Kumbh Mela: седмица на най-големия религиозен празник в света

– Репортаж на един пилигрим –

Атмосферата е на истински духовен спектакъл, с мигащи неонови светлини, пищни парадни платформи, а оглушителните високоговорители внушават религиозни послания денонощно

На всеки 12 години, милиони поклонници се събират за Kumbh Mela, там, където се сливат реките Ганг и Ямуна близо до Алахабад, Индия. Поклонни­ци­те се къпят в свещените води, за да се пречистят. Kumbh Mela е едно от най-важните поклонения в индуизма, на което се събират най-голям брой поклонници от целия свят.
Много наблюдатели описват Kumbh Mela като религиозен панаир. Атмосферата е като на духовен спектакъл, с мигащи неонови светлини, изобразява­щи сцени от Махабхарата, пищни фасади декорират богатите ашрами-лагери, а оглушителните високоговорители излъчват религиозни послания 24 часа в денонощието.
Спринтираме, за да хванем влака до Алахабад и забелязваме, че всяка врата на всяка кола буквално е провесена от хора. Не можем да се качим на която и да е кола. Два дни по-късно, тълпи обграждат жп гарата в Алахабад и в трес­кав­ото бягяне загиват 36 души, а ранените са няколко десетки повече.
Намирането на автобуса е лесно. Цената е само 105 рупии (около $ 2) на човек. Тарапаната обаче е голяма и пътуване от 75 мили ни отнема почти шест часа.
Гладни и уморени, пристигаме в Алахабад в 11 вечерта и търсим да се настаним в предварително резервирани места за нощувки. В 2 часа сутринта успяваме все пак да намерим нашия лагер – две брезентови палатки. Девет души сме настанени в нашата палатка. Цената е 500 рупии ($ 10) на човек на вечер. За стиска слама на земята изглежда скъпо.
Странно и оглушително е общуването по обществените системи на Кумбха Мела, а тук те изобилстват. Освен от нашата палатка, дрезгави писъци на човека-глас и викове от високоговорителя, наподобяващи бълнуване на лунатик – подобни викове се чуват отвсякъде. Звуците са твърде високи и писъците се връщат до нас на вълни и изкривено. Все пак тъй съм капнал, че заспивам веднага.

Saints
Сутринта преди да си тръгнем търсим нещо за хапване и по-добри места за спане. Сто метра по-нататък някакви хора ме питат как се справяме. Много добре, отговарям, но ще се чувствам по-добре след обяд.

Продължава в Andral 74-75 a, 2013

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s