Из “Печални тропици”

Клод ЛЕВИ-СТРОС

На кораба

За учените зората и здрачът са едно явление, така са мислели и гърците, доколкото са ги обозначавали с една и съща дума, която си меняла смисъла единствено от това дали е ставало въпрос за вечерно или за утринно вре­ме. Това смешение на понятията прекрасно изразява главната идея на теорети­ческите построения и странното пренебрежение към конкретната страна на нещата. Нека която и да е точка от Земята непрекъснато се колебае между зоната на падането на слънчевите лъчи и зоната, в която светлината си отива от нея или се връща към нея. В действителност няма нищо различно между вечерта и утрото. Изгревът на слънцето е прелюдия, залезът – увертюра, която би се изпълнявала в края вместо в началото, както в старинните опери. Обра­зът на издигащото се слънце веднага намеква за времето, което ни очаква: мрачен и мъртвешки бледен, ако първите утринни часове се окажат дъждовни; розов, лек и пенлив – ако ясната светлина блести ярко. Но при смяната на де­ня утринната заря не предрешава нищо. Тя дава основание за метеорологиче­с­ка прогноза и ни казва: ще вали или времето ще бъде хубаво. Ако говорим за слънчевия залез, то това е съвсем друга работа. Това е завършен спектакъл с начало, средна част и край, нещо от рода на миниатюрна картина на сраже­нията, триумфите и пораженията, които следват едно след друго в течение на дванайсет чàса. Утри­нната зора е само началото на деня, здрачът – негово повто­рение.
Ето защо хората отделят повече внимание на залязващото, отколкото на изгряващото слънце. На тях зората им дава само допълнителни сведения към показанията на термометъра и барометъра; за по-малко цивилизованите тя означава единствено фазата на Луната, полетът на птиците или колебания­та на приливи­те и отливите. В същото време залезът на слънцето възвисява хората като обединява в тайнствени конфигурации перипетиите на вятъра, студа, горещината и дъжда, в които преминава физическото им съществуване. Потоците на съзнанието се четат както неясните съзвездия. Когато по небето започне играта на цветовете на заника, селянинът спира на пътечката, рибарят удър­жа лодката, а „дивакът“-индианец, седнал до затихващия огън, при­ми­жа­ва с очите.

Продължението – в Andral 72-73 b, 2013

Реклами

One comment on “Из “Печални тропици”

  1. Графът каза:

    Казва Човекът. Не пише, а казва! Според собствените му думи един спомен повлича друг, той трети: „Трябва да спра. Всяко от тези дребни приключения поражда в паметта ми друго.” Слава Богу, в повечето случаи не успява да спре веднага!
    http://vascont.wordpress.com/category/%D0%BB%D0%B8%D0%BA-%D0%B8-%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s