Иван Ненов

110 години от рождението на големия български художник

Юбилеят

/откъс/

Настоящата юбилейна изложба по повод 110 години от рождението на Иван Ненов е опит да представи широтата на неговото творчество до процеса на създаване от рисунката през графиката до живописното платно и керамиката.

През отделните десетилетия по различни причини много за живота и творчеството му е изгубено и унищожено, но все още има следи, чрез които да се усети този мислещ, изследващ и аналитичен художник. И тук не бива да се подвеждаме, че мисленето, анализът и изследването са направили сухи творбите на Иван Ненов, напротив, те са силни, емоционални и чисти. В тях има едно лаконично, пестеливо съвършенство – той никога не прекалява с изразните форми, с използвания материал, с деформацията, но тези произведения носят ярка изразност, размисъл, дълбочина. Творбите му винаги ни задържат дълго. Някак несъзнателно потъваме в това съвършенство. А то е деликатно, но същевременно е категорично и е породено от усещането за мощ, освободеност и цялостност на визуалните пространства. Философията на изкуството на Иван Ненов сякаш носи познанието, че светът се крепи на силата на доброто, на духа, на светлината, на мига, който се превръща във вечност.

Аделина Филева

Майка. 1925 г. Масло. СГХГ.

Портрет на Майстора. 20-те години. Колекция „Боян Радев“.

Портрет на момиче. Масло. 20-те години на ХХ в. НХГ.

Портрет на жена с черна забрадка [20-те г. на ХХ в.], масло ЦДА.

Циганка. 30-те г. на ХХ в., масло. Колекция „Боян Радев“.

Безработна. 1931 г., масло. Дарение-колекция „Светлин Русев“ – Плевен.

Пластичният свят на Иван Ненов

/откъс/

Независимо какво ще изгражда Иван Ненов – натюрморт, пейзаж, портрет или композиция – във всичко търси и решава пластичния проблем като връзка и взаимозависимост на формата с нейната същностна проява – съдържанието, и на съдържанието като материализирани пластични стойности, като един цялостен и органичен духовен пластичен свят. Творбата на Иван Ненов е отиване към поетичната и пластична структура на нещата в едно пространство, което е колкото архитектонично, толкова и чувство за връзката на предметите, природата и човека в едно цяло, при което изразът на нещата, единичното се разкриват в безкрайно много и необясними измерения на светлината, или по-точно – едно пространство, в което денят и нощта са рожби на светлината. Организацията на това пространство при Иван Ненов е израз не само на пластични и композиционни структури, взаимоотношения и стойности, а на един копнеж, на чувство за „вън” и „вътре” в изобразителен и духовен смисъл – особеност, която придава не само богатство и движение на сюжетно-предметния свят, но и дълбочина, многоплановост и специфична духовна обаятелност.

Светлин Русев

Алберго Менини. 1933 г., масло. Художествена галерия „Димитър Добрович“- Сливен.

Стъклената кана. 1933 г., масло. НХГ.

Жена пред огледалото. 30-те години на ХХ в., масло. Частно притежание.

Утро (Утрина), 1936 г., масло, НХГ.

Жената, която се облича. 1936 г., масло. НХГ.

Синьора Росси. 1936 г., масло, СГХГ.

Балкон с виадукт. 1936 г., масло. СГХГ.

Повод за равносметка

/откъс/

Творчеството на Иван Ненов остава някак недооценено както през 30-те, така и по-късно през 60-те години на ХХ век, когато при новите социално-политически условия художникът е реабилитиран. В периода на 30-те години неговите творби се оказват твърде смели експерименти за разбиранията на българската критика, а през 60-те те вече изглеждат закъснели на фона на развиващото се съвременно европейско изкуство, в същото време продължава да е авангардно и несъвместимо със социалистическия реализъм. Днес, с дистанцията на времето, Софийска градска художествена галерия предоставя възможността на зрителя да се докосне до изкуството на Иван Ненов, до пластичните му виждания и търсения, напълно адекватни на европейското изкуство от първата половина на ХХ в. Българското изкуство не би било същото без творбите на Иван Ненов, в чиято основа остава Жената, нежна, загадъчна, лирична и еротична.

Станислава Николова

Край морето. 1938 г., масло. Колекция „Боян Радев“.

Композиция (Делфиниумът). 1938 г., масло НХГ.

Созопол на луна. 1946 г., масло. Колекция „Боян Радев“.

Натюрморт с круши. 1946 г., мек лак. НХГ.

Стълбите на нашата улица (Пролетен ден). 1949 г., масло. Художествена галерия „Иван Фунев“ към РИМ-Враца.

Созополска тераса. 1962 г., масло. НХГ.

Лято. 1969 г., масло. Художествена галерия „Професор Илия Петров“ – Разград.

Утринен полъх. 1970 г., масло. ГХГ – Пловдив.

Антропоморфен съд. 1972 г., шамот, глазура. Колекция „Боян Радев“.

Бележка: Изложбата на Иван Ненов в Софийска градска художествена галерия продължава до 8 юни.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s