Един професор по право,

многомандатен червен депутат, по един от tv-каналите скоро след последните избори и първите идиотщини в Парламента, се изказа, че “Волен играе собствената си игра” и повдигна рамене. Очевидно споделяше мнението на собствената си партия. Буквално същото изречение чух преди няколко дни от един познат от юношеските години, с когото се уважаваме и за когото знам, че каквото и да стори столетницата, винаги ще гласува за нея. За мен е очевидно, че един говори, други внимателно попиват каквото и да им се втълпява. Не оправдавам нито тях, нито, още повече, професора по конституционно право: за мен и двамата не съзнават в пълна мяра, че нещата не опират до някой си Волен, а до държавата, до България, за която уж всички се кълнем. Ако го съзнаваха, единият нямаше да повдига примирено рамене, защото още като беше депутат, а после и зам.-председател на Народното събрание, можеше доста по-ефективно да противостои на промъкващата се в ония години тенденция да се постила мек килим пред неофашизма – имаше възможности тогава да упражни влияние, а другият – да повтаря политическите голи оправдания на партия, която винаги, каквото да е сторвала, е излизала пречи­ста от 70 години насам… Ако пък професорът наистина е бил безсилен, защо да изключваме и тая вероятност, тогава какво да мислим?!? Кой дърпа конците и ако сме кукли на конци какво правим, за да излезем от подобна инфантилна ситуация?!?

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s