Ако до преди стотина години Homo Balkanicus е имал все пак някакво основание да твърди за себе си, че е голяма работа като мъж – създавал е по над десетина деца, - то днес са му останали само голите, изпразнени от към съдържание, думи. Тия размишления ми хрумнаха преди време, когато на екрана на една от телевизиите хванах кратичко интервю с един китаец, който, без изобщо да парадира, каза нещо съвсем простичко: “Ние китайците обичаме да правим деца”. Без и да искам, съпоставих тези му думи с надутите фрази на един нашенски голям Ентелектуалец (и много голям мъж, нима се съмнявате?!?), който на няколко пъти в разни интервюта през годините (а той ги сипе на ангро, както пиян поп ръси светена вода по задушница) без стеснение бая попохвалва себе си, рода си и земята, по която стъпва, като ярка издънка на сексуални великани, нищо, че е на години, на които ама … никак не му отива и става просто смешен на екрана. Ама това си е … негова работа, всеки има правото да говори глупости колкото си иска, особено в днешно време. Интересува ни друго.
Разликата между единия и другия е, че китаецът като че по инстинкт е прицелен в онова, което раждат щенията му, вгледан е в “резултата от труда” си (и то си личи по броя на неговите сънародници), докато нашенецът кърши празно самочувствие и кухи приказки, вгледан единствено в съвсем празното удоволствие, което не носи нищо, никаква “принадена” стойност (и това пак си личи по броя на населението тук).
И как човек да не си каже, че нещата в края на краищата наистина опират до … философията на живота на единия и на другия?
хаха, това да не е титанът М. Неделчев?