ПРИПИСКИ. Между редовете (2)

Едва ли имаше национален всекидневник в България, който да не извести на България и на света, че „На Богоявление в Пещера циганин открадна кръста и избяга в махалата”. Две седмици по-късно „24 часа” опроверга информацията и се оказа, че нещата са доста по-обикновени и че няма никаква сензация – мъжът на 21 години и баща на две деца безработният Огнян Василев не е откраднал кръста, а ритуалът е продължил толкова дълго при минус 10 градуса, че след като го е хванал във въздуха и е потопил дървения кръст във водата, полуголият човек е побегнал към дома си, тъй като му е било много студено и се е уплашил, че може да се разболее. Два дни след случката, през които той е упражнил правото на всеки, хванал кръста, да обикаля с него из селището и по къщите за здраве на стопаните, а те да го даряват с дребни суми, Огнян е върнал кръста в църквата. И с това всичко е приключило без каквито и да са неприятни последствия. Вестникът публикува и интервю с местния отец, според когото грях в постъпката на младия мъж няма. Ведно с това той се притеснява, че в последните години в ритуала участвали само роми от местната махала. Е, не можем да му попречим да се притеснява, но вина за това не могат да имат нито ромите, нито махалата, все пак. И за какво беше цялата дандания по вестници и телевизии? И това ли са големите проблеми на България, та със случката трябваше да се занимава цялата медийна гилдия на държавата? И колко от вестниците, публикували невярната информация, имаха достойнството да се извинят на човека?!

„Новинар” от 24 януари се шегува със … себе си и не съвсем вещо манипулира обществено мнение като фъфли „Ученето може би е вредно за ромите”. Тук думите може би оневиняват донякъде редакторите, все пак хората не са съвсем сигурни и изпитват и някакви съмнения: абе мо`е да е вредно, а мо`е и да не е. И понеже читателят винаги има право, то и той би могъл да попита: щом като за анонимния автор ученето не е вредно, що не е доучил какво да пише и как до го напише? Тия милиони само за ромите ли отиват или за всички деца и защо не ги изяснявате тия неща в дописките си? Същият вестник, но на друга страница надълго и нашироко публикува много объркан опит за репортаж … не се разбира за какво – за министри ли, за роми ли, за Станишев ли, за Митал ли, за прелеза ли, за Манол Велев ли… Може би за главния си редактор или за Дилов Любен-син.

В следващите дни нямаше вестник, който да не информира обществото, че в Казанлък полицията е задържала Бат Сали незаконно да печата … винетки, от които държавата би загубила милиони, ако дейността на въпросния брадър бе останала скрита. Сега всичко е в ръцете на полиция, прокуратура и съд – мястото на всеки, който гази лука се знае къде е. Когато преди време въпросният образ стана едва ли не любим на жълтенията, имаше хора, които веднага побързаха да го издигнат в ранг едва ли не на национален герой и да го употребят за свои си цели. Любопитно е дали сега ще го припознаят като близък до своята духовна среда. (още…)

ПРИПИСКИ. Между редовете (1)

В броя си от 10 декември 2007, понеделник, в. „Поглед” препечатва кратка статия от Берковица на в. „Шанс-експрес” със заглавие „Роми спасяват ценна дървесина”. За автора Искрен Владимиров тая професия е и екстремна, и необичайна – високо от Балкана хората влачат до дървообработващите цехове дървесни трупи, като с това не само се изхранват, но и захранват дървообработващата промишленост в региона с ценна суровина като вършат и незаменима работа по опазването на гората. Живеят във фургони и през зимата, възпитават децата в труд и общо взето успяват с чест и много тежка работа да се издържат и изхранват челядта си. Не разбрахме само дали тия хора са наети, дали са социално осигурени и редно ли е още невръстни, малчуганите вместо на училище, да помагат на бащите си високо в Балкана. Дали има някакъв смисъл министър Масларова или един от нейните заместници, днес – тихо работещ в тучната нива на социално осигуряване – Баки Хюсеинов – да се заинтересуват от тези хора, от тия деца и ако може – с нещо да им се помогне?!? Те и без това вършат тежката работа, но сто на сто дори и не се интересуват от социално осигуряване, защо пък самото министерство да не прояви грижа и да не намери някакво добро решение за бъдещето на тия родители?!? А децата, за които става въпрос, господин министър на образованието, какво ще ги правим след десетина години? До тогава дали ще има дървета по ония краища? (още…)

10 години ANDRAL. Нов брой

Много работа по новата книжка – този път 160 страници, – имаме я след около седмица до две, вече е в печатницата.

Без фанфари, макар да навършихме 10 години. Не сме и циркаджии, зорлан да подхвърляме кьорфишеци.

Съвсем простичко и по човешки се радваме на студията от цели 50 страници „Светът на предметите според Ригведа“ на Елизаренкова и Топоров – много смислена работа, макар някои да се питат кого побутват подобни ценни изследвания в нашето списание. Е как кого, ясно е, разбира се, че тъкмо високата мисъл е наша работа, нея гоним, пък вие си мислете каквото искате, ваш си е проблемът, нека другите пишат за луксозни манджи и вкусни обувки в суперлуксозните си списания (то в България аслъ безкрайни редици от джентлемен до джентлемена и лейдита до лейдита…) или пък да спорят за … световната литература, която правели, горките те, особено единия поплювко, който мисли не толкова за естетиката на цинизма, колкото за цинизма в естетиката, опържен до златисто от едни „братя“ ама точно като едномесечна цацка, иначе мре да вади нож все на умрели кучета, ама той знае защо го прави - ке му пришият още една нашивка на 40 годишното много младо момче, ако вече не са го сторили.

За първи път в България излиза и 67 глава от „Книга за Вирата“ на „Махабхарата“, част от „Сказание за бракосъчетанието“. Разхождаме се и из четири училища в Стара Загора със Сашо Крачолов и с Митко Георгиев и … дано сме свършили добра работа. Има и други неща, ама си мисля, че и само това да беше – пак е достатъчно. Е, … последната дума ще я имате вие, разбира се.

Комисията по досиетата

отново ни поръси с информация кой кой е в държавата. Май това е единствената институция, която си върши работата днес. От резултатите от нейната работа се разбира, че процентът да си президент, министър, зам. -министър, шеф на партия и пр., и пр. и да не си бил и да не си сътрудник на службите е нулев. Ама да не си мислим, че всички в държавата са агенти… Със сигурност има и хора, които не са сътрудници. Безработните.

Впрочем хората от самата комисия сътрудници ли са или не? Не помня публично да са си признали. Ако са го направили, се извинявам. Ако не са – не върви да вадят на показ кой какъв е, а те да си мълчат…

Истинските европейци

Гюнтер ГРАС, Нобелов лауреат

До този момент поддържах създаването на фондации единствено в областта на дисциплините, които представляват интерес за мен – писането и рисуването. Сега възнамерявам да се заема с това, което често предизвиква ярост и досада: да потвърдя правото на автора, като обикновен гражданин, да се меси в политиката и да действа според своята съвест.

Известявам официалното откриване на ромска фондация и нейната годишна награда „Ото Панкок“.

Защо, може би, ще попитате, ромска? Защо не за друга застрашена група? Защото, с изключение единствено на евреите, ромите (и по-точно синтите в Германия), повече от които да било, са претърпели неимоверни страдания и са били, а и днес са, постоянно преследвани и дискриминирани; в Германия те са били жертви на целенасочено изтребление. И тази несправедливост продължава и сега. (още…)

БЕЗ ГЛАС

Гюнтер ГРАС, Нобелов лауреат

Дами и господа,

По време на дъждовете миналото лято, т.е. по време на „постния“ за новини сезон, когато незабележими партийни членове искаха да наводнят новинарските емисии със страховити истории, по изключение имаше истинска новина, която разбуди публичното пространство. Като че ли синият, десен екстремизъм бе неочаквано открит като заплаха за Германия. „Откритието“ беше подпомогнато и от серия брутални насилствени актове, които доведоха дори и до фатален край. Имайки предвид, че някои от участващите младежи живеят в градовете и селата на Източна Германия, все още неразрешеният проблем с опита за убийство в Дюселдорф бе избутан на заден план. А оттогава насам, въпреки падането на Стената, ние германците все още продължаваме да мислим ограничено по жизнено важни въпроси и се самоопределяме като източногерманци и западногерманци и източногерманците за пореден път дадоха повод за подхранване почвата на насилието. Повлияни от комунистическото си минало, те се възприемат от обществото по презумпция склонни към такива проблеми, като че ли в продължение на десетилетия не е имало местни „подпалвачи“, подпомагани от високоморалния дребен буржоа Бедерманс, (герой на швейцарския писател Макс Фриш – бел. С.С.) формиращ задължителната част на всяка действаща десница. Разбира се, Бавария бързо апелира за забраната на Националсоциалистическата партия. Надигнаха се слаби, колебливи гласове, противопоставящи се на забраната: забраната на една партия не би била достатъчна за разрешаването на този проблем. Силнопрофесионалните скинхедс бяха бързо идентифицирани като лошите. И все пак скоро стана очевидно, че това предполагаемо безпогрешно посочване на очевидни расисти и убийци е само върхът на айсберга: никой нямаше, а и все още няма куража да назове името на гореспоменатия буржоа Бедерманс като техен съучастник, но в управлението.

В Германия е същото както във всяка друга европейска държава: рибата се вмирисва откъм главата и стига до опашката. Хората забравиха или се опитаха да забравят, че преди години, в началото на дебата за приемане на бежанци, баварският министър-председател г-н Щойбер беше този, който с демагогско трептене на гласа предупреждаваше за възможната „поквара на немската раса“ А преди около година, веднага след като изборите в Австрия взеха своя разрушителен курс, отново г-н Щойбер беше този, който окуражаваше Австрийската народна партия на Хайзер. Със сигурност все още си спомняме расистките изказвания на Роналд Кох, сегашният министър-председател на Хесен по време на местните избори за блокиране на твърде закъснялото натурализиране на отдавна отседнали чужденци. Въпреки че кампанията Kinder statt Inder („Повече деца, не индийци“) бе доказателство за провала на парламентарните избори в Северен Рейн-Вестфалия, това все пак говори красноречиво как безотговорни политици, призоваващи за забрана на Националсоциалистическата партия, скачат в расисткия влак, когато това им изнася. (още…)