„КОНТРОЛ ТРЯБВА ДА ИМА, НО ДА НЕ СЕ ПРЕКАЛЯВА С АДМИНИСТРАТИВНИ СПЪНКИ”
Интервю на Екип по граждански мониторинг на Институт „Отворено общество” с г-н Кадрин Хасанов, младши експерт по Етнически и демографски въпроси в Община Разград
Кадрин Хасанов: – Искам да ви представя една инициатива на група ромски жени, която Община Разград подкрепя активно. Намираме се в Майчин център „Майчина грижа”, който реализира дейностите си на територията на общината от 4-5 години.
- Преди това можете ли да ни кажете какво представлява „Майчин център”?
К.Х: – „Майчин център” е структура на ромски жени с цел да засилят еманципацията сред жените от ромската общност. Въпреки, че е създаден от ромски жени, „Майчиният център” е отворен за абсолютно всички жени за решаване на техните проблеми.
- От колко време работи този център?
К.Х: – От 2006 г., като първоначално стартираха дейността си в една малка стаичка, събираха се група жени, правеха различни дейности и инициативи и след като показаха, че работят добре Община Разград им предостави тази къща, в която се намираме в момента безвъзмездно за срок от седем години.
- Нещо повече бихте ли ни казали за дейността на Центъра?
К.Х: – Дейността, която развива „Майчин център” е свързана най-вече с жените от ромската общност като идеята им е да събират жените на едно място и да осъществяват някаква социална роля като развиват съвместни дейности, които да подпомагат тяхното ежедневие – организират например различни курсове, като по-възрастните жени обучават по-младите. Преди две години беше проведен курс по фризьорство, постоянно се организират курсове по готварство, курсове по английски език с доброволец от Корпуса на мира. Жените честват заедно различни празници – на различните общностни празници организират кулинарни инициативи. Другата им важна дейност е свързана с децата, както виждате тук има детски кът, тъй че всяка майка с малко дете може да дойде и да прекара известно време тук в къщата. През 2009 г. те стартираха една инициатива за превенция върху домашното насилие над ромски жени с финансовата подкрепа на Фондация „Лале” и създадоха Консултантско бюро за ромски жени, преживели насилие, като Консултантското бюро работи на доброволен принцип. В него има различни видове експерти – социален работник, юрист. Проектът се реализира в партньорството с Община Разград, Социални грижи и полицията.
- Това, което знаем е, че в момента те изпълняват проект по Европейските програми?
К.Х: – Да, те участваха в обучение по проект на Асоциация „Интегро” към Операционна програма „Административен капацитет” и благодарение на тези обучения, които бяха свързани с управлението на проектния цикъл, застъпничеството и обучението на възрастни успяха да повишат своя капацитет и да успеят да работят самостоятелно. „Майчиният център” е създаден в рамките на проект на Асоциация „Интегро” „Засилване гласа на ромите”, но от около две години „Майчин център” е независима организация и хората сами реализират дейността си. В момента имат спечелен проект по Програма „Овластяване на безвластните”, свързан с превенция на ранните бракове сред ромската общност, тъй че вече стартира нова инициатива, която се надяваме да даде добри резултати. Проектът е много интересен, може да се каже иновативен, в който се използва интегриран подход от горе надолу и отдолу нагоре. „Отдолу нагоре” означава, че ще свалят различни кампании към общността за осъзнаване на това, че ако встъпиш в брак с непълнолетно лице това е престъпление. От друга страна ще направят застъпническа кампания, за да накарат институциите да си вършат работата и да не неглижират проблема, което реално съществува, като се оправдават с „традициите” в нашата общност.
- А защо мислите, че трябва да има превенция на ранните бракове?
К.Х: – Общоизвестно е, че един ранен брак води след себе си множество негативи – децата, така мога да ги нарека, – които влизат в такива отношения от ранна юношеска възраст, остават без образование, което ги обрича цял живот да бъдат безработни и да товарят социалните системи на държавата.
- Преди малко споменахте, че институциите се оправдават с традициите в ромската общност, а всъщност бягат от задълженията си. Можете ли да разширите малко коментара си по този проблем?
К.Х: – Нека институциите не се оправдават с традициите, нека всички бъдем равни пред закона – когато има случай на ранен брак, независимо от каква общност са младежите, нека институциите си свършат работата и да не се оправдават с каквото и да е. Законът е затова, за да се спазва и на първо място – от институциите.
- Казвате, че това е традиция…
К.Х: – Не казвам, че това е традиция, така отговарят институциите, когато се постави въпросът за ранните бракове сред ромите…
- Така е било преди време и сред българите – хората са се женели в по-ранна възраст…
К.Х: – На мен ми е напълно ясно, но е важно да го разберат и институциите…
- Но е важно и нашите млади хора да разберат, че не е в тяхна изгода да се женят рано – сами се поставят в неизгодна ситуация… Те това дали го разбират?
К.Х: – Част от нашите хора го разбират, затова и ромските жени от Сдружението поставят този въпрос, но трябва да признаем, че голяма част не го разбират и не искат да го разберат.
- Дали нашите хора осъзнават по-голямата роля на образованието и обучението в днешно време? Защото проблемът, който разискваме в момента за ранните бракове, е свързан с образованието – колкото по-ниско е образованието, толкова по-чести са ранните бракове.
К.Х: – В Община Разград има основно две групи роми – дасикане рома и хорахане рома. Има и една група, която се определя като миллет. В града няма обособено гето, има квартал, който по нищо не се различава от останалите квартали в града. Напоследък, примерно в село Раковски, се появиха четирима висшисти от ромската общност и около 15 деца, които учат средно образование. Това е много добър показател. Но се появява и друго явление – в последните 3-4 години ромските квартали опустяха поради това, че голяма част от ромските семейства емигрират в чужбина, за да работят – остават по-възрастните хора и по-малките деца, което пък пак води до проблеми, защото тези малки деца, останали без родителски контрол, почват да бягат от училище, стават недисциплинирани и т.н. От друга страна в последно време родителите започнаха да вземат със себе си и малките деца, защото когато отидат, например, в Германия, вземат ли ги със себе си, започват да взимат детски надбавки, които за хората там никак не са малко. Напускат училище в България и заминават нататък, но там за съжаление не продължават училище. Има редки случаи, когато децата ходят на езикови курсове. И след 3-4 години, когато се върнат в България, те са абсолютни аутсайдери – без образование, забравили български, без добър немски и това ги обрича на неуспех в живота.
- От коя група са дасикане рома?
К.Х: – От ерлиите.
- Споменахте, че Сдружението има спечелени проекти. Можете ли да споделите за проблемите, които са имали, за трудностите, които са срещали в реализирането на тези проекти?
К.Х: – В досегашните спечелени проекти не са изпитвали трудности, защото тези проекти са били финансирани от частни донори – Фондация „Лале”, Асоциация „Интегро”, Фондация „Отворено общество”. Кандидатствали са по Оперативните програми, но не са одобрени, но моето виждане специално за Оперативните програми, защото съм участвал по няколко проекта по Развитие на човешките ресурси и административен капацитет, е, че при тях проблемът с финансирането е изключително сериозен. Междинните плащания закъсняват много, ако получите пари в рамките на пет месеца е идеално, има случаи в които чакате междинно плащане много дълъг период.
- А на какво се дължи това, според вас?
К.Х: – Според мен това се дължи на свръхконтрола, който се опитва да оказва държавата. При финансираните проекти трябва да има контрол, да, но когато прекрачим границата и спираме изпълнението на някои добри инициативи вече става много лошо. Надяваме се след последните промени, които прие Министерски съвет – междинни плащания в размер на 35%, междинни плащания до 3 месеца след приемане на отчета – този проблем ще бъде отстранен. Защото на този етап нито една неправителствена организация, която изпълнява проект по Оперативните програми не може да издържи на досегашната схема и голяма част от неправителствените организации, с които контактувам, се отказват да изпълняват такива проекти. Но това се отнася и за общините. Община Разград, примерно, изнесе информация в медиите, че спира изпълнението на проектите по Оперативните програми, защото, поради наличната финансова криза, се оказа с голям бюджетен дефицит и не може да отделя повече средства за реализиране на проектите. Когато плащанията закъснеят с 5-6-7 месеца цялата дейност на общината се затормозява.
- Чухме някои Ваши препоръки, можете ли да изкажете още някои Ваши съображения?
К.Х: – Ще повторя – контрол трябва да има, но да не се прекалява и да не се пречи на оперативните екипи чрез административни спънки.
10 август 2010 г., Разград
