Из “Печални тропици”

Клод ЛЕВИ-СТРОС

II. Новият свят

Гуанабара

 Заливът се врязва направо в сърцето на Рио и хората от кораба се стоварват в самия негов център, когато втората му половина – Нови Ис – сякаш е погълнат от вълните. И в някакъв смисъл това е вярно, доколкото най-напред първоначалният град е бил просто един форт, намиращ се на скалисто островче, покрай което току-що мина параходът и който, както и днес, носи името на основателя на форта Вилганьон. Тъпча с нозете си авеню Рио Бранко, където някога са били селцата на индианците туминамба, а в моя джоб е съчинението на Жан де Лери, настолна книга за всеки етнолог.

Преди триста седемдесет и осем години Жан де Лери пристигнал тук с десетина други жители на Женева, протестанти, изпратени от Калвин по искане на Вилганьон, негов бивш съученик, който се отказал от католическата вяра едва година след своето заселване в залива Гуанабара.

Вилганьон бил странна личност. Той сменил множество занятия и се сблъскал с всички съвременни нему проблеми на епохата, сражавал се против турците, арабите, италианците, шотландците (похитил Мария Стюарт, след което станал възможен бракът й с Франциск II) и англичаните. Виждали са го в Малта, в Алжир и в битката при Чересоле. И вече почти в края на своята бурна кариера, когато той, изглежда, се е посветил на фортификационното изкуство след някакво професионално разочарование, той решава да се отправи за Бразилия. Но и там гради планове в съответствие със своя неспокоен и честолюбив дух. Какви са намеренията му в Бразилия? Да основе колония и, разбира се, да утвърди властта си в нея, а като най-близка цел – да изгради пристан за преследваните протестанти, които биха искали да напуснат метрополията. Сам католик, а може би и волнодумец, той е под покровителството на Колини и кардинала на Лотарингия. След кампанията по вербоване на привърженици и на двете вероизповедания, което той осъществил също и на публични места всред разпътни хора и избягали роби, той могъл в края на краищата на 12 юли 1555 г. да качи 600 човека на два кораба – смесица от пионери, представляващи всички съсловия, и пуснати от затворите престъпници. Пропуснал само жените и продоволствията.

Отплаването е изморително. Корабите на два пъти се връщат в Деп, накрая, на 14 август, окончателно вдигат котва и веднага започват трудностите: свади на Канарските острови, негодна питейна вода на борда, скорбут. На 10 ноември Вилганьон хвърля котва в залива Гуанабара, където французи и португалци от много години оспорват влиянието си там.

Продължението – в Andral 72-73 b, 2013

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s