ЗА ГЕНЕРАЛ ЯН СЕРГУНИН (РЕШЕТНИКОВ) И НЕГОВАТА СЪДБА

Николай БЕЗСОНОВ

Ян Александрович Решетников (Сергунин) е роден през 1954 г. в гр. Берьозовка, Свердловска област. Произхожда от семейство на руски цигани, сибиряци. Завършил военно училище, академия. Доктор по философия. Кандидат на юридическите науки. През 2001 г. с Указ на Президента на Руската федерация на Ян Сергунин е присвоено званието генерал лейтенант. Служи във въоръжените сили, в специалните органи, занимава се с бизнес. От 2000 г. работи за възстановяването на съдебната система и органите на изпълнителната власт в Чечня. Назначен за заместник-председател на правителството на Чеченската република. Носител на почетното звание  „Заслужил юрист на Чеченската република”. Носител на орден на Дружбата. Автор на книгата „Правова самозащита”. Основател на Фонд за помощ на малките народи „Толерантност”.
Ян Решетников беше човек, дълбоко загрижен за съдбата на циганската култура и много направил за своя народ. На 25 юни 2004 г. той беше убит в резул­тат на покушение, а неговата съпруга Камила получи тежки рани. Като завещание звучат неговите думи, които той остави като намерение за предисловие към своята биография: „Моето семейство се придържа към ромските традиции. Пътуваме много из Русия, нашият дом е открит за достойните хора. Отстоявал съм и ще отстоявам самобитността на моя народ, чиито обичаи трябва да останат във векове­те. В противен случай няма да бъдем нито цигани, нито руснаци”.
Погребан в Троекуровското гробище с воински почести.
В Чеченската република Ян А. Сергунин (Решетников) имаше за задача да възстанови съдебната система. Известно е, че през краткия период на своята независимост ислямските радикали отмениха светското съдопроизводство и го замениха с шериатски съдилища. Руснаците помнят tv-репортажите за акцентите на тяхна­та дейност: кадри с разстрели на площадите и телесни наказания. След „втората че­ченска война” възникна насъщна необходимост да върнат републиката в правна­та система на Русия. Това беше задача, която трябваше да се изпълни с риск за живота и именно хората, които изпълниха задачата да представляват руската държава по места, станаха първите мишени на непремиримите войни на исляма, финансирани от чужбина. Обстрелването на здания, похищенията и покушенията дълго време станаха норма на живот. Залозите в тази борба бяха много високи. Най-напред възстановяването на властта и закона изведе населението от контрола на ислямистите и му даде някакви гаранции за произвола на отделни военно­служещи. На второ място от успеха на тази политика зависеше връщането на Русия с право на глас в Съвета на Европа.

family1

Ромското семейство Решетникови през 1962 г. Крайният отдясно е
бащата Александър Иванович Решетников. Жената с двете деца е
майката Тамара Яковлевна. Изправеното момче е бъдещият генерал.

За две години Сергунин успя да реши задачата да осъвремени съдебната система на Чечня и това бе оценено и от руснаци, и от чеченци. В тясно взаимо­действие с Кадиров, той се движеше с минимална охрана и разрешаваше конфли­кти, които бяха изключително важни за народа (и то по същото време, в което високопоставени „федерални” служители фактически не напускаха добре защите­ната база в Ханкале). Много често той поставяше на преден план дипломатическото разрешаване на въпросите. Но това не означава, че не предизвикваше враговете си и не си „създаваше” нови. И днес много от тези хора дават интервюта с „компромати”. Но разрешаването на задачите не можеше да мине без твърда ръка. И може­ше ли да не предизвика завист, когато беше на тъй високия пост на заместник-председател на правителството на Чечня? Като трети по влияние човек в Чечня, генерал Сергунин упорито вършеше своята работа. Не му влияеше, че взривяваха автомобила му, че го обстрелваха с гранатомет, нито пък му влияеха непрекъснатите подмолни интриги. След време, в своите московски разговори, той иронизираше вестникарските щампи за „сивия кардинал” и напомняше на събеседниците си, че за държавника се съди по делата му.
А целта беше ясна. Светското руско съдопроизводство в Чеченската републи­ка беше възстановено. Русия възстанови правото си на глас в Съвета на Европа. Я. Сергунин се върна в Москва, Президентът на Руската федерация връчи на гене­рала Ордена на Дружбата. Но за циганите в Русия тази страна от живота на Ян Александрович не е добре позната, те го знаят по-скоро като „син на цигани”. Бащата на Ян Решетников, сибиряк от рода на „решетарите”, е бил човек с авторитет. Свято почитащ устоите на циганския живот, Ян Александрович се стремеше да поддържа националните традиции и обичаи. Нерядко към него се обръщаха за помощ или го канеха да участва в събрания на роми, на които се разрешаваха вът­ре­шни конфликти.

Sergunin-13

Съветникът на Президента на Русия С. Ястржембски
и Ян Сергунин  в гр. Грозни. 2002 г.

Учредяването на Фонда за помощ на малките народи „Толерантност” е стъпка, която по замисъла на Сергунин позволява по-успешно да се разрешават насложените проблеми на циганите. Като използваше личната си сериозна материална база, с извоюваното политическото влияние и известност в няколко национални диаспори, като се уповаваше на собствените си сили той се надяваше да наложи културно възраждане. Разбира се, за човек се съди не само по неговите планове. Някой би попитал „А това не остана ли само негова мечта”?
За щастие самият живот даде отговор на този въпрос. Където и да е работил Сергунин,

Виж продължението в „Andral“ 78-79 a, 2014

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s