Илко Йорданов
Опус втори от „Два политически опуса“
Силата на гражданската мобилизация блокира опитите за купуване на 41-то народно събрание. Изборният абсентизъм (негласуване) отстъпи на относително въздържание от покупка на гласове от страна на пресметливите политически брокери, предусетили мощната вълна на гражданския вот, срещу която дори и парите им се оказват безпомощни. (още…)
Б. Л. СМИРНОВ
От областта на логиката и феноменологията учението за причиността постепенно преминава в областта на етиката. От схващането, че човек сам е творец на съдбата си, творец на всичко добро и лошо у себе си, произтича съзнанието за отговорност за собствените постъпки. Тази мисъл води до убеждението, че човек сам изгражда себе си. Причинно-следствените връзки не са ограничени нито с начало, нито с край, делата на всеки човек се натрупват, тяхната материална причина – психиката на човека, която съгласно учението на Санкхя материално търпи промяна, но не се разрушава с разрушаването на самите плътни слоеве, наречени „стулашарира”, т.е. плътното, физическото тяло, е образувано от големи или плътни същности. По-тънкото психическо тяло (лингашарира или сукшмашарира) е „вътрешен деятел” (антахкарана), неотделим от своите дела – той продължава да съществува у тях дори след разрушаването на плътното тяло. Закономерността на причинно-следствените връзки трябва да бъде осъществена. Постъпките на хората и животните могат да се разглеждат в три категории: творяща карма, зрееща карма и зряла карма (при запознанство с етиката на Санкхя не бива да се забравя, че фактът сам по себе си не се оценява в морален аспект: на морална оценка подлежи актът, т.е. съзнателно извършеният, целесъобразен акт, действието). Зрялата карма се нарича процес, станал необратим, например кармата, която обуславя раждането в една или друга среда, в едно или друго време и пр. Зреещата карма не е тъй инертна: тя дава на човек възможността за избор, а изборът, който прави човек, е творяща карма. (още…)
|
