Единайсти етюд за съвременната българска журналистика (1)

През 80-те българската журналистика нямаше от къде да черпи нови идеи, освен от съветската – от там идваше всичко. Горбачов беше много за голяма част от интелигенцията, за някои – всичко, носехме го даже и на реверите си, съветската преса и журналистика беше стойностна, знаеща и дълбока, имаше какво да се попие от там. Беше отдавна установена традиция „проверени” съвсем млади хора да се изпращат в Москва и Ленинград да учат и които след 4-5 години се връщаха и почваха да дават акъл – явно и скрито, – в кабинети, по мегдани и в ефир. Имаше „техни” хора, пак стриктно проверени и страхотно обучени и на север, и на запад, които водеха по 12 часа пряко в телевизионния ефир предавания и които се изпращаха специално из американския кър и правеха наистина забележителни интервюта с майките на американските президенти и разказваха на българския зрител колко точно е дебела кирпичената стена на родната къща на еди кой си янки-вожд, а други сътвориха епохи в отразяването на събития в Близкия изток, Кампучия и Индия. (Няма да ги споменаваме, те се знаят, много от тях и днес поработват къде по-скрито, къде по-явно. Тия хора си струва да бъдат и преподаватели, и водещи личности в медиите, има какво да дадат на младите. Струва си да бъдат и мотори на онова, което е редно да се твори в днешната журналистика у нас). Имаше смисъл и от това, то също беше ново, то също беше, не повече, илюстрация на принципи на живот и мислене, които можеха да бъдат пример за нещо, а и да предпазят от нещо. Но тогава имаше и хора, които търсеха принципите на новото и своето, оригиналното и които отвреме-навреме успяваха да намерят частиците на това ново и да го прокарат като виждания и похвати. Те бяха умни и способни люде и оставиха следи в журналистиката, а някои – и в литературата. Бяха личности. Бяха характери. Имаха морал. (Във всеки случай и по-сериозен, и по принципен, и по-висок от сегашния). И като пишещи, и като човеци. Върхушката ги сменяше като ръководни кадри от едно издание в друго, но отиваха ли на новата си работа, те наистина търсеха и прокарваха съдържателната новост, даваха път на принципи и виждания, които бяха органични за българската публичност. Защото се опираха до голяма степен и на българските традиции – от Ботйов през Хербст и Боров.

Поради естествена еволюция обаче много от тия хора днес вече ги няма. Трусът на новите времена дезориентира дори и ония центрове, които явно или скрито и сега ръководят процесите в държавата. В журналистиката съзнателно и много целенасочено се даде път не на най-кадърните, а на люде с по-особено обоняние и със специфични мазоли в лактите, „втория” и „третия” ешелон на скритите. Те трябваше да свършат работа на точно определени кръгове. За тази цел бяха „вързани” даже към … банки (които не случайно фалираха, а банкерите, които ги ръководеха сега живеят из Маямските потайности, други за малко да влязат в затвора, ама и тях оправдахме, а днес и едните, и другите … забравихме какво са вършили и колко … много са дали на, пардон, взели от, България). Останалите (т.е. балъците) само си въобразяваха, че ще оцелеят – бяха предварително обречени и доста бързо го разбраха. Все още не ми се разказва как някои вестници в годините след Десети се сваляха от печатарските машини, за да се качват други и как буквално всеки ден машинистите в печатниците биваха щедро осребрявани. Започна процесът на луда продажба на държавата, който в някакъв смисъл продължава и днес. Факултетът по журналистика стана истинско АГ за тъй наречената нова вълна в журналистиката. (За разлика от преди време, когато в новинарството се намесваха, в добрия смисъл на думата, и други факултети с доста по-духовни тежнения). Но трябваше да се приложи принцип, който да доведе до пребръщане на тенденциите – заложи се на „със стари елхи нова Коледа не става”. Нищо че най-големите и най-стари дърве бяха тъкмо собствениците и главните редактори на тия вестници и най-вече ония, които стоят зад тях. Чисто „технически” се приложи известна и изпитана формула, валидна и сега – още докато е с гладка кожа и остри боцки „колежката” от втори курс се назначава в „моя” или „ръководения”от мен вестник или списание и само след няколко месеца старите влъхви просто биват изметени от терена и толкоз. „На новото време му трябват нови лица”. Това – за пред хората. А между нас – младият човек най-напред е много по-послушен и податлив на влияние и манипулация. Нещо още по-важно – оказа се, че младите и новите нехаят за скрупули от сорта на „тоя е ченге” и „не искам да им служа”.  Обратното – те дори и не крият … желанието си да сътрудничат и да бъдат поредните пепелянки на демокрацията. Само и само да не останат без работа, а и за да бъдат подобаващо осребрени, тъй като им се дават ясни и солидни индикации за … истините на … живота. (В това е и главната разлика в „психологическия портрет” на поколенията, а може … авторът и да си въобразява, кой знае…). Старата тактика е сменена: някои от тия млади буквално се подкупват с огромни за днешно време и за днешна България възнаграждения и много-много екстри. Прецени се, изглежда, че тъй е доста по-рентабилно. Че цели поколения журналисти, писатели, художници и пр. интелигенти бедстват и няма къде да се изявят – много важно, ей къде е Орландовци. (Нека не споменавам имена на живи хора, да запазим достойнството им).Тъй се подходи и с артистите – не си ли отидоха огорчени от тоя свят Георги Георгиев-Гец, Антон Горчев, Катя Паскалева и колко още икони на българската култура?! Някой да успя да се противопостави на буквалното унищожаване на дълго съгражданото национално духовно богатство? А и в кои други културни сфери не се подходи по същия начин? И само в сферите на културата ли? Да не отваряме дума за най-обикновените хорица, работили достойно и съвестно цял живот, на които днешното време, чрез новите си господари, им показа голия си задник и буквално ги изрита от живота, а те си отидоха от тоя свят с мъка в очите… То, днешното време, ненавижда тия хора, то въведе като активни нагли копелета (тук безродници, бездуховници и безсрамни тепегьози), които вършат най-мръсната работа на големите изроди в държавата.

Реклами

2 comments on “Единайсти етюд за съвременната българска журналистика (1)

  1. Петър каза:

    Налюденията ти за новата вълна журналистика са до голяма степен верни. Редакторите имат нужда от неопитни и дори невежи журналисти, за да прокарват по-лесно политиката си. Но доста ме смути преклонението ти пред журналистиката от комунистическо време. Според мен е абсурдно да говорим за публицистика в рамките на тоталитарен режим. Според теб?

  2. zarzala каза:

    Тук не говоря за „политически“ ориентирана журналистика, а за рефлекси на журналистите и за ония нови неща, които можеха да дадат само хора много тясно свързани със секретните служби на онзи режим. Кой друг можеше да отиде до Камбоджа и да прави репортажи оттам или да прави „Всяка неделя“!!! Необходимо е да разграничаваме нещата. Преклонение към тия хора нямам. Но уважение като към професионалисти – да.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s