Иван Ненов

110 години от неговото рождение

Юбилеят

/откъс/

Настоящата юбилейна изложба по повод 110 години от рождението на Иван Ненов е опит да представи широтата на неговото творчество до процеса на създаване от рисунката през графиката до живописното платно и керамиката.

През отделните десетилетия по различни причини много за живота и творчеството му е изгубено и унищожено, но все още има следи, чрез които да се усети този мислещ, изследващ и аналитичен художник. И тук не бива да се подвеждаме, че мисленето, анализът и изследването са направили сухи творбите на Иван Ненов, напротив, те са силни, емоционални и чисти. В тях има едно лаконично, пестеливо съвършенство – той никога не прекалява с изразните форми, с използвания материал, с деформацията, но тези произведения носят ярка изразност, размисъл, дълбочина. Творбите му винаги ни задържат дълго. Някак несъзнателно потъваме в това съвършенство. А то е деликатно, но същевременно е категорично и е породено от усещането за мощ, освободеност и цялостност на визуалните пространства. Философията на изкуството на Иван Ненов сякаш носи познанието, че светът се крепи на силата на доброто, на духа, на светлината, на мига, който се превръща във вечност.

Аделина Филева

Майка. 1925 г. Масло. СГХГ.

Портрет на Майстора. 20-те години. Колекция “Боян Радев”.

Портрет на момиче. Масло. 20-те години на ХХ в. НХГ.

Портрет на жена с черна забрадка [20-те г. на ХХ в.], масло ЦДА.

Циганка. 30-те г. на ХХ в., масло. Колекция “Боян Радев”.

Безработна. 1931 г., масло. Дарение-колекция “Светлин Русев” – Плевен.

Пластичният свят на Иван Ненов

/откъс/

Независимо какво ще изгражда Иван Ненов – натюрморт, пейзаж, портрет или композиция – във всичко търси и решава пластичния проблем като връзка и взаимозависимост на формата с нейната същностна проява – съдържанието, и на съдържанието като материализирани пластични стойности, като един цялостен и органичен духовен пластичен свят. Творбата на Иван Ненов е отиване към поетичната и пластична структура на нещата в едно пространство, което е колкото архитектонично, толкова и чувство за връзката на предметите, природата и човека в едно цяло, при което изразът на нещата, единичното се разкриват в безкрайно много и необясними измерения на светлината, или по-точно – едно пространство, в което денят и нощта са рожби на светлината. Организацията на това пространство при Иван Ненов е израз не само на пластични и композиционни структури, взаимоотношения и стойности, а на един копнеж, на чувство за „вън” и „вътре” в изобразителен и духовен смисъл – особеност, която придава не само богатство и движение на сюжетно-предметния свят, но и дълбочина, многоплановост и специфична духовна обаятелност.

Светлин Русев

Алберго Менини. 1933 г., масло. Художествена галерия “Димитър Добрович”- Сливен.

Стъклената кана. 1933 г., масло. НХГ.

Жена пред огледалото. 30-те години на ХХ в., масло. Частно притежание.

Утро (Утрина), 1936 г., масло, НХГ.

Жената, която се облича. 1936 г., масло. НХГ.

Синьора Росси. 1936 г., масло, СГХГ.

Балкон с виадукт. 1936 г., масло. СГХГ.

Повод за равносметка

/откъс/

Творчеството на Иван Ненов остава някак недооценено както през 30-те, така и по-късно през 60-те години на ХХ век, когато при новите социално-политически условия художникът е реабилитиран. В периода на 30-те години неговите творби се оказват твърде смели експерименти за разбиранията на българската критика, а през 60-те те вече изглеждат закъснели на фона на развиващото се съвременно европейско изкуство, в същото време продължава да е авангардно и несъвместимо със социалистическия реализъм. Днес, с дистанцията на времето, Софийска градска художествена галерия предоставя възможността на зрителя да се докосне до изкуството на Иван Ненов, до пластичните му виждания и търсения, напълно адекватни на европейското изкуство от първата половина на ХХ в. Българското изкуство не би било същото без творбите на Иван Ненов, в чиято основа остава Жената, нежна, загадъчна, лирична и еротична.

Станислава Николова

Край морето. 1938 г., масло. Колекция “Боян Радев”.

Композиция (Делфиниумът). 1938 г., масло НХГ.

Созопол на луна. 1946 г., масло. Колекция “Боян Радев”.

Натюрморт с круши. 1946 г., мек лак. НХГ.

Стълбите на нашата улица (Пролетен ден). 1949 г., масло. Художествена галерия “Иван Фунев” към РИМ-Враца.

Созополска тераса. 1962 г., масло. НХГ.

Лято. 1969 г., масло. Художествена галерия “Професор Илия Петров” – Разград.

Утринен полъх. 1970 г., масло. ГХГ – Пловдив.

Антропоморфен съд. 1972 г., шамот, глазура. Колекция “Боян Радев”.

Бележка: Изложбата на Иван Ненов в Софийска градска художествена галерия продължава до 8 юни.

Журналистически бисери (1):

BBT от 09. 03. 2012, петък. Като завършек на вечерните новини воде­щата ни пожелава “Феноменално релаксиращ уикенд”. Да се надяваме, че са я разбрали тетка й, баба й, дядо й, майка й, баща й, блестящите й преподава­тели от журна­листическия факултет и най-вече началниците й от телевизията. А ние какво друго да сторим, освен да й се възхитим: евалла, маце, вери си кул!

Борци, чийто завод откри любимият ни министър-председател

преди месеци, ги хванаха с далавера по ДДС. Поне тъй твърдят от МВР, но нищо чудно, съвсем “невинно”, хората на Цветанов пак да са останали без годни доказателства. Гриша Ганчев изкара за всичко виновни … цигани, чиито фирми направили голямата кражба, пък виж, синът му и хората около него били света вода ненапита. Пък то и от километри е ясно, че дори и “цигани” да бъдат намерени за виновни, то те са били предварително маркирани някой ден да бъдат натопени. И то много яко. За да измият очите на България пред ЕС за справяне с организираната престъпност.
По същия начин хора на “Герб”, т.е. на Цветанов и духовния му водач Бойко Борисов, от парламентарната трибуна преди година нашироко прокламираха, че цигански фондации са крали и че ще бъдат строго проверени колко са крали. Днес, видно от в. “Сега”, се вижда, че въпреки много-много сериозните проверки на всякакви нива, проверените ромски фондации не могат да бъдат упрекнати в каквото и да е. А че се краде в държавата и то безобразно – всеки вижда, – но кой е крал и колко – ами “те” си знаят… Между другото не е зле да бъдат прочетени материалите на “Сега”.

Във времената преди Десети

лайтмотив на социолозите, голяма част от които и тогава, и сега, забележете, са едни и същи, беше характеристиката на западното общество като консуматорско. Някак горди се чувствахме, че ние … не сме като “тях”, а сме по-духовни, някак по-извисени хора. Днес виждаме, че това е било някаква своеобразна мимикрия, че нещата са били далеч по-прости – на нас просто са ни липсвали “благинките” на онова консуматорско общество, нищо повече. Живели сме в небулоза от капиталистическо невежество, соцегоизъм, гримиран от странна завист и бликащи пулсации от съмнителна духовна чистота. И това днес е видно и от пръв поглед. Толкова сме боси и голи именно в консумирането на блага, че дори и с боклука на консуматорското общество, към което сe присъединих­ме всички вкупом с едва ли не учудваща готовност (и най-вече ония, които в далечните вече години прокламираха лична идеологическа духовна извисеност и почтеност) не можем да се справим и до днес. И не само с това – ние явно не сме били готови по който и да е “параграф” на онова, което ни е очаквало, съвсем, съвсем неподготвени сме били за него. И като психика, и като морал, и като съвест. Най-вече като съвест.

Преди дни

гледах документален филм на “National geographic” за Бутан. Кралят прие журналистката и й говори за концепцията си за … “брутно национално щастие” [!!!] и че е задължил правителството си да работи по проблема.
Господи, има да го-о-оним не Запада, а тъкмо Изтока още хилядолетия…

В една от залите на Унгарския културен институт

е експонирана Изложба на ромските художнички Селам Пато и Клара Лакатош. Изложбата може да се види до края на април.

Селам Пато е писателка, художничка, журналистка. Родена е в Будапеща през 1975 г. Главен редактор е на списание „Възраждане” и на неговите алманаси. От 1996 г. е сътрудник на списание “Khetano drom” („Общ път”), а понастоящем негов литературен редактор. Авторка е на книгите „Молитви”, „Битието вика”, „Спомените ми са кървавочервени диви макове” и др. Има самостоятелни изложби, участничка е в общи изложби. Завършила е История на изкуството.

Клара Лакатош е родена в Ченгер през 1968 г. Завършва Университета в гр. Печ. Има множество самостоятелни изложби. Автор е на стихосбирката „Опит за дневник”. Днес преподава и води творчески занимания с деца.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

НА ГОСТИ НА БИРГИТ ИГЛА В РАЗГОВОР ЗА НОВАТА КНИГА НА проф. НОРБЕРТ БОРЕЦКИ, ИЗДАДЕНА В БЪЛГАРИЯ


- В началото на книгата има списък с думи от индийски произход, които почти навсякъде имат една и съща форма. Като, например, achav или achovav… Също така няма голяма разлика при čiriklo, buhlo, čor. За такива думи, които са почти еднакви в отделните диалекти Атласът не предлага карти. За индийските думи, които се различават по един или друг признак (фонетичен или морфологичен) има списък с обяснения с тяхната диалектна вариация и голяма част от тези думи са представени на карти в Атласа.
- В различните диалекти…
- … В различните диалекти по един или друг признак… Например abіav. Изрича се или abiav, или biav. Или ahajovel, akhor… Akhor или khor – орех. Такива неща… И по тези думи, които се различават, по нататък има карти. Тука има един списък с картите, те са горе-долу същите както тука – думите, които имат вариация.
- Нека те попитам… Както обя­сняваш нещата тази книга е всъщност някакво продължение на онзи двутомник, който направихте с проф. Борецки преди време…
- Атласа, да… Ами…
- Нали има нещо общо? Има, как да няма…
- Ами то е погледнато от друга…
- Друга гледна точка.
- Тук е само за думите.
- А там беше въобще за диалектите в Европа…
- Атласът се отнасяше за фонетиката и за морфологията. А тука е само за старите думи.
- Но може да се каже, че и Атласа, и сега тази книга е всъщност една линия на … творческо поведение?!? Продължава линията на определено творческо поведение?
- Да.
- Може ли да се каже така?

Биргит Игла

- Да, ако искаш можеш да го кажеш и така. Тази книга ще обясни много неща на хората, които си задават въпроси за думите, за циганските думи, които не са много… Старите думи не са повече от няколкостотин. Шест-, седемстотин… Старите корени. Индийски, персийски, арменски. Тези групи етимони считаме за стари. Защото те са общи за ромските диалекти. Всички диалекти в Европа имат и персийски, и арменски думи. Ето тука имаш списъка с думите от индийски произход, които се различават в диалектите, а тука имаш обяснения. И по нататък започват картите. Ето – започ­ва с abiav … akhor, има различни знаци… Например думата akharav – викам. Има две форми: akhar или khar, akharav или kharav. Виждаш как са разпреде­лени тези две форми akharav и kharav според диалектите. А тук в началото имаш диалектните групи, а преди тях – обясненията за тези групи. Така че ще ти кажа … ромите от Сливен сте познати на науката като ”дръндари“, което тебе ще те ядоса сега … ама то се използва … това вече е традиция… Тоест вие сте в група VII, изворите са от Kenrick/ Savčev/ Angāčev, да го знаеш!, група VII е SB II, което означава ”Южнобалканска група 2“. Южнобалканска група 1 са Софийските ерлии, а Сливен сте група 2. И ако вземем същата дума akharav, такава дума при вас няма, няма я и при група SB I. Иначе при другите групи тя съществува в едната или другата форма – akharav или kharav. Ето така можеш да видиш всички думи коя къде я има в различните диалекти, така се чете този Атлас. А втората част на книгата включва ирански и арменски думи, ирански тоест персийски. Тук – по същия начин. Почваме с akana.
- Akana каква дума е?
- Персийска – aknūn, но тук на немски е отбелязано, че ”не може да се изключва съвсем индийски произход на думата“, т.е. може и да е от няка­къв индийски език или диалект, който не ни е познат. Индийските и персийските езици са доста … близки…
- Да, още от ”Ригведа“ и ”Авеста“…
- Да, ето тук виждаш думата angustri – ето този знак показва, че идва от персийски: anguštar. Или avgin – от персийски angubīn. И така нататък… Ето baxt – пак…
- Baxt персийска ли е? Не е ли индийска? A!
- Не. Персийска е. Друга дума: ogi, ozi…
- А veš(t) каква е?
- Пак персийска, средноперсийска.
[- Syanas te khangiri avzis? Nanwy?
- Me na zhav te khangiri.
- Soski?
- Вече не вярвам в тия неща...
- Е, и аз не вярвам чак толкоз, ама отвреме-навреме не е чак толкоз лошо... ха-ха-ха. Е, така де, какво...
- Ха-ха-ха. Ходех, когато бях дете... Много, всяка неделя. До 14-години. Това е ... достатъчно...
- Ха-ха-ха-ха, ”достатъчно, ви­ка“, о-о-о, Боже. Ха-ха-ха... Правилно, съвсем правилно...]
- Така… И … за тези персийски думи имаш карти. По-нататък … вече е лесно. Кажи ми сега какво още искаш да знаеш?
- Какво друго можеш да ми кажеш за книгата, което би заинтересу­ва­ло един евентуален читател? Кое би било интересно за него? Явно е, че това не е книга за обикновения читател… Тя е за специалист-лингвист, най-малко заради това, че е на немски…
- Да, но картите всеки може да ги чете. Ако те интересува какви думи се използват в твоя диалект, например, и в други ромски диалекти навсякъде в Европа, тук това мо­жеш да го видиш…

Цветница, 2012 г.

”A“

Отгласи…

10. 04.2012. Съобщение до г-н Валери Леков:
У-ва-жаеми господине Леков,
От днес того Ви провъзгласихме за Почетен гражданин на Сатурн. Справка – вж. zarzala.

10. 04.2012. Отговорът на господина Лекова:
Чакам си наследствения Сатурнов имот – крайбрежна ивица, две магистрали, бензиностанция и една митница!!!
Бъди здрав!
Валери

Кафе, приятели, усмивки, думи

… и малко снимки, отглас на вчерашното представяне на “Зарзалки или приписки в несвяст”:

В началото – Валери Леков – поет-сатирик, журналист, актьор-самодеец,
почетен гражданин на Сатурн … като четец.

Публиката…

Натюрморт с книга и два празни стола…

… и публика

… думи на Митко

и думи на Мария Владимирова…

приятели и колеги…

и думи на Венци Димов

И пак Венци – TV лъвът в действие

И най-накрая – думи и от моя милост към аудиторията…

[С благодарност към Рамар, Митко и Вальо: момчета, бъдете здрави!]

На зарзалки и кафе

Изображение

Утре, 4 април, от 18 часа, Рамар и Митко Георгиев организират в Галерията на Министерството на културата представяне на книгата “Зарзалки или приписки в несвяст” от Савчо Савчев. Свои размисли ще сподели Владо Тороманов.