днес от доста хора „смела” и „добра” журналистика се мислят като синоними. Че и двете са качества няма никакво съмнение, че ако човек притежава и двете качества наистина си струва да се чете, но в никакъв случай не е задължително смелото писане да е и добро писане. Кривото огледало на действителността днес у нас представя обикновени хайдуци, сами по себе си подлоги на големи партийни мафии, за национални герои, които биват избивани като мухи, понапълнят ли тъмните каси на олигарсите (то редицата от желаещи да се омърсят е безкрайна, защо да ги щадиш…) и собствените си банкови сметки, някои от най-„големите” и видими журналисти имат много повече общо с големите камори, отколкото с някакви големи таланти, повечето са много внимателно огледани и отгледани хора на партии и лобита и подставени комсомолски послушковци, изстреляни явно-тайно на първите страници съвсем по предварителен сценарий. Тъжно е журналист, коментатор или социологически анализатор да бъде личен посланик на политик или на партия, а такива в днешно време дал бог… Та смелата журналистика не е непременно добра журналистика, нека си дойдем на думата…

и нито един гръмнал се банкер и финансист… Толкова и тъй вещи анализатори с такива космически претенции и хонорари, а никой не си посипа главата с пепел…

по повод избора на Барак Обама доказва, че ако Боговете преди няколко века са изсипали небивалата си благословия върху Италия и великите народи на Флоренция, Венеция, Генуа, Рим и пр., и пр. са родили и са оставили на човечеството тъй много страхотни гении, то от доста време тия същите Богове тъй сериозно са дали гръб на Ботуша, че тамошните земи вече раждат, поне като политици, само плоски люде като г-н Силвио, които могат да разсмиват само хора, подобни на себе си. Можеш да си смениш кръвта с по-млада, затова имаш и желание, и пари, можеш да си смениш зъбите, можеш да си смениш имиджа, всичко можеш, даже за пореден път можеш да излъжеш страна като Италия, акъла си обаче как да смениш?!?

През изминалата седмица бях на международно събитие на SEEMO в София, където организаторите се бяха погрижили да ни предложат и новите броеве на някои вацовски издания. Ще си призная, че отдавна не бях преглеждал „24 часа” и „Труд” и след като ги прехвърлих общо за седем-осем минути установих, че никога не са ми липсвали. Странно и за самия себе си усетих празнотата на уж-многотията, на „кухото” сред „многоплътното” - нищо не можа да спре вниманието ми откровено казано, дори малко се поядосах на себе си. И двата вестника, особено „24”, ми заприличаха на … новинарски битак, на разрошена жена, на изглед на случайно разтворена пред тебе женска чанта… Сетих се за онзи извод, направен преди десетилетия от теоретиците на отчуждението, че в модерните времена човек се чувства най-самотен сред тълпата. После се запитах с какво толкова тия два вестника се радват на тъй височайшето внимание вече две десетилетия и то от почти всички правителства. И отговорът си дойде сам – ами в тях е инвестирано изключително щедро и продължават да го правят – това е отговорът, друг просто не може да има. Хич не вярвам да им харесват чак толкова много тия вестници на нашите властимащи, най-вероятно е дори да не ги четат, щото ако го правеха, не вярвам  да са тъй ниско интелигентни, за да им допадат подобен стил и на мислене и на писане. Ама … знам ли, може пък наистина да са точно толкова бедно интелигентни…

Учител по литература в едно столично училище е поискала е от свои ученици да отговорят на горния въпрос. Даде ми да прочета листче с отговорите на едно момче - Кристиан Й. от 10-а клас, № 15. Публикувам тези отговори, защото са не само смислени, не само, че доказват, че младите хора в никакъв случай не са лекомислени, каквито понякога може и да ни изглеждат, но и защото си заслужава и хората, влезли в класацията да я погледнат внимателно - само след година тия млади хора ще имат право да гласуват и те ще определят съдбините на България в бъдеще. (Запазвам правописа на автора!)

Ето отговорите на Кристиан без каквато и да редакция:

1. В първия кръг ще сложа Александър Томов. Един неуспял политик се залага да управлява изтощения от неуредици ЦСКА. Този човек вече направо не си знае лъжите за състоянието на самия отбор на ЦСКА, неговите разходи и приходи, трансфери на футболисти и естествено положението на комбината Кремиковци. Ако на лъжата краката са къси то Томов би останал без крака…

2. Във втория кръг ще поставя министър-председателя на РБългария - Сергей Станишев. Той е абсолютен мишок по отношение на управлението на правителството. Държавата върви на зле а той сякаш през розови очила ни убеждава в обратното…

3. В третия кръг на ада ще сложа Румен Петков защо никой няма полза от слаба полиция.

4. Вальо Топлото пък е подходящ за кръга на лакомниците. Той е откраднал повече пари от Топлофикация отколкото самия той е сънувал.

5. В петия кръг макар и странно ще сложа Народното събрание защото дори феновете на Славия за един мач имат по-голяма посещаемост отколкото политиците на заседание в парламента.

6. За шестия кръг предлагам Волен Сидеров защото управлението няма нужда от расисти.

7. Ахмед Доган заслужава да е в седмия кръг защото има връзка с купуването на гласове по време на изборите и общото с турската мафия.

8. В осмия кръг ще сложа бившия премиер на РБългария Симеон Сакскобургготски, за да не чакаме още 800 дни.

9. В последния кръг, но не на последно място ще сложа американската криза. Тя бе изкуствено създадена от американския народ за влошаване на финансовото положение на Европа и ЕС и техните банки.

Основен аргумент е и да може еврото да поевтинее, а долара да поскъпне за да може поне за кратко да се стабилизира икономиката на САЩ.

Това е, господа, мнението на един млад човек. А вие самите какво мислите - кой ще се пържи в Геената и чии задници ще бодат тризъбците на дяволите до седмото пришествие?!?

в държавата,

в която от църквата ни светнаха, че премиерът бил страшен пич (добре, че не е пичка, все пак),

в който на хората единственият идеал е да се самоубиват, ама мрат си да го правят, я на детски площадки, я в султан сараи,

а убийци си е просто непозната дума,

в която няма ни следователи, ни полицаи, нито разузнаване, ни контраразузнаване, нито дансуващи ченгета, нищо, че на гърба ни са някакви си сума сумарум стотина хиляди със съвсем скромни заплатки от по хилядарка, че може би и по две-три хилядо лева и за всинца им отиват на година около милиард и половина все от твоя и моя джоб, приятелю,

разбрахме едно: че в никакъв случай не бива да гласуваме за когото и да е, особено пък за някого, дет` се блъска за втори мандат, ама съвсем независимо кой е.

Поне още век.

Щото виждаме к`ви ги вършат ония, на които им даваме доверието си двайсет години.

Още съвсем малко и костоолу, и тренчоолу, и доаноолу, и шушулоолу, и каракачаноолу, и овчароолу, и дилов-синоолу, и воленчуоолу, и вся остальная height сволоч definition ще надминат по употреба или злоупотреба (както искате) на властта дори и по брой на годините бай ти тодор, срещу когото всички бяха активни борци.

С други думи време е предостойният първаноолу да раздаде още някоя и друга тенекия на редицата велики люде, дали толкоз много за културата на България, както го стори впрочем преди дни…

То помирение с алчността им няма, смирението е на седмото небе,

Антигуа, о, Антигуа, Родино мила,

дето Боговете не ме хвърлиха в обятията на твоите вулкани,

да се радвам отвисоко на птичките ти алкиони…

той - иска или не, - се превръща в животно.

Едни крадат от нямане.

Други - от имане.

Трети - по навик.

Четвърти - “по презумпция”…

А пети - просто управляват.

Да кажем още няколко думи за въпросния „втори” и „трети” ешелон. Някои от тия момчета по волята на съдбата съм срещал тук-там, а с някои съм и работил. Преди двайсетина години предпочитаха западногерманска ориентация, „Щерн” и „Шпигел” им бяха настолни и външнополитическите им коментари се стремяха да изглеждат оригинални, представяха ги като лични, свои, в което, кой знае защо, не съм бил толкова убеден, по-късно приоритетите им, в съответствие с „новата линия”, обаче се смениха и днес уклонът е много повече англосаксонски – това „Тайм”, „Бизнес уик”, „Файнаншъл таймс”, „Макси” и какви ли не още са на нощното им шкафче като модерни библии, а някои от тия издания са им дори партньорски. А че буквално „пействат” чужди модели на родна почва, че нещата им миришат на атлантическа скумрия, на нюйоркско фастфууд заведение или копират изтънчена западно-европейска педерастия … за тях няма никакво значение. Колкото по небългарски „звучи” и „изглежда” – толкова по-добре, колкото по-деморализиращо народонаселението, нацията – толкова по-добре. В цялостния процес задръжки няма – това дрога, рекет, откровени кражби на милиарди по всевъзможни начини, и пр., и пр., съпроводени с всичко необходимо около тях – купени и все по-купени съвести на вестници, списания, телевизии и радиа, социологически и пр. изследователски агенции, партии – стари и нови, секретни служби – съществуващи и новосъздадени, – и какво ли не друго – всичко е в угода на тия потомци на светлата идея, успели да привлекат към себе си и всякаквата друга опозиционна измет, която в тия десетилетия нямаше какво друго да прави, освен да заиграе хорца с тях. Истинската опозиция бе смачкана с особена решителност още в зората на т.н. демокрация, пардон съзнателно проведената почти анархия. А дали го правят наистина съзнателно или несъзнателно бягат от десетилетните си минали генни мисловни модификации само бог знае. Изглежда това им е целта – те бързат решително да скъсат с вижданията, философията и житейските схващания на прадядото, дядото и бащата и да положат ново начало, загърбвайки идеали и много богата партийна, семейна и лична (и оказва се – 100 процентова егоистична) история. Те днес доказват изключителната устойчивост и приспособимост на пролетарско-селската-парвенюшка психика и без кой знае какви колебания стъпиха на асфалтирания път на личния свръхегоизъм, устремени към истинско и сериозно богатство независимо от методите и похватите, с които то е придобито. Има и нещо ренесансово симпатично в тяхната неистова лакомия на дантевски герои, има и нещо балкански отвратително в перверзното им днешно съзнание на показна свръхлъскава наглост и свръхегоцентризъм от изключителен дълбок порядък. Месец-два преди да бъде убито до „Плиска” онова момче-писател, ми попадна една от неговите книги. Тук не той ме интересува, споменавам го, тъй като в книгата бе препечатано едно интервю отпреди години, направено непосредствено преди великият Луканов да го вкарат в затвора, където той се изживя за няколко дни съвсем театрално-синематично like настоящий холивудски актьор. Прочетете още веднъж това интервю, за да се уверите къде са изворите на „философията” на цялата днешна мръсотия, на какво се опира философията на „техния”, респективно – на нашия - преход. Тия хора са абсолютно убедени, че България е тяхна държава, абсолютно лична собственост и в това те не биха допуснали в себе си, пък и извън себе си, никакво колебание. И са били готови на всичко, в това едва ли днес някой се съмнява, за да постигнат целите си. Няколко години преди Десети Тодор Живков беше издигнал поредния си лозунг, който всъщност е в основата на възпитанието на точно днешните „зрели” политици: „Този свят е и мой”. Акцентирам на „мой”, тъй като е много важно – смисълът на притежателното местоимение дава възможност за различни тълкования, но те го разбраха съвсем пряко и едносмислово – както им е угодно и както им беше внушено… Наскоро един вестник публикува  и изявление на Живков от началото на 90-те години, когато много популярен беше станал лозунгът „Времето е наше”. Усмихнал се бившият първи и рекъл почти развеселен: „Времето е ваше, всичко друго – наше”.

Но „Единайсти етюд…” се спира най-вече на днешната журналистика, журналистите и съвременните медии, а споменаването на другите явления направихме само с желанието да поуплътним ескизните мазки по темата. Затова и ще кажа още нещо за най-активните и най-стойностните „трансмитери” на модерните леви и либерални политики: тях почти никога не можеш да ги запомниш като автори, но те винаги са „екшуълни”. Техните предшественици и преди Десети бяха „актуальные ребята”. Днес те или потомците им (по вътрешна настройка) ще си пуснат италиански бакенбарди a la венецианска еднополова нощ и в лице ще приличат на епилирани слонски междубузия или ще им рисуват запетайки над устните в саркастично-иронично вакханално внушение на перверзна изобретателност, безплатно копирана от последно-модни лезби-кока-двунулеви изживявания. Е, понякога може да яхнат и мощни мотори на път за … Бузлуджа, метнали на раменете си кожени якета с удивително духовити надписи, но защо да не им бъде позволено и на тях отвреме-навреме да споделят „строго-лични” истини в небивалата си откровеност с електората. А модните непосредствено след Десети днес вече успяват да ги изтраят само за по няколко месеца в новите „им” издания и се оказва, че и тези слънца на световните публицистични идеи са нищо повече от наети твърде високоплатени професионалисти, но същината на философията и стратегията за развитие днес е такава – няма вечни принципи и приятели, има вечни интереси. Всичко останало замитаме като нещо употребено под масата и днес нечинещо кой знае колко…

Понеже повечето от тях са преки потомци на тесни социалисти от края на XIX и началото на XX век или изключително успешно възпитани от властта наследници на едновремешни врагове на народа, днес изключително многобройните смени на външните обвивки на процент от членовете на едновремешната столетница, след Десети – майка на всички български партии и партийки, - са ги преобразили в хора с безкрайно промити лица и мозъци. И как човек да не си зададе въпроса – абе къде отидоха идеалите на прадядовците ви, на дядовците и бащите ви, които ред поколения „водеха” цялата нация ту в един, ту в друг коловоз? Всъщност идеите, които днес защитавате ли бяха и техните истински идеи или тъкмо вие бяхте гадните копелета, които с готовност продадоха тия идеи за апартаменти 500-600 квадрата на тиха уличка на софийско нанагорнище, красива виличка с две-три камериерки поскрита зад високи дувари някъде в Подбалкана или по Егейското крайбрежие, последен модел „Ягуар”-че и почивка негде по луксозните швейцарско-италиански тихо-езерни курорти ведно с еднополовите ви любовници?!? Жалко и смешно-трагично е да видиш икона на соцкултурата и на нацията, нека сме лоялни, да реве на балкански връх като прехиптяло магаре, а тълпата, току-що хапнала от бухналите соеви кебапчета и изпила по две изстудени бирички да се уригва в такт с диджействащия премиер току след шамарите на Брюксел, а всъщност стари влъхви да „връщат” с видимо удоволствие годините назад и да препредават тъпо-шизофренната атмосфера на ония десетилетия на новоприети млади партийки и партийци, видимо готови да бъдат купени за жълти стотинки дори на първия търг за души. Аз не се съмнявам, че и сред потомците на ония от последното десетилетия на XIX век има хора, запазили чисти сърцата си, ама другите, другите как можаха да се окажат тъй грамадна и стъпкваща всичко по пътя си зловеща тълпа?!?

„Онзи” техен свят се съхрани в преобразен вид. Ролята на едновремешните отдели „Агитация и пропаганда” вече двайсет години играят социологическите и тям подобни агенции, които нямат грижата дори и да търсят по-„невинни” и по-адекватни обяснения на ставащото, дотам е стигнала наглостта и са си отпуснали „пусулата”: ами процесите днес не могат да се развиват по друг начин щом държавата е тръгнала по пътя на пазарната икономика -  и корупцията, и присвояванията, и другите съпътстващи проблеми са … неизбежни, това са приблизителните думи на представители тъкмо на такива днешни комсомолско-пазарни органи в каквито се превърнаха едновремешните младежкосоциологически-агентурни „научни” институти. Много угодни, лесни и изключително лековати обяснения на щедро облагодетелствани институции в иначе стриктно контролирания процес. Че то с подобни мотиви оправдахте всичките мръсотии на света, бе, господа, капиталисти!

Всъщност мобилизацията обхваща всички сектори на икономиката и медийното пространство е реализация само на част от цялостната идея. Картината отдавна се проясни и за най-слепия – създаването, поддържането и съхранението на медии в целия спектър на дирижираното политическо пространство. Преди двайсет години си бил в партийния официоз, днес няма пречка да бъдеш главен редактор, водещ или топжурналист на „син” вестник, списание, радио или телевизия (знам, че се досещате за немалко подобни случаи, тъй че защо да ви ги припомням…; пък то и ударът преди десетина години беше тъй яко-стоманен, че май вече и не се говори за какъвто и да е цвят на издания и медии, то всичко е в „кълбото”, пък и днес къде ги тия „сините”?!?). Само до преди петнайсетина години си бил военен аташе в еди си-кое посолство, днес вече спокойно можеш да работиш като активен журналист и да говориш и пишеш глупости (е, в името на истината не всички от тия хора са бездарни като медиатори) или  да заемеш половината журналистическа територия, за да интервюираш проститутки, на които без всякакво човешко неудобство да си говориш на присъщото си ваше високо ниво „че си продават гъза” и да не си даваш сметка, че само преди седмици ти самият си си „продал гъза” на двама „братя” пак в интервюираща обстановка (абе с тях що не използва подобен език?!?) и по този начин само на себе си не си доказал, че си много по-долен като човек и „творец” от младото момиче, изпаднало да клечи в канавката на живота, още повече, че тя намира сили да уверява себе си, че ще „спре с професията” за разлика от самия тебе, на който изобщо и не му идва на акъла, че следва да се оттегли от канавката на текстово-образната проституция. Ама как да го сториш, като отвсякъде ти внушават, че си българският Маяковски (някои като побелеят, отвреме-навреме „превключват” и почват да говорят и очевидни нелепости…; абе що, между другото, още от едно време, големите ни поети и писатели винаги страшно са харесвали … много бездарните хора?!? Примери – бол, то Левчев ли не щеш, то Джагаров ли не щеш, то Далчев ли не щеш, то Радой Ралин ли не щеш, да не залитаме и по-далеч в миналото…), то не се сипят награди върху гениалната му полупразна чутура, то … какво ли не?! Дано читателят не е останал с впечатлението, че тъй много ни интересува въпросната персона, подобни хора ни занимават единствено като ярки явления на съвременната, уви, проституираща журналистика и като конкретна илюстрация на някои от тезите ни. И само между другото – явление като това тиквениче преди двайсетина години гордо-строго щеше да се кипри в комсомолските и партийни издания, никак не се съмнявайте!!! Божем, сега не е същото .., ама и аз, какви ги говоря!

Тоя единайсти етюд може и да продължи, но нека спрем, засега, с обобщение, което в никакъв случай не би могло да претендира за някаква оригиналност, защото се вижда от всички и то отдавна – че в България от десетилетия в криза е хуманизма, в криза е народностния морал.. И това се отразява във всичко.

Ако до преди стотина години Homo Balkanicus е имал все пак някакво основание да твърди за себе си, че е голяма работа като мъж - създавал е по над десетина деца, - то днес са му останали само голите, изпразнени от към съдържание, думи. Тия размишления ми хрумнаха преди време, когато на екрана на една от телевизиите хванах кратичко интервю с един китаец, който, без изобщо да парадира, каза нещо съвсем простичко: “Ние китайците обичаме да правим деца”. Без и да искам, съпоставих тези му думи с надутите фрази на един нашенски голям Ентелектуалец (и много голям мъж, нима се съмнявате?!?), който на няколко пъти в разни интервюта през годините (а той ги сипе на ангро, както пиян поп ръси светена вода по задушница) без стеснение бая попохвалва себе си, рода си и земята, по която стъпва, като ярка издънка на сексуални великани, нищо, че е на години, на които ама … никак не му отива и става просто смешен на екрана. Ама това си е … негова работа, всеки има правото да говори глупости колкото си иска, особено в днешно време. Интересува ни друго.

Разликата между единия и другия е, че китаецът като че по инстинкт е прицелен в онова, което раждат щенията му, вгледан е в “резултата от  труда” си (и то си личи по броя на неговите сънародници), докато нашенецът кърши празно самочувствие и кухи приказки, вгледан единствено в съвсем празното удоволствие, което не носи нищо, никаква “принадена” стойност (и това пак си личи по броя на населението тук).

И как човек да не си каже, че нещата в края на краищата наистина опират до … философията на живота на единия и на другия?