Но тия думи не бива да се приемат като оценка за цялостната работа на преводача, разбира се, тъй като подобен труд е наистина тежък и огромен. С тях обръщам по-скоро неговото внимание при евентуално второ издание да го „пипне” още веднъж… Струва си.
За вниманието при превода и работата на редактора
Кражбата като историческо „достойнство“
или как Дожът на Венеция и „светците“ кръстоносци са грабели
по време на кръстоносните походи
„[129.] Тогава графовете и бароните и дожът на Венеция слязоха на сушата и свикаха парламент, който се състоя в манастира „Свети Стефан“. Там бяха разменени много мисли. Книгата не ще ви разкаже всичко, което бе казано там; но на края на съвета дожът на Венеция се изправи и им каза:
[130.] „Сеньори, аз зная повече за положението в тази страна, отколкото вие, защото някога съм бил тук. Вие предприехте най-голямото и най-опасното дело, което някога хора са предприемали; поради това необходимо е да се действува умно. Знайте това, че ако ние стъпим на здрава земя, страната е голяма и широка; а нашите хора са бедни и лишени от хранителни припаси; ето защо те ще се пръснат из страната да търсят храни. Но местните люде са многобройни и ние не бихме могли да вземем такива предпазни мерки, че да не претърпим загуби; а ние нямаме нужда да губим, защото имаме твърде малко хора за това, което желаем да сторим.
[131.] Наблизо има острови, които вие можете да видите оттук и които са населени и богати на жито, месо и други припаси; да отидем там и да натоварим на корабите житото и другите продукти от страната; и след като натоварим корабите с провизии, ние ще отидем пред града и ще сторим това, което нашият Господ ще ни е наредил. Защото по-сигурно води война този, който разполага с продоволствие, отколкото онзи, който няма никак“. Към това мнение се присъединиха графовете и бароните и те се завърнаха всеки на своя неф и платноход“.
Из „Завладяването на Константинопол“ на Жофроа дьо Вилардуен, превод от старофренски на Иван Божилов, издание на Академично издателство „Марин Дринов“, С., 2000 г. Книга, която си струва да бъде прочетена.
Приятелят
отляво почти под сурдинка: „Мислех, че е близо до Ленинград или, ако щете, до руските степи. После даде вид, че е близо до англиканските пространства. А то се оказа, че бил много близо до … Индия, представете си“…
Другият отдясно: „Нищо чудно след време да цитира и другаря Дън. Ама едва ли… Слънцето изгря на улицата им и без китайския опит“.
Andral 51-52
Безпощадно се късат
най-сериозните и дълбоки междуличностни връзки, аз поне не съм бил свидетел на нещо подобно. Хаос и нелепа празнота взема власт над всичко и се питам кое ще върже скъсаните връзки…
[…]
[…] Помолиха ме да кажа няколко думи, тъй както ме помолиха и когато си отиде леля. Но как да го сторя?!? Думите ми бягат, нелепа е картината, нелепо е множеството, нелеп е въздухът, а думите си искат хармонията. Дисхармонията ражда слово, но иска време.


