Малоумие: „Труд“ редактира Толстой

Научаваме, че „Труд“ трудно преглъща „Война и мир“ и заедно с други малоумници е пуснал романа в … сто (!) страници… Плешиви умчета, вашето изданийце може и да го продадете, ама онзи, който „не може“ да прочете оригинала, само поради обема му, дори и да „прочете“ вашата редактирана глупост ще си остане точно толкова тъпичък, колкото и преди това. И ваш почитател ще си остане, разбира се.

Впрочем защо не си издадете вестника някой ден във формат А4 в страничка и половина?! Ще е напълно достатъчно и все ще го прочете някой… Пък ще бъде и в стила, който сте започнали…

Човек е

най-щастлив в самозабравата, когато не си задава въп­роси и e безчувствен към самостойността си на отделен от всичко и всички чо­век. Щастието е тъкмо в „привидната вечност“, в онова, което другаде нарекох „невинното безсмъртие“…

Новият – 55 – брой на „Andral“

Освен да започваме публикацията „Санкхя и Йога“ на Б. Смирнов, нещо, писано преди близо половин век и никак незагубило от своята дълбочина и което изследва интригуващо духовни явления отпреди 20-25 века, в този брой пускаме две стихотворения на Рамар, очерк от „В подножието на Хималаите“ на Георгий Цветков, „Два политически опуса“ на Илко Йорданов от „Отворено общество“, писани последователно преди и след вторите избори т.г., статия на Анастасия Пашова и Галина Мачикова за ромския етнос в Кюстендил, кратичко изясняваме „Историята на една снимка“, която публикувахме в предната книжка, свързана с един роднина по бащина линия на Георги и Стефан Джагарови, нещо разказано ни от бай Стефан и завършваме с Vachani отпреди 1000 години в превод на ромски език. За капак – прекрасна снимка от Джайпур, Индия на задната корица на списанието, предоставена ни от г-н Асен Генов и Дружество „Веда“, за което сърдечно благодарим. И този брой може да се намери в книжарница „Клио“ в градинката на „Кристал“ (срещу ЦДНА)  в София.