Арии. Веди. Санкхя и Йога

arii-vedi-sankhya-i-yoga

От съставителя

Върху този преводен сборник от студии и статии работих повече от десети­летие. Някои съм публикувал в списанието, което имам честта и удоволствие­то да списвам вече осемнайсет години, а и в сайта си zarzala.wordpress.com, след като списанието, поради финансови причини, след 55 брой, спря да излиза на хартия. Началото на интереса ми към темата Индия е съвсем разбираема, но моето откритие към самата тема беше повече от шо­ки­ращо, в най-добрия смисъл на думата. В него a priori инстинктив­но бяха капти­рани огромни подводни духовни течения на цял народ, породили у мен мощен интерес към историята и изключително богатата култура, която, за исти­нско щастие, буквално ме отвлече от дребнотемието, мисловната сухота и особено грубата балканска, а и българска, практичност в днешните времена.
В даден момент осъзнах, че ако искам “Andral” да бъде смислено и свястно списание, което да остави значима следа, трябва да го обогатя и идейно, и тематично, да се погрижа и в чисто практически план, доколкото мога, за обогатяването и на rromanis като език. Но тук няма да кажа повече за списанието, а ще се съсредоточа около тематиката на сборника. Най-напред фокусирах вниманието си към древноиндийската митология и в някои енциклопедии и отделни трудове попаднах на имената, които и тук се открояват. У Т.Я. Елиза­ренкова и В.Н. Топоров много силно ме привлякоха необикновената им на­уч­на жизненост, ерудираност и смелостта на идеите, тяхната решителност да отсто­яват високи научни стойности, у Б.Л. Смирнов удивително впечатление ми направи фактът, че се е съсредоточил тъкмо в истинските научни проб­леми в рупорните времена на ХХ-ХХІІ конгреси на КПСС, когато и тук в България се развяваха хоругвите на измислени, хартие­но-кухи ценности. Това ми беше достатъчно, за да започ­на работа по преводи­те на Елизаренкова и Топоров, а по-късно – и на Б. Смирнов. С нищо не мога да сравня удоволствието, изживяно от досега с техните научни трудове, с удов­летвореността, която ми доставяха във времето “Светът на идеите…”, “Светът на предметите…”, “Учение­то за карма и превъплъщението”, “Военни въпроси в древноиндийс­кия епос” и реших да ги поднеса и на български, тъй като в тия вече години руският е не тъй популярен, колкото беше в ония вече отдалечени времена. Към всичко това прибавих и чисто историческия текст на А. Аширбади Лал и М.А. Мамта Шукла, както и кратката статия за езика санскрит, които може и да отклоняват вниманието от единността на останалите текстове в сборника, но пък допринасят за по-широкото му звучене, а разбулват и някои многозначни загадки около тайнствеността на нашето историчес­ко и езиково минало.
Дано удоволствието бъде споделено, дано дълбоките духовни хоризонти на древноиндийската култура и философия, а и на предложените тук текстове върху тях, намерят и по-широки пространствени измерения и у нас.

7 юни 2016

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s