Не знам в годините как съм пропуснал „Атически нощи” на Авъл Гелий, книга на „Наука и изкуство” от 1985 г. – сериозно издателство отпреди Десети с изключително стойностна продукция, което – много странно – понякога и преди Десети, а в годините на съществуването си и след `89-а пусна и други подобни изключително, уви, некачествени издания (помня и едно отвратително тяхно издание на психоанализата на Фройд). Та „Атически нощи” буквално се разпада в ръцете ти, книгата е почти без полета, странирана без всякакъв вкус, текстът не диша, хартията е грозна, картонът – непремерен за хартията, – се отлепва от тялото… Отврат, да не кажа гнъс. С две думи – хубава книга и крайно лоша стока. Купих си бройка за 2 лв. от сергия пред Университета и я прочетох с рядко удоволствие. Това са размисли и писания, които, по форма, векове по-късно, Монтен ще нарече „Есета”, т.е. – „Опити”. Човек може да разсъждава по много теми от размислите на автора, тъй като форматът на подобни книги е такъв – те са съзнателно политематични и са тъкмо плод на натрупано знание и мъдрост, на прочетено и споделено с другите и разчитат на удоволствието да ги напишеш и „дариш” на читателя. Но в тия няколко реда обръщам внимание не толкова на съдържанието на цялото, а повече на това колко важно е за преводача да е непрекъснато нащрек в работата си. В откъса „За дързостта на дъщерята на Апий Клавдий” той използва дума, която е абсолютно неподходяща за Авъл Гелий и за неговата епоха: „Заради това тъй недостойно и тъй хулиганско изказване плебейските едили Гай Фунданий и Тиберий Семпроний й наложили глоба”… Думата в италик в такъв контекст е неуместна, бих казал дори непростима – да припомня, че тя е родена от собствено английско име векове по-късно и употребата й доказва невниманието на преводача, а и недостатъчен „контрол” на редактора. Точната дума тук е „непристойно” и е било въпрос на съвсем елементарно съобразяване, нищо повече…
Но тия думи не бива да се приемат като оценка за цялостната работа на преводача, разбира се, тъй като подобен труд е наистина тежък и огромен. С тях обръщам по-скоро неговото внимание при евентуално второ издание да го „пипне” още веднъж… Струва си.
Все още не мога да проумея едно нещо: как стана така, че по времето на комунизма се превеждаха много стойностни книги и по екраните вървяха забележителни чужди филми?
В наши дни наблюдаваме точно обратното- пазарът е залят с пошловати, тъпи книжлета, а филмите (с много малко изключения) са повече от отвратителни… А не би трябвало да е така, нали?…
В общи линии си прав, но май е по-точно да се каже, че всяко време си има своите демони , с които някои гледат да ти отнемат, да ти спечелят вниманието, а с това – и да ти шлифоват мозъка. Тогава бяха тъпотии и илюзии, днес са … други тъпотии и други илюзии. Но … темата е дълбока и тук изобщо не можем да я изложим…
Така е, така е! Но на мен лично ми се струва, че преди 20 години ни поднасяха по- стойностно изкуство (да не забравяме, че в края на краищата допуснаха дори Леон Даниел да постави и Бекет).
Сега, когато уж има пълна свобода, ни пробутват непрекъснато сурогати, боклуци и откровен кич. И аз нямам предвид само Big Brother…
Първо искам да споделя, че книгата на Авъл Гелий е преиздадена, не съм сигурен само дали е минала втора редакция или е направо препечатана, както по-скоро си мисля. Но това по между другото.
Случайното споменаване на издателство „Народна култура“ и асоциациите около него, ми се струват далеч по-интересни. Интересни като среща на три погледа върху това кое е култура (в рамките на преди и сега) и изобщо на това как се прави и потребява.
Интересни са, защото тук като че ли присъстват основните начини на виждане на културата в обществен контекст:
1/ мнението на Апостол Апостолов
„Преди имаше океан от духовност, а сега пресъхна до малка рекичка сред пустинята на бездуховността“
Първо да кажа, че има 2 милиона г-да Апостоловци в България и всички те са дивно зачудени в тази апория, така че отговаряйки му всъщност се нагърбвам с една нелека задача.
Коя книга и кой филм (искрено вярвам, че ще изберете някой високостойностен и със световно значение за литературата, културата, и баба ви) не може да намерите в днешно време, а са ви ги предоставяли навремето? Не ми се вярва да има такъв, както за културата и литературата, така и за баба ви, че и за самия вас.
Тъкмо напротив сега може да намерите книги (и изобщо културни продукти), които са стойностни, но от които и да сте се интересували на времето (което се съмнявам) достъпът до тях ви е бил забранен, а по-вероятно е изобщо да не сте имали проблем със забраните, понеже не сте имали такъв интерес и/или
не сте схващали въпросните културни продукти като такива.
Под културни продукти имам предвид творчеството на такива едни хора като Фройд,Юнг, Ерих Фром,Бердяев, Лев Шестов, Георги Марков, Цветан Тодоров, забранените Бродски,Солженицин, филми на Пазолини, както и всякаква друга апокрифна литература, примерно християнска, западно литературознание и културология,както и философска (цялото творчество на ХХ век…Хайдегер, Ясперс,Хусерл,Гадамер).
Изброявам ги понеже по време на комунизма едва ли сте ги срещали, а ако сте ги срещнали сега и току-виж сте ги одобрили, защо ни засипвате с аргументи в полза миналото? Мога да продължа списъка с авторите…
Нещо друго-ако се интересувахте от тези книги по времето на социализма,нямаше как да ги поръчате и от чужбина. Знам, че това едва ли Ви притеснява, силно подозирам , че единствения език, който четете (ако изобщо знаете някакъв чужд език), е руски и то лош руски. В крайна сметка нямам представа как ми дойде изобщо в главата, че Вие може да си поръчате книги от чужбина, че вие знаете някакъв чужд език и че изобщо може да си помислите за такъв вариант…
Трето, ако все пак, което се съмнявам и се надявам искрено да не е така, и вие харесвате тези книги , но сега цената ви е скъпа и не може да си ги позволите…е ще ви кажа, че изобщо не е така. Доходите ми са възможно най-скромните студентски (голяма част от тях харча за странични неща) и все пак поддържам доста добра библиотека, която плюс свалените книги от интернет мога да кажа, че ми осигурява почти цялата информация, която ме интересува.
Но да съгласен съм с вас, българското соц-издаване нямаше и една грешка! Не грешка, ами грешчица нямаше!
И не само някъде, ами навсякъде…
Нека се сетим само за явлението ‘прелетарски поет’, поет, който е спускан отгоре, и само на това основание има връзка с поезията (всъщност мн по-голяма е връзката му с държавата). С рухването на мита на комунизма рухнаха мн такива уж солидни кули, рухнаха, май, и марксистките предговори към марксистки и немарксистки автори (например, в издание на „Бесове“, може да видим че романът е „реакционен“,за автора няма да казвам какво бе написано от уважение към паметта и делото му), рухнаха и огромните тиражи на партийните автори…
Рухнаха, но май не съвсем ето вие сте си жизнен, и си живеете макар че и това не съвсем…
И понеже всичко правено тогава, и това в особена степен касае литературата,която бе основна митологема и основна фабрика за митове, има връзка с ДЪРЖАВАТА, отвращавам се от вашето неосъзнато задоволство и подкрепа за ТАКАВА държава.
Да, имаше Архипелаг Гулаг имаше Белене, милиони умрели хора (Прочетете само Шаламов, Адорно!), но за вас тва е някъде там, това е някъде неясно, вие нали си седяхте на топло и марксисткия ви задник си гледаше „Любимец 13″ и после си четяхте Вапцаров и на опера ходехте. Нали ги нямаше пошлотиите, опънатите шатри с книги, лошата литература, нали нямаше престъпност (макар че всъщност властта беше самата престъпност). Дам…така си мислите ВИЕ, откъде може да сте сигурен, че ония хора са умирали, и изобщо не е ли всичко тва една хипербола на западните медии…те искат да ни обидят, затова говорят така. И за ДС и за КГБ говорят така, а те нищо не са ми направили…Е може ли да са лоши тогава Кгб и Дс, ще попитате Вие и ще си отговорите, че не само не може, но и не бива. Да-аа-а! Те защитаваха държавата, а това е добро.“
Впрочем, знаете ли пък аз да Ви попитам, защо не биеха от ДС такива като ВАС?
Защото сте си смазан душевно, по природа.
Аристотел говори за това: казва, че има два типа хора свободни и роби. Е сетете се, към кой тип спадате.
А относно това, че днеска се дават по-малко стойностни филми, ми и това г-н Апостол Апостолов, и изобщо ме карате да си мисля, че сте някакъв много фалшив Пратеник!
Да видим какво се даваше преди „ИВАН ВАСИЛИЕВИЧ СМЕНЯ ПРОФЕСИЯТА СИ“, „БЕЛОРУСКАТА ГАРА“, „КАВКАЗКАТА ПЛЕННИЦА“, „БЯЛОТО СЛЪНЦЕ НА ПУСТИНЯТА“…и българските им еквиваленти „НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР“..и прочее и прочее…еми ще извинявате ма тези филми са апогея на интелигентското изпростяване и безвкусица, нямащи нищо общо с реалния живот, но твърде добре прикрепващи се към измисления от партията живот.
По своя характер „На всеки..“ не се отличава от американски сериал за възхвала на ЦРУ и американската идея за всепобеждаващото добро…само че в американския филм актьорите са с една идея по-красиви и привлекателни от българските, а публиката една идея по-запозната с идеологическия подтекст (казвам го понеже съм виждал американец да се смее на вложените в подобна боза идеи, докато българин който да осмива споменатия сериал все още не съм).
Но защо се оплаквате, най-накрая,г-н Пратеник?
Същите тези пошли филми, сега и ги дават нон стоп (канал 1, тв България) , и ги има на дискове, които са много търсени. Това показва, как това което вие се оплаквате, че е загинало като култура, всъщност, както казвам аз е мн добре приета пошлост.
И в заключение, като Ви чета, се сещам за две неща.
Първото е героят на Достоевски от „Село и Степанчиково и неговите обитатели“ Фома Фомич Опискин, ужасно нагъл псевдоинтелигент, чиято цел е да измъчва и тормози хората с уж-знанието си. В този герой идеално се отразява лумпенинтелигента (вид, разпространил се широко по времето на комунизма)-жестока смесица от простотия, в която са забъркани най-високите човешки постижения. Този тип хора се ужасяват най-много от чуждата простотия, защото тя винаги ги сеща за огромната тяхна. Затова и нападетелните им реакции (срещу халтурата) са по-силни, от съзидателните (в полза на културата)…
Второ, приличате ми на една баба, пак героиня на Достоевски, за която се споменаваше, че за нея „захарта от едно време не е като днешната захар“, първата била по-добра.
Трето, на едно място съм съгласен с вас, да не би трябвало да сме затънали в пошлост, но това си е напълно логична жестока последица от оставеното ни наследство…от такива като вас.
Господин Марков,
публикувам Вашия коментар, но си мисля, че в разговор за култура по-голямото уважение към опонента е задължително и съм убеден, че и Вие ще се съгласите с това. В репликата Ви има и верни, но има и много неверни неща. Интелектуалният сблъсък между различни поколения в случая ни дава възможност да разискваме много по-важни проблеми. Ако мислите, че можем да го направим, нямам нищо против. От това би имало смисъл, от другото – едва ли…
Съгласен съм,но доколкото-както мисля стана ясно-това не е просто конкретна реплика към опонент, а собственото ми отношение към група хора мисля, че тонът си е на мястото за подобен диалог. Че не говорех конкретно за г-н Апостолов, а използвах мнението му както казах в началото обобщаващо става ясно, поне на мен ми се струва, от целия текст. Така лично за мен си струва и Вашето предложение, разрива (макар за мен това да е по-скоро наследственост) между поколенията да бъде обсъден.
Най-малкото защото не винаги е разрив, там където мислим че го има, а приемственността изниква също на най-необикновени места, и на практика поколенията са само носители на едни трайни идеи, с които се срещаме отново и отново на българска почва.
Нямам за цел лични нападки и приемам отправеното предложение за разговор. Нека поставим темата по-конкретно: каква е българската идея за литература, за интелигенция и за властта и как се ражда всъщност образа , който очертах…
Предварително казвам, да не би да се заблуди някои определено не изказвам позицията, че през комунизма не е направено нищо добро и свястно. Тъкмо обратното,на мнение съм обаче, че без комунизма можеше да се направи нещо много по-добро и свястно без трагичните там преходи и ала-бала…Щото един преход е малко…трябва баланс…всеки 09 се следва от един 10,а и при двата има обществени сътресения.