ЗА „КНИГА ЗА ВИРАТА“

В. И. КАЛЯНОВ

„Виратапарва” или „Книга за Вирата” е четвъртата книга на „Махабхарата”. Тя разказва за живота на пандавите – главните герои на епопеята в тринайстата година от тяхното изгнание. В продължение на цялата тази година те трябвало да живеят сред хората, като в същото време трябвало да останат неразпознати за обкръжаващите ги. Тук, както и във втората книга – „Сабхапарва”, – няма вмъкнати епизоди, които можем да срещнем в „Махабхарата” като илюстративен и назидателен материал. Цялата книга разказва за живота на пандавите в двора на Вирата, царят на матсите, и свързаните с него събития. Ето, накратко, и нейното съдържание.

Минали са дванайсетте години на изгнанието, преживени от пандавите в дремещите лесове, години, пълни с приключения. По милостта на благосклонния към тях Дхарма, богът на закона и справедливостта, пандавите избират място, където да преживеят опасната тринайста година, като при това трябва да останат неразпознати. Те се отправят към царството на Вирата (днешен Байрат, близо до Джайпура в Раджастхан), тъй като царят на матсите Вирата е могъщ, справедлив и щедър. Макар и стар, той притежава огромни богатства и може да защити пандавите. Техният домашен жрец Айода Дхаумя им дава необходимите наставления как трябва да се държат в двора на царя. Тези наставления засягат въпроси на политиката и често се основават на известния трактат за политиката Артхашастра Каутиля.

Недалеч от столицата на царството на Вирата, на мястото за изгаряне на мъртвите, пандавите виждат огромно дърво. Те закачат на него своето оръжие и своите доспехи, като на един от клоните закачат и един труп, който с миризмата и вида си да отблъсква отдалеч хората от това място. След като отрано са определили занаятите, с които ще се занимават, и с какви чужди имена те ще се представят, пандавите един по един се отправят към двора на цар Вирата. Първи се появява Юдхиштхира, най-старият от петимата братя, като се представя за брахман на име Канка, изкусен играч на зарове. Величавата осанка и учтивостта на Юдхиштхира покоряват Вирата и той го прави свой придворен. След това се появяват Бхимасена, който се представя като Баллава, служил преди това като готвач при Юдхиштхира. Зарадваният Вирата го назначава за свой готвач, който надзирава царската кухня. Трета се представя Драупади – общата съпруга на пандавите. Облечена в износена дреха, в облика на странстваща прислужница-сайрандхри тя се представя на царица Судешна, съпругата на Вирата. Красотата и скромността на Драупади пленяват Судешна и тя я взема за своя прислужница в женските си покои.

След това идва Сахадева, облечен в красиви пастирски дрехи под името Тантипала, който се представя за бивш служител на Юдхиштхира, надзиравал неговите животни. Доволният от чутото Вирата го назначава главен пастир със задължения да надзирава царските животни. Пети се появява Арджуна в облика на евнух на име Бриханнада. Макар и осанката му да подсказвала мъжът-воин у него, Вирата го определил като учител по танци, музика и пеене в покоите на своята прекрасна дъщеря Уттара. Накрая, шести, по ред, към двора на Вирата се отправил Накула, който се представил като конегледач на име Грантхика, служил преди това при царя Юдхиштхира. Той също се харесал на Вирата, който го назначава царски коняр.

Така заживели пандавите под чужди имена ведно с Драупади, всеки зает с онова, което си е избрал да бъде негов занаят в двора на Вирата. По нравите на древноиндийското общество, получило тъй ярко отражение в епоса, на представителите на висшите слоеве не се забранявало да се занимават с каквито и да са занаяти и да печелят средства за живот с физически труд. Такъв труд не се е считал за унизителен, въпреки че бил с по-малко обаяние, отколкото военното дело.

Животът на пандавите протичал достойно и в обилие, тъй като те си помагали един на друг. Юдхиштхира печелел от придворните при играта на зарове и делял припечеленото със своите братя. Бхима ги хранел с храна от кухнята. Арджуна ги обличал с носените дрехи, които му давали от двора, Накула делил с братята си своята заплата, а Сахадева им доставял мляко и масло. Драупади живеела в покоите на царицата и, като я ухажвала, печелела нейното разположение.

Веднъж обаче в покоите на царицата братът на Судешна – Кичака, военачалник на цар Вирата, – съгледал прислужницата Драупади. Той бил пленен от нейната красота и любовта му към нея се разгоряла. Като се стремял да получи нейната благосклонност, Кичака се обърнал към своята сестра, която охотно се съгласила да му помогне. Появил се той с позволението на царицата при Драупади и й предложил своята любов. Тя обаче отхвърлила желанията му като му казала, че тя е съпруга на петима мъже-гандхарви, които в гнева си ще го убият, ако той се домогне до любовта й. „Защо ме пожелаваш като дете, което от коленете на майка си се протяга да хване луната”? Но Кичака намира поддръжката на сестра си, царица Судешна, която е радостна да му помогне в постигането на неговата цел, тъй като и самата тя се опасява от превъзхождащата я красота на Драупади, като ревниво разсъждава, че „царят би могъл да я пожелае”.

И предварително уговорила се с Кичака, Судешна я изпраща в дома на брат си уж за да донесе от неговото вино. Кичака се опитва да се възползва със сила, но тя го отблъсква и бива принудена да иска защита от царя Вирата, който е в залата за събрания заедно със своите съветници и придворни. Кичака обаче я настига и я хваща за гъстата коса, влачи я по земята и я удря по крака и то пред погледа на царя. Потресен от видяното, Бхимасена тутакси решава да убие Кичака, но Юдхиштхира го възпира от боязън да не бъдат разпознати.

Оскърбената Драупади, изгаряща от жажда за мъст, се решава да прибегне до защитата на Бхима и през нощта отива при него в кухнята. Тя оплаква горчивата си участ и незавидната съдба на пандавите, които са принудени да се отдадат на занаяти, недостойни за кшатриите, и упреква Юдхиштхира за съдбовната му страст към хазарта, в който той проиграл своето царство и цялото си достолепие. Тя моли Бхима да отмъсти за нея, иначе тя не би могла да живее повече. И Бхима обещава да убие пълководеца Кичака. Образът на Драупади у побрал в себе си черти, присъщи на дравноиндийската жена. Нейните разсъждения, в които съзираме тъй широка осведоменост по въпросите на морала, нейната скромност и необикновената простота, справедливият й гняв и безстрашие пред царя, нейното целомъдрие и преданост към своите съпрузи е отражение на светлия образ на индийската жена, играла важна роля в древното индийско общество.

На следващия ден Драупади дава мнимо съгласие на Кичака да се срещнат в залата за танци в пълна тайна от всички. Но когато Кичака идва през нощта на тайната среща, той намира на предварително подготвеното ложе не Драупади, а притаилия се Бхима. Той го обхваща в своите страшни прегръдки с думите: „На тебе никога по-рано не ти се е случвало да попаднеш в такива обятия”! С могъщите си ръце Бхима стиска туловището на врага си, като го превръща в топка месо. После го показва на Драупади и като го просва безжизнен, незабелязано се връща в кухнята. А радостната Драупади вика към хората: „Елате да видите! Заслепеният от страст към чужда жена Кичака лежи убит от гандхарвите, моите съпрузи”! И хората, придошли там с факли, виждат безжизнения Кичака, проснат на земята и облят в кръв.

Видели обезобразеното тяло на Кичака, неговите роднини в мъка оплакват безжизненото му тяло и разбрали, че причината за неговата смърт е слугинята-сайрандхри (под чиято външност се е скрила Драупади), решават да изгорят нещастницата в погребален огън ведно с тялото на нейния злощастен любовник, тъй като считат, че Кичака би бил доволен от това в бъдещия си [извънземен] живот. Цар Вирата, в боязън от могъществото на рода на кичаците, дава съгласие тя да бъде изгорена. Но когато водят Драупади към кладата, тя с викове зове мнимите гандхарви, като ги назовава с тайните имена на пандавите: Джая, Джаянта, Виджая, Джаятсена и Джаядбала. Чул жалните викове на Драупади, могъщият Бхима стремително се втурва натам, откъдето се чуват нейните стенания. Изтръгнал по пътя си огромно дърво от крепостния вал и унищожил всичко по пътя си, той се втурва към кичаците. И те, решили, че към тях се е втурнал най-могъщият гандхарва, освобождават Драупади.

Но цар Вирата, прекалено изплашен от победата на мнимите гандхарви, й заповядва, чрез своята съпруга Судешна, да напусне пределите на царството. Драупади на свой ред го моли да й позволи да остане още тринайсет дни, толкова, колкото оставали до края на изгнанието. При това тя му обещава, че от това биха били доволни и мъжете-гандхарви и те от своя страна ще му направят услуга и че сам царят, заедно със своите родственици, ще бъдат ощастливени от това.

По същото време многочислени шпиони, изпратени навсякъде от Дурьодхана, обикаляли всички области, непроходимите гори и планини, множество градове и села, но никъде не могли да открият следи от пандавите. И решили, че те са загинали. Но слухът за убийството на Кичака и на негови родственици от някакъв тайнствен гандхарва стигат и до тях; те съобщават всичко това на царя на кауравите Дурьодхана в Хастинапура. В опасение, че ще загубят половината царство, което били длъжни да върнат на пандвавите, ако те се върнат от изгнание, Дурьодхана изслушва мненията на своите сподвижници. Първи говори Карна, най-близкият приятел на Дурьодхана. Той предлага да се засили бдителността и да изпратят в четирите посоки в различни царства и многолюдни места тайни шпиони, преоблечени изкусно, чиято цел да бъде внимателно да търсят следи от съдбата на пандавите и тяхното местопребиваване. Това мнение поддържа и Духшасана, братът на Дурьодхана. След това говори Дрона, военачалникът на кауравите, който предлага да изчакат завръщането на пандавите и да им върнат половината царство, което те, по условие, ще владеят при изтичане срока на изгнанието. Това мнение поддържа и Бхишма, престарелият дядо на кауравите, и Видура, техният чичо, а също така и Крипа, техният учител по военно дело. Но Карна отхвърля примирието с пандавите и предлага да започнат приготовления за война, за да не се допусне разделянето на царството. Духшасана и другите братя на Дурьодхана поддържат мнението на Карна.

Тогава се изправя царят на трихартите Сушарман. Неведнъж претърпявал поражения от матсите, той не може да забрави непрестанното си притеснение от техния военачалник Кичака, и с радост съобщава за неговото убийство от гандхарвите и предлага, обединени с кауравите, да извършат грабителски набег из страната на матсите, за да похитят безбройните стада животни на цар Вирата. Замисълът на Сушарман се харесал на кауравите и двете страни започнали подготовка за нападението. Първи в пределите на царството на Вирата навлезли тригартите. Като разгонили пастирите, те отвлекли царските стада.

През това време цар Вирата спокойно заседавал в залата за събрания, обкръжен от своите мъдри съветници и пандавите. Тринайстата година от тяхното изгнание била вече към своя край. И тъкмо тогава в залата за събрания спешно се явил пастирът Кундали. Пристъпил към царя склонил глава, той промълвил: „Като ни победиха в бой и като унизиха нас и нашите родственици, тригартите отвеждат стотици хиляди крави. Догони ги, о, владетелю на хората, докато все още не си загубил съвсем своите стада”.

Чул тази вест, Вирата въоръжил цялата войска на матсите, в състава на която влизат бойни слонове, конница и пехотинци. Всички доблестни войни и самият цар Вирата запасват оръжие и доспехи. Заедно с него се въоръжават и неговите двама братя и големият му син Шанкха. Към тях се присъединяват и пандавите – Юдхиштхира, Бхима, Накула и Сахадева – под своите измислени имена. И когато цялата войска на матсите тръгнала в поход, в града останал само младият син на Вирата – престолонаследникът Уттара.

Едва слънцето преполовило деня и тригартите били настигнати от матсите. Завързала се страшна битка. Кълба прах пречели на погледа, птиците падали безсилни на земята. Облаци от стрели закривали слънцето. Навсякъде падали сразени войници. Земята се покрила от телата на убитите. Царят Вирата, качен на колесницата, срещнал очи в очи повелителят на тригартите Сушарман, но притиснат от тригартите и като загубил колесницата си, бил взет в плен, а войската му се разбягала. Видял, че Вирата е пленен, Юдхиштхира повелява на Бхима да освободи царя на матсите. Нали пандавите са се възползвали от неговото гостоприемство, дошло е време да му се отплатят. В своя гняв обаче Бхима искал да изтръгне огромно дърво и като го размаха – да разпръсне вражеската войска. Но Юдхиштхира го удържа, тъй като, ако изпълни намерението си, той веднага би бил разпознат по свръхчовешката си сила и всички ще познаят, че това е Бхима. Затова трябвало да се действа с обикновено оръжие. Тогава Бхима с устрем се втурнал в боя и като убил мнозина, успял да вземе в плен царя на тригартите Сушарман. Благодарение на помощта на пандавите врагът бил разбит и отведените стада – върнати. Царят Вирата се върнал в своя град начело на войската си.

През времето когато царят на матсите преследвал тригартите и се сражавал с тях, кауравите, начело с Дурьодхана, навлезли в пределите на царството на Вирата от противоположната страна. Те нападнали пастирите, жестоко ги избили и отвели шейсет хиляди глави добитък.

Огромното количество животни, за което съобщава литературният паметник, свидетелства за това, че скотовъдството е било основно занятие в царството на Вирата и животните са съставяли неговото богатство (go- dhana, букв. „богатство във вид на животни”, или просто dhana, букв. „богатство”). В глава 9, шлока 14 цар Вирата сам говори на Сахадева, че всички негови животни, събрани заедно, са сто хиляди глави. Значителна част от тях (около 40 хиляди) били отведени при предишното нападение на тригартите. Затова и боят за добитъка между него и похитителите заема основно място в съдържанието на четвъртата глава на „Махабхарата”.

Когато грабителите се оттеглили, надзирател (наблюдател) се придвижил много бързо на колесница до града и съобщил на младия престолонаследник Уттара за случилото се. Той му дава съвет веднага да настъпи против грабителите и да върне назад безчислените стада, които са всъщност негово богатство. Уттара отначало се колебаел. Той би настъпил против похитителите, ако намери достоен за себе си кочияш, тъй като личният му кочияш бил загинал при една продължителна битка. Но той е готов да докаже своята доблест на воин. „Да не би сам Арджуна, синът на Притхи, да ви притеснява”? – пита той.

Чула думите на Уттара, облечената като слугиня сред другите жени Драупади, не могла равнодушно да подмине споменаването на името на Арджуна. Пристъпила до престолонаследника, тя смутено му заговорила за Бриханнада, юношата, подобен на огромен и прекрасен слон, бившият кочияш на Арджуна и негов ученик, издигнал стрелбата с лък във висше изкуство. Тя го била виждала преди, когато живеела при пандавите. Ако той би бил кочияш, то без съмнение Уттара би победил всички каурави. Тогава престолонаследникът Уттара изпратил своята млада сестра Уттара да доведе от женските покои Бриханнада, под което име се бил скрил Арджуна. Като се отправила към женските покои, прекрасната Уттара съобщава на Бриханнада за всичко това и го моли да се съгласи да бъде кочияш на нейния брат Уттара.

В подготовка за битката царският син и Бриханнада обличат бойните си доспехи. За да разсмее царската дъщеря Уттара и другите момичета Бриханнада съзнателно прави много неловки движения. Вдигнал високо ризницата той се опитва да я надене на себе си. Видял неговата мнима неловкост, царският син му помага да навлече панцира. На прощаване царската дъщеря Уттара, заедно с другите си приятелки, се шегува с Бриханнада, като го моли да донесе пъстри красиви кукленски премени, след като победи в боя кауравите. Когато героите излизат извън пределите на града, Уттара заповядва на своя кочияш да поеме към войската на кауравите.

Скоро те настигат могъщата войска на кауравите. При вида на множеството слонове, коне и колесници, при вида на безчислените войни и бойни знамена царският син онемява от уплаха и го обхваща смут. Той моли Арджуна да се върнат обратно, но Арджуна се старае да го ободри като го призовава към по-голямо мъжество като се сърдито говори на Уттара, че ако царският син се върне назад, неуспял да върне животните, то той ще стане за смях на всички мъже и жени. Но царският син, обхванат от голяма паника, скача от колесницата и побягва. Арджуна го догонва и го връща обратно. Той се срамува от неговата страхливост и го призовава да изпълни дълга си на кшатрий. Накрая Арджуна предлага на престолонаследника да поеме управлението на колесницата, а самият той да се бие с врага. Удало се на Арджуна да убеди Уттара – той поел мястото на кочияша и спешил конете.

В това време в лагера на противника забелязват Бриханнада в странните му одежди на евнух и заподозрели в него героя Арджуна, скрит под чужда външност. Нямало съмнение, че единствен той би могъл да застане сам против войската на кауравите. Всички биват обхванати от смут. Започват да се появяват различни знамения, при вида на които кауравите-старейшини Бхишма и Дрона призовават всички да се готвят за бой.

Уттара стремително спешава конете срещу войската на кауравите, а Арджуна, приготвил се за бой, опънал своя прекрасен лък гандива. И когато опъвал лъка се разнесъл мощен нисък звук, подобно екот на гръм. Потреперила земята и от всички страни силно задухал вятър, изплашените птици литнали към небето, проскърцали могъщите дървета. И по този страшен звук кауравите разбрали, че Арджуна е опънал своя страшен лък и на колесница лети към тях. Приближил войската на противника, Арджуна затръбил със своята звучна раковина девадатта. От нейния звук потреперили всички същества, бързите коне паднали на колене, а изплашеният Уттара приседнал в колесницата.

А в лагера на кауравите, усетили приближаването на Арджуна, военачалниците започнали да се готвят за срещата. Престарелият Бхишма заповядва войската да се раздели на четири части. На Дурьодхана той повелява да поеме две части от войската, да се придвижи до Хастинапуру и да закара там похитения добитък. Другата половина на войската да срещне пандава и да влезе в битка с него. Бхишма предлага на Дрона да стои в центъра на войската, неговият син Ашваттахмана да охранява лявото, а Крипа – дясното крило, на Карна той заповядва да застане пред войската, а той самият да охранява тила. Богатият на опит Бхишма прави разчет на времето и установява, че срокът на изгнание на пандавите вече е изтекъл и че те честно са изпълнили всички уговорки.

През това време Арджуна приближил войската на кауравите и вече започнал да различава престарелите им военачалници. Появил се след тринайсетгодишно изгнание, той приветства своя учител по военно дело Дрона. Но Арджуна не забелязва сред кауравите Дурьодхана, виновникът за бедствията на пандавите, и, разгадал хитрия му замисъл, казва на Уттара с част от войската да поемат по южния път, по който е тръгнал Дурьодхана със стадата животни. Стремително поел към войската на Дурьодхана и гласно изрекъл името си, той обсипал своя противник с облаци от стрели. Изплашен от страшния звън на неговия лък и от звука на неговата раковина, добитъкът се спрял във високите храсти, огласил с мученето си простора и се втурнал назад към страната на матсите.

При вида на това зрелище началниците на кауравите решили, че Арджуна е постигнал целта си

и тръгнали към него. Арджуна казал на Уттара да обърне колесницата обратно и да се устреми срещу героите на кауравите. Един след друг той побеждава прославените герои-войни и ги обръща в бягство. Отначало Арджуна се сражава с Карна, своя ненавистен съперник, след това с Крипа и Дрона – своите велики учители и наставници във военното изкуство. Самите богове се появили на небесни колесници, за да погледат този небивал бой между ученика и всеки от неговите учители. След това Арджуна се сражава със сина на Дрона Ашваттхамана и отново с Карна, след него – със своя дядо Бхишма и накрая с царя на кауравите Дурьодхана. Сражава се и с други герои.

Победил в сражение доблестните военачалници, Арджуна прибегнал до божественото оръжие „саммохана” и, оглушил войните със звъна на своя прекрасен лък и със звука на ръковината, хвърлил в смут цялата войска на кауравите. Всички войници, оставили своето оръжие, застинали в пълно бездействие. Тогава Арджуна си спомнил молбата на прекрасната царска дъщеря Уттара да й занесе в дар красивите одежди на победените герои. Той заповядал на царския син Уттара да мине встрани от конете на Бхишма (единствен не изгубил съзнание) и да съблече дрехите на падналите войни. Слязал от колесницата, Уттара съблякъл дрехите на Дрона, Крипа, Карна, Ашваттхамана и Дурьодхана, след това скочил на колесницата си и подкарал четирите прекрасни коня, които дърпали колесницата из вражеския стан. Но Бхишма забелязал Арджуна и успял да го рани със своите стрели. В това време Дурьодхана дошъл в съзнание. Съгледал Арджуна, той с удивление се обърнал към Бхишма: „Как този смелчага ви се изплъзна? Спри го, за да не ни избяга”! На тия думи Бхишма отговорил в смях: „А къде изчезна разсъдъкът ти, къде беше доблестта ти, когато, изпаднал в пълно безразличие, застина на място, оставил своя прекрасен лък и стрели”?

Видял, че войската на кауравите, начело със своите предводители, поема назад, Арджуна ги следва в израз на уважението си към своите учители. С поклон на главата той изразява преклонение към своя дядо Бхишма и учителя Дрона, с красиви стрели той приветства Ашваттхамана, Крипа и всички други наставници и с една стрела разпилява царствената корона на Дурьодхана. Простил се по този начин с героите, Арджуна надул чудесната си раковина и видял, че кауравите се отправили назад, весело казал на царския син Уттара: „Обърни конете назад, твоите стада са отвоювани и враговете отстъпват; тръгни и влез в твоя град с радост”! По пътя си те срещат разбягали се войни, скрили се в горите. Той ги пуска свободно да се върнат в своите домове. Като се приближили към столицата на Вирата, Уттара, по съвета на Арджуна, изпраща пастирите в града, за да известят победата.

А в това време Вирата, победил тригартите и отвоювал своите стада, се върнал заедно с четиримата пандави в двореца си. Не видял Уттара, той пита за своя син. Жените и девойките разказали на царя за всичко случило се. Силно опечален, царят отправя войската си в помощ на царския син, но вече не се надява да го види жив. Видял неговата печал, Юдхиштхира утешава Вирата и му казва, че щом колесницата на Уттара се управлява от Бриханнада, то добитъкът ще бъде върнат, а враговете разбити. В това време се появяват вестители, изпратени от Уттара, които известяват великата победа. Зарадваният цар заповядва да се устрои достойна среща на царския син, а сам той, в очакване на събитието, сяда да поиграе на зарове с Юдхиштхира. По време на играта царят изказва възхищението си от победата на своя син, удържана над кауравите. Юдхиштхира отбелязва. „Как няма да победи като кочияш му е Бриханнада”. Царят се разгневява на думите и отвръща: „О, ти, недостоен брахман, нима сравняваш евнуха с моя син”! Но Юдхиштхира не отстъпва. Това вади царя от кожата му и изпаднал в ярост, той го удря по лицето с костения зар. От силния удар от носа на Юдхиштхира потекла кръв.

В това време пазачът на външната порта възвестил на Вирата за завръщането на царския син и Бриханнада, неговия кочияш. Царят заповядал двамата веднага да се явят при него. Но Юдхиштхира шепотом предупреждава пазача на външната порта да въведе Уттара сам, защото ако Бриханнада (под чието име се крие Арджуна) види кръвта на Юдхиштхира, веднага ще убие виновника заедно с неговите приближени и цялата войска. В това време влиза Уттара и се покланя на баща си. Но видял Юдхиштхира, царският син укорява баща си. Вирата е готов да изкупи вината си и умилостивява брахмана, под чието име се крие Юдхиштхира. Влиза Бриханнада. Пред него Вирата започва възхвала на подвига на своя син Уттара и пита как е сразил такива прославени герои като Карна, Бхишма, Дрона, Ашваттхаман, Крипа и Дурьодхана.

Уттара отговаря, че не те са победили врага и са върнали добитъка, а подвигът е извършен от някакъв син на божество, млад герой, подобен на Индра. На въпроса на Вирата къде е този божествен потомък, царският син отговаря, че веднага след победата той е изчезнал от бойното поле и сега не може да се види, но несъмнено ще се появи след няколко дни. За това кой се е бил скрил под името Бриханнада, Уттара не казал на Вирата. Неговата дъщеря, красавицата Уттара, се зарадвала много, когато получила от ръката на самия Арджуна в облика на Бриханнада различни скъпоценни дрехи.

И ето че на третия ден петимата братя-пандави, като извършили ритуално измиване и като се облекли в бели дрехи, влезли в двореца и седнали в залата за събрания на царските тронове. Като ги видял, цар Вирата се обърнал към Канка, зад името на когото се бил крил Юдхиштхира: „Ти си играч на зарове и мой придворен! Защо тогава си седнал на царски трон, тъй богато облечен”? Вместо него отговорил Арджуна с усмивка: „Този велик мъж, о, царю, е достоен да заеме мястото дори на самия Индра. Благочестив и твърд в дадения обет, това е синът на Кунти – Юдхиштхира, най-могъщият от рода Куру. Неговата слава се е утвърдила в целия свят като сияещият блясък на обедно слънце”!

На въпроса на Вирата кои от седналите сега на царските тронове са другите братя-пандави, Арджуна отговаря, че негов готвач е бил могъщият Бхима, убил военачалника Кичака, а конярът му е Накула, надзирател на стадата е Сахадева, а слугинята-сайрандхри – Драупади, заради която били убити кичаките. А самият той е Арджуна, по-младият брат на Бхима. В разговора се намесил Уттара, който разказал за смелостта на Арджуна, благодарение на когото били върнати стадата, а кауравите – победени в битка. Цар Вирата бил щастлив, че вижда пандавите здрави и невредими. Той сключва с тях съюз. Почувствал вина пред Юдхиштхира и в желанието си да го умилостиви, Вирата иска да даде своята дъщеря Уттара за съпруга на Арджуна, който в облика на Бриханнада я е обучавал в изкуството на пеенето, танците и й се е любувал.

Арджуна отказва да се ожени за Уттара, но я взема като невеста, тъй като най-достоен за неин съпруг би бил неговият прекрасен син Абхиманя, роден от Субхадра, неговата втора съпруга. На въпроса на Вирата за причината за такова решение Арджуна отговаря, че той заедно с неговата дъщеря е преживял цяла година във вътрешните покои на двореца, като я е обучавал в изкуството на пеенето и танците, и тя му се е доверявала като на роден баща. Затова могат да възникнат всякакви подозрения и тълкования между хората. Ако тя бъде взета като снаха в техния род, то това би потвърдило нейната нравствена чистота. Цар Вирата с радост дал своето съгласие. Той заявява, че всички негови желания са се сбъднали, та нали негов родственик е станал самият Арджуна, най-могъщият от рода Куру.

И царят Юдхиштхира одобрил съюза между матсите и пандавите. Уговаря се сватбата между царската дърщеря Уттара и царският син Абхиманю. На пищното празненство се канят великите царе и владетели, сред тях безподобният Кришна, синът на Васудева, неговият брат Халаюдха, или Баларама, Критаварман, Ююдхана и други. Те довели със себе си младия герой Абхиманю заедно с неговата майка Субхадра. Тук пристигнал и царят Друпада и заедно с него храбрите му синове Шакхандин и Дхриштадюмна. Всички се явили съпровождани от своите войски и с богати дарове. В Упаплава, столицата на цар Вирата, се тече небивал брачен пир. Танцьори, разказвачи и певци веселят гостите със своето изкуство като ги възхваляват. Цар Юдхиштхира дарява жениха с много богатство, а така също и с бързоноги коне и отбрани слонове. Той дарява и брахманите от многочисленото си богатство, дадено му от Кришна. Столицата на царя на матсите се весели и ликува, както е редно в случаи на велики празненства.

Такова е съдържанието на четвъртата книга на „Махабхарата”. Книгата ни запознава с живота и обичаите на древноиндийското общество. Пред нас се разкриват ярки картини от бита на древните индийци, на техните занятия и развлечения, особено на картини от придворния живот. С голям интерес наблюдаваме живота на индийската жена, нейното положение и важната й роля в обществото от онова време. Съдържанието на тази книга представлява голяма ценност не само за изучаването на социално-икономическите страни на древноиндийското общество, но и, в частност, за запознанство с военното изкуство, с някои страни от развитието на военната мисъл в древна Индия.

Из „Andral“ 51-52, 2008