Илко Йорданов
Опус втори от „Два политически опуса“
Силата на гражданската мобилизация блокира опитите за купуване на 41-то народно събрание. Изборният абсентизъм (негласуване) отстъпи на относително въздържание от покупка на гласове от страна на пресметливите политически брокери, предусетили мощната вълна на гражданския вот, срещу която дори и парите им се оказват безпомощни.
На последните парламентарни избори “ефектът на сбъдващото се пророчество” за масово гласуване срещу покупката на вота сработи. Интензивното публично говорене за риска от търговията с гласове на практика го минимизира. Многобройните сигнали и прогнозите за мащабно подготвяни операции за нарушаване на демократичността на вота чрез пазаруване на гласове имаха реален публичен ефект сами срещу себе си.
Свикнали сме да приемаме, че голяма част от пороците, свързани с купени избори, са характерни за районите с преобладаващ брой роми. През 2009 г. тревогите за купените гласове в т . нар. “ромски гета” обаче отстъпиха на разкритията за широкомащабни операции за осигуряване на “корпоративен вот” и “атрактивни предизборни екскурзии”, предназначени за много неромски гласоподаватели.
При избирателна активност за страната 60,20%, активността в областите с висока концентрация на ромско население е сред най-ниските в страната. Едни от най-ниските индекси на избирателна активност бяха регистрирани именно в избирателните райони, където делът на ромите е най-висок: Монтана (34,39% – на изборите за депутати в Европейския парламент и 57% – на изборите на 41-во ОНС) и Сливен (31,83% – на изборите за депутати в Европейския парламент и 55,9% – на изборите на 41-во ОНС).
Впрочем активността в тези райони още на предходните парламентарни избори (2005 г.) бе сред най-ниските: Монтана – 51,89% и Сливен – 49,9%, при средна избирателна активност за страната през 2005 г. от почти 56%.
Резултатите от изборите в традиционно големите “пазари” на гласове – двата най-големи градски квартала с многобройно ромско население – „Столипиново” – Пловдив и „Факултета” – София също са показателни за ниската избирателна активност сред ромите на парламентарните избори 2009 г. В сърцевината на обичайно горещата изборна точка – „Столипиново” – изборната треска обхвана едва 45% от гласоподавателите. Активността на парламентарните избори в столичния квартал „Факултета” се удвои спрямо европейските избори, но въпреки това не надхвърли 20%.
Като цяло фактите сочат, че избирателната активност в областите с висок дял ромски гласоподаватели е значително по-ниска в сравнение с останалите избирателни райони.
Но в контекста на еуфорията от честността на изборните резултати и от възможността да се състави парламентарно мнозинство и кабинет като че ли остана встрани от публичното внимание фактът, че на тези избори нямаше широкомащабно купуване на „ромски” вот.
На парламентарните избори огромната част от гласоподавателите в т. нар. „ромски квартали и махали” не продадоха гласа си.
Този факт обаче се нареди сред феномените, които обичайно стават обект на внимание от страна на медиите и общественото мнение, само когато се проявяват чрез своята противоположност. Така не-купеният вот остана и не-забелязан. За пореден път обществото става свидетел как обект на собствените му медийни сетива е само „очакваното зло” (висока активност при масово купуване на гласове) и как те остават безчувствени към „неочаквано положителните социални факти” (ниска степен на купуване на гласове, макар и изразила се чрез по-ниска избирателна активност). Впрочем, принципът „това, което откриваме, него и поощряваме”, практически означава, че подобно поведение на медията допринася съществено за задълбочаване на социалните дистанции и втвърдяване на стереотипите, което още повече обезкуражава инициативите за промяна към интеграция и задълбочава сегрегацията в обществото.
Защо гласовете не се продаваха масово?
Причините са много, но сред външните за общностите с преобладаващо ромско население фактори, обусловили относително ограниченото купуване на вот, не бива да бъде подценяван ефектът от законовото регламентиране на криминализацията на купуването на гласове, както и предприетите и добре популяризирани действия на полицията и прокуратурата по превенция на незаконното изборно брокерство и гарантиране честността на изборите.
По-важен от гледна точка на развитието на общностите обаче е друг фактор, довел до намаляване на риска от продажба на гласове. Той е показателен за вътрешнообщностно израстване, което дава надежда, че е налице тенденция за по-дълбоки и трайни съпротивителни сили срещу купуването на гласове. Това зараждащото се огромно разочарование на хората в тези “ничии земи” в периферията на големите градове и селата, които от редица избори насам очакват и по-голям, и реален политически ангажимент за истинска промяна към по-добро на живота в квартала или махалата – нещо повече от “гарантирания доход” в изборния ден – минималната еднократна 4 годишна добавка към намаляващите в кризата бюджети на домакинствата.
В това отношение е налице ярък контраст във взаимоотношенията между избиратели от т. нар. “ромски” квартали и общинските власти, от една страна и управлението на национално равнище – от друга.
Местните кметове в редица общини вече демонстрират нов тип отношение към проблемите на тези често “забравени от бога” места, в които живеят стотици хиляди уязвими за болести, бедност и неграмотност наши съграждани: тези квартали влизат в плановете и проектите на местната управа за развитие на общността, на места с активното участие на общините започват да се строят пътища, спортни площадки, клубове. Предизборните обещания на местно ниво все повече са въпрос на доверие и отговорност за тяхното изпълнение, отколкото манипулации, оправдавани с правилото „какво повече искаш – нали вече ти платих”.
Тъкмо на обратния полюс остава политиката на централното правителство, което не можа да се похвали със съществени успехи в областта на интеграцията, реално достигащи и осезаеми за съгражданите ни в тези сегрегирани райони. Нещо повече, лошото управление на интеграционните проекти и програми на национално равнище доведе до възпрепятстване на общините да изпълнят своите планови задачи, обвързани със спряното или твърде ограничено финансиране на редица дейности, например, по Програма „ФАР” и Националната програма за подобрение на жилищните условия на ромите.
Не продадоха гласа си, но мнозина изобщо не го и подадоха.
Малко встрани от изборната проблематика изборите за 41-ви национален парламент са повод да бъде поставен във фокус поредният парадокс на националното гражданско общество.
На практика изборите показаха недвусмислено, че е налице етническа сегрегираност на гражданското общество по отношение на политическия избор, която още повече задълбочава вече съществуващата дълбока пропаст между етносите в социално-икономически отношение.
В изборния ден в голяма степен българското гражданско общество се мобилизира, не толкова за да упражни своето право на вот (позитивен вот), колкото за да надвие силно капсулирания и главно етнически вот за ДПС, както и за да ограничи ефекта от купуването на гласове сред политически бедните в България (вот на отрицанието). И тъй като в тоталитарна капсула в смесените региони или в политическа бедност живеят не малка част от избирателите от двете най-големи етнически малцинства – ромите и турците – интерпретациите на разделението лесно могат да бъдат „етнизирани”, макар че в основата му стоят същностни социално-икономически различия.
Що се отнася до турците и българомохамеданите в техните общности в Източните Родопи и Североизточна България отдавна кълновете на гражданско общество сред будните граждани изглеждат трайно потиснати от регионалната антилиберална, тоталитарна диктатура на крепените от центъра местни феоди на ДПС.
Що се отнася до гражданския елемент в ромските общности предизвикателствата са още по-големи. Отдалечеността на столицата от „Столипиново” и „Факултета” и почти 800 подобни на тях малки и големи „гета” не е само географска, но преди всичко политическа. Мнозина гласоподаватели в ромските квартали – и на изборите за европейски парламент, и на вота за Народно събрание – не знаеха какво всъщност избират. Когато не знаеш защо, за какво и за кого всъщност гласуваш и по какъв начин това може да повлияе живота ти днес и утре – мотивацията да отидеш до урните е минимална и лесно може да бъде „изкривена” през призмата на незаконните и неполитическите аргументи. Дистанцията от политическото в ромските квартали се задълбочава от ниската степен грамотност и ограничения достъп до средства за масова информация. По данни на Институт „Отворено общество” при представителите на малцинствата с по-ниско от начално образование или без образование всеки пети не гледа телевизия, всеки втори не слуша радио и почти 90% не следят пресата; 8% от ромските домакинства не разполагат с телевизионен приемник, а над 5% изобщо нямат достъп до електричество („Ромите в България, информационен справочник”, ИОО, 2007). Показателен е и фактът, че на още по-“абстрактните и отдалечени от ежедневието им избори” – за Европейски парламент – гласоподавателите в ромските квартали бяха многократно по-малобройни (в кв. „Факултета” – под 10 на сто, при 19% гласували на парламентарните избори 2009 г.).
В ромските общности гражданското поведение по време на последните парламентарни избори се дължи по-скоро на спонтанно (всъщност организирано в рамките на традиционните семейно-кланови мрежи) недоволство и обида от унижението на неизпълнените обещания на политиците и липса на доверие към политическата класа. В “емблематичните” общности с многобройно ромско население разпиляването на изборните предпочитания между различни политически сили (подобно на резултатите в национален мащаб, в кв. „Факултета” нямаше доминираща политическа сила, а в ”Столипиново” ДПС получи едва малко над 50% от гласовете, което доведе до драстично снижаване на дела гласоподаватели за движението в град Пловдив – от 11% през 2005 г. – на 5% през 2009 г.), съчетано с неучастието в изборите на най-голямата „партия” – на негласуващите, са показателни за недостатъчна консолидация около граждански и политически позиции в тези общности. До голяма степен причините за това са свързани с недостатъчната гражданска зрелост, дължаща се на ниската социална грамотност, на информационната и политическата бедност, характерни за повечето от общностите с преобладаващо ромско население.
В обобщение: на практика в районите, контролирани от ДПС, гражданското общество не съществува, а в повечето „ромски квартали и махали” зрелостта за граждански действия отстъпва на грижата за насъщния и недостатъчната еманципация от семейно-клановото влияние, потискащо свободното развитие на индивидуалния гражданин. От своя страна, гражданското общество на мнозинството вече десетилетия не намира най-адекватния отговор на тези заплахи и рискува да бъде въвлечено в противопоставяне, вместо в търсене на ползващи съвкупната нация общи решения.
В този смисъл комуникацията и консолидацията на политическите визии и основанията за политическо участие между българското, турското и ромското гражданско общество тепърва предстои да се развиват. Общият стремеж на гражданските елити трябва да бъде не „те” да гласуват по-малко, а ние повече”, а всички да гласуваме с политически заможен вот – колкото е възможно по-информирани и свободни. Силата на нацията зависи от силата и гражданските общества в различните общности, съставляващи българската гражданска нация. Стремежът ни да развием тази сила повелява подкрепата за политически бедните да продължи и да се задълбочава чрез цялостни социално-икономически мерки, насочени към равен старт за всеки гражданин – не само пред урните, но и въобще в живота.
Авторът е експерт в „Отворено общество“
