най-щастлив в самозабравата, когато не си задава въпроси и e безчувствен към самостойността си на отделен от всичко и всички човек. Щастието е тъкмо в „привидната вечност“, в онова, което другаде нарекох „невинното безсмъртие“…
най-щастлив в самозабравата, когато не си задава въпроси и e безчувствен към самостойността си на отделен от всичко и всички човек. Щастието е тъкмо в „привидната вечност“, в онова, което другаде нарекох „невинното безсмъртие“…
Адрес за TrackBack към публикацията: http://zarzala.wordpress.com/2009/10/15/%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%ba-%d0%b5/trackback/
„отделен от всичко и всички човек” няма как да е щастлив. Щастието е лична оценка на човешко положение в дадена обстановка.
От казаното разбрах, че сте истински щастлив, когато се бухнете в тълпата. Но може би това е валидно за графовете в България…
Може би трябва още малко да ме доразберете…
Абсолютно си прав.
Съжалявам, че трябва да Ви го кажа: не сте разбрали за какво става въпрос в публикацията. Онова, което коментирате изобщо не ме занимава…