масуд и убит. Последван е от прочутия Ахмад Ниалтигин, обвинен за честността си и за гражданските си и военни връзки. Този мъж не се разбирал с гхазнавида Абул Хасан, провел през 1033 г. грабителска военна експедиция към Банарас, следствие на която придобил огромно богатство. Масуд бил разтревожен от докладите и претенциите на Ниалтигин и неговото лошо ръководство и изпраща индийския генерал Тилак, добър и завършен войник и образован човек, стигнал до висок ранг в свитата на Махмуд, да накаже нарушителя. В последвалия конфликт Ахмад Ниалтигин бива убит. През 1036 г. Масуд назначил сина си Мадждуд управител на провинцията. През 1037 г. Масуд лично обсажда Ханси и на 1 януари 1039 г. го щурмува, като извършва клане над мирното население и поробва много жени и деца. През 1040 г. Масуд е победен от селджуците, изоставя Гхазни и отстъпва към Лахор. Той бива свален от власт и затворен от собствените си последователи, които поставили на трона неговия брат Мохамед. Мадждуд е следващият владетел (1041-1042 г.), който победил и убил Нами, управител на Лахор и останал владетел на тази провинция.
Краят на гхазнавидите
Панджаб остава част на империята Гхазни под управлението на Мадждуд, но хората на провинцията имали негативно отношение към неговото управление. През 1044 г. Махипала, раджата на Делхи, превзел Ханси, Тханешвар и Кангра от управителя гхазнавид и върнал индуската религия по тези места. Той дори обсадил Лахор, но там претърпял неуспех. През 1048 г. Маджуд назначил своите синове Махмуд и Мансур за управители на Лахор и Пешавар, но корупцията и неефективността на управлението продължили както и преди. Смъртта на Мадждуд през декември 1049 г. причинила дълго продължил смут и сериозни дворцови интриги. Един след друг тронът на Гхазни се заема от слаби владетели, някои от които само ще споменем. Един то тях, Ибрахим, се насладил на сравнително дълго и мирно господство – управлявал 42 г. и умрял през август 1099 г., след което 17 г. властва неговият син Масуд II. След неговата смърт, през 1115 г., селджуците се намесили в последователен конфликт, поддържан от Бахрам срещу Арсалан, който бил победен и убит през 1118 г. Около 1160 г. неговият син и наследник Кхусрав шах е победен и изгонен от Гхазни от гхузите туркомани. Побегнал към Панджаб – единствената провинция, останала в ръцете на гхазнавидите. След смъртта му през 1160 г. тронът на Панджаб е зает от неговия син Малик Кхусрав, мек и сластолюбив владетел, който оставил управлението на чиновниците на смаленото кралство, за да упражнява полунезависима власт. Неговата поява създава нова опасност за гхазнавидите. Резен след резен територията на Панджаб бива завладяна от Мохамед от Гхур. През 1186 г. Кхусрав е затворен от Мохамед Гхури и убит през 1192 г.
Превод от английски С. Савчев
“Andral” бр. 37-38, 2005
