в държавата,
в която от църквата ни светнаха, че премиерът бил страшен пич (добре, че не е пичка, все пак),
в който на хората единственият идеал е да се самоубиват, ама мрат си да го правят, я на детски площадки, я в султан сараи,
а убийци си е просто непозната дума,
в която няма ни следователи, ни полицаи, нито разузнаване, ни контраразузнаване, нито дансуващи ченгета, нищо, че на гърба ни са някакви си сума сумарум стотина хиляди със съвсем скромни заплатки от по хилядарка, че може би и по две-три хилядо лева и за всинца им отиват на година около милиард и половина все от твоя и моя джоб, приятелю,
разбрахме едно: че в никакъв случай не бива да гласуваме за когото и да е, особено пък за някого, дет` се блъска за втори мандат, ама съвсем независимо кой е.
Поне още век.
Щото виждаме к`ви ги вършат ония, на които им даваме доверието си двайсет години.
Още съвсем малко и костоолу, и тренчоолу, и доаноолу, и шушулоолу, и каракачаноолу, и овчароолу, и дилов-синоолу, и воленчуоолу, и вся остальная height сволоч definition ще надминат по употреба или злоупотреба (както искате) на властта дори и по брой на годините бай ти тодор, срещу когото всички бяха активни борци.
С други думи време е предостойният първаноолу да раздаде още някоя и друга тенекия на редицата велики люде, дали толкоз много за културата на България, както го стори впрочем преди дни…
То помирение с алчността им няма, смирението е на седмото небе,
Антигуа, о, Антигуа, Родино мила,
дето Боговете не ме хвърлиха в обятията на твоите вулкани,
да се радвам отвисоко на птичките ти алкиони…
