Не знам в годините как съм пропуснал „Атически нощи” на Авъл Гелий, книга на „Наука и изкуство” от 1985 г. – сериозно издателство отпреди Десети с изключително стойностна продукция, което – много странно – понякога и преди Десети, а в годините на съществуването си и след `89-а пусна и други подобни изключително, уви, некачествени издания (помня и едно отвратително тяхно издание на психоанализата на Фройд). Та „Атически нощи” буквално се разпада в ръцете ти, книгата е почти без полета, странирана без всякакъв вкус, текстът не диша, хартията е грозна, картонът – непремерен за хартията, – се отлепва от тялото… Отврат, да не кажа гнъс. С две думи – хубава книга и крайно лоша стока. Купих си бройка за 2 лв. от сергия пред Университета и я прочетох с рядко удоволствие. Това са размисли и писания, които, по форма, векове по-късно, Монтен ще нарече „Есета”, т.е. – „Опити”. Човек може да разсъждава по много теми от размислите на автора, тъй като форматът на подобни книги е такъв – те са съзнателно политематични и са тъкмо плод на натрупано знание и мъдрост, на прочетено и споделено с другите и разчитат на удоволствието да ги напишеш и „дариш” на читателя. Но в тия няколко реда обръщам внимание не толкова на съдържанието на цялото, а повече на това колко важно е за преводача да е непрекъснато нащрек в работата си. В откъса „За дързостта на дъщерята на Апий Клавдий” той използва дума, която е абсолютно неподходяща за Авъл Гелий и за неговата епоха: „Заради това тъй недостойно и тъй хулиганско изказване плебейските едили Гай Фунданий и Тиберий Семпроний й наложили глоба”… Думата в италик в такъв контекст е неуместна, бих казал дори непростима – да припомня, че тя е родена от собствено английско име векове по-късно и употребата й доказва невниманието на преводача, а и недостатъчен „контрол” на редактора. Точната дума тук е „непристойно” и е било въпрос на съвсем елементарно съобразяване, нищо повече…
Но тия думи не бива да се приемат като оценка за цялостната работа на преводача, разбира се, тъй като подобен труд е наистина тежък и огромен. С тях обръщам по-скоро неговото внимание при евентуално второ издание да го „пипне” още веднъж… Струва си.
