Из „Печални тропици“

Клод ЛЕВИ-СТРОС

Claude-Levi-Strauss risunka 2

V. Намбиквара

В сертаната

В Куяба, където се върнах две години по-късно, се опитвах да разбера каква в действителност е ситуацията на участъка на телеграфната линия на петстотин или шестстотин километра на север от града.
Към линията в Куяба изпитват всеобща ненавист, за което има няколко причи­ни. След основаването на града през XVIII в. редките докосвания до севера били осъществявани по речен път по средното течение на Амазонка. За да се сдобиват с любимото си възбуждащо средство – гуараната, – жителите на Куяба оборудвали цели експедиции на пироги по река Тапажос, които продължавали над половин година. Гуараната е твърда маса с цвят на кестен, приготвяна почти изцяло от индианците мауе от стрити на прах плодове от лианата пауллиния сорбилис. Плътната саламоподобна маса се втрива върху костеливия език на рибата арапаима и се съхранява в чанта от еленова кожа. Тези подробности не са маловажни, тъй като метално ренде или която и да е друга кожа могат да погубят свойствата на скъпоценното вещество. Жителите на Куяба обясняват също, че тютюнът, усукан на връв, трябва да се къса и наситни ръчно, а не да се реже с нож, тъй като изветрява. Прахът от гуараната изсипват в подсладена вода, където той остава суспензиран, не се разтваря, а след това тази смес с ле­ко шоколадов вкус се пие. Аз лично нито веднъж не почувствах от нея никакво въздействие, но сред жителите на Централно и Северно Мато Гросу гуарана играе онази роля, която играе мате сред жителите на юга.
Въпреки това свойствата на гуараната, очевидно, си струват усилията. Преди да се спуснат по водопадите, експедициите се настанявали на брега, хората си поделяли участъка, за да си засадят царевица и маниока. По такъв начин експедицията си осигурявала свежа храна за обратния път. Но след развитието на параходните съобщения гуараната бързо и в голямо количество започнала да идва до Куяба от Рио де Жанейро, където крайбрежните съдове я доставяли по море от Манаус и Белена. Тъй че сега експедициите по Тапажос принадлежат повече на героичното, позабравено минало.
Но след като Рондон обявил, че ще открие северозападния район за циви­лизацията, тези спомени оживяха. Подстъпите към платото не бяха много известни. Там имаше две стари поселища – Розариу и Диамантину. Разположе­ни съответно на около сто и сто и седемдесет километра на север от Куяба, те водеха полузаспал живот откакто бяха изчерпани запасите от руда и дребен чакъл. След това трябваше да се предвижиш по суша, като пресичаш един след друг притоците на Амазонка, а не да се спускаш по тях на пирога – твърде опасна възможност за тъй дълго разстояние. Но в общи линии около 1900-та година северното плато си оставаше митическа област, където, както твърдеше мълвата, съществуваше планина, наречена Серра ду Норте, все още фигурираща на по­вечето карти.

Продължава в Andral 82-83 b, 2015

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s