Предизборни приписки (4)

Днес на площад „Славейков” под шатрата на тъй наречената „Синя коалиция” гражданите имаха възможност да … общуват с двама сини лидери.

Не поех подадения ми вестник. Не спрях поради същата причина, поради която не отидох и на „срещата” с представители на партии, за която писах вчера. Веднъж на не знам колко години политици ще търсят електората си, ще „слязат сред хората”, за да „пообщуват” с тях, да им чуят с четвърт ухо проблемите… Смешни работи. След като повече от десетилетие в началото на демократичните промени давах гласа си за сините, в един момент и те ме убедиха, че никак не се интересуват от мечтите и надеждите на хората, които в оня години съвсем наивно им дадоха … много. От момента, в който усетих, че и те ме мамят, не гласувам вече не само тях, не гласувам за никого. Приятел, писател човек (що пък да не го кажа кой е – става въпрос за Евгени Кузманов) преди няколко години ме … убеждаваше дори, че Костов „имал правото” да уреди 300 бона от някаква (не помня вече коя) фирма за дъщеря си, за да се била изучила в Италия. Верно или не, това изнесе тогава пресата. Е, добре, негово си мнение, но моя милост не приема подобни „схващания”. Колкото и да е „глупаво” и „наивно”.

Костов – шеф на СДС и премиер. На пресконференция прави някакво изявление и аз решавам да го проверя. Отивам до Министерски съвет, по телефона разговарям с шефката на неговия кабинет, която се оказа, че … „не знае”, представете си, какво е казал шефа й. И ме праща в централата на СДС – там да видя кое-що. Тоест – мота ме. На „Раковска 134 и те нищо не знаят, на пропуска се чудят към кого да се обърнат по проблема, който им излагам (демек към кого да ме прехвърлят), някаква многоумна жена на пропуска дори има наглостта да изтърси „Ама вие не сте член на СДС дори”… Да, ама това не ми попречи  цяла епоха да гласувам за вас!!!, отвръщам й в ума си. И си тръгвам с болната констатация, че и тия не ме щат като гражданин, искат ме като член на тяхната партия! И най-вече като електорална единица…

Е, питам се, на такива хора ли съм вярвал?!?

Низходящото синьо движение на политическия хоризонт почна ако не ме лъже паметта около средата на 90-те, когато се противопоставиха открито на „Подкрепа” – и едните, и другите се правеха на велики и си въобразяваха, че „няма връщане”, че ще бъдат винаги на върха. Дали съм прав, дали пък не го направиха съзнателно и нарочно и Костов, и Тренчев?!? Помня как сините насъскваха хората пред централата на „Подкрепа” и как се хвърляха камъни по прозорците с викове „У-у-у”. Кой беше прав, какво деляха?!? И днес не знам. Вероятно доста голям кокал. Дали пък тогава някой от тях не беше сключил добре платена сделка с други партии и с техни по-невидими подразделения?!? Само те си знаят…

Някъде тогава дойде време за вземане на много сериозни властови позиции и от хора, които съм познавал и преди това. С някои от тях си играл шах в писателите преди Десети, имало е случаи да си губим времето на маса, да гледаме мачове и да ни пържат кюфтенца в люлинската си гарсониерка, та тъкмо тия за три-четири години станаха много важни. Сашо Йорданов, вече не беше шеф на парламента (никога не съм го търсил като властник!), го срещам веднъж пред бившия „Кореком” в тъмносин костюм – тлъст и вглъбен в себе си (!!), има си хас, на две крачки след него … ченге (нали им плащаме охраната цяла година след като паднат от власт), демек охранява много важна балканска персона. Държа се с него човешки, усмихнато-весело му предлагам да отидем да видим бившия главен редактор на седмичния „Подкрепа” Иван Денчев – наш общ познат, който тогава имаше офис наблизо. „А-а-а, аз съм много зает човек, не мога да си губя времето”. И величествено … отминава. Смешник във фрак… И човек се замисля. За такива хора ли съм си давал гласа? От какъв зор да им гласувам?!? Я стига…

Тъй че, господа, четете си вестника и си стойте на сянка под синята шатра… И си търсете мющерии, за да им разтягате псевдосините си локуми.

И като за последно, малко по-сериозни две думи: и вие излъгахте народа, господа, имахте от кого да попиете. Само дори фактът, че 98 на сто от вас се оказахте ченгета е предостатъчен човек да ви низвергне.

Предизборни приписки (3)

Поканиха ме на … предизборна среща – с представители на няколко партии. Мислех да отида, за да им видя сеира, после реших, че няма смисъл да си губя тъй ценното време: майната им на партии, които веднъж на четири години ще се сетят да ме поканят на … среща, за да ми веят вятър колко мислят за моя милост, за семейството ми, за всички ни. До гуша от хитри и алчни политически манипулатори.

Червените отдавна са ми доказали, че предпочитат „твърда валута”. Ако им носиш гласове – независимо по какъв начин – си техният човек. А начинът се сещате какъв е. Имам конкретни наблюдения и сведения оттук-оттам.

За съжаление тъкмо те, хората с най-сериозен политически стаж като партия, са водещи в най-мръсните политически игри и манипулации, включително и в купуването на гласове. Не мога да повярвам в честността и добрите им намерения, колкото и Стефан Данаилов да ме уверява, че бил на „моя страна”. Да, те наистина се развиват, убедиха ме в последните години. Някои от тях направиха от педерастията и лесбийството професия, дават тон и на други партии и партийки, градят лобита сред политици, до преди четири години се говореше за над 25 народни представители с обратни наклонности, днес изглежда са много повече, постепенно разширяват властовите си пространства на всички нива, занимават цялата държава с гей-парадите, забавите и префинените си удоволствия, непременно искат да възпитат селянина с колелото, онзи дето се опитва да храни държавата, че е много гот да си показват задниците, червените си перуки, начервисаните си устнички и тлъстите си задници, възпитават децата и юношите в различен, техен си морал, като че ли ей това е най-важното за България. Вероятно за тях това наистина е най-важно, но е съвсем ясно, че не само за селянина с колелото това никак, ама никак не е най-важното. Защо го правят ли? Ами толкова са надмогнали хала си и са тъй убедени в недосегаемостта си (и как не – имат свои хора на всички нива и във всички слоеве на обществото, а имат и много солидна европодкрепа), – че изглежда изобщо не им пука от нищо. Не искам да им правя по-сериозна дисекция – за това са си подбрали социолози, политкоментатори и пиар агенции, на които плащат пребогато и които ни коват ката ден по всички телевизии, радиа, вестници и улици: да си носят моралната отговорност и едните, и другите.

Има други партии, които плювкат с тях в една чаша, за да не употребя по-сочна метафора – част от техните върхушки сигурно и те са „такива”, други просто се възползват от новата обстановка и градят отношенията си с обратния слой на обществото съобразно новите европейски и североамерикански веяния, утвърдени и в България вече като „общоприети” и официални. В последните месеци се шушне и за други политици, някои ветерани, за които се твърди, че са яко задно подпряни – едните синдикалисти, други префърцунено-напудрени по билбордовете, едно дете не са направили, ама все за народа и за България мислят (ван Орден им дава рамо, че и генерали от МОСАД – абе няма шега!!!), трети се снимат голи в списанията и пред президентството са вдигнали шатра от година с лика на лидера си, който на плаката държи ръцете си като мюсюлманин, четящ корана – как да не повярваш, че Доанолу му е дал пари да си направи партията, четвърти (зелените) бързо-бързо се ориентираха и разбрали кой държи големите пари се оказаха пак много близо до световните и български гей движения.

Е за кого да гласува човек, бе, джанъм?

Уви, България наистина в последните години убеждава своите граждани, че върви все по-устойчиво със … задника напред…

БЛАГОТВОРИТЕЛНО Е ДА ГЛАСУВАШ

Илко Йорданов

Вълкът отново се готви за скок в демократичната кошара. Търговците на политически гласове само прескочиха евроизборите. Можем да оставим политически бедните да бъдат купувани или да се правим, че не ги забелязваме, но можем и да им помогнем истински

Политически бедни в България

Политически богатите и свободните да помагат на политически бедните и угнетените – това не е само не особено популярен принцип на солидарност и изборна демокрация, а преди всичко – високохуманна повеля.

Политически бедните и угнетените са онези групи от обществото, които не успяват да излъчат адекватно политическо представителство, способно да отстоява интересите им и чиито социално-икономически статус не им позволява равен старт за политическо участие.

Сред най-уязвимите за политическата бедност групи са живеещите в т.нар. “малцинствени (ромски, цигански) квартали и махали”. В тези общности значителна част от населението страда от социална и географска изолация, бедност и задлъжнялост и ниско образователно равнище, които “предопределят” ниската степен на социална и политическа грамотност. Обичайно в социологическите изследвания сред тези наши съграждани всеки 4-ти или 5-ти, отговаря, че “няма мнение”, “не знае“ или “не може да прецени”. От своя страна ниският капацитет за свободно политическо участие ограничава възможностите за разкъсване на кръга от икономическа и политическа бедност.

Кризата и изборното лято на 2009 г. заварват в тези условия огромната част живеещите в т. нар. общности с преобладаващо ромско население. По данни на Световната банка и Институт “Отворено общество” около 2/3 от ромите живеят под линията на бедността, според националната статистика ромите, които завършват средно и по-високо образование, представляват едва едноцифрен процент от общността.

Заучен електорален рефлекс на непосредствена капитализация на вота

Предизборни приписки (2)

Сещате ли се какво е „партия-лоцман”? Ами същото, което е риба-лоцман. Малките риби се навъртат около устата на акулата, а тя им позволява да й чистят зъбите, т.е. те там намират абсолютно честното си препитание.

В българското политическо пространство от времената на Жоржи Ганчоолу – оня същия дето мнооо-го обича България, най-сюблимния патриот на Балканите, само дето десетилетия живя около Холивуд – някой, за мен ясно кой, измисли премодулиране на статуквото. И успя. Появи се партията на споменатия политически Атлас. След като той разфокусира определени политически настроения и пробитува един-два мандата в парламента, тоест това му беше платата, дойде време да се смени с друг.

По същата формула след него се запознахме с хора, които в народното събрание натрупаха повече стаж, отколкото където и да е другаде. Разсейването на политическата светлина бе поето от Каракачанов – днес все по-устойчив политически маргинал, но от няколко мандата все в парламента, макар през четири години да събира все по-малко хора. Къде ли не беше Каракачанов, в коя ли не коалиция си вади честно препитанието.

В същото русло влезе още един политически титан – Дилов-син. На него все другите му пречат – най-вече циганите, виж ако не били те… И само 10 минути след като изрече недостойната си, абсолютно неинтелигентна, нелепост официалните новини изнесоха не друго, а … факти – че хората от софийския квартал „Факултета” дори не са излезли до урните. „Гласувайте за мене, аз съм по-малко кофти от другите” – трябва да си напълно обезнадежден, за да излезеш пред избирателя с подобно откровено грозно послание.

Кой дава надежда на подобни политици да се хващат с политика – само те си знаят. Но че на всички им се плаща, едва ли някой се съмнява. От същата храна, останала между зъбите на акулите.

Предизборни приписки (1)

Понеже всеки ни лъже, особено в предизборна обстановка,

трябва да се активизираме и ние – избирателите, за да им докажем,

че не сме толкова заспали.

И тъй какво запомних от министър Николай Василев за четири години?

 Нищо. Освен, че:

1. ни учеше как се пише на латиница „Въча” и „чумлек”, сякаш селянина от графство Есекс много го интересува кой е чорбаджи Марко и как се изписва името му на кирилица.

2. заби 50-метров пилон на границата и върза 100 метра знаме, за да докаже и на себе си, че колкото човек е по-къс, толкова въжделенията са му по-големи. Тоест за да си избие комплексите (вече на национално ниво и вече като височайши чиновник в държавната йерархия).

3. има толкова свободно време като министър в кабинета на Станишев, че написа книга, която ще прелистят само секретарките от неговия кабинет (как да пренебрегнеш великото творчество на шефа) и царя, щото трябва да е кое-що информиран к`ви ги вършат неговите поостарели юпита.

и 4. покани в партията си за депутат певица, която вместо да си гледа работата и докаже на България и света, че си струва да я слушаме, разбра, че много по-”ценно” и хитро е да станеш пишмян политик.

С две думи – абе и на мен ми се става такъв министър на държавната администрация.

Нова книжка на „Andral“ – броеве 53-54

От днес в книжарницата в градинката на „Кристал“ в София може да се намери новата книжка на списанието. Препоръчваме статии, които се отпечатват за първи път на български, свързани с „Ригведа“ и индоевропейски език – „Военни въпроси в древноиндийския епос“ на В. Калянов и „Индийският grihapati и ромският pativalo manush“ на Е. Н. Успенска и М. В. Смирнова-Сеславинска. Продължаваме отпечатването превода на rromanis на четвърта книга на „Махабхарата“ – „Книга за Вирата“, нещо, което не е излизало и на български. В историческо изследване доцент Анастасия Пашова от Благоевградския университет се спира на темата „Циганите-мюсюлмани – неудобното малцинство за историята на „единната нация“ през комунистическия режим в България 1944-1989″. Нашият приятел Стефчо Стойков публикува новата си книга „Островъ Ф“ и като поздрав към него за стойностния текст препечатваме няколко странички, за да запознаем читателите с книга, която не може да се намери по книжарниците.

Липса

на координати, не знаеш къде се намираш, накъде вървиш. Абсолютна неориентираност и вътрешен хаос. А „координати“ могат да бъдат идея, религиозно учение, „система“, теория и други основополагащи неща. Но кое е … „основополагащо“?!?