Текстът на Ригведа и относителната хронология на неговите части

Т. Я. ЕЛИЗАРЕНКОВА

Огромно по обем събрание, Ригведа се състои от 1028 химна с различна дължина: от 1 (I, 99) до 58 (IX, 97) стиха (средната дължина на химн е 10-11 стиха). Сред тях 11 допълнителни много късни химни, чийто текст е зле съхранен, – тъй наречените химни валакхиля (vālakhilya), вмъкнатите в мандала VIII след химн 48. В Ригведа има всичко 10462 стиха. Химнът традиционно се счита основна композиционна единица в Ригведа, химните съставят по-големите части на паметника.

Колко важно е било разбирането за химна като такъв, или хвалебствената песен, за поетите на Ригведа, може да се съди по това, че когато се говори за него в текста на Ригведа се използват повече от 50 синонима1, сред тях е думата r.c (от глагола arc “възпявам”), дало названието на цялото събрание и suˉkta (букв. “произнесен прекрасно”) – термин, употребяван в туземната екзегетическа литература.

Химните в Ригведа образуват цикли или мандали (man.d.ala букв. “кръг”, “диск”), които в сборника са общо десет. Те имат различни размери, но мандалите от I до X включват еднакъв брой химни – 191, което е свидетелство за специален замисъл на редакторите на събранието. Първите европейски изследователи на Ригведа са считали делението на мандали естествени за този паметник2; с развитието на екзегозата на текста на Ригведа става ясно, че делението е сравнително късно. Названието “мандала” явно не е случайно (в Атхарваведа, например, съответстващите големи деления на текста се наричат kān.d.a “отрязък”, “част”, “книга”). Поезията на ришите е съсредоточена около всичко на всичко няколко мита, съдържанието неизменно се повтаря, разстилано концентрично от едно ядро.
Тъй като Ригведа е била свещена, явно много рано е възникнала потребно­стта в химните да се въдеде ред, да се аранжират те по определен начин, да се кодифицира цялото събрание и по такъв начин да не се допуснат отпадания или вмъквания в неговия състав, като се отчита фактът, че разпространяване­то на текста се е осъществявало изключително по устен път.
Между периода на създаването на отделни химни и периода на ко­ди­фи­кацията трябва да са минали най-малко няколко столетия. Химните се пазе­ли в жречески семейства, от чийто предци някога са били създадени. Химните от мандали II – VII са обединени на принципа на принадлежността към един или друг полулегендарен род певци. Традиционният коментар е техен (anukraman.ī), понякога те се мяркат като имена и в текстовете на самите химни. По традиция се счита, че мандала II са създали ришите от рода Gr.tsamada, III – от Viçvāmitra, IV – от Vāmadeva, V – от Atri, VI – от Bha­radvāja, VII – от Vasis.t.ha. Тези мандали е прието да се наричат “фамилни”. Общопризнато е, че те съставят древната основа на Ригведа, върху която е издигнато постепенно цялото събрание. Названието е условно, тъй като групата химни в другите мандали също се приписват на определени родове певци. Коментариите назовават името на автора на всеки химн, но на този списък не всякога може да се има доверие (за какво – ще става въпрос по-ната­тък), тъй като понякога авторството на химна се приписва на божеството, на което съответният химн е посветен.

Виж продължението в Andral 80-81 a, 2014

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s