много неща от живота ти изглеждат като в лудница. В не един случай съм се чувствал като случаен гост в подобно заведение, нещо като нелеп сън, където пациент … ти подава … хрупкава бисквитка. Нещо като кон в средата на океана, нещо като крачеща риба, нещо като палма на Еверест, нещо като сняг насред Сахара…
ПОДСЛУШАНО
- Абе, чу ли?!? Бетинка Жотева щяла да чупи с молот оная инсталация на чеха?!
- Не се сещам коя е…
- Е-е-е, една … малко трътлеста в езика, едно време сричаше новини по държавната телевизия, май че се занимаваше със спорта.
- Е, и?
- Ами доколкото разбрах сега била шеф на бг-журналистите в Брюксел, та, безкрайно възмутена, гневно дала идеята всички наши хора там да се обзаведат с по един чук и да свършат работата.
- Ами тя сигурно много разбира от изкуство… През 30-те нали имаше едни дето като чуеха за култура се хващаха за кобура…
- Мани-мани и там са се гушнали едни… Тя, Митето Стоянов… Кой знае колко като тях има в Брюкселско, дето и не ги знаем…
- А-а-а – и той гений! Онзи ден го гледах по bTV. Добре, че дядо му не е жив. Ако Димитърчо беше на днешната си възраст в края на 60-те, със сигурност щеше да обеси дядо си – заради „Люти чушки” ония го уволниха, той щеше да предаде дядо си на властите без и да се замисли – ми Радой иронизираше българската държава в лицето на вожда й… Как властта да не е била права…
- Абе 50-те нещо се възраждат, неоидиотизъм…
- То си е за гордост – храним все велики хора…
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ КОНФЕРЕНЦИЯТА
„РОМИТЕ И ПРАВАТА НА ЕТНИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА В ЕВРОПА”
Хилари КЛИНТЪН,
Държавен секретар на САЩ
(Тази реч е произнесена от Сенатор Хилари Клинтън на 8 ноември 2004 г. в Колумбийския университет в Ню Йорк и на български бе отпечатана единствено в сп. Andral, бр. 37-38 от 2004 г.)
Това е една от най-добрите висши образователни институции в целия свят. Чудесно е да бъда тук с вашия ректор, с който се запознах, когато беше ректор на университета в Мичиган и следях с голям интерес и възхищение неговото ръководство там. Той и неговата съпруга Джийн дават същото това духовно и интелектуално ръководство тук, в Колумбия, и за нас е много приятно, че вие двамата сте тук в Ню Йорк.
Очарована съм и от това, че бях помолена да направя тези бележки относно темата на тази конференция от двама други мои приятели – Посланик Карл Шпивогел и моя приятел Барбарале Диамонстейн. Посланикът служи на нашата страна много добре в Словакия. Барбарале беше истински партньор в тази служба, когато бяха изпратени там. В резултат на тяхното пребиваване и работа в тази нова страна, те наблюдаваха напрежението и трудностите, създадени в много централноевропейски и бивши съветски страни поради присъствието на много голям брой хора, известни като роми, рома или „цигани”. И когато Карл и Барбарале ме помолиха да дойда и да засегна някои от тези въпроси, аз веднага приех, защото, докато бях Първа дама, при визитите ми в Централна и Източна Европа насочих погледа си върху положението на ромите, и по-специално децата, това бяха проблемите, на които се опитах да обърна повече внимание и по-голяма обществена загриженост, както в посещаваните страни, така и в нашата.
Бих искала да благодаря и на професор Валкер Бергхан, Директор на Института по Европейски изследвания в Колумбийския университет. Започнах да мисля, че е много важно нашите връзки с Европа, както старите, така и новите, да бъдат засилени и задълбочени в бъдеще. Ние имаме много повече общо, отколкото някои сега считат и категорично признават. Но изследването на Европа, връзката между нашата страна и Европа като цяло и отделните европейски нации остава, според мен, истински крайъгълен камък за развитието и планирането на глобалните усилия, които са от полза за Съединените щати и за народите по света.
Радвам се също така да видя и моя прекрасен приятел кмета Дейвид Динкинс. (още…)
Благодарност и Новогодишни поздрави
към всички организации, институции и личности, доказали през отминалото десетилетие съпричастността си към мисията на Andral.
Пожелаваме на нашите сътрудници и истински приятели здраве и успех във всичките им начинания.
Да творим добро!
ANDRAL
