Индия в зората на Махмуд (4)

д-р А. Аширбади Лал

д-р М. А. Мамта Шукла

Махмуд от Гхазни. Възход на турците

Въпреки първоначалния си успех, арабите не били способни да разширят владенията си отвъд Синдх и Мултан. Всъщност тяхната доминация намаляла до маловажност от средата на IX в., след което ролята на завоеватели била оставена на турците, за да завършат работата, започната от арабите. Турците сравнително наскоро прегърнали Исляма и имали цялото усърдие и тесногръдост на новопосветения. Безстрашни, смели, с безгранична енергия и невиждано варварство, те последователно възприели материалистичен възглед за живота и имали много практичен дух. Исляма им дава тънко набожно лустро. Били прекомерно амбициозни, техните качества и слабости в комбинация ги направили крайно пригодни за основаване на голяма военна империя на изток.

Ранни нападения. Емир Сабуктигин

Турците, които първо играят в контакт с Индия, принадлежат на господстващото семейство на едно парвеню от Гхазни. Турски авантюрист на име Алаптагин, който бил роб и васал на крал Саманид, кралство Кхурасан и Букхара, през 962 г. се обявил за независим владетел на Гхазни. Един от неговите наследници, по име Пирай, дава знак за бъдещите намерения на турците като предприема нашествие на индийска земя, притежание на раджата на Панджаб. Този раджа от династията Хиндушахи управлявал обширна територия, простираща се от р. Ченаб към планината Хиндокуш, включвайки Кабул. Кралство Хиндушахи някога завладява целия съвременен Афганистан, който географски и културно бил част от Индия. Политически също бил част от Индия, но не тъй продължително време. Днешен Афганистан бил провинция на Индия от дните на Чандрагупта Мауря в III в. пр. н. е. Кралският дворец на това „кралство на Кабул и Забул“ мъжествено се съпротивлява на арабската агресия. През 664 г. от н.е., междувременно, Пирай успява да нахлуе на територията на Хиндушахи и обърнал 12 000 неговите обитатели към Исляма. Повече от 300 г. кралете Шахи се борят смело, и то със значителен успех, но самостоятелно, в самоотбрана, против агресивните си съседи мюсюлмани – най-напред арабите, а след това – и турците. Зараждащото се кралство на Гхазни искало да завладее кралството на Шахи, защото то блокирало пътя към Индия. Политиката на Пирай била последвана от неговия наследник емир Сабуктигин, който бил роб и зет на Алаптагин. През април 977 г. Сабуктигин станал крал на Гхазни. Той бил човек с мощен темперамент и много амбициозен властник. Въпреки постоянната му грижа най-вече с централната азиатска политика, той намирал време да напада и границата на Индия. Джайпала, раджата на Панджаб, добре знаел за непосредствената опасност от съществуването на надигащото се кралство, с което бил съсед, опитал с войнствена политика да премахне „лошота пъпка“. С голяма сила той завладял Гхазни през 986-987 г. Но и двете страни били добре въоръжени. За нещастие един ден имало голяма буря, която дезорганизирала армията на Джайпала и той бил принуден да сключи мир, според който давал обещание да даде на своя противник 50 слона, както и част от своята територия. Но при завръщането си в Лахор той отхвърлил тези унизителни условия. Сабуктигин навлязал в териториите на раджата и ограбил Ламгхан. Джайпала привлякъл на своя страна доста индийски владетели, върнал се и марширувал в Гхазни като глава на мощна армия. Във войната между двете сили обаче в крайна сметка победител се оказал Сабуктигин, който завладял Ламгхан и Пешавар.

Махмуд

Сабуктигин умира през 977 г. и е последван на трона от своя прочут син Махмуд, но не без война между него и по-младия му брат Исмаил, посочен за наследник от умиращия баща. Махмуд е роден на 1 ноември 971 г. и по време на възкачването си е двайсет и седем годишен. Тогава владенията му обхващат Афганистан и Кхурасан. Махмуд осигурил формалното признаване на своя суверинитет от халифа на Багдад Ал-Кадир Биллах. Това му дава основание по-късно да прибави към името си престижните прилагателни Ямин-Уд-Даулах (Дясна ръка на империята) и Амин-Ул-Миллах (Благонадежден секретар на Вярата). Затова и неговата династия е известна като Династията Ямини.

Характерът на Махмуд

Махмуд бил необикновено амбициозен млад мъж. Известно е, че по случай възкачването си на трона той дал обет да предприема всяка година военни експедиции срещу „неверниците“ на Индия. И наистина той се опитал да изпълни своя обет. Махмуд не би дарен с кралска осанка. Мъж със среден ръст и силно телосложение, той изглеждал доста грозен. Не притежавал и неограничена лична власт. Но бил добър войник. Извънредно интелигентен и проницателен човек, Махмуд бил надарен с кралския дар на добрия съдник. Неговите блестящи добродетели били хладна смелост, благоразумие, находчивост и съобразителност. Той бил, освен това, мъж на неспокойната дейност и огромната амбиция. Притежавал властен дух и опит в държавничеството. Смятал всеки човек за необходим и използвал всеки, с който може да се сближи и да го използва като инструмент, за постигането на целите си. Според проф. Мухамад Хабиб „неговият възглед за живота бил всъщност светски и не считал, че мюсюлманинът трябва да следва принципите на мюсюлманските богослови сляпо“. Той не бил, според този учен, фанатик. Животът на Махмуд и неговите закони доказват, че той бил без съмнение вречен на своята религия и вярвал, че именно нему е възложена мисията ислямската религия да бъде приета от индусите. Неговият дворцов историк, Утби, гледа на експедициите на Махмуд към Индия като „джихад“, свещена война, за изкореняването на идолопоклонничеството на индусите и разпространението на исляма. „Султан Махмуд отначало смятал да поеме към Сиджистан, но впоследствие предпочел да се заеме със свещена война срещу сърна“. Утби прибавя, че той свикал съвет на чиновници „за да получи благословия в намерението си да издигне стандарта на религията, да засили мощта на правото, думите да искрят в истинността си, за да се засили силата на справедливостта“. Съвременниците на Махмуд повярвали на главните цели на неговата агресивна политика против Индия, която трябвало да приеме неговата религия. Имало, разбира се, и други причини. Махмуд бил амбициозен мъж и искал да управлява толкова голяма империя, колкото човек може да създаде. Бил привързан към богатството, а той бил чувал за баснословните богатства на Индия. Бил, освен това, воин, жадуващ военна слава. Бъдейки реалист, той можел вероятно да смята постоянното съществуване на вражеската власт на индусите в негова непосредствена близост и за заплаха на собственото си независимо съществуване или за неговата политика на разширяване. Поради всички тези причини Махмуд решил, почти незабавно след своето възкачване, да проведе политика на агресивна война против Хиндустан.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s