Научаваме, че „Труд“ трудно преглъща „Война и мир“ и заедно с други малоумници е пуснал романа в … сто (!) страници… Плешиви умчета, вашето изданийце може и да го продадете, ама онзи, който „не може“ да прочете оригинала, само поради обема му, дори и да „прочете“ вашата редактирана глупост ще си остане точно толкова тъпичък, колкото и преди това. И ваш почитател ще си остане, разбира се.
Впрочем защо не си издадете вестника някой ден във формат А4 в страничка и половина?! Ще е напълно достатъчно и все ще го прочете някой… Пък ще бъде и в стила, който сте започнали…
Хм, доколкото схванах Труд го пускат в четири тома прибрани в кутия – 1540 страници за 50 лв.
Не знам какво сте „схванали“, говоря от онова, което пише на техните страници. Нека, като читатели, бъдем точни. И по-будни…
Ако са написали на корицата, че е редактирано издание…
Когато бях ученик имаше доста такива „редактирани“ задължителни книжки – „дон Кихот“ например.
Като малък четох съкратена версия на „Тримата Мускетари“.
Но че е глупаво възрастни хора да четат съкратени издания, глупаво е. Ама си познават аудиторията хората.
Истинският отговор е в това: биха ли пуснали себе си в три страници. Примерно Тошо Тошев и компания (да речем Д. Шумналиев) да пуснат в издания на „Труд“ и тяхната издателска къща самите себе си в не помвече от 30 – до 45 реда – повече няма нужда…?!? Нещо, от което и Вие, и аз виждаме смисъл?!?!?!?!
Те, и Тошо, и Шумката, е май най- добре изобщо да не се „пускат“ вече никъде. Редно е след толкова години най- сетне да ни пощадят.
А относно ИК „Труд“, която ме издаваше… Сега май на всички ще стане ясно, защо избягах от там…