По повод Десети

Днес четох вестници, гледах една или друга програма по една или друга телевизия. И по страниците на вестниците, и на екрана – същите хора, с които сме си свикнали – в „Сега” г-н Иван Кръстев, чийто баща навремето беше, доколкото си спомням, зав.-отдел на ЦК, умно ни плиска мозъците, на друга страница г-н Бойко Ламбовски, чийто баща, пак доколкото си спомням, също беше важен фактор там горе, и той ни мъчи с разсъжденията си за „свободата“, в една от програмите Велислава Дърева пак ни омайва с дърдоренето си, в друго предаване ченгета „си спомнят” какво е било на Десети, но не ни споделят и трохица от грижливо пазените си тайни, примерно как списваха цели страници в „Литфронт” за правилната линия на Партията по време на „голямата екскурзия”, в други предавания – някои от преките виновници за онова, което стана и което не стана – пак разните му Кошлуковци интимничат с камерата, пак Тренчевци герои, пак Андрей Райчевци многоумничат (с каква рязкост реагира на въпросите на Сашо Диков, сакън там не пипай!, с какво умиление сподели за „левите” си дядовци, но нищо не каза биха ли одобрили те днешното му амплоа на … умерен, да кажем тъй, капиталист), Жени Живкова също не беше подмината, е, как ще я забравят, нея пък я питаха дали дядо й навремето се е съобразявал с … модата … – абе днес цял ден ми беше … много веселко… Истински герои в медиите, голяма журналистика… Как пък един от червените, тъй наречени нови, капиталисти не излезе и мъжки да сподели, че след Десети той истински ненавижда … народа си, това, което не може да не бъде истина, след като пред очите си виждаме какво вече става двайсет години с нас и около нас… И което народът усеща с всичките си сетива.