Митовете на Древна Индия: „СКАЗАНИЕ ЗА ЦАР СОМАКА И НЕГОВИЯ СИН ДЖАНТУ“

Живял в страната на Панчалите велик цар на име Сомака, потомък на Лунната династия. Имал сто жени и всички те били безпределно предани на господаря. Царят много искал да има синове, но годините минавали, а жените му оставали бездетни. И едва когато царят Сомака остарял, една от жените му родила син и отдавнашното желание на господаря на панчалите се изпълнило. На царския син дали името Джанту и детето расло, обичано нежно от всички жени на Сомака. Те се грижели за него с огромно внимание, с радост изпълня­вали всяко негово желание и дните на младия раджа минавали в забава и удоволствия.
Веднъж обаче мравка ухапала царския син по бедрото и Джанту силно викнал от болка. Царските жени се развълнували, обкръжили младия княз и се разплакали; голям шум се разнесъл из двореца. Когато доложили на царя, че мравка ухапала сина му, развълнуван и уплашен, той побързал заедно с всички свои съветници да се втурне в женските покои. Оказало се обаче, че с Джанту не се е случило нищо страшно и болката му е отминала без следа. Тогава царят се върнал към своите царски задължения в мисъл за тъжната съдба на бащата, който има само един син.
“Май е по-добре да бях останал бездетен, – казал Сомака на своите съветници. – Когато имаш всичко на всичко един син, тревогата за него постоянно те дави – страшна е мисълта, че можеш да го загубиш. През целия си живот съм искал да имам много синове. Жените ми са здрави и желаят да ме дарят с потомство, но всички те, с изключение на една, останаха бездетни. Само един син ми подариха на старини. Печална е съдбата на владетеля, навлязал в преклонните си години, но останал без многочислено потомство; а и всичките ми жени остаряват с всяка изминала година. Няма ли начин да бъда избавен от тази печал? Готов съм на всякакви изпитания, стига всяка от тях да ме дари със син”!
На тези думи царският жрец, мъдрият брахман, изкушен в науката за обредите, отговорил на Сомака, че такова средство съществува. “Но то е жестоко и ще трябва да проявиш велика сила на духа и твърдост, господарю” – отвърнал жрецът. Царят Сомака, съгласен на всичко заради свое бъдещо потомство, заповядал на брахмана да му открие кое е това средство.
Тогава брахманът казал: “О, господарю, ти трябва да принесеш в жер­тва Джанту, твоят първи и засега единствен син, и ако направиш това, твоите съпруги ще те дарят след време със сто други твои синове, прекрасни и смели. В часа, когато пламъкът на жертвения огън обхване тялото на Джанту и твоите жени вдъхнат дима на жертвоприношението, те ще почувстват тежест в телата си, непозната им преди това; и всяка от тях ще ти роди син. И първенецът твой Джанту ще придобие ново раждане в лоното на своята майка; а ти ще го познаеш по златния родилен белег по гърба”.
Тъй голямо било желанието на царя Сомака да има многочислено потомство, че той дал съгласието си Джанту да бъде принесен в жертва. Върховният жрец заповядал на брахманите да разпалят огъня на олтара и да приготвят свещената утвар за жертвения обред. След това той се отправил към женската половина на двореца за Джанту.
Когато жените на царя узнали за готвеното жертвоприношение, ги обхванала скръб, ужас и жалост; те обградили Джанту и не искали да го дадат на суровия жрец. Но той със сила изтръгнал княза от ръцете на плачещите жени, довел го до олтара и го принесъл в жертва, като изричал заклинания.
И както предсказал жрецът, когато жените на царя вдъхнали дима от жертвения огън, те почувствали в телата си непозната за тях тежест; и след десет месеца всяка от тях родила на царя син. И Джанту отново бил роден от своята майка, както било предсказано, и той бил считан сред синовете на Сомака за най-старши, а жените на господаря все тъй го обичали както и преди.
След известно време жрецът, принесал в жертва предишния Джанту, умрял. А скоро след това животът напуснал и престарелият цар Сомака. След смъртта си царя се отправил към небесното царство на Индра, като преминал през страшните владения на Яма. Там той видял своя върховен жрец, който горял в пламъци на незагастващ огън и се гърчел в нетърпими болки. Царят Сомака разбрал от него, че той търпи тая съдба заради това, че е принесъл в жертва престо­лонаследника Джанту. Тогава цар Сомака пожелал да подели с него мъките, за да почете несправедливия, който заради общото им решение трябвало да поеме цялата вина. И царят, и брахманът горели в пламъка на огъня във владенията на Яма, докато не се пречистили от своите прегрешения. Едва тогава Царят на справедливостта пуснал двамата в небесните селения.

Превод: Савчо Савчев

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s