ЗА „КНИГА ЗА ВИРАТА“

В. И. КАЛЯНОВ

„Виратапарва” или „Книга за Вирата” е четвъртата книга на „Махабхарата”. Тя разказва за живота на пандавите – главните герои на епопеята в тринайстата година от тяхното изгнание. В продължение на цялата тази година те трябвало да живеят сред хората, като в същото време трябвало да останат неразпознати за обкръжаващите ги. Тук, както и във втората книга – „Сабхапарва”, – няма вмъкнати епизоди, които можем да срещнем в „Махабхарата” като илюстративен и назидателен материал. Цялата книга разказва за живота на пандавите в двора на Вирата, царят на матсите, и свързаните с него събития. Ето, накратко, и нейното съдържание.

Минали са дванайсетте години на изгнанието, преживени от пандавите в дремещите лесове, години, пълни с приключения. По милостта на благосклонния към тях Дхарма, богът на закона и справедливостта, пандавите избират място, където да преживеят опасната тринайста година, като при това трябва да останат неразпознати. Те се отправят към царството на Вирата (днешен Байрат, близо до Джайпура в Раджастхан), тъй като царят на матсите Вирата е могъщ, справедлив и щедър. Макар и стар, той притежава огромни богатства и може да защити пандавите. Техният домашен жрец Айода Дхаумя им дава необходимите наставления как трябва да се държат в двора на царя. Тези наставления засягат въпроси на политиката и често се основават на известния трактат за политиката Артхашастра Каутиля.

Недалеч от столицата на царството на Вирата, на мястото за изгаряне на мъртвите, пандавите виждат огромно дърво. Те закачат на него своето оръжие и своите доспехи, като на един от клоните закачат и един труп, който с миризмата и вида си да отблъсква отдалеч хората от това място. След като отрано са определили занаятите, с които ще се занимават, и с какви чужди имена те ще се представят, пандавите един по един се отправят към двора на цар Вирата. Първи се появява Юдхиштхира, най-старият от петимата братя, като се представя за брахман на име Канка, изкусен играч на зарове. Величавата осанка и учтивостта на Юдхиштхира покоряват Вирата и той го прави свой придворен. След това се появяват Бхимасена, който се представя като Баллава, служил преди това като готвач при Юдхиштхира. Зарадваният Вирата го назначава за свой готвач, който надзирава царската кухня. Трета се представя Драупади – общата съпруга на пандавите. Облечена в износена дреха, в облика на странстваща прислужница-сайрандхри тя се представя на царица Судешна, съпругата на Вирата. Красотата и скромността на Драупади пленяват Судешна и тя я взема за своя прислужница в женските си покои.

Кой знае защо

днес от доста хора „смела” и „добра” журналистика се мислят като синоними. Че и двете са качества няма никакво съмнение, че ако човек притежава и двете качества наистина си струва да се чете, но в никакъв случай не е задължително смелото писане да е и добро писане. Кривото огледало на действителността днес у нас представя обикновени хайдуци, сами по себе си подлоги на големи партийни мафии, за национални герои, които биват избивани като мухи, понапълнят ли тъмните каси на олигарсите (то редицата от желаещи да се омърсят е безкрайна, защо да ги щадиш…) и собствените си банкови сметки, някои от най-„големите” и видими журналисти имат много повече общо с големите камори, отколкото с някакви големи таланти, повечето са много внимателно огледани и отгледани хора на партии и лобита и подставени комсомолски послушковци, изстреляни явно-тайно на първите страници съвсем по предварителен сценарий. Тъжно е журналист, коментатор или социологически анализатор да бъде личен посланик на политик или на партия, а такива в днешно време дал бог… Та смелата журналистика не е непременно добра журналистика, нека си дойдем на думата…

Такава грамадна финансова криза

и нито един гръмнал се банкер и финансист… Толкова и тъй вещи анализатори с такива космически претенции и хонорари, а никой не си посипа главата с пепел…

Поредното тъпо изказване на Берлускони

по повод избора на Барак Обама доказва, че ако Боговете преди няколко века са изсипали небивалата си благословия върху Италия и великите народи на Флоренция, Венеция, Генуа, Рим и пр., и пр. са родили и са оставили на човечеството тъй много страхотни гении, то от доста време тия същите Богове тъй сериозно са дали гръб на Ботуша, че тамошните земи вече раждат, поне като политици, само плоски люде като г-н Силвио, които могат да разсмиват само хора, подобни на себе си. Можеш да си смениш кръвта с по-млада, затова имаш и желание, и пари, можеш да си смениш зъбите, можеш да си смениш имиджа, всичко можеш, даже за пореден път можеш да излъжеш страна като Италия, акъла си обаче как да смениш?!?

Вестници-битаци

През изминалата седмица бях на международно събитие на SEEMO в София, където организаторите се бяха погрижили да ни предложат и новите броеве на някои вацовски издания. Ще си призная, че отдавна не бях преглеждал „24 часа” и „Труд” и след като ги прехвърлих общо за седем-осем минути установих, че никога не са ми липсвали. Странно и за самия себе си усетих празнотата на уж-многотията, на „кухото” сред „многоплътното” – нищо не можа да спре вниманието ми откровено казано, дори малко се поядосах на себе си. И двата вестника, особено „24”, ми заприличаха на … новинарски битак, на разрошена жена, на изглед на случайно разтворена пред тебе женска чанта… Сетих се за онзи извод, направен преди десетилетия от теоретиците на отчуждението, че в модерните времена човек се чувства най-самотен сред тълпата. После се запитах с какво толкова тия два вестника се радват на тъй височайшето внимание вече две десетилетия и то от почти всички правителства. И отговорът си дойде сам – ами в тях е инвестирано изключително щедро и продължават да го правят – това е отговорът, друг просто не може да има. Хич не вярвам да им харесват чак толкова много тия вестници на нашите властимащи, най-вероятно е дори да не ги четат, щото ако го правеха, не вярвам  да са тъй ниско интелигентни, за да им допадат подобен стил и на мислене и на писане. Ама … знам ли, може пък наистина да са точно толкова бедно интелигентни…

Кого и в кой кръг на ада бихте поставили?

Учител по литература в едно столично училище е поискала е от свои ученици да отговорят на горния въпрос. Даде ми да прочета листче с отговорите на едно момче - Кристиан Й. от 10-а клас, № 15. Публикувам тези отговори, защото са не само смислени, не само, че доказват, че младите хора в никакъв случай не са лекомислени, каквито понякога може и да ни изглеждат, но и защото си заслужава и хората, влезли в класацията да я погледнат внимателно – само след година тия млади хора ще имат право да гласуват и те ще определят съдбините на България в бъдеще. (Запазвам правописа на автора!)

Ето отговорите на Кристиан без каквато и да редакция:

1. В първия кръг ще сложа Александър Томов. Един неуспял политик се залага да управлява изтощения от неуредици ЦСКА. Този човек вече направо не си знае лъжите за състоянието на самия отбор на ЦСКА, неговите разходи и приходи, трансфери на футболисти и естествено положението на комбината Кремиковци. Ако на лъжата краката са къси то Томов би останал без крака…

2. Във втория кръг ще поставя министър-председателя на РБългария – Сергей Станишев. Той е абсолютен мишок по отношение на управлението на правителството. Държавата върви на зле а той сякаш през розови очила ни убеждава в обратното…

3. В третия кръг на ада ще сложа Румен Петков защо никой няма полза от слаба полиция.

4. Вальо Топлото пък е подходящ за кръга на лакомниците. Той е откраднал повече пари от Топлофикация отколкото самия той е сънувал.

5. В петия кръг макар и странно ще сложа Народното събрание защото дори феновете на Славия за един мач имат по-голяма посещаемост отколкото политиците на заседание в парламента.

6. За шестия кръг предлагам Волен Сидеров защото управлението няма нужда от расисти.

7. Ахмед Доган заслужава да е в седмия кръг защото има връзка с купуването на гласове по време на изборите и общото с турската мафия.

8. В осмия кръг ще сложа бившия премиер на РБългария Симеон Сакскобургготски, за да не чакаме още 800 дни.

9. В последния кръг, но не на последно място ще сложа американската криза. Тя бе изкуствено създадена от американския народ за влошаване на финансовото положение на Европа и ЕС и техните банки.

Основен аргумент е и да може еврото да поевтинее, а долара да поскъпне за да може поне за кратко да се стабилизира икономиката на САЩ.

Това е, господа, мнението на един млад човек. А вие самите какво мислите – кой ще се пържи в Геената и чии задници ще бодат тризъбците на дяволите до седмото пришествие?!?