Самозабравили се времена

Всеки се опитва да налага “истински” стойности в изкуството, особено във времена, когато то не само съхранява естетически ценности, но и ражда идеи. Това е характерно най-вече за по-отдалечените от нас епохи, когато, по една или друга причина, неговата съдба му е отреждала функцията на манипулатор на широките маси, с каквато роля в последните няколко десетилетия обикновено биваха натоварвани масмедиите.“Кой е Цветан Стоянов”? Този въпрос бе зададен от страниците на национален всекидневник, самоотговорил си с текст от двайсетина реда. Авторът на антрефилето, впрочем приятел и колега от дълги години, посочи една от книгите на Цветан Стоянов и цитира кратък пасаж, чийто смисъл (днес) очевидно бе „конфузен” за младите и който се чудеше как аджеба да бъде обяснен на сегашните студенти… И с това взаимното интелектуално брожение между автор и читатели бе завършило още преди да е започнало. А смисълът на зададения в антрефилето въпрос беше, по-общо погледнато, как трябва да се отнасяме ние, днешното време, сегашните хора към най-близката история. Ние – най-важните, с които … най-вероятно “започва” и “свършва” историята и светът… Не случайно използвам различния шрифт – днес, по всичко личи, се мислим тъй стойностни, а самата епоха (покрай нас)тъй “основополагаща” по отношение на естетика и ценности, та самооблъщението ни граничи, надявам се изразът да не е чак тъй силен, със самооблъщението, маниакалността, а защо не – и с глупостта. Да не се учудваме! Ако се върнем мислено към ония епохи, които родиха вълчите нрави на ранния капитализъм, може би ще усетим нещо мъничко от ония времена на заредената с малко нещо попрекален оптимизъм аура на днешните парвенюта, която със сигурност изглежда доста смешновата като адекватност в очите на света. Но какво ли са ни виновни другите, че едва сега изживяваме усети, преживени от тях когато им е било времето и то в пълния им обем и в цялата им емоционална и каквато щете гама?!? Но, всъщност, като нация за първи път ли раздаваме естетическата колода на обществото? През 50-те не “решаваха” ли “истинската стойност” на Вазов, на Пенчо Славейков, не отричаха ли Яворов?!? Десетилетия наред стиховете на Кирил Христов, Багряна, Дора Габе, Далчев и колко още автори не бяха ли в забвение или забранени само защото като тематика не отговаряха на едно или друго “изискване”… Що страдание от глупост на самозабравили се времена, които също се опитваха “да глътнат вечността” и да бъдат на “ти” с вселенските закони…(Някои неща тогава ставаха „завинаги”…)Че днес не е ли същото, ще кажете? Абе, май не.След прочита на ония петнайсетина реда се запитах дали един Кръстьо Куюмджиев не се е обърнал в гроба? Как ли един Тончо Жечев би прочел тия две-три пасажчета, дали би реагирал или би отминал непохватните ни усилия с разбираема мълчалива гордост и съхранено вътрешно достойнство..? Дали Здравко Петров не би бил ошашавен от плиткоумието и безхарактерността ни? (Дори само докато споменавам тия имена, малко изчервен от срам, признавам си, се питам щом като днес си задаваме въпроса “кой е Цветан Стоянов”, за да бъдат поне „информирани” и то отгоре-отгоре днешните читатели, то какво ли на тия същите читатели им говорят имената Куюмджиев, Жечев, Петров… Само питам, но не смея даже да предположа какъв би бил отговорът, тъй като се оказва, че за повечето от тях, впрочем (забележете)“те всичко знаят и всичко могат”, подобни въпроси просто … не са “в личния им дневен ред”, не са в “дневния ред на обществото”… И когато казват „обществото”, те разбират … себе си и своето обкръжение, защото който държи ключовете за манипулация, а в пазарно устроената среда това винаги са били и ще бъдат парите, той е и … пъпът на света, естествено. Но защо ли, питам се, в други географски ширини и милионерите им някак други?! Дали някъде в друга държава би се появил новобогаташ, който на всеуслушание да твърди, че който няма пари, той, едва ли не, няма място всред „нормалните” човеци и задължението му е единствено да гласува там някъде, където, всъщност, решенията са предварително внушени?! Ама човечеството отдавна е направило разлика между състоятелния човек и парвенюто и е сложило на кантар акъла и способностите и на единия, и на другия. Но не само способността да правиш пари. Защото в една Америка, тъй съм чувал, било далеч по-лесно да натрупаш някой и друг милион, но почти невъзможно – да „влезеш” между онези, които реално дърпат конците. Там простият човек, простакът няма голям шанс, ситото на проверения, на изискания вкус далеч по-рационално и зряло вършат своето. Едно е все пак да умееш да месиш и да продаваш баници и съвсем друго – парите ти „да правят” стойностна, смислена политика.По всичко личи, че онова, за което известната българска интелектуална четворка ратуваше, не се осъществи, защото бездуховността, която ги стискаше за гърлото и срещу която се съпротивляваха както могат и както им биваше все пак позволявано (а те го правеха по наистина ярък начин), продължава, уви, и днес буквално да шества … по-мощна от всякога. Не случайно употребявам думата „стискаше” – свидетел съм на утаената горчивина в думите на Кръстьо Куюмджиев, който между глътките естетско питие (с дъх на зелена свежест и много лед)споделяше в отдавна несъществуващото вече Кафене на преводачите кое-що за отношението на властта към битието на своите колеги и приятели. (Тук знам, че веднага някоя и друга тутурутка ще реагира с несъгласие…) Помня потъмнелите очи на Здравко Петров, който в първите години след Десети правеше отчаяни опити да издава някакво тъничко списание – тъй си и отиде и в онова много разпиляно време, уви, дори и не разбрах кога. Помня и как списание „Септември” угасна във времето, въпреки че точно тогава негов главен редактор беше не кой да е, а самият Тончо Жечев. И ако някой много умен човек каже, че тъкмо „това” е нормалното, то аз ще си позволя да изразя съмнение. В тия отминали вече две десетилетия се създаде поколенчески, идеен, естетически и всякакъв духовен вакуум, който нацията ще изплаща още много дълго време с огромното излишество на борчески вкус, политическа, литературна, журналистическа и всякаква духовна и естетическа чалга. Когато една нация няма силата, възможностите, способността и най-вече желанието да съхрани поне най-доброто от духа си, то в общественото пространство много бързо се намества друга, различна (от духовната, висока) естетика, която е много чужда на най-активната част на живите поколения. Новата естетика до голяма степен е ерзац-естетика, вирус на чужди култури и носител на подставени идеи. Едно са естествените влияния и взаимните прониквания между културите и съвсем друго – наглата инвазия на естетически и всякакви други идеи, чужди на психиката, културата, традициите на съответния народ. Това винаги е бил много сериозен проблем за българската култура, май отдавна доказала, че й липсват вътрешно присъщи защитни механизми и чуждите култури в дадени моменти безчинстват в лоното й както си щат още от времето на изтребването на собствената аристокрация и прокараните насила съвсем чужди за народа идеен възглед, мировъзрение, чувство за света и естетика, възхвалявани във времето, и днес включително, най-вече от гръко-византийския духовен сегмент и елит, тъй неистово ненавиждан от не един от колосите на българското Възраждане. И най-тъпото е, че безплатни „агенти” на тия чужди културни веяния се оказахме самите ние – кой ли не в тия години не упражняваше интелигентния си английски по радиа, телевизии, вестници и списания, като забравяше съвсем елементарни неща – че негови зрители, слушатели и читатели не са селяните на графство Есекс или пръдливите кънтриманиаци от Дивия запад, а родните му майка и баща, баба и дядо. На тоя същия дали някой би му позволил там някъде в ония ширини да произнесе и изречение, което тамошните зрители и слушатели не вдяват?!? Тук обаче може, тук може всичко… И примерът, който давам е един от хилядите и то – само от последно време. Но това е трайна тенденция далеч не от вчера… През отминалите десетилетия не един си е задавал въпроса защо нямаме оригинална философия и естетика и издаваме „История на българската философска мисъл” вместо „История на българската философия”? За да се роди интелектуалец, обществото се нуждае от установените традиции на прослойка, която е имала достатъчно историческо време да понатрупа и пари, и вкус, и мъдрост! Раждането на идеи, философии и естетики е все пак вторичен процес, те са невъзможни в ареали на тотална бедност и вселенски глад. Но в недрата на нацията няма ли инстикт за творчество, какво можем да искаме? А когато и унищожаването на аристократизма, най-общо казано, и на интелектуализма се превърне в традиция, нещата стават повече от страшни. И нацията не може да не си даде сметка за това – какво да очакваме, когато преди единайсет века съвсем съзнателно и то най-отгоре биват избити първите хора на държавата, а след това едно след друго следват и двата века византийска духовна асимилация, и петте века ислямска традиция и унищожаването на всичко духовно годно, след това руска, после западна културна инвазия, преди шейсет години – и съветска културна, идеологическа и естетическа асимилация и ново унищожаване на финансовия и духовен елит на нацията, а днес пък – американо-евросъюзнически духовен натиск и привнесени от север самоубийствени националистически тежнения?!? Та стискането за гърлото на родния интелектуалец има хилядолетна традиция в историята на България. И през последните 17 години тази традиция е напълно спазена! Уви, днес ни е много по-интересно „разчитането” атласа на престъпността в България от гледната точка на борчето, отколкото историята на сътворяването на „Търновската царица” от гледна точка на Емилиян Станев и епохата около него. От кого зависи дневният ред на обществото, за да не създаваме самите ние „герои” от ония, които не заслужават да бъдат национални икони от където и да ги погледнеш?!? И ако в тия две десетилетия тази тенденция все пак се наложи от кукловодите, не сме ли ние – гражданското общество, – хората, които малко по малко трябва поне да се опитаме да „обърнем” тая тенденция?!? Какво тъй интересно може да има в досиетата, освен някой да е писал доноси за приятели и колеги и най-гадно да си е плел кошницата, а им отделяме толкова внимание вече кажи-речи двайсет години? Защо не съсредоточим усилията си в други, далеч по-интересни, плодотворни и творчески за нацията теми и проблеми?!? Защо през ден ни занимават с болестта на някой си Маргин, със съдбата на Картофа, с главоболието на Крушата или „интелектуалното” мотаене в подмолното съзнание на Баретата и на всичкото отгоре ще ги пази полицията, т.е. с парите на данъкоплатеца, демек с моите пари? Кои са те, какво толкова велико са направили за България, кажете го ясно и високо, ако случайно не знаем??? Всеки един от тях министър-председател ли е, чиято партия е спечелила все пак избори и има законното право да представлява страната и да бъде пазен с парите на данъкоплатеца или е поредният посланик на мафията?!? Отговорът е прост – за полицията и властта тия многоболнави персони са изглежда много важни, много по-важни от много и много други Личности на България. (То кой ли престъпник не хвана дамла зад решетките!Ама болни са не те, болни сме май ние, че продължаваме да търпим)И понеже името Цветан Стоянов провокира тия кратички бележки за ролята на духа и бездуховното в живота ни, нека завърша с още няколко думи за знаменития интелектуалец. Преди малко повече от десетилетие университетки професор ми сподели, че ако България е имала гений след Девети, то това е бил не друг, а тъкмо авторът на „Геният и неговият наставник”, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература”, „Броселиандовата гора” и пр., и пр. Но тук повече и аз няма да кажа, тъй като темата ни е друга. Защото имаш ли желанието да проумееш истинския духовен ръст на големия български творец, сам ще намериш начин да го осъзнаеш. И защото другото е наистина обидно, принизяващо дундуркане…

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s