ДРУГИТЕ БЕЖАНЦИ

От Иракската окупация до „Арабската пролет“:
Ромите в Близкия изток

Кемал Вурал ТАРЛАН

Kemal Vural Tarlan

Циганите, древните хора, живели в почти всяка страна от Близкия изток (и най-вече в Египет, Иран, Ирак, Сирия, Турция и Ливан) наброяват над 5 ми­лиона. Сред тях са doms – един от трите основни групи цигани в Близкия изток. Всички наименования като „циганин“, dom, dummi, nawar, kurbet, barake, abdal, helebi, koli, ghorbati, jat / zott и zargar имат обиден смисъл и точно затова биват използвани.
След 2003 г., когато Америка окупира Ирак, циганска по произход общност, наричана в Багдад “Gajar” са преживели много. Членовете на тази общност, около петдесет хиляди в Ирак, се опитват да преживяват чрез правене на музика и танци.
След американците, свалили режима на Садам, обществени и частни институции бяха разграбени от различни групи бунтовници.
Къщи, работни места и свети места на режима, които поддържаха и етническите и религиозни малцинства, бяха унищожени. Gajars също бяха сери­озно потърпевши от тези действия. Районите, където Gajars живееха, сега са в руини, а домовете им – изгорени. Всички, дори жените и децата, също са били обект на всички видове насилие, жените включително и сексуално. Имаше един много известен квартал на Gajar, близо до област Ebu Гариб, който бе известен с мъченията, провеждани в къщите му след окупацията на амери­кан­ците. Това място днес също е напълно унищожено, унищожени са и циганските квартали в други градове, а къщите бяха разрушени от булдозери. В резултат хората трябваше да мигрират.

 

suriye C_ingene4-001

Ромско дете, бежанка от Сирия. Снимка – авторът.

След окупацията циганите бяха изложени на голям брой варварски нападения в градовете из цял Ирак от радикални групировки като Ал Кайда и шиитските бунтовници. В следствие на тези атаки хиляди жени, деца и мъже загубиха живота си, но централното иракско правителство запази мълчание за тези нападения. А те са били толкова жестоки, че голяма част от циганите бяха избити с неистова омраза. И в резултат на това, че централното иракско правителство си затвори очите за тези кланета, хиляди цигански семейства напуснаха своите села и градове и опитаха да се покрият в шума на големите градове. Бяха принудени да посегнат към просията, грабежите и проституцията. Преобладаващата част от тях трябваше да се върнат към номадския начин на живот. Много групи намериха подслон в съседни страни като Сирия, Йордания и Ливан. Новите управници казваха „За търговци и алкохолизирани проститутки в ислямска държава няма място.“ Докато циганите казват на журналистите, че „иракчаните станаха мюсюлмани след окупацията, след това стана трудно да живеем тук.“
Днес шиитските лидери непрекъснато предупреждават циганите да се държат в съответствие с ислямския морал и да изпълняват ислямски условия на живот. Те настройват обществото срещу циганите като казват, че циганките танцуват голи и продават и употребяват алкохол и наркотици. В днешно време циганските общности в Ирак се опитват да живеят, лишени от основните нужди на живот като питейна вода, електричество и здравеопазване. В резултат на непрестанните насилия на радикални групи, десет хиляди различни иракски цигани трябваше да мигрират към провинция Кюрдистан. Поради факта, че населението им в градове като Duhok им се е увеличило, сега те изискват да бъдат политически представени в правителството на Иракски Кюрдистан.

Революцията дойде, а след това?

Стара циганка седи и пуши на брега на Нил, репортерът й задава въпрос: „Да кажем, че революцията е дошла, но след това?“ И жената отговаря: „Сега имам надежда и мисля, че както и да живеем от сега нататък, не може да е толкова зле, околкото през последните години.
Смята се, че в Египет живеят почти два и половина милиона цигани, повечето от които са без документ за самоличност. Те нямат официална регистра­ция, нямат лична карта и са социално изолирани и принудени да живеят в бедните райони на Египет. Те живеят в много лоши условия и къщи около мръсните водни канали в Долината на Нил и работят почасово. След свалянето на Мубарак, много цигани бяха обнадеждени от революцията, но скоро разбраха, че отново ще бъдат излъгани от съдбата и след укрепването на властта на исля­мистите няма да видят етническите и религиозните малцинства равни със себе си. С последната стачка несигурността им за бъдещето е изключително повишена. Напоследък се получиха новини около извършени атентати върху Dom-групи особено в Синай и Александрия. Циганите, които египтяните наричат ​​Ghagar, (означава „Rambler“) все още са “невидимите” хора на Египет.

Другите бежанците от Сирия

Syrian Gypsies

Ромско дете, бежанка от Сирия. Снимка – авторът.

На 17 декември 2010 г. в Тунис един млад амбулантен търговец беше в основата на граждански безредици, станали известни като “Арабска пролет”. Този бунт се състоя на арабската улица, след това се разпространи в целия Близък изток. В резултат на това въстание няколко диктаторски режими в Близкия изток, били на власт почти половин век, паднаха един по един. Когато през март 2011 г. вълненията достигнаха Сирия, се предполагаше, че режимът на Baas ще загуби властта си скоро след това. Очакването беше, че ще има смяна на режима в Сирия. Днес сирийският режим все още е на власт поради религиозното и етническото разнообразие в Сирия, поради географско положение и политическите връзки между различни групи в рамките на режима на Baаs и световните сили.
Войната продължава вече трета година, убити са над 70 000 човека. Милиони от различни етнически групи трябваше да напуснат собствените си домове и родни градове. Над един милион сирийци са напуснали страната си, за да избягат в съседни страни, като някои от тях са положили неимоверни усилия да имигрират в сравнително по-безопасни места извън Сирия. Днес те се опитват да оцелеят в лагери или живеят под наем. Повече от година правя фотографска документалистика по отношение на сирийците, признати като “гости” в градовете близо до сирийските граници и като бежанци или търсещи убежище по законите на международното право. Аз фотографирам тези лица – те работят във ферми или във фабрики като бягат през минни полета в ужасен страх, после се връщат в техните си палатки или апартаменти под наем, обляни в сълзи.
Между тези хора и общности има древна група от хора, които живеят не само в Близкия изток, но живеят и в целия свят. Има стотици хиляди ци­гани, известни като Dom, Dummi, Nawwar, Kurbet или Zott, които говорят няколко от местните езици в допълнение към кюрдски, Domari, турски и ара­бски. Тези цигански групи живеят в цяла Сирия като номади или са се ус­тановили и интегрирали сред сирийците. В началото на този век, циганите бяха разделени от изкуствени граници на други народи. Въпреки че живеят в различни страни, те поддържат комуникация със своите роднини. Има и бра­кове между роднини. След избухването на най-новата гражданска война, те бяха подложени на дискриминация от страна на други хора и народи и са се опитвали да избягат към градове, в които живеят други техни роднини. Има една проста реалност за тези хора, дори и да живеят в различни държави: те споделят една и съща съдба. Те имат много ниско качество на живот, те са уни­жавани, презирани, дискриминирани столетия и продължават и днес да бъдат отлъчвани от работа.
Циганите в Сирия през последните две години се оказаха във война, в която те не вземат ничия страна. На празно място близо до гара Газиантеп, се натъкнах на група хора, които се опитват да живеят върху платнища и в пластмасови палатки. В този лагер ще видите предимно жени и деца. Мъжете са се преместили в райони, близо до града с надежда да намерят работа. Децата тичат в палатките и около палатките с парче сух хляб в ръката, а в палатките ще видите само няколко одеяла. Тия хора са дошли от Алепо. „Военни влязоха в родния ни град. После хора на сирийската армия дойдоха и ни казаха, че военни самолети ще бомбардират домовете ни и че трябва да тръгнем. Така оставихме къщи и имущество и тръгнахме. До нас стигна, че градът ни вече е бомбардиран. Сега вече нямаме къщи”. Това ми каза млада жена с татуировки по ръцете и лицето. Тогава я попитах „От коя страна очаквате подкрепа”? Отговорът беше „За нас няма разлика между страните. Нашите къщи вече ги няма, оттогава сме нещастни, а днес вече всички имаме нужда от храна”.
Разговарях с мъж на име Хасан за dom-ите в Сирия. Хасан е на 17 години, женен и има 2 деца. Той е вдигнал палатка в района на Nizip, където живеят dom-ите. Разпънал е шатрата си с помощта на хора, които живеят в района. В неговата палатка има 9 души, включително неговите баща, сестри и братя. Hasan говори свободно Domari, кюрдски и арабски, признава, че е Domari. Циганите, дошли от Сирия, не говорят турски. Те се представят като кюрди, а тези, които говорят турски са предимно кюрди или цигани от Туркменистан. Той посочва с пръст към друга палатка и казва: „Те казват, че са кюрди, но не им вярвам, техни роднини живеят зад къщата ми в Алепо”.
Събрах за тях информация от Хасан и от други хора. Латакия е мястото, където за циганите е било тежко, имало е сериозни въздушни атаки. Според тях хората е трябвало да мигрират в градове към Западна Сирия, като Sham или градове, които са контролирани от кюрдската общност или общества като Af­rin, Кобани или Камишли. Онези, които са зъболекари, или майстори-кова­чи, хора, които обрязват, музиканти или тенекеджии, не могат да вършат онова, което умеят поради индустриализацията, модернизацията на производството и промяната в законите. Хасан в Сирия е бил работник в строителството; ако има нужда от него, ще работи в Турция. „Турските работници работят за 80 лири. Ние работим за четиридесет лири, но за нас не всеки ден има работа. Обикновено работим веднъж седмично. Скоро семейството ми ще се премести в Мерсин, където деца и възрастни ще събираме реколтата от ягоди. Изглежда тази война никога няма да свърши, но случи ли се, аз ще се върна в Алепо”.
Група от лица, търсещи прохлада под току-що цъфнало бадемово дърво на ръба на една пустош се дразнят, когато ме видят в квартал Imam Keskin в Урфа. Те не казват повече от няколко думи дори и да са сигурни, че не съм държавен служител. Старите жени ругаят хората, които според тях са причинили “сегашното им състояние”, облегнали гърба си на бадемовото дърво сред бадемовото ухание. Докато си тръгвах от там, един от тях започна да крещи “Не им позволявайте да ни снимат.” Преди два дни, сирийските Gypsies` палатки бяха изгорени в квартал Yenice и то съвсем близо до полицията. В новините, само се споменава, че “сирийски палатки са били изгорени”. Търсещите закрила се опитваха да избягат от полицията и да се скрият тук. Местните власти са забранили палатките в тези райони от заради предразсъдъци, жалби на местни жители и неизбежното замърсяване.
През последните дни цигани от Сирия бягат най-често към нашата страна [тук става дума за Турция – бел. пр.], като се опитват да живеят в недострое­ни апартаменти, навеси, най-вече около бедните квартали. Техните роднини, които са се устроили тук, са вдигнали за тях палатки близо до къщите си, дори и да не разполагат с никакъв хляб, за да го споделят с тях. Те вървят заедно, за да събират скрап, поразвалени стоки и къшей хляб от улиците. За много от тях стилът им на живот са вдигнатите палатки, които могат да се видят в близост до градове, села или паланки и то под скъсани тенти, в райони близо до границата от Мардин до Антакия [Анталия?].
Те често биват обвинявани в кражби и неморалност, дискриминирани от араби, кюрди и турци, дори и да са успели да се скрият в тези лагери, благодарение на способността си да говорят арабски, турски или кюрдски. От друга страна там отново са дискриминирани и изложени на същите предразсъдъци в актове на управлението на лагерите, поради което те вече нямат желание да останат в тези лагери.
Повечето от тях стоят далеч от лагера и са се върнали към номадския на­чин на живот, за да не бъдат унижавани от “gadjos”, да не бъдат в затвора или зад телени мрежи. Те са готови да отидат на работа като общи работници в Средиземноморския регион или Централен Анадол като евтина работна сила. Казват, че в тези области те работят за по 5 турски лири на човек на ден.

kvt-1573-001-1A05-1EA0-634A

Циганско момиче, бежанка от Сирия. Снимка – авторът.

В заключение, циганите са жертви на “гражданската война”, започнала сред тези, които са живели заедно сред различните религиозни и етнически групи. На Балканите те пострадаха много по време на разпадането на комунистическата система. Хиляди роми са били принудени да емигрират от въоръжените радикални шиити в Ирак заради своята „недостатъчна ислямска вяра”, по мнението на шиитите. По онова време повечето от тях трябваше да потърсят убежище в Сирия. По време на войната в Близкия изток, влязла вече в третата си година, циганите се намират в зоната на конфликтите. Медиите твърдят, че условията на живот стават все по-обезпокоителни.
Новите власти в тези страни приемат нова стратегия: по отношение на религиозните и етнически малцинства, включително и циганите, те не са предприели никакви ефективни стъпки, остават само уклончивите обещания. Докато тези теми и проблеми са пренебрегвани от политиците, а равенството на религиозните и етнически малцинства се пренебрегва, мултикултурната структура на Близкия изток ще продължи да се влошава.

Превод от английски със съкращения

***
The Iraqi Gypsies After the Collapse of Hussein’s Regime, Yasunori Kawakami
http://www.domresearchcenter.com/journal/22/index.html, Accessed: 18 January, 2015
The Gypsies of Iraq – meetings with a people in isolation, http://www.yourmiddleeast.com/features/the-gypsiesof-iraq-meetings-with-a-people-in-isolation_12455, (Accessed: 18 January, 2015).
Gypsies and Society in Iraq: Between Marginality, Folklore and Romanticism, Ro­nen Zeidel; http://www.tandfonline.com/…/a…/10.1080/00263206.2013.849696 (ползван: 18-ти януари 2015 г.).
The Iraqi gypsies living on the fringes of society, http://observers.france24.com/content/20150304-iraq-gypsiesvillages-minorities-diwaniya (Accessed: 4 March 2015).
No More Singing and Dancing: Iraq`s Gypsies Want to Vote, A.-K. Dosky,
http://www.niqash.org/articles/?id=3062 (Accessed: 18 January 2015).
Devrimin ardından Mısır http://www.ntvmsnbc.com/id/25226886/ (Accessed: 18 January 2015).
M. Paul Lewis, ed. II ― Domari in Ethnologue: Languages of the World (Dallas, TX: SIL International, 2009) http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=rmt (Accessed: 18 January 2015).
Gypsies inside the Egyptian circle http://www.domresearchcenter.com/news/egypt/egypt1­circle.html (Accessed: 18 January 2015).

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s