Преди време вестник “Сега” препубликува “Шаячена интелигенция”

на Цветан Стоянов. Имаше и коментари, които пуснах и аз. Отвреме-навреме пре­про­читам тия коментари и не спирам да се удивлявам как един такъв ни­какъв жанр фокусира като в огледало ширещи се днес тенденции – примерно елементаризма; примерно плиткоумието; примерно душевната наглост; приме­рно про­стащина­та; примерно бездуховността; примерно нищо да не си дал на тая държава (щото си просто на невръстна възраст, което личи от зелените ти думи), а да съдиш решително и да си готов на някаква необяснима мъст към някого или нещо; примерно непременно да се възползваш, макар и никак да нямаш какво да кажеш, от възможността да издялкаш с ножче недо­дяланото си мнение върху невинната кора на медийното дърво на тъй наречените социал­ни мрежи… Тоя народ или няма какво да прави, или се прави, че работи, или му е страшен кеф, уви, да клечи в блатото на мисловната гнъс… Самонавива се за нещо … страшно. И ето тъкмо това последното е хем неразбираемо, хем го осъз­наваш и като на­пълно възможно, тъкмо защото не се побира в главата ти. И все по-често се сещам за ония думи на Фьодор Михайлович, които навремето ме сепнаха и хвърлиха в размисъл, когато ми попаднаха за първи път: “И с какво толкова сегашният мир между цивилизованите нации е по-добър от войната? Напротив, по-скоро мирът, продължителният мир, а не войната озверява и озло­бява човека. Продължителният мир винаги поражда жестокост, страх и груб, затлъстяващ егоизъм и преди всичко умствен застой. През дългия мир дебелеят единствено палачите и експлоататорите на народите… […] заразата – това са развратът и цинизмът. Прекомерното струпване на богатства в едни ръце огрубява чувствата на притежателите на богатствата. Чувството за изящното се превръща в жажда за капризни излишества и ненормалности. Безмерно се развива сладострастието. То пък поражда жестокостта и страхливостта. Тлъстата, груба душа на сладострастника е по-жестока от всяка друга, дори и от порочната душа. […] Егоизмът убива великодушието. […] … когато едно общество е нездраво, заразено, то дори и толкова хубаво нещо, каквото е продължителният мир, вместо да носи полза на това общество, се превръща във вреда […] Както изглежда войната е необходима за нещо, изцеря­ва, облекчава човечеството. Това е възмутително, ако мислим абстрактно, но на практика излиза, че е истина, именно защото за заразения организъм е вредно дори и такова хубаво нещо, каквото е мирът”. Разбира се, малко по-нататък Достоевски уточнява: “И все пак полезна се оказва само оная война, която се започва зара­ди идеята, за­ради висши и благородни принципи, а не заради материалния интерес…”.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s