- Какво не ти харесва в твоето поколение?
- Че узрявахме твърде бавно.
- А какво не ти харесва у младите днес?
- Че остаряват твърде бързо.
За да
бъдем обективни: преди време пуснахме редове на възмущението си, че „труд“ е пуснал „Война и мир“ в издание от … 100 страници за малоумници. Днес ни информираха, че същите издатели са пуснали романа на Толстой в … четири тома във футляр. Е, това е друго нещо… и не можем да не го отбележим. Не друго, чалгаиздаването … също е възмутително…
По повод Десети
Днес четох вестници, гледах една или друга програма по една или друга телевизия. И по страниците на вестниците, и на екрана – същите хора, с които сме си свикнали – в „Сега” г-н Иван Кръстев, чийто баща навремето беше, доколкото си спомням, зав.-отдел на ЦК, умно ни плиска мозъците, на друга страница г-н Бойко Ламбовски, чийто баща, пак доколкото си спомням, също беше важен фактор там горе, и той ни мъчи с разсъжденията си за „свободата“, в една от програмите Велислава Дърева пак ни омайва с дърдоренето си, в друго предаване ченгета „си спомнят” какво е било на Десети, но не ни споделят и трохица от грижливо пазените си тайни, примерно как списваха цели страници в „Литфронт” за правилната линия на Партията по време на „голямата екскурзия”, в други предавания – някои от преките виновници за онова, което стана и което не стана – пак разните му Кошлуковци интимничат с камерата, пак Тренчевци герои, пак Андрей Райчевци многоумничат (с каква рязкост реагира на въпросите на Сашо Диков, сакън там не пипай!, с какво умиление сподели за „левите” си дядовци, но нищо не каза биха ли одобрили те днешното му амплоа на … умерен, да кажем тъй, капиталист), Жени Живкова също не беше подмината, е, как ще я забравят, нея пък я питаха дали дядо й навремето се е съобразявал с … модата … – абе днес цял ден ми беше … много веселко… Истински герои в медиите, голяма журналистика… Как пък един от червените, тъй наречени нови, капиталисти не излезе и мъжки да сподели, че след Десети той истински ненавижда … народа си, това, което не може да не бъде истина, след като пред очите си виждаме какво вече става двайсет години с нас и около нас… И което народът усеща с всичките си сетива.
Какво е държавата ли?!?
Досадно … изкуствено образувание, което вярва единствено на собствените си и сродни чиновнически документи и печати. И на … своите хора. По повод на последното: всяка държава по всяко време на съществуването си намира свои хора и си ражда свои хора.
