Едва ли имаше национален всекидневник в България, който да не извести на България и на света, че „На Богоявление в Пещера циганин открадна кръста и избяга в махалата”. Две седмици по-късно „24 часа” опроверга информацията и се оказа, че нещата са доста по-обикновени и че няма никаква сензация – мъжът на 21 години и баща на две деца безработният Огнян Василев не е откраднал кръста, а ритуалът е продължил толкова дълго при минус 10 градуса, че след като го е хванал във въздуха и е потопил дървения кръст във водата, полуголият човек е побегнал към дома си, тъй като му е било много студено и се е уплашил, че може да се разболее. Два дни след случката, през които той е упражнил правото на всеки, хванал кръста, да обикаля с него из селището и по къщите за здраве на стопаните, а те да го даряват с дребни суми, Огнян е върнал кръста в църквата. И с това всичко е приключило без каквито и да са неприятни последствия. Вестникът публикува и интервю с местния отец, според когото грях в постъпката на младия мъж няма. Ведно с това той се притеснява, че в последните години в ритуала участвали само роми от местната махала. Е, не можем да му попречим да се притеснява, но вина за това не могат да имат нито ромите, нито махалата, все пак. И за какво беше цялата дандания по вестници и телевизии? И това ли са големите проблеми на България, та със случката трябваше да се занимава цялата медийна гилдия на държавата? И колко от вестниците, публикували невярната информация, имаха достойнството да се извинят на човека?!
„Новинар” от 24 януари се шегува със … себе си и не съвсем вещо манипулира обществено мнение като фъфли „Ученето може би е вредно за ромите”. Тук думите може би оневиняват донякъде редакторите, все пак хората не са съвсем сигурни и изпитват и някакви съмнения: абе мо`е да е вредно, а мо`е и да не е. И понеже читателят винаги има право, то и той би могъл да попита: щом като за анонимния автор ученето не е вредно, що не е доучил какво да пише и как до го напише? Тия милиони само за ромите ли отиват или за всички деца и защо не ги изяснявате тия неща в дописките си? Същият вестник, но на друга страница надълго и нашироко публикува много объркан опит за репортаж … не се разбира за какво – за министри ли, за роми ли, за Станишев ли, за Митал ли, за прелеза ли, за Манол Велев ли… Може би за главния си редактор или за Дилов Любен-син.
В следващите дни нямаше вестник, който да не информира обществото, че в Казанлък полицията е задържала Бат Сали незаконно да печата … винетки, от които държавата би загубила милиони, ако дейността на въпросния брадър бе останала скрита. Сега всичко е в ръцете на полиция, прокуратура и съд – мястото на всеки, който гази лука се знае къде е. Когато преди време въпросният образ стана едва ли не любим на жълтенията, имаше хора, които веднага побързаха да го издигнат в ранг едва ли не на национален герой и да го употребят за свои си цели. Любопитно е дали сега ще го припознаят като близък до своята духовна среда.
„Сега” от 28 януари публикува проблемна, но странно защо анонимна статия за децата-роби в Англия. Обръщам внимание на публикацията, защото и сега, а още повече в бъдеще няма начин подходите и методите, по които се действа в държава като Великобритания да не бъдат попити и от тукашните мафии, чийто обект на дейност е невръстната беднотия. Няколко дни по-късно (4 февруари) в същия вестник Прелитащият ни принуждава, уви, да прелетим над него. Че е убеден как действа лексотана му вярваме, вероятно и той често го ползва в почивките между два маха, ама как да му повярваме, че „циганките, които просят по улиците, с удоволствие го дават на бебетата си, за да не вдигат шум и да кротуват”. Той кърмачка-циганка ли е, та е сигурен в „удоволствието” или просто бръмчи като муха по гръб в несръчния си опит за превъплъщение?!
В Каварна „100 роми учат за билкари”, информира читателите си „Новинар”, а 25 от тях след курса ще започнат да отглеждат засадените от тях билки. Което е хубаво не можеш да кажеш, че е лошо и ако опитът на организаторите се окаже успешен, защо процесът на обучение да не продължи и в други селища около Каварна, пък и не само там?!
Кореспонденция на „24 часа” от 26 януари от Варна ни обнадеждава, че и от най-тиражните вестници най-сетне има плахи опити да предлагат понякога и обективна, и позитивна информация за ромската общност в България – вестникът разказва за ромско семейство, осиновило момиченце на четири годинки и ни информира, че още две семейства са станали приемни родители на дечица на 6 месеца и на годинка и половина. Пожелаваме на хората семейно щастие, на малките – да случат на майки и бащи, а на вестника – и в бъдеще да не си затваря очите за доброто и хубавото и да бъде съвестен информатор на своите читатели.
Два дни по-късно същият вестник почти ни убеждава, че горната статия не е случайна и че се проявява желание за промяна в редакционната политика и в настройката на своите редактори, най-вероятно под давление на чужденците – в кореспонденция от с. Балван, Великотърновско „24 часа” ни разказва за проект на холандската Фондация „Лале”, според който на бедни селяни се дават оплодени крави, които се грижат за тях и от тази дейност имат полза разбира се и самите хора, а във времето те пък помагат и на други стопани, пожелали да отглеждат животни. От цялата работа богатство едва ли ще натрупаш, но пък и гладен няма да останеш… А точно това е целта на проекта „Предай нататък”. „24” от 5 февруари информира за продължаващите набези за грабеж на метал от влакови композиции край Перник. Толкова години се случват тия неща, как пък полицията не можа да намери ефективен подход в своята работа?! Не може ли от кметството, от социалното министерство, от полицията и … от където още трябва да се предприемат по-адекватни мерки, за да се премахне причината за проблема?!
„Стандарт” от 31 януари се опитва да ни направи съпричастни към проблемите на ромите от най-стария квартал на Истанбул „Сулукуле” на специалната си кореспондентка Нахиде Дениз. За съжаление намерението на журналистката не е отишло по-далеч от елементаризма да упражни спънатото си чувство за хумор за сметка на … бедните хорица, разбира се. Но когато човек не владее добре занаята си се получава нещо блудкаво – в подвелото я надменно чувство тя не се е усетила как без да иска се е подиграла и на … турския парламент. Не може един „специален кореспондент” да пише тъй повърхностно: „Явно чупките в кръста и тресящите се прелести на мургавите дами им донесоха успех и така в проекта се направиха значителни ревизии”. Тук се чудиш какво и на кого да кажеш – дали на пописващата, дали на редакторите, ако разбира се не са те и хората, позволили си по просташки начин да добавят или да редактират текста (защото в българската преса и това се случва) и по този начин да отразят сериозен социален проблем. Какво внушава вестникът – че в турския Парламент законите се приемат и променят с „чупки в кръста” и с гюбеците „на мургави дами”? Това ли твърди „Стандарт”? За подобни глупости ли си дават парите читателите?
Ако искате да се насладите на умела манипулация отгърнете 6-а страница на „Труд” от 1 февруари. Понеже информацията е само два реда ще ви я сервирам м`о та м`о: ИНТЕГРИРАТ РОМИ С 400 000 ЛВ. по програма „Фар”, заяви вчера експертката от община Кюстендил Радмила Ангелова. Средствата са за подобряване на инфраструктурата в кв. „Изток”. Оставям без коментар двете изречения, а изводите можете да си ги направите и сами.
На 5 февруари информационните агенции разпространиха изявление пред „Дейли експрес” на Цветелин Кънчев, който плаши поданиците на Нейно величество с потоп на български роми – очевиден пас към Нейно министершество Масларова, демек „сещай се сна`о”. Ма тя е профи спортист, бе, Цветелине, тя поема пасовете само когато й е партийно и политически изгодно, точно ти не можеш да не го знаеш!
Медиите дават снимки на г-жа Масларова как си конуштисва с една пенсионерка, има си хас да не регистрират нейната поредна грижа за бедните и старите. В следващите дни пак Е.М. изнесе цифри за отпусната милионна субсидия за безработните, 40 % от които били предназначени за ромите, тя била спокойна за тях. Не ги питах тия 40-те, ама защо нещо не ми се вярва? Не пожелавам на г-жа министърката да остане без работа и да разчита на „Бюрата по труда” – най-много да й предложат курсове за преквалификация и отвреме-навреме да мете по някоя улица. Едва тогава Нейно министершество ще разбере дали действително е правила нещо като социален министър или през целия си мандат стремежът й е бил да ограничи правата на хората.
„111 роми стават здравни медиатори” ни информира пресата на 8 февруари, а „Сега” ни стряска, че 2000 ромчета са прехвърлени на Албиона от престъпни кланове и чисто граматически обърква своите читатели – кратката бележка, поради тази причина, остава неразбираема. Ама затова ли давате пари на тия редактори, бе, джанъм?!
януари-февруари 2008, “Andral” 47-48
