- Разговаряме с Папатака и със снаха му Мария. Папатак, сега в момента работиш ли?
- В момента не работя, пенсионер съм.
- Цял живот си работил, обаче. Какво?
- Ами-и-и, от 16-годишна възраст работя. Работех в ТПК „Ковач”…
- Като какъв?
- Като шлосер, след това – фина механика, след това – пак шлосер…
- Аз тъ помна, аз съм по-малък от тебе, ама тъ помна беше юноша…
- А, като дете, от 6-годишна възраст духам на баща си [т.е. подава въздух на огнището – б.р.], работя ковашка работа.
- Аз тъ помна с чука…
- С чука като станах на 13-14 гудини. Започнах с чука да работя. Ама с тия ръчните чукове – правехме подкови, брадви, лемежи, мотики, каквото падне. Енциклопедия…
- Ами той чичо Живко, баща ти, цял живот туй работеше…
- Да, да, от мънинко дете и той тъз работа…
- Ами ут къде идва тоз зънъят?
- О-о-о, то туй на генна уснова, дедите му, прадедите му още са били жилизари…
- Кои, я кажи някои имена?
- Ами на моя дядо Димитър, баща му – дядо Пею, – той е бил жилизар … са работели … `се с това се прехранвали хората – жилизарски истории. Туй им бил зънъята, това са работели. Ама то – ут мънинко до голямо. Той дядо Димитър като почнал, че `сичкити… Той имал шест братя и три сестри. И сичкити са работели в тоя занаят, в тоя бранш. Моя баща е бил изтърсака, най-малкия, майка му гу ражда на пидисе гудини, щото-о баща му бил в коя вуйна не мога да си спомна…
- Или Междусъюзническа, или Балканска, ясно е…
- Да, да, той съ връща … коя гудина от вуйната … и мойта баба забриминява и на пидисе гудини ражда баща ми. И тя се е срамувала, просто защото нейната дъщеря, баба Станка, и тя през туй време е имала дете. И майка му на баща ми дава детето на дъщеря си – да сучи. Щото се е срамувала…
- Значи тъй… Не само баща ти, ами и ти цял живот си жилизар кату баща си. И къко стана след Дисети, пропадна цялата история…
- Почнаха мъките. И аз нямах пенсия, почнах да работя на пазара с мойта съпруга, работехме там какво работехме, ама … Да се прехранваме. Щото нито пенсия … нямам гудини, и стаж нямах такъв, трябваше да направя поне 15 години втора категория, аз ги нямах, после изгубих 10-12 години, нали работех на пазара. Мойта жена и тя – беше при мене…
- И тя остана без работа…
- И тя остана без работа, децата ми не работеха, нямаха къде да работят. И-и-и положението стана много сериозно. Все пак почнах няк`ва работа, поне децата ми не са влезли в затвора, не са правели лоши работи и ний и на това сме доволни… И на това сме ги научили…
- В последните години цялото семейство отивате в Италия. В коя част на Италия работите?
- Аз започнах да ходя в Италия 2005 г., ноември месец мисля че беше. До 2010 година – вся-яка година! В Южната част на Италия – Реджо Калабрия. Пътя за Сицилия надолу.
