Преди няколко дни имах работа около японското посолство и тъй като подраних, влязох в едно бая лъскаво кафене зад сградата на посолството /за съжаление не се сетих да погледна как се казва заведението/. Чашка кафе „лаваца” и чаша натурален сок от ябълка ми струваха скромната сума 4.30 лв. Имал си бол пари, дал си, казах си. Но понеже ми се случва далеч не за първи път, реших да споделя наблюдението си.
Да пиеш „лаваца” в България означава да се тормозиш с нещо много мътно и отвратително горчиво, много некачествено и много скъпо в чашка на марката „Лаваца”, чието съдържание обаче няма нищо общо с истината. Само се чудя защо “LavAzza”, кафе еспресо № 1 (както твърди в рекламата фирмата производител), не е констатирала досега въпросното сриване на своя имидж, за да предприеме съответните мерки… Изглежда на ония, които ги представляват у нас, просто не им дреме…
Преди десет години бях за десет дни в Италия и обиколих четири града. За дните на своя престой вероятно съм изпил най-малко 50 кафета в най-различни кафенета. Никъде и нито веднъж не си позволиха да ми сервират ерзац кафе – тогава, в годината преди Италия да приеме за валута еврото, всяка чашка кафе ми струваше между 1200 и 1500 лирети, т.е. между 1.20 и 1.50 лв. Изводите – повече от ясни.
