За вниманието при превода и работата на редактора

Не знам в годините как съм пропуснал „Атически нощи” на Авъл Гелий, книга на „Наука и изкуство” от 1985 г. – сериозно издателство отпреди Десети с изключително стойностна продукция, което – много странно – понякога и преди Десети, а в годините на съществуването си и след `89-а пусна и други подобни изключително, уви, некачествени издания (помня и едно отвратително тяхно издание на психоанализата на Фройд). Та „Атически нощи” буквално се разпада в ръцете ти, книгата е почти без полета, странирана без всякакъв вкус, текстът не диша, хартията е грозна, картонът – непремерен за хартията, – се отлепва от тялото… Отврат, да не кажа гнъс. С две думи – хубава книга и крайно лоша стока. Купих си бройка за 2 лв. от сергия пред Университета и я прочетох с рядко удоволствие. Това са размисли и писания, които, по форма, векове по-късно, Монтен ще нарече „Есета”, т.е. – „Опити”. Човек може да разсъждава по много теми от размислите на автора, тъй като форматът на подобни книги е такъв – те са съзнателно политематични и са тъкмо плод на натрупано знание и мъдрост, на прочетено и споделено с другите и разчитат на удоволствието да ги напишеш и „дариш” на читателя. Но в тия няколко реда обръщам внимание не толкова на съдържанието на цялото, а повече на това колко важно е за преводача да е непрекъснато нащрек в работата си. В откъса „За дързостта на дъщерята на Апий Клавдий” той използва дума, която е абсолютно неподходяща за Авъл Гелий и за неговата епоха: „Заради това тъй недостойно и тъй хулиганско изказване плебейските едили Гай Фунданий и Тиберий Семпроний й наложили глоба”… Думата в италик в такъв контекст е неуместна, бих казал дори непростима – да припомня, че тя е родена от собствено английско име векове по-късно и употребата й доказва невниманието на преводача, а и недостатъчен „контрол” на редактора. Точната дума тук е „непристойно” и е било въпрос на съвсем елементарно съобразяване, нищо повече…

Но тия думи не бива да се приемат като оценка за цялостната работа на преводача, разбира се, тъй като подобен труд е наистина тежък и огромен. С тях обръщам по-скоро неговото внимание при евентуално второ издание да го „пипне” още веднъж… Струва си.

Кражбата като историческо „достойнство“

или как Дожът на Венеция  и „светците“ кръстоносци са грабели

по време на кръстоносните походи

„[129.] Тогава графовете и бароните и дожът на Венеция слязоха на сушата и свикаха парламент, който се състоя в манастира „Свети Стефан“. Там бяха разменени много мисли. Книгата не ще ви разкаже всичко, което бе казано там; но на края на съвета дожът на Венеция се изправи и им каза:

[130.] „Сеньори, аз зная повече за положението в тази страна, отколкото вие, защото някога съм бил тук. Вие предприехте най-голямото и най-опасното дело, което някога хора са предприемали; поради това необходимо е да се действува умно. Знайте това, че ако ние стъпим на здрава земя, страната е голяма и широка; а нашите хора са бедни и лишени от хранителни припаси; ето защо те ще се пръснат из страната да търсят храни. Но местните люде са многобройни и ние не бихме могли да вземем такива предпазни мерки, че да не претърпим загуби; а ние нямаме нужда да губим, защото имаме твърде малко хора за това, което желаем да сторим.

[131.] Наблизо има острови, които вие можете да видите оттук и които са населени и богати на жито, месо и други припаси; да отидем там и да натоварим на корабите житото и другите продукти от страната; и след като натоварим корабите с провизии, ние ще отидем пред града и ще сторим това, което нашият Господ ще ни е наредил. Защото по-сигурно води война този, който разполага с продоволствие, отколкото онзи, който няма никак“. Към това мнение се присъединиха графовете и бароните и те се завърнаха всеки на своя неф и платноход“.

Из „Завладяването на Константинопол“ на Жофроа дьо Вилардуен, превод от старофренски на Иван Божилов, издание на Академично издателство „Марин Дринов“, С., 2000 г. Книга, която си струва да бъде прочетена.

Приятелят

отляво почти под сурдинка: „Мислех, че е близо до Ленинград или, ако щете, до руските степи. После даде вид, че е близо до англиканските пространства. А то се оказа, че бил много близо до … Индия, представете си“…

Другият отдясно: „Нищо чудно след време да цитира и другаря Дън. Ама едва ли… Слънцето изгря на улицата им и без китайския опит“.

Andral 51-52

Безпощадно се късат

най-сериозните и дълбоки междуличностни връзки, аз поне не съм бил свидетел на нещо подобно. Хаос и нелепа празнота взема власт над всичко и се питам кое ще върже скъсаните връзки…

[…]

[…] Помолиха ме да кажа няколко думи, тъй както ме помолиха и когато си отиде леля. Но как да го сторя?!? Думите ми бягат, нелепа е картината, нелепо е множеството, нелеп е въздухът, а думите си искат хармонията. Дисхармонията ражда слово, но иска време.