В броя си от 10 декември 2007, понеделник, в. „Поглед” препечатва кратка статия от Берковица на в. „Шанс-експрес” със заглавие „Роми спасяват ценна дървесина”. За автора Искрен Владимиров тая професия е и екстремна, и необичайна – високо от Балкана хората влачат до дървообработващите цехове дървесни трупи, като с това не само се изхранват, но и захранват дървообработващата промишленост в региона с ценна суровина като вършат и незаменима работа по опазването на гората. Живеят във фургони и през зимата, възпитават децата в труд и общо взето успяват с чест и много тежка работа да се издържат и изхранват челядта си. Не разбрахме само дали тия хора са наети, дали са социално осигурени и редно ли е още невръстни, малчуганите вместо на училище, да помагат на бащите си високо в Балкана. Дали има някакъв смисъл министър Масларова или един от нейните заместници, днес – тихо работещ в тучната нива на социално осигуряване – Баки Хюсеинов – да се заинтересуват от тези хора, от тия деца и ако може – с нещо да им се помогне?!? Те и без това вършат тежката работа, но сто на сто дори и не се интересуват от социално осигуряване, защо пък самото министерство да не прояви грижа и да не намери някакво добро решение за бъдещето на тия родители?!? А децата, за които става въпрос, господин министър на образованието, какво ще ги правим след десетина години? До тогава дали ще има дървета по ония краища?
Ще има или не гора само бъдното знае, но топла минерална вода до „циганската махала” във Варна днес със сигурност има, разбираме от „Сега” в броя от същия понеделник. Вестникът без видима връзка пуска снимка на цели четири колони (с други думи изображението си е самостоятелен материал, тъй ни го поднасят, тъй и следва да го тълкуваме) и не може да не се впечатлиш… Дали защото страницата е „България”, а вероятно за да може читателят докато слуша Горан Брегович, да възкликне развеселен „Я вижте, тия се и къпели, че се и перяли на всичкото отгоре! И то само с минерална вода. Пък пак пищят!”. Иначе пяната в коритото е като арктически сняг, сняг е и чаршафът им на тия, да им се чудиш…
Седмица по-рано същият вестник обяснява в колонка защо са ни много „циганите” в България. Добре че го е написал черно на бяло Димитър Денков, иначе от`де щяхме да го знаем? Само не разбрахме за болката болния ли трябва да питаме или комшията. Иначе що да не похвърляме на ония от Запада малко ръбести камъни в уредената градина… Че повтаря в инвариант тезата за „щастливия” българин през турско няма да му търсим никаква сметка.
Агенция „АФИС” вади наяве изследване за обществените нагласи и сочи, че едва 16.8 % от ромите в България имат постоянна работа. Вади наяве и други резултати и изводи по един или друг показател. Изследвания – много, пари в хазната – бол, въпросът е не само дали някой им вярва и дали той и други им обръщат внимание, а какво прави властта и държавата по един или друг проблем и дали има ефективност от нейните политики… За същото изследване Надя Панкова от „Стандарт” дава своя, меко казано фриволна, редакция и интерпретация на резултатите от изследването – читателят има усещането, че някои хора в тоя вестник правят опити да мислят повече с други части на тялото, отколкото с онова, което е на раменете им.
Друга агенция – „Медиана” – в изследване, коментирано от Кольо Колев в „Дневен труд” от 7 декември в показателното заглавие a la Шекспир и Стайнбек „Иде зимата на ромското недоволство” посочва, че над 60 % (!) от трудоспособното население от етноса е безработно, ангажираните на пълна заетост нямат и 15 %, а през следващата 2008-а ги чака глад, мизерия, кражби и кръв, като признава, че новият закон е насочен пряко срещу ромската общност – 25 000-40 000 ще бъдат отрязани от социалните помощи. И иронично или не, завършва: „Е, не са толкова много, дори да буйстват все някак ще се оправим!” Апел към ония, които няма начин да не кажат „Много важно, да си мислят” да обърнат внимание на една от таблиците: за 17 години процентът на безработните сред българите е нараснал с около 10 %, сред турците – около 22 %, а сред ромите – почти 60 %! В страницата по-долу се признава, че посочените 25 000-40 000 … са всъщност много повече: според автора – около 100 000 човека. Той предрича сериозно социално напрежение в следващите месеци, засилване на криминогенната обстановка и рисува картини от бъдещето, подобни на ония, видени от TV зрителите по улиците на Франция преди време. За „бунт на гладните” говори Колев и дали той, дали „Труд” наливат ум на „оторизираните институции да бъдат готови да бият – бързо, безжалостно и наред и още в зародиш на конфликта – роми, българи, скинари, всеки, който вдигне ръка срещу „другите” (курсив наш). Как да не възкликне читателят: евалла, ашколсун, машалла! Чудиш се на какво си свидетел: на секретен доклад на тайните служби ли, на непознат ръкопис на Джон Дилинджър ли, на случайна отломка от тайните архиви на непознато досега ново социологическо направление „социомутробарок” ли, дали чуваш рев на бяла мечка или някой те прави неволен съучастник на хармонична неадекватност на социолог и вестник… На следващия ден същият вестник отделя място на неколцина да изразят мнението си за изнесените данни за очакваната безработица. Както може и да се очаква ония, които са изпружили удобно нозе на държавната софра демонстративно-нагло си сърбат кайвето, другите двама нещо пръхтят, ама кой ли ги слуша.
„Капитал” пише обективно и съвестно за делото срещу кмета на „Овча купел” и позициите на страните стават повече от ясни – Йорданов признава репликите си, правозащитните организации са в правото си да искат справедливост и възмездие в съответствие с международните и българските юридически норми, само Комисията за защита от дискриминация няма вътрешната сила и смелост да постанови крайно решение, т.е. да си свърши работата, за която като данъкоплатци плащаме на нейните служители. И е права и авторката на статията, и самият вестник, че докато няма политическа воля за ефективни решения все тъй ще влачим десетилетия проблемите си. Ние ще пророкуваме и нещо повече – те ще се задълбочават!
Иначе по същата телевизия даваха и пресконференция от Брюксел с един световноизвестен писател, когото и тук в последните години издадоха в невероятни тиражи – Паулу Коелю. Бях почти нещастен да гледам как един доволно хвален автор говори невероятно елементарно и объркано. Не коря него – той е виновен само че си пише глупостите, не коря и издателите му – те пък са абсолютно невинни в явната си способност да печелят от брътвежите му, коря себе си като читател – че отново съм повярвал на сръчни рекламни кампании.
Понякога пресата ни предлага и чудесни попадения на иронията – снимкана първа страница в един от ежедневниците ни показва бившите величия от СДС Филип Димитров и Надежда Михайлова как общуват помежду си на фона на пано в една от залите на НДК, на което е изрисувана самата Людмила Живкова като същинска маминка на съзиданието (какво друго да правим, освен да продължаваме да мислим за нея като за огън), а до нея е самият инженер на Времето в ръка с пергел и с глава, странно изкривена към небето – милите Ф. и Н., ами че кой от пишман интелектуалците ни не е рожба на оная велика Людмилина епоха?!?
Вестник „Стандарт” от 7 декември 2007 загрижено успокоява читателите си: „Стена спасява влака от ромите”. Преди двайсет години нито главната редакторка Славка Бозукова, нито първият й заместник Иван Матанов биха дори се сетили, че вместо за хората може да се мисли повече за „влака”, но днес „това” се приема изглежда … за нормално не само в този вестник. Ма-а-алко антихуманно звучи все пак, не знам какво мисли по въпроса поетът Матанов. Че в бележката ракурсът е нормален на мен като читател кой знае защо не ми е достатъчно. Абе какво твърдяха класиците, че не мога да се сетя – че човекът е венец на природата, че си е обикновена вещ или че е животно? Защото човек като чете някои статийки е почти убеден, че го считат много повече за предмет, отколкото за висше същество… И кой се унизява в тоя случай – обектът на писането или пишещият и печатащият го? Би трябвало да питаме издателя.
Няколко дни по-късно пак там проф. Николай Овчаров възкликва че „Разнасяме съкровищата си като цигански катун”, само не става ясно какво общо може да имат тук „катун” и „съкровище”: дали според уважавания професор и откривател катунът по принцип е нещо като съкровище или съкровището си е нищо повече от катун?!… Уви, понякога езикът е несъзнателната наша памет или поне се надяваме да бъде несъзнателна… На друга страница пък от вестника съвсем ни успокояват – Васил Божков влязал човекът в надзорния съвет на „Холдинг Пътища” срещу скромната заплата от 14 бона на месец. У-у-у-у, най-после се взе солука негова милост, как се бях притеснил за него…
Седмица по-рано обаче „Стандарт” ни прави свидетели на нещо наистина сътворено от душа и сърце – премиерата на новия филм на двамата майстори на киното и големи бохеми Джони Пенков и Джеки Стоев. Уникално мислене, уникално шоу, истински и човешки отношения, които измиват лицето на доста поколения след тях! Колко рядко взеха да й се случват истински красиви неща на тая държава! И накрая ще завърша с наистина вдъхновеният двуделен опус на Любомир Левчев за безсмъртието – може пак да те лъже поетът, но го прави красиво. Пък читателят какво иска – май нищо друго…
януари 2008,
“Andral” 47-48
