език, който да не е имал и да няма проблеми, включително най-богатият, в лексикално отношение. В този смисъл винаги ще се налага „да се измисли дума”, т.е. неологизмът винаги ще бъде необходим. И далеч не всичко, което един автор предлага, бива „прието”. Колкото и голям да е авторът и колкото и да е бил почитан от своя народ, пък и от света.
В „Малка културна история на цветята” Габриеле Тергит твърди, че „Гьоте пратил [в дар] дори един артишок, защото знаел, че артишокът е трън, който крие в пазвата си нещо много вкусно за нас”. Той пратил китка “pensee” заедно с няколко стихчета, при което споменал не без ирония – това било през 1814 г., – че „немците гонят всичко френско от езика си със същото усърдие, с което го гонят от земята си”, и превел “pensee” с „помни ме”. Но Гьотевият превод не бил възприет и цветето “pensee” се превеждало „мащеха”. Така че опитите и в творението на езика са повече от нормални.
