Andral 56-57 b, 2010

Продължение от „Andral“ 56-57 a, 2010

Andral 56-57 a

bresh deshudongu
56-57 * 2010

http://www.ceeol.com
savsavchev@yahoo.com
ssavchev@abv.bg
zarzala.wordpress.com

РОМИТЕ В ИСТОРИЧЕСКОТО И ЕТНОКУЛТУРНО ПРОСТРАНСТВО НА гр. МОНТАНА (Фердинанд, Михайловград)

Анастасия ПАШОВА, Малена ЙОРДАНОВА, Ваня НИКОЛОВА

Целта на разработката е да се направи кратка историко-демографска справка за ромите в гр. Монтана, като върху основата на писмени и документални следи се конструират политиките на различните политически управления към тях.
Идеята е да се изведе тяхната история като трайно уседнало население, в контекста на процесите на модернизацията и етнокултурното разнообразие на града от Освобождението до сега.
Като извори на изследването са използвани писмени сведения за историята на града, документи от ДА (Държавен архив) – Монтана и разкази на информатори, очевидци на някои от събитията.

Кратка история на град Кутловица (Фердинанд)

С протокол № 16 от 15 ноември 1891 г. на Шестото обикновено народно събрание и Указ № 626, село Голяма Кутловица е било обявено за град под името Фердинанд и дотогавашната селска община придобила статут на градска. Съставът на градската община се изградил като към общинския център се присъединили близките му населени места – с. Кошарник от 1900 г., с. Войници от 1910 г. След административните промени през 1934 г. към града се влели и селата Мала Кутловица, Студено буче, Белотинци, Баня (дн. Николово) и Ново село (дн. Благово). Първоначално градът бил околийски център в Ломски окръг, а от 1901 г. влязъл в пределите на Врачански окръг. След 1934 г. гр. Фердинанд станал областен център.
През 1892 г. градът наброявал 1773 жители, а за следващите пет десетилетия нараснал до 7100 жители. Населението на Фердинандската градска община (и селата) през 1944 г. наброявало 15335 жители. Първият избран градски кмет бил Игнат Попов. Важна общинска дейност, отразена в протоколните книги на общината, било разширяването и благоустрояването на града. Поради бързото нарастване на населението, общинските власти започнали да раздават нови парцели на заселващите се. Много преди това – през 1893 г., – общината сключила договор с инж. Павел Манчов за изработването на нов градоустройствен план, който бил утвърден през 1897 г. Сключил се и заем със Земеделската банка за отчуждаване на места и сгради по плана на града за прокарване на нови улици, за водоснабдяване и канализация, за общинско здание и градска баня. За подобряване на общинската инфраструктура общината предприела мерки за пресушаването на блата, укрепването бреговете на Изворската вада и р. Огоста, строителството на мостове и разширяването на улици. Електрификацията на града станала през септември 1928 г. От 1926 г. Общината станала член на Съюза на българските градове, а през 1935 г. били одобрени общински герб и знаме.
В първите десетилетия на ХХ в. в града се развили занаятите и търговията. През 1926 г. общината учредила петдневен ежегоден панаир за едър и дребен добитък, индустриални изделия и земеделски култури. Организирала и стопански изложби с участието на изложители от килимарската и кожарската индустрия, земеделието, овощарството и птицевъдството.
През 30-те г. на XX в. градът вече имал държавна второкласна болница, частна клиника и градска амбулатория. По-късно били открити Втора концесионна аптека и Здравна съвещателна станция. Общинската комисия подпомагала материално семействата на загиналите на фронта и изпадналите в тежко социално положение граждани. Имало правилници и списъци на бедните. Гражданите били разделени на категории. Лекарствата на бедните поемала общинската каса. При общината се открило Бюро за безработни, отпускали се помощи за детски колонии и трапезарии. Разда­вали се общински места за разрешаване на жилищни нужди на бездомни и бежанци от Царибродско.
След голямото наводнение от р. Огоста през юни 1942 г., при което са били разрушени около 70 къщи, общинските власти разпределили помощи за пострадалите жители на града и взели мерки за укрепване брега на реката.
С идването на комунистите на власт, с постановление на Министерския съвет от 1 март 1945 г. се извършило преименуването на град Фердинанд в Михайловград. След демократичните промени от 1989 г., с указ №10 от 18.01.1993 г. на президента на Република България градът получил името Монтана.

Ромите в град Фердинанд преди 1944 г.

В края на XIX в. ромите в град Фердинанд са били втората по численост етническа група.
Първите сведения за тяхното присъствие са от началото на XIX в. – 1830-1834 г. Броят им е бил около 100 човека. По-точнитe сведения, които споменаваме по-долу, черпим от книгата на Стоян Марков.
Преди Освобождението Фердинанд бил селище с разпръсната форма. Главната част на селото – Турската махала, – се е намирала в североизточното подножие на Фердинандския рид – около карстовия извор. Северно от нея, по течението на Изворската бара, била разположена Черкезката махала, а източно от нея – Българската. Ромите живеели в “Циганското поле”, където сега се намира градската градина. След Освобождението управата ги измества в южната част на града между ж.п. линията и река Огоста – в района на гарата. По-късно Циганската махала се е намирала в района на днешния парк Монтанензиум. В последствие ги преместват между двата ръкава на река Огоста срещу Турската махала. С течение на времето ръкавът, който разделя двете махали, пресъхва и населението им започва да се смесва.
Ето как описва махалата един от очевидците: “В Циганската махала, в Парцал махала и тук-там нейде из крайните квартали на града липсват каквито и да било огради по липса на средства, а и обитателите им нямат добитък, който да има нужда от огради… От 30-40 къщи преди Освобождението, ромските къщи за 60 години стават 150. Домовете на циганите са малки, но хубави и спретнати. Обстановката е много бедна. Циганчетата посещават българското училище. По вяра са мохамедани. Голяма част от циганското население се е покръстило”.
Статистиката на преброяванията сочи още, че през 1887 г. ромите са били 182-ма души, а през 1934 г. достигат до 620.
Според Стоян Марков по това време ромите в града се занимавали с различни занаяти – 5-6 семейства правели бургии, ножици, пили и длета, 15-16 – дараци, игли и други, 7-8 – закачалки, гребени, чепкала, 5-6 души били търговци, няколко момчета – ваксаджии, а други прекупували птици от съседните села и ги препродавали на гостилничари в града. Няколко семейства калайдисвали, а други били музиканти. Много цигани и циганки помагали на по-заможните фердинандчани в полската работа: копаели, жънели, а други прислужвали временно в къщите на чиновници и занаятчии. Фердинандските цигани не били просяци, а с труд и умения си изкарвали прехраната.
От същата книга научаваме, че по вероизповедание в гр. Фердинанд източноправославни са били българите, русите и част от циганите, а мохамедани – повечето цигани и турци от града.
Във фондохранилището на Държавен архив – гр. Монтана е запазен документ, от който е видно че на 18.12.1909 г. за цигански черибашия е наз­начен Али Махнирдов – мохамеданин. През 1927 г. по настояване на циганите в махалата Общинският съвет назначава за кметски наместник “лице от махалата и то само по препоръка на циганите от махалата. … реши да се назначи за кметски наместник само циганин и то по вера мохамеданин”.
Тъй като в града освен уседнали цигани имало и такива, които идвали от други места или са били бездомни, властите започнали да им продават парцели за построяване на жилища. В протокол № 32 от 28 септември 1911 г. на заседание на градската управа, се казва: “Докладва се преписка по продажба на 10 свободни общински места за заселване на циганите…”. Това продължило и през следващите години, за което става ясно от документите в ДА – Монтана: “Продаване чрез търг на свободните общински парцели в циганската махала в местността Луда Бара, образувани наново в следствие измененията на града. Там около града и то само за цигани-бездомници.” Още на следващата – 1912 г., – чергарстващите до тогава роми построили своите домове и заживели спокойно на левия бряг на река Огоста. През 1942 г. водите на реката придошли и отнесли по-голямата част от къщите на жителите на махалата. Оставайки без покрив, управата на града им дала парцели за строеж на нови жилища в долния край на града в местността Сланището. Тези, чиито къщи не били отнесени от буйните води на реката, решили да си останат. Срещнали отпор и несъгласие от страна на управниците, които били категорични – целта била да преместят старата циганска махала, за да отчуждят селището и да забранят да се строят нови къщи в старата махала. Тези, които били категорични, че остават в домовете в които били живели години наред, направили събрание, на което взели решение да се противопоставят на общината.
През 1931 г. е създадена читалищна духова музика от циганското малцинство.

Политики на комунистическата власт към ромите

Във фондохранилището на Държавен архив – гр. Монтана е запазен документ, от който е видно, че на 20.03.1948 г. в преименувания вече Михайловград, се учредило първото културно просветно дружество на циганското малцинство. На него се избира ръководство на същото дружество.
В отговор на учредената организация на 25 март 1948 г. е получено писмо от Културно-просветната организация на циганското малцинство в гр. София, в което се изразява задоволство от извършеното и се дават напътствия и съвети относно бъдещата работа на новоучреденото дружество.
От 1.XII.1953 г. е съхранена “Обяснителна записка към идеен проект за циганско малцинствено основно училище в гр. Михайловград”. Явно проектът остава да стои доста време, тъй като в друг фонд, четем: “…в долната махала се построи нова училищна сграда, в която се обучават децата до IV-ти клас“. Същото е видно и от разказа на Илия Младенов (наш информатор): “Първото циганско училище беше в района на “Сланището”, или т. нар. “Димово кладенче”. Там е имало старотипна воденица. В този район е имало стара къща. Там се създаде първото циганско училище. Отвън – няколко стъпала, вътре – коридорче с две класни стаички от двете страни, а в дъното – канцеларийка за учителите. Първоначално подът беше пръстен, а след това се покри с тухли. Така заварих училището. По това време бях училищен инспектор, а учители в училището бяха Славейко Вачев и Петър Георгиев Иванов. Те бяха начални учители, мисля, че в Берковица са завършили. Бяха работили, имаха преподавателски опит. Годината е 1958-59. След година Иванов се премести в кв. ”Кошарник”, където за училище имаше построена самостоятелна сграда. Учениците по това време бяха около осемдесет, разделени на три паралелки: първи-втори, трети и четвърти, пети и шести клас. Условията – крайно мизерни: отопление – стари печки, недостатъчно отопление; черната дъска – примитивна, скована от дърводелец, закачена на стената; столовете – стари, по пет деца на чин; отпред – маса за учителя. Учебният план, по който работеше училището, не се различаваше от плана на другите училища. Отначало децата пишеха на табличка, от едната страна с тесни и широки редове, а от другата страна с квадратчета – за аритметика. Пишеха с калемче и се триеше, като се сгреши. Дотук добре, но по главния път много трудно се стигаше до училището, беше мочурливо, кал­но, особено дъждовните сезони – тежко и за децата, и за учителите. Затова аз поех ангажимент и заедно с учителите наехме волски коли от ТКЗС-то, прекарахме камъни от реката и застлахме хубава пътека до пътя. Това улесни децата, а можеха и да излизат навън. Доста примитивно бе всичко – стара сграда, тоалетни, които родителите изкопаха – отделно за момичета и момчета, мочурище, но занятията се провеждаха и децата идваха на училище. Имаше и жена, която чистеше стаите – живееше в долния край на града.”
През 1958 г. в ДВ бр.104 е публикувано Постановление 258 на Министерския съвет “За уреждане въпросите на циганското население в НРБългария.” В него комунистическата държава предприема драстични мерки за справяне с циганите катунари.
Според „Информация за изпълнение на 258-мо МП и решенията на ИК на НС на ОФ за работата сред циганското малцинство в Михайловград” на територията на града в двете махали живеят 1447 жители от циганското малцинство. С определянето на Михайловград за окръжен център много от скитниците катунари се установяват да живеят на постоянно жителство в града и то в горната циганска махала.
С оглед подобряване работата сред циганското малцинство и издигане на техния културния уровен и по повод гореспоменатото постановление Изпълнителния комитет на Отечествения фронт приема разгърнати мероприятия за решаване проблемите на новите заселници в Михайловград. И пак според същия източник преди излизането на постановлението много от жителите на двете махали се занимавали предимно с частно занаятчийство и разменяли произведените от тях предмети за селскостопански продукти.
В изпълнение на министерското постановление в горната махала се оборудва клубно помещение, в което редовно се провеждали събрания на низовата организация на ОФ и комсомолската организация. Построен бил и магазин със склад за бакалски стоки. За магазинер бил назначен Тано Стефанов, а в долната махала била построена нова училищна сграда.
От документите става ясно, че от 548 трудоспособни мъже и жени 245 човека са настанени в промишлени и държавни предприятия. През 1959 г. се учредила кооперация “Свободен труд”. От незаетите на постоянна работа 303 човека една част от тях са участвали в правенето на тухли, превозване на пясък и баластра. На 14 души ГНС разрешил да работят като ваксаджии, ковачи, а други се занимавали с производство на дребна железария. Една от формите, която е планирано да спомага за превъзпитанието на циганското население е отечественофронтовската учебна година. В двете организации на ОФ се изградили 6 учебни звена, в които се включили 150 слушатели. По същото време (1959-1960 г.) се провеждали и курсове за повишаване битовата култура на циганското население (по шев и готварство), които завършвали с изложба. Отбелязва се и фактът, че е проведена разяснителна работа с родителите и всичките 130 деца се обучават в двете училища. На всички са закупени книги и тетрадки, а социално слабите са подпомогнати и с дрехи. За постигане на по-добри резултати се взема решение “…добрите и честни хора от двете махали да се разселват в българските квартали и се­мейства.”
Доста години се работи по изпълнението на 258-мо постановление. В по-голямата си част същите мероприятия се планират отново във времето. В документите многократно се отчита общият брой на циганите в града, построените нови къщи, броят на трудоспособни мъже и жени, както и на тези, които не се занимават с обществено полезен труд. Отчита се дейността на курсовете за повишаване на битовата култура, броя на завършилите средно и висше образование и др. В документите се предприемат мерки и се обръща сериозно внимание на здравната и санитарна култура на ромите. Провеждат се системни противоепидемични мероприятия и здравни лектории и в двете махали. Отпускат се заеми за построяване на нови жилища. Провеждат се мероприятия по благоустрояване в двете махали. Разкрита е подвижна библиотека. Изградени са танцова и певчески групи в горната махала. Правят се опити за ликвидиране на неправилното отношение към циганското население и разселването му сред българите.
От сведенията, с които разполага Държавният архив в гр. Монтана е видно, че за цитирания период управляващата партия (БКП) полага не малко усилия да “подобри” живота на ромите в Монтана. Но не това е нейната истинска цел. Нейната главна цел е асимилиране и заличаване на циганите като етническо малцинство и превръщането им в българи, за да може България да стане еднонационална държава.
На първо време комунистическата власт планира и започва да провежда кампания за преименуването на циганите-мюсюлмани. От 1957 г. ГК на ОФ и ГНС по инструкция на ЦК на БКП започва провеждане на широка агитационно разяснителна работа за преименуване на циганското малцинство. Целта била в регистрите да няма цигански имена и да се подмени народността на хората от циганска на българска. За целта всички трябвало да попълнят молби и заявления до председателя на ГНС.
В молбите, които попълват, трябвало да вписват и имената на непълно­летните си деца. По този привидно доброволен начин от 1477 човека на документи са пре­именувани 1417. Остава малка част от 30 души, които официално са отчетени като непреименувани. С помощта на службите на МВР се подменят старите паспорти с нови. Според цитираните източници преименуването се посрещало със задоволство от циганското население, но според разкази на участници в събитията този акт не бил одобряван от хората.
През 1972-1973 г. започнало изселването на долната махала, поради строеж на завода за Подова керамика и на населението се “…отстъпва безвъзмездно правото на строеж върху незастроени държавни дворни места в разширението на кв. Кошарник”. “През месец март 1972 г., още не бе отминала зимата, те започнаха да събарят старите постройки и да изграждат новите. По това време живееха почти на гола поляна. Само за една година махалата бе изградена. Кварталът бе водоснабден и електрифициран… В двора на Подова керамика остана действащото училище на махалата. Налагаше се построяване на ново училище в новата циганска махала.”
През годините броят на циганското население нараства. Ако през 1934 г. то наброява са 620 човека, през 1959 г. е вече 1447, през 1960 г. – 1281, 1962 г. – 1593, 1966 г. – 1700, 1967 г. – 1688, а “през 1975 г. в гр. Михайловград живеят 1962 българи от цигански произход. …При това известно е, че броят на гражданите от цигански произход нараства и абсолютно, и относително. Безспорно това е резултат от по-високата раждаемост.“
По нататък от същия фонд разбираме, че ГНС – Михайловград благоустроява махалите, като полага водопроводна мрежа, асфалтира улици, слага баластрирана настилка и базалтови плочи. Като положителни резултати в своята работа се отчитат “…извеждането на долната махала от мочурището и заселването им в кв. Кошарник. Сега над 150 семейства са настанени в нови масивни жилища. По същото време в двете махали се разкриват сладкарници, магазини за хранителни стоки, за плодове и зеленчуци, павилиони за закуски, скара-бира и др.”
На лист 13 и лист 14 от горепосочения фонд четем за включването на българските граждани от цигански произход в производството. Отчита се ново отношение към труда, обучението и възпитанието на техните деца, повишаване на квалификацията. Разбираме също така, че всички деца, подлежащи на подготовка за обучение в първи клас, са обхванати в детските градина и 100% в училищата, подлежащи за задължително обучение. В резултат през 1970-1974 г. основно образование са завършили 700 деца, от които 630 от тях са продължили в средните училища. За същия период 340 са завършили средно образование – 12 в гимназии, 12 в техникуми и 316 в СПТУ и ПТУ, а останалите не са завършили. Някои от тях продължили образованието си – в града и днес работят учители, лекари, медицински сестри и др. от цигански произход.
Дали това наистина е заслуга на властимащите по това време или по-заможните представители на този етнос осъзнават значението на образованието, можем да гадаем, но фактите са си факти.
През следващите години – до 1990 г. – се работи по изпълнение на Решението на Секретариата на ЦК на БКП от 27.IX.1978 г. и Разпореждане №7 на МС от 26 I.1979 г. за по-нататъшно подобряване на работата сред българските цигани.
Разработват се дългосрочни програми за разсредоточаване на българските цигани, живеещи в обособените квартали и махали в квартали с българско население и жилищни блокове. За целта се отпускат заеми за строеж или покупка на жилища. Броят на циганското население постоянно се е увеличава и местната власт започва да следи и незаконното строителство. Организирани са курсове за повишаване на професионалната квалификация и образование, курсове за ограмотяване, осеммесечни подготвителни курсове за кандидатстване във ВУЗ. Талантливи деца, юноши, младежи, изявени музиканти, певци и танцьори от двете махали се включват в художествената самодейност на читалището и в културните мероприятия на града. Прави впечатление следното: “…да се стимулира сключването на смесени бракове с български цигани и съдейства за тяхното укрепване.”
Започнатата целенасочена работа за ориентиране към квалифициран труд води до увеличаване броя на завършилите ПУЦ. През 1979 г. – 77 души, а през 1981 г. – 149 души. Увеличава се броят на завършилите средно, полувисше и висше образование. Наред с положителните се отчитат и някои отрицателни резултати – самоотлъчки, нарушаване на трудовата дисциплина, честа смяна на работата, прекомерна употреба на алкохол, кражби, побоища, отсъствие от работа по повод сватби, новобрански вечери и др. Отчита се също така, че все още неефективно се ангажират девойките, завършили школите за активистки на ОФ. Възложената от Народния съвет на ОФ задача за разкриване на школа в окръга не е изпълнена поради липса на материална база.
През 80-те години властта реално обръща повече внимание и грижи за циганското малцинство. Броят им вече значително е нарастнал. По данни на Об. НС към 01.01.1980 г. в окръга е имало 23 534 български цигани, от общо 234 898 човека или това е 10,02% от населението на окръга. Отчита се, че в детските градини са обхванати 1480 деца на български цигани, в това число в ЦДГ – 919 и в ПДГ – 561 деца. Изградени са Домове за деца и юноши в с. Г. Дамяново, Гаврил Геново и с. Боровци. В кв. “Кошарник” е изградена детска консултация и детска кухня, където редовно се провеждат срещи и разговори по отглеждане на децата.
Направено е доста и за подобряване на инфраструктурата на двата цигански квартала. Изработен е застроителен план – окончателен проект за кв. “Кошарник”. Всички основни улици в квартала са асфалтирани; оформена е обръщателна площадка за автобусите от градския транспорт, а в кв. “Огоста” са поставени тротоари и телефонна кабинка.
С еднократни помощи са подпомогнати 66 войнишки семейства в размер на 9235 лв., 116 многодетни семейства получават помощи в размер на 13 920 лв., а 211 семейства, намиращи се в затруднено материално положение – с 20 708 лв.
Независимо как и поради какви причини е направено всичко това през годините на т.н. народна власт, то неминуемо е довело до сегашното състояние на ромите в града.

Ромите в община Монтана днес

Днес в община Монтана живеят около 64 772 жители, като от тях 6 800 души са роми или това е 9,53%. Те живеят в два квартала в града. В квартал Огоста живеят 1775 души. В квартал “Кошарник” – 4245 души и в селата на общината – 780. В градската част живеят роми цуцумани. При тях има често смесени бракове.
Квартал Огоста се намира в самия град. Преди години това е бил краят на града, но с разрастването му кварталът попада в самия град. В него живеят 1775 души роми. Не е изолиран с ограждения, а където е последната българска къща, започва веднага ромската. По данни на информатори от махалата българи и роми живеят в много добри съседски отношения. В този квартал по-възрастните роми (над шейсетгодишните) имат по две имена и са по-известни с второто, старото си мюсюлманско име. По-младите носят само български имена. Ромите от този квартал са от групата на цуцуманите, като в квартала живеят и хора, които се самоопределят като калайджии. Те водят уседнал живот. Голяма част от тях се занимават с търговия. Известни са като “градските цигани” и не допускат в махалата им да се заселват пришълци. Някои са безработни.
Другият квартал – „Кошарник”, – се намира на един километър извън града и е обособен като гето. В него живеят 4245 роми от четири ромски групи – цуцумани, калайджии, решетари и кошничари.
Калайджиите и цуцуманите живеят при по-добри битови условия от останалите. Информатори от махалата споделиха, че решетарите и кошничарите се женят на по-ранна възраст. Те не държат на образованието, докато калайджиите и цуцуманите получават задължително средно образование. Кошничарите и решетарите използват еднакъв диалект, калайджиите – друг, а цуцуманите не говорят цигански.
Представителите на цуцуманите живеят в българската част, от тях нагоре започва махалата. Всички са християни. Останалите роми-калайджии са разположени в централната част на квартала. Къщите им са големи, чисти и подредени. Живеят по едно или две семейства. П към периферията са кошничарите, а съвсем накрая – решетарите. Последните живеят твърде бедно. На адрес „Камчия” 47 например са регистрирани повече от 140 човека. Нямат електрификация, нямат канализация, нямат и течаща вода. Вода носят с големи туби. Обикновено имат кон и каруца. Оскъдицата е много голяма. Къщите им са едноетажни.
Ромите от двата градски квартала са християни. В годините на демократичните промени при тях минават представители на различни евангелистки течения и една част от тях стават евангелисти. Започват да посещават протестантски църкви – една е построена в квартала и други две са в града. По сведения на информатори тази църква посещават два пъти седмично – в четвъртък ходят възрастните, а в неделя има две събирания за децата. От 15 часа отива малката група от 5-6 -годишните до към 10-годишните. От 16.30 ч. е заниманието с тийнейджърите. Децата разказват, че там е много весело. Пасторът им чете притчи от Библията и след това беседват. Друг път говорят на здравни теми. Заниманията са винаги поучителни. След това пеят или разучават нови песни. Твърдят, че всички са много дисциплинирани.
За съжаление мястото тук не ни позволява да включим събрания огромен емпиричен материал за историята и всекидневието на ромите в Монтана, да изведем техните успехи и проблеми, да покажем и тяхната човешка гледна точка на всичко това, което се случва или не се случва на институционално и национално ниво.
/Статията отпечатваме със съкращения. Оригиналът – в печатния вариант на “Andral”./

ФРАГМЕНТИ И МЕТАФОРИ

Савчо САВЧЕВ

Човек е най-щастлив в самозабравата, когато не си задава въпроси и е безчувствен към само/себе/стойността си на отделен от всички и всичко човек. Щастието е тъкмо в „привидната вечност“, в онова, което другаде нарекох “невинно безсмъртие”.

* * *

Каква ти “част от природата”, самата природа сме…

* * *

На масата намирам бележка с непознат почерк, на която са записани с химикалка четири думи на кирилица: алиживзинзям – свикнал, озаммеда – удоволствие, пахалидес – скъпи, гиргирди – влезе и отдолу с молив е добавена дата – 15.05. Без година. Лошо – не мога да разбера дали отдавна малкото листче “ме чака” на масата в лятната кухня на дворчето и някак се е забутало между други книги и едва сега “изскача” или е отскоро. Питам сестра ми дали познава бележката като й прочитам съдържанието, но тя не се сеща някой скоро да е оставил нещо подобно. Характерът особено на първите две думи е странен, “светски”, не може да бъде “лично творчество”, но откъде са и на какъв диалект?!? И кой ги е оставил в къщи с очевидно ясното намерение “да помогне” и за да бъдат включени в речника? Дали не е от някого, който в тези ненормални години работи някъде в чужбина и ги е чул “там някъде” – я Гърция, я Кипър?!? На нещо подобно ми “мирише”. Няма да се откажа да търся истината…

* * *

Не възприемаше гледката пред себе си като “владение”, бе­ше да­леч от нещо подобно. Разтваряше се във всичкото това и се чувстваше като неделима част от него – единственото възможно, което отричаше всичко земно. (Гледа Босфора. Или Гибралтар. Или от Сините камъни “земята долу”).

* * *

Какво е държавата ли?!? Досадно … изкуствено об­ра­зувание, което вярва единствено на собствените си и сродни чиновнически документи и печати. И на … своите хора. По повод последното: всяка държава по всяко време на съществуването си намира “свои” хора и си ражда “свои” хора.

* * *

Разпиляна душа, нещастен дух. Не може тъй исконно източна душа да се обясни и да бъде ръководена векове наред от западни принципи и западен дух, които са й абсолютно чужди. Каквото и да ми говорят…

Назад към Изтока – това е пътят!

* * *

И глухо, и сляпо.

* * *

Как да забраниш на когото и да било да бъде простак?!? Но на себе си можеш да вмениш изискването да се държиш достойно.

* * *

Има и хора, за които скуката е … естествено състояние.

* * *

Научаваме, че “Труд” трудно преглъща “Война и мир” и заедно с други малоумници е пуснал романа в … сто (!) страници… Плешиви умчета, вашето изданийце може и да го продадете, ама онзи, който “не може” да прочете оригинала, само поради обема му, дори и да “прочете” вашата редактирана глупост ще си остане точно толкова тъпичък, колкото и преди това. И ваш почитател ще си остане, разбира се.

Впрочем, защо не си издадете вестника някой ден във формат А4 в страничка и половина?! Ще е напълно достатъчно и все ще го прочете някой… Пък ще бъде и в стила, който сте започнали…

* * *

Днес четох вестници, гледах една или друга програма по една или друга телевизия. И на страниците на вестниците, и на екрана – същите хора, които двайсет години плещят празни приказки – в “Сега” г-н Иван Кръстев, чийто баща навремето беше, доколкото си спомням, зав.-отдел на ЦК, умно ни плиска мозъците, на друга страница г-н Бойко Ламбовски, чийто баща, пак доколкото си спомням, също беше важен фактор там горе, и той ни дава акъл, в една от програмите Велислава Дърева пак ни омайва с дърдоренето си, в друго предаване ченгета “си спомнят” какво е било на Десети, но не ни споделят и трохица от грижливо пазените си тайни, примерно как списваха це­ли страници в “Литфронт” за правилната линия на Партията по време на “голямата екскурзия”, в други предавания – някои от преките виновници за онова, което стана и което не стана – пак разните му Кошлуковци, пак Тренчевци, пак Андрей Райчевци многоумничат (с каква рязкост реагира на въпросите на Сашо Диков, сакън там не пипай!, с какво умиление сподели за “левите” си дядовци, но нищо не каза биха ли одобрили те днешното му амплоа на … умерен, да кажем тъй, капиталист), Жени Живкова също не бе­ше подмината, нея пък я питаха дали дядо й навремето се е съобразявал с … модата … – абе днес цял ден ми беше … много веселко… Истински герои в медиите, голяма жур­налистика… Как пък един от червените, тъй наречени, капиталисти не излезе и мъжки да сподели, че след Десети той истински ненавижда … народа си, това, което не може да не бъде истина, след като пред очите си виждаме какво вече става двайсет години с нас и около нас… И което народът усеща с всичките си сетива.

* * *

Тошо Чикалито: “Те нямат сертификат за … организъм”.

* * *

– Какво не ти харесва в твоето поколение?

– Че узрявахме твърде бавно.

– А какво не ти харесва у младите днес?

– Че остаряват твърде бързо.

* * *

За да бъдем обективни: преди време пуснахме редове на възмущението си, че “Труд“ е пуснал “Война и мир“ в издание от … 100 страници за малоумници. Днес ни информираха, че същите издатели са пуснали романа на Толстой в … четири тома във футляр. Е, това е друго нещо… и не можем да не го отбележим. Не друго, чалгаиздаването … също е възмутително…

* * *

където тела полуголи

се гърчат край черни стени…

Помните ли стиховете на Смирненски? По-нататък става дума за “страшни бездни” и “мрачни утроби”. Цели епохи леляха илюзията “да се слезе” до тъмния субект на “масата”. Оказа се, че на тъмната особа дори не й и трябва самоотречението на интелигента. Егоизмът е много по-мощна емоция и движеща сила от аристократизма “да облагородяваш”, да “издигаш” когото и да е където и да е и да обясняваш “света” някому, да осветляваш ждрелата на собствената си душа. Никой не ти го е искал и особено днес това се вижда повече от ясно.

Но въпросът е не в хихикането на “ония”.

Друг е: дали ако си различен можеш да тръгнеш по тяхната пътека. И колко от претендендиращите да са извън тълпата, всъщност са “вън” от нея…

Впрочем, дали е “ясен” и тоя фрагмент?!?

* * *

В брой 47-48 на “Andral”  от 2008 г. пуснах фрагмент по повод мой сън и реплика на Доньо Донев в него към моя милост. Налага се да го цитирам целия, преразказът ще отнеме повече място.

Реплика на Доньо Донев в просъница, секунда преди да се събудя:

– Най-важното е, Карва, някой ден пак да се събудим на двайсет и три…

Защо трябваше точно на мен да ми се присъни тая реплика (не сме били приятели, никога не сме разговаряли, макар да го познавах като име и физиономия, а два-три месеца преди кончината му го видях с бастун и с някаква жена на пазара “Димитър Петков”), коя или кой е Карва, що за име и как се е родило в съзнанието ми и защо точно “двайсет и три” … само Боговете знаят.

Две години по-късно, днес, 5 февруари 2010 г., влизам в интернет, правя традиционната фолта из няколкото сайта, включително Flickr, който днес предлага в един от трите си варианта да разгледаме снимки от Индия. Кликвам върху снимката, зареждат ми се двайсет и пет снимки, а последните от серията са фотоотглас на традиционен празник, който се нарича … опа!, Karva Chauth Карва Чаут. Горе във фрагмента го казвам, сега ще го повторя – никога до преди съня ми не бях и чувал дума или име Карва. Никога.

За любопитните: ето краткия текст на английски и не тъй точния превод, вероятно, на български.

The beauty business of applying henna has never had it better than on Karva Chauth day. As women get ready for “Karva Chauth”, a traditional festival when women keep fast for well-being of their husbands, everybody from the small-time Henna artists to upmarket beauty saloons are busy, creating beautiful and intricate designs on the palm and feet of married women. Henna or Mehndi, considered to be auspicious for married women, is a necessary part of the Karva Chauth ritual.

Изкуството за рисуване с къна никога не е вървяло по-добре, отколкото в дните на традиционния празник Karva Chauth. Тогава жените постят, като вярват, че с това ще допринесат добро на съпрузите си. По време на празника те трябва да са особено красиви и затова окупират салоните за красота за рисуване с къна, а майсторите-художници са изключително ангажирани да измислят проекти за изящни рисунки върху дланите и нозете на омъжените индийки. Къната или mehndi носи щастие за омъжените жени и е неотменна част от ритуала по празниците Karva Chauth.

* * *

Как не им писна на отрепките винаги, когато изнесат имената им, да излизат сербез-сербез на екран и да уверяват най-вече себе си, че нищо лошо никому не са направили. Вчера един, на 100 години, всеизвестна мека китка, след Десети пръв демократ, пак… Други пък, баш адвокати, дето не могат едно свястно изречение на български да подредят, се бият в гърдите, че били работили единствено за България. Пък то се вижда от всички, че тия, дето най-много се кълнат, през цялото онова време и най-вече от двайсет години, са работили само и единствено за себе си и са успели по най-добрия начин да осребрят “идеите” си и “вярата” си. Да, има честни хора и сред тях, убеден съм и в това, но техните имена са неизвестни. Ето тях оправдавам – това им е била работата на хората, в края на краищата. Но никой от останалите, особено от журналистите и писателите, на които работата по принцип им е съвсем друга, не мога да оправдая. И никой не казва простичкото – “абе, какво да кажа, трябваше да оцелявам, не можеше да се откаже в ония времена, губиш си работата и оставаш в седма глуха”. Което, вероятно, си е самата истина. Имаш чувството, че в оная телевизия ВСИЧКИ са били ченгета и то от  грозни по-грозни ченгета. Защо е било необходимо такова количество агенти там? За мен, като обикновен гражданин, от чиито данъци са им плащали на тия фукльовци и духовни проститутки, ми е абсолютно необяснимо. И ми е особено неприятно, когато видя в тия списъци имена на бивши колеги и приятели. Наистина ми става много горчиво… Да седи на маса с тебе, да го черпиш като приятел, а после да ходи да те “докладва”… Не, и не!

* * *

В Чано дон Куельо взема формата на Нова Волта…

* * *

На днешното българско време нищо не му е “достатъчно”. Не е достатъчно да си “майка”, искат ти да бъдеш “супермайка”. Не е достатъчно да ти предложат “комедия”, това, което ти предлагат е “повече от комедия”, “повече от кино”, “повече от телевизия”. С други думи – предлагат ти не глупости, а … повече от глупости.

А това е нищо повече от “философията” на недостатъчния човек…

* * *

– Знаеш ли кое е различното и кое общото между Ал Капоне и Доган?

– Не…

– Различното е, че единият е бил уважаван човек сред престъпниците, а другият e уважаван човек сред политиците. А общото е, че и двамата не са си плащали данъците…

* * *

Преди доста време Главният прокурор ни съобщи от екрана, че от 100 процента хванати пияни шофьори ефективно са осъдени едва под 1 процент. И реши, че няма смисъл пияниците да бъдат съдени, пияните шофьори оттук нататък ще бъдат … глобявани.

Като гражданин намирам подобна логика най-малкото за странна, уважаеми г-н Главен прокурор, тъй като ако тръгнем по същата логическа пътечка бихме могли да отречем половината закони (тъй като те очевидно не работят), да ги обявим за невалидни и ялови, половината правилници (включително и този на Народното събрание, тъй като 20 години не можахме да втълпим на народните си избраници, че трябва спазват правилника, който те самите са си гласували, или да не гласуват, примерно, с чужди карти) и още куп заповеди, решения, постановления и какво ли не.

Та … дали да не премислите още веднъж Вашето оповестено мнение?!?

* * *

В такъв случай и наименованията, които срещаме в книгата на Мариан­на Сеславинска и Георгий Цветков “Цыгане. Произхождение и культура” (и от която “Andral” публикува двайсетина страници – бр. 51-52) Удумбара /Аудумбара/ и Одумбара би трябвало да се четат Urrumbara и Orrumbara.

Цикъл „Улички“ – XIV.

ЗАПИСКИ ОТ БЛИЗКИЯ САТУРН

Валери ЛЕКОВ

РОМ КИХОТ

Аз съм беден ром Кихот.
Произхождам от индийски род.
Имам красива жена Дулцинея,
пет деца имаме с нея,
но да правя още не смея.
Тя любовта си към мене показва,
но всеки мой ход грешен наказва
– поставя ръцете на кръста и казва:
– Кихоте, удар да те удари,
за два хлеба намери па`ри!
И тръгвам с коня си верен,
куц, мършав и леко приведен,
тръгвам на бой сякаш последен.
Но … няма ги вече старите мелници,
по пътя си срещам само безделници
и с тях събирам желязо, хартия,
пари за хляба не стигат, не крия,
че вечер сядам на чашка ракия
и тихо си псувам и ония, и тия,
които живеят както си искат
и колкото имат, все повече стискат.
Крадат, лъжат, а не влизат в затвора –
навсякъде имат си свои хора.
А ние с брат ми Санчо Панса
си кротуваме на живота в миманса
и си ходим от време на време на гости,
за да си кажем: “Бог да го прости”…

ЕВРОвот

… Иде топло лято,
на изборни борби богато.
А след него дълга,
гладна и студена зима…
И моля се по-често избори да има.
Разбрах, че евровотът ще е скъп…
Не съм ни зъл, ни тъп, ни ръб.
И за да се чувствам после гот,
на търг предлагам своя вот…
Търся посредници свестни,
наши, чужди или местни.
Който и да е купувача мой –
пари приемам само в брой.
Но знайте –
свърши таз за пет и десет лева,
той да е Адам, а аз пък Ева.
Началната цена е вече сто,
но не във лева, а в евро!

ИНТЕГРАЦИОННА ИЗПОВЕД

За да има равноправна интеграция
на ромите в българската нация –
трябват много пари.
Затова реших и направих фондация,
с цел някой нещо да ми дари.

И започнах да пиша проекти:
писах до посолства, църкви и секти,
до този и онзи – в страната, навън.
Използвах лъжи, хитрини и ефекти
и чух на парите вълшебния звън.

А интеграцията върви си успешно
и в хода й няма нищо погрешно.
В края на двайстия век
българи заиграха кючек,
а аз станах ромски лидер и богат човек.

Вече ходя на конференции в Париж,
обикалям Европа и трупам престиж.
Ако не вярваш – ела и ме виж
имам си офис, пари и кола, имам си дом
и с гордост назовавам се РОМ.

септември 2000

МОЯ СТРАНА

Посвещава се на върнатите роми

от Норвегия през 2001 г.

Колко фирми обиколих, колко евро им платих,

да те зърна.

В тебе хубава страна, мойта челяд и жена,

да прегърна.

Там под твоето небе, за емигранта е добре,

ще се върна.

Кон, каруца ще продам, социала целия ще дам,

но ще се върна.

Моя страна, моя Норвегия.

Моя мечта, моя Норвегия.

Има ли път, обратен път за мен,

че тук живея бедно ден за ден.

Там живях си като крал, тука викат ми мангал,

защо ме върна.

Много път аз извървях, за малко европеец бях –

не потръгна.

Возих се на самолет, та дори и без билет

пак се върнах,

В мойта родната страна, в бедната ми махала,

се завърнах.

Моя мечта, моя Норвегия.

Моя любов, моя Норвегия.

Има ли път, обратен път за мен,

че тук живея бедно ден за ден.

Моя страна, моя прекрасна Норвегия.

Ще се върна…

МЕЧТАТА НА РОМА

Не съм ни бял, ни рус,
но искам да вляза
в Европейския съюз,
че там на изборите
плащат по-добре,
не е като тука
– по едно кюфте.
Вземи ме с тебе
българино, брато,
нека заедно да влезем и в НАТО
И там ръка за ръка,
гаджо до ром,
човек до човека,
да покажем на Европата
как се играе кючека.

март 2004

  Ромите в а/A/така
/опит за рап /

На избори пари ми дават
и ме уважават.
“Братя роми” ме наричат
– много ме обичат.

Говорят ми за интеграция
и десегрегация.
Стартира някаква Декада,
а аз живея в ада.
Тока си дори не плащам,
в живота не участвам.
Социални помощи ми дават –
майката ми разкатават.

Нямам ток, нямам печка
Бардо отне и мойта мечка.
Вече съм на Волен фен
Чуйте тоз рефрен:

Рака-така, рака-така,
ромите в атака.
Не ставам даже за сапун
– искам на Сатурн.

Казват, че съм мързелив,
черен, грозен и смрадлив.
Че крадец, мангал съм див
и за всичко аз съм крив.

Нямам ток, нямам печка
Бард`o отне и мойта мечка.
Вече съм на Волен фен
Чуйте тоз рефрен:

Рака-така, рака-така
Ромите в атака.
Не ставам даже за сапун
Искам на Сатурн.

ноември 2005

Бележка на редактора: Сатирично-пародийните стихотворения, които “Andral” публикува, вероятно са излизали тук-там в печата и по-рано – наистина не знам, днес ми е невъзможно да следя нещата отблизо, какъвто беше навикът ми преди години. Попаднах на тях чрез един линк – Вальо беше влязъл в моя блок Zarzala и чрез този линк аз пък влязох в неговия Записки от близкия Сатурн. Прочетох внимателно тия стихове и реших, че трябва да видят бял свят и в “Andral”.

Вальо, време ти е да събереш нещата си в самостоятелна книга, приятелю!!!

Agus rromani chshibati

MAHABHARATA

IL I BHISHMASKI

Shoru XIII

U Vayshampayanas vakeryas:

1. Ozaman korkorru oda kana ahwylu sourru anglisarnu,

sourru akana te ovila ti sourru sotu mw ovil anglunis, of Bharata

U buddhikanu Gavalganis, astardu dukha­tar, inkistu andar i maribnasti

2. Ti yakapancha kana dishwyas pis i Dhritarashtraski, sastu andw pisti,

mothwyas liski, ta u Bhishmas, u papus Bharatingu, si mudardu.

U Sanjayas vakeryas:

3. Me Sanjaya sim, of, maharaja! Chokat zhi phuveti tuki, tur-Bharata!

Mudardu si chshov Shantanusku, u Bhishmas, u papus i papungi Bharatingw!

4. Shoru i sourrw kshatriingi, sourrw manushwngi tira te chshena, bishapi,

Akana inkistu opra than tiranindar, pashlu otka si u papus Kauravingi!

5. Chshov torru keryas khelwybi porru ashitsintsa kana dwyandw

i liski enbari raksha,

Ama akutu pashlu si Bhishmas, perkerdu Shikhandinistar, mudardu andw

maribnasti, of, raja,

6. Kuka, kontu si thagar i sourrw thagarwngi, te marna pis

andu kwka maha maribnasti,

Tela i ziswsti Kashi vijwyas manush ekh opra ordonisti, kwka, te tradila  ordon,

7. Kontu u Rama, chshov Jamadagnisku, te na tsiilas kana vijwyas

kana marlas pis ekh-ekhisti lisa,

U Jamadagnis na shi mudaryas, ama u Shikhandinis mudaryas avzis!

8. Sar heroi oda sar u Mahendras si, zoralimnasti prepilas i Himavatuski,

Sar Baru Deryav, oda si andral shantikanu, zoralu sar mursh te inkerla Phuv;

9. Lis, te na shi asharws, tira liskw – sar danda, harru lisku – sar phirradu muy,

talvari lisku (prepila) chshibati,

Ti (kwka) aslwy-manush, papus torru, akana mudardu si panchalindar!

10. I but bari armiya Pandavingi, kaskanwyru liski,

kontu urwyas opra Kurukshetrati,

Lyas ti izdral trashwymnastar, sartu (izdrala) guruvingi charada

kaskanwyru i aslwysti.

11. Kuka i barw kshandriingi mudarnu loyzilas i armiya twrri desh zeswratsya,

Ti kana keryas kwka en bari dukhwymnangi butsi gelu piski – sar Kham.

12. Kuka te chshelas siyada tira, chshorilas lin sartu dela brishind, sartu Shakre,

Kontu andw deshw zeswndi mudaryas her zes desh lindar siyada saldatsin,

13. An kwka akana pashlu si i phuveti sar perkerdu kash, of, Bharata,

Soskutu dyan lis tu doshwy gozi, raja, dinuli kan oda twrrw pheryaswndi!

Kide andi somnwy “Mahabharata”,

andu “Il i Bhishmaski” andu “Il Bhagavadgita”

mothwyas amingi deshutriningu shoru, anovimi

MOTHAZIPI I BHISHMASKU MERIMNASTI

Shoru XIV

1. Sar u Shikhandinis mudaryas mandakus Kauravingu Bhishmas?

Sar u dad morru, lachshu sar Vasave manush, pelu i ordonistar?

2. Vaker mangi, Sanjaya, sar mulu u Bhishmas,

Pwrrw kuvetsisa te syas sar Devel, kontu arakhilas astsyal u dadisti porru

ti loyzilas dinu porru pheryas ti ovil brahmacharya?

3. Kana syas perkerdu u enkuvetsingu, but te zhannas, u mahaharruningu,

mahaozingu, sher-manush, so olu i iluntsa amarw kshatriingi?

4. Kanatu tu vakeryan mangi, ta kuka bar-manush, mandakus Kauravingu,

mandakus-manush si mudardu, enbari dukh thaswyas mu ozi.

5. Ekh syas anglal, aver syas palal, kanatu oda lyas naangli pw armiyasa.

Kon loyzilas lisku dumu, kon syas turyal listi, Sanjaya?

6. Sher (kshatriyas) enlachshu trazimnangu ordonis,

kon i barvali kshatriindar syasas lisa?

Kon phirlas pala lindi, kanatu oda pwrrw manushwntsa daldu syas mashkara

dushmwyndi (horr)?

7. Oda, kana ipallas lin, sar kham te ipalla skutsimakus, dushmwyngu

mudarimnangu i dushmwyski armiyatar,

Siyadakiranisku, te na shi asharws, te trashazilas dushmwyskw saldatsin,

8. I maribnasti chshavintsa Pandaviskw keryas oda kuka, ekh te na shi kerwl:

Nashalzikeryas sastsi dushmwyski armiya!

9. Tu syanas turya listi, Sanjaya, kanatu oda keryas an kwka,

Sar u Pandavya asharnas pis i Shantaniskw chshavisa?

10. (Liski), zhanimnasa ozizilali dushmwyski armiya,

(dandiyasli) tirin sar danda,

Dhanush [harru] koningu sinu sar trashnu, phirradu muy,

pali u talvari – tezi sar karr?

11. Sher-manush, te na ovilas (ti mwrwl), dharmaku,

kontu nikonistar nanwy vijwymi zhi akana,

kanatu i Kuntiskw chshavi perkerdi, u navijwymnangu maribnindi,

12. U trashnu dhanutazhis [harruzhis] te chshela tira katar u shukar ratha,

shwrw dushmwyngw hwvkerlasli kwlisa?

13. But bari Pandavingi armiya bi ti zaprizil izdralas,

dikhyali sar vazyali pis oda ti marwl pis,

sartu pharws inkerla pis i yag i devaki Kali:

14. Sasti desh zeswratsya oda chshorkerlas dushmwyskw saldatsin,

(kwka) mudarnu manushwngu!

Ti akutu, kanatu bitti pi butsi, gelu piski sar kuda Kham!

15. Chshelas oda tirin sar brishind, mw sanwyrunus, ta asharlas pis i Shakrisa kon agu mw ovil mashkara lindi,

Ti shwl siyada siedis (kshatriin) mudaryas i deshw zeswndi maribnasti.

16. Perkerdu, on pashlu phuveti si, sar enbaru kash, perkerdu tufwyndar;

Soskutu dyas kan i mwrrw doshali gozin ti khwi baht pei opra listi

u kwka Bharatas!

17. Sar syas shiyzimis ti zaprizis i charada saldatsin Pandavingw,

Dikhyali trashnuni, ensahatsingu chshavis Shantanisku, Bhishmas?

18. Dwy syas shiyzimis ti zaprizis u maribi Bhishmasa, Sanjaya?

Dwy syas shiyzimi u Bhishmas ti na mangil ti vijanil

u Dronas kana syas zhivdu,

19. Kanatu (u ternu) unukas Bharadvajisku ti Kripas syanas turya listi,

Sar syas shiyzimi meribi ti rwswl u en lachshu mashkara kshatriindar

Bhishmas?

20. Sar syas shiyzimi Shikhandinis, kuka rajkumari panchalindar,

mudardu andu maribnasti ekhisa

Te na shi vijwynas Devela da u maharathasku Bhishmas?

21. (Lis), kontu pis sanwyrulas ta si dyuzi i mahakuvetsingisa (Ramas)

Korkorru Jamadagniskw chshavis na shi asharwl kuda,

pw bitrashwymnasa te si dyuzi i Shakrisa!

22. Sar si mudardu kuka Bhishmas andu maribi ekh-ekhisa,

te si bendu katar u manipi [jana /zhwni/] maharathingu?

Sanjaya, vaker sourru kwka i murshwsti, soskutu na shi teryava ekhi thanisti.

23. Kon i mwrrw mahatiringw manusha (lis), eternis (enshundu) na olwyas?

Na dyas u Duryodhanas adeshi turya listi ti loyzin lis shundi kshatriin?

24. Sar syas shiyzimi u sourrw Pandavya, Shikhandinisa

en anglal, ti avin but pashw Bhishmasti?

Nanwy sourrw Kauravin oladili syas u eternu (kshariyas), Sanjaya?!

25. Ya ilu morru shudrilu, (rwstu zhi otka) ti ovil barr,

Ti sa dyavas man gozi kana ahwimas so ovila i manushwsa-sher,

u Bhishmas, ti na zaprizil mu ilurru i paseymnastar?

26. Pachiv lisku baru si, zhivzimnangu kuvetsi da, buddhikanipi da;

Naasharimnangu kwka mandakus-Bharata, sar olu kide, ta syas mudardu?

27. Sesi khichnaki pratyancha i lisku dhanushwsti

chshorikeryas ziswsku vayu sar dwnnwypi bulutsistar,

Maha dwnnwypi pratyanchaki lisku dhanushwsti –

en baru, opral dwnnwypnastar bulutsistar.

28. Chshyas oda brishinda-tira karig (zis) Kuntiskw chshavisti,

panchaluya, srinjaluya,

Kana mudarlas dushmwyskw kshatriin i lingw rathingi, pw vajrasa – danavin,

29. Naasharimnangu, sartu mudarimnangu Banas.

Syas enbaru deryav tiranindar ti swy nanwy bundukiin,

Dvip na dikhilas pis, na shi nakhisas, (uchshardu) shaktishalimnangu,

phirimnangu talazisa:

30. Musala, talvarya – (liskw) bohuya, arjanipilakw (grasta),

hatha-jalavarthakw,

phirimnangw saldatsin – charada machshw, (sesi) buriin ti dauin –

uttar roibi deryavisku.

31. Kuka prastanu karig dushmwyn kshatriyas mudarla ekhi chalwymnasa

but grastin, hathin, rathin ti phirrimnangw saldatsin;

32. (Lin) kerla chsharwsti (pwrri) hoimnasa dushmwya dukhwykerla,

Liski hoy si trashnu – sar bohus te zhivindila andw horr pwin

zhala mamuy lindi ti perkerla talazya kshatriin.

33. Kanatu mudarnu dushmwyngu Bhishmas ratisti marlas pis, Sanjaya,

Astsyal anov Duryodhanisti, kon anglal listi syas?

34. Kon loyzyas dayaku pahiya [kololus] i enserbeziski Bhishmas?

Kon, zoralu andw dini pranin, marlas pis i dushmwyskw kshatriin

karig i rig dumya lingw?

35. Kon i anglalni manushwndar te loyzinas Bhishmas,

syas (pash) listi ti inkeri denas (chalwybindi)?

Kon karig i rig dumisti loyzilas pahiya (rathakw) kshatriisti

te marlas pis kshatriintsa?

36. Kon syas pash i baya rigatar, kanatu kuka mudarlas srinjain, Sanjaya?

Kon garwylas zoralisasharimnangu andu anglalnu khizimakus senatar?

37. Kon loyzyas lis katar i rig dumisti, kana lyas u merimnasku drom oda?

Andu maribnasti kon i dushmwyskw kshatriindar mamuy listi syas, Sanjaya?

38. Sar i liskw manushwndar loydi lis, kon agu syas mashkara lindi?

Soski na vijwydi sigu senin Pandavingw, kibortu kwka te syasas nanwy lokis?

39. Soski (prepindu) gomisarnisti i sourrw themingi,

gomisarnu i sourrw zhivdi manushwngi ti hwyvwyngi –

Parameshthinu shiyzimi syas ti khoswn pis u Pandavya, Sanjaya?

40.  Kuliski, telal lisku beshwymnasti, sartu oila andu durg,

mardi pis dushmwyntsa Kauravya,

Bhishmaski, u sher-manush, vakersa tu, ta si mudardu oda, Sanjaya?

41. Andu bitrashwymnasti kwkwli i shaktishalisku manush

mu chshov rodilas  loyzipi

Kudwliski Pandavintsa da na delas pis gozi,

pali (tu antwysa) nevipi, ta si mudardu dushmwyndar, Sanjaya?

42. Na [i]syas vakwtsi kanatu listar, matserdu maribnastar,

rodinas madad u buddhikani (devela),

Kanatu danavintsa odwna marnas pis! Of, kuchw morru dadurrwya!

43. Kanatu kwka maha manush bendzyas pis, Shantanu,

enshundu andw dunnyasti,

(I baht dyas liski) enshukar chshavis, chshyas oda dukh, dukhwypya ti swkletsi.

44. I enshundisku manush, te zhanna Enuchw dromis,

kontu arakhila i dharma pwrri, shuzhw manushws,

I chachukanu punjardisku Vedingi ti lingw kotora,

swy ekhintsa vakersa mangi, ta mudardi kwka manush?

45. (Mudardu) si manush, te punjarlas swy nanwy bundukiin,

shantimi, astardu andw pisti, buddhikanu?

Kana shundzim, ta si mudardu chshov Shantanisku, dim man gozi,

ta si nanwyskerzi amari agorwski asha!

46. Kide sanwyrum: chachuypi asharla bandzipi, ama akana an kuka asharyas,

Pandavya panda mangina u thagaripi, palal mudaribi pakivali gurusti da!

47. Ekh vakwtsi Ramas, chshov Jamadagnisku, te inkerlas maha bundukiin, naasharimnangu,

Ashardu syas u Bishmas ekh-ekhisa maribnasti andu maribi kurdu Ambatar.

48. I enuchwsku i sourrw harrundar,

kukwliski, kontu i sourrw pwrrw kerzimnantsa prepindu pis Indraski,

Astsyal meribi Bhishmasti tu mangi antwysa nevipi, kontu si kide kerkikanu?

49. Lis na shi nashwykeryas kuka da, kontu mudarlas sasti senin kshatriin,

Kuka kshatriyas, Jamadagniskw chshavis, dushmwyskw kshatriin te mudarla!

50. Na syas mudardu (ozaman) u butigozeverwsku,

mudardu syas akana Shikhandinistar.

Gelu piski kwka mahamanush jinsistar Bhrigu, te matserlas pis maribnastar,

51. Enlachshw adetsisa, murshikanipisa, kuvetsisa ashardu Shikhandinistar, chshov bendu Drupadatar,

Kuka, kontu u manush, te punjarlas swy nanwy bundukiin,

u kshatriyas, shundu andw maribindi,

52. Pelu kwka, te punjarlas en lachshws u bundukiin,

u mahamurshwsku mandakus-Bharata!

Kon i barwmurshwndar syasas turya kukwli saldatsis, te mudarlas dushmwyn kana lyasas lin mamuy?

53. Vaker mangi sar phaseylu maribi mashkara Bhishmas ti Pandavya?

Palal liskw merimnasti phivzi oi mw chshaviski sena, Sanjaya;

54. Sartu charada gurvi bi kuka, te phirla angla lati dukhala i sena mwrri.

Palal i merimnasti andw mahamaribisti kwkwliski,

kontu pw murshikanipisa syas opral sourrwdar i themisti?

55. Kon patsyalas liski, so olutar ozaman tumarw iluntsa?

Ti akana sar mw ahwykeras amaru zhivotus, Sanjaya

56. Sar kide olu, ta mulu mahakshatriyas, u dad,

u enbaru andw chachukani dromisti?!

Sar dikhila uzharzimnangu manush aver jahazi, kana lela dibi andw horr pweti,

57. Kide chshavi (mwrrw) andw dukha pharws dukhana i mudardi Bhishmasti!

Ya pali mu ilu barr olu, Sanjaya?

58. Dwy na patladw kana ahwylu, ta si mudardu u Bhishmas,

kwka sher-manush!

Kuvetsi lisku sar saldatsi, kuvetsi lisku duhkhusku ti zhivzimnangu buddhi

i kwli mandakus-manush

59. Na syas shiyzimi ti ahwys kibor syasas, na syas shiyzimi ti asharws lis!

Kide da na ahwimtar sar mudardu syas?

(Arjanimnangu si), ta ne bundukiya, ne murshikanipi, ne buddhikanipi,

ne u drom phirrimnangu i zhivzimnangu kuvetsi,

60. Ne zoralipi da, ne pali kana chshesa sourrws turya tuti si shiyzimi ti loyzin tut i merimnastar.

Ti zhanis i Kala – i en uchu kuvetsi,

kontu si nanwyasharzimnu nikonistar andw dunnyasti,

61. Dwy i merimnasti i chshov Shantanisku, u Bhishmas, tu zieskersa,

of, Sanjaya!

Thardu dukhatar i chshaviski, me dizimi sim gozeti astsyal mahadukhaki,

62. Loyzimnasti uchu i Bhishmasti, chshov Shantanisku, asha isyas man!

Kanatu u Duryudhanas dikhyas u Shantanisku chshov,

te syas sar Kham, perkerdu phuveti,

63. Ozaman kastar ti rodil loyzipi mu chshov, of, Sanjaya?

Kana dyavas man gozi i mwrrw manushwngi ya i dushmwyngi,

na patsyava, ta khek veki mw alakhil pis ti kerwl kwlis, Sanjaya,

64. Na dikhava swytu ti ovil shiyzipi ti loyzil pis u loyzimnangu phuveti,

trashna si i dharma kshatriyasti, kontu i rishin arjaniskerna amingi,

65. Kana mudarna chshov Shantanisku, thagaripi mw achshwl Pandavingi.

Amin da kana na shiyzyam ti loyzas lis, kwlisa amin da mangasa thagaripi!

66. Ti zhanil pis, achshipi andi dharma i kshatriingu,

mwrrw chshavingi ti Prithiskw chshavingi, bezah ne lingi, ne averwngi!

Kide mangseyla pis ti kerwn u ariin kana kikidila lin u zhivotus, Sanjaya:

67. Barwozisa ti agorwkuvetsisa odwna mangseyla pis ti len u khwypi

mamuy pisti.

Manush rwsisa andw pisti, te na shi asharws lis,

kontu mangilas ti nashwykerwl (dushmwyskw saldatsin),

68. Chshov Shantanisku, sar dushmwya syas shiyzimi ti perkerwn u Pandavya?

Kati syas beshwykerdi senin? (Kwkwli) mahatma manushwntsa sar maryas pis u Bhishmas?

69. Sar u dad morru, u Bhishmas, mudardi dushmwya, vaker tu, Sanjaya!

Sotu vakerdi Duryodhanis, Karnas, Shakunis, Subalakw chshavis,

70. Kwka da (khelwymnangu-mentarazhis) u Duhshasanis,

kana syas perkerdu u Bhishmas?

I kshetrati, uchshardu maswntsa kshatriindi, grastindi ti hathindi,

71. Bhalintsa, tirintsa, en barw talvarintsa, bhalintsa te chshena pis, chshurintsa, trashna kulharintsa,

Andw kwna maribindi bigozingw, biparvarzimnangw,

72. Andi chsharwsti i khelwypi zhivotusti ekh vijwyas,

pali kontu nashwyas i kwlindar mandakuya-manusha?

Kon vijwyas otka, kon avryal kwlis te mothasa lis syas perkerdu?

73. Averwngi, bi Bhishmasa, chshov Shantanisku, lingi rromizi mangi Sanjaya!

Mangi nanwy shanti kwli zeswstar, kanatu ahwim ta u shuzhu si mudardu,

74. Dad, te trashazilas kerzipnintsa pwrrw, u Bhishmas, u lachshipi marimnasti!

Dukh astaryas ilu morru, barila odiya kana dyava mangi gozi,

ta chshavi mwrrw mw ovin perkerdi,

75. Tati tsilisa parvarsa tu morru thardu alwybi, Sanjaya!

Of, chachuypi si, ta dukhana mw chshavi, kana dikhli perkerzipi Bhishmasku,

76. Shundzikerdu i sourrw themindi,

thoyali pw pikindi u baru pharipi praningu!

Shundzimtar me swy nanwy khwypya, te kerzyas Duryodhanis!

77. Ti kide, rromizi i sourrwski, Sanjaya, sotu otka phaseylu

Ti kuliski sotu olu i maribnasti!

78. Sar oda ozizilas maribi – lachshws ya khwynis, – vaker tu, Sanjaya,

Ti so shiyzyas ti kerwl u Bhishmas, te mangilas u vijwypi?

79. Rromisker ekh pala avrwsti, pherdis, bigarazimnasa sotu ti ovil,

Sar nakhila maribi mashkara senindi Kauravingw ti Pandavingw,

80. Sar ti swy vakwtsisti otka so otka olutar.

Kide andi somnwy “Mahabharata”,

andu “Il i Bhishmaski” andu “Il Bhagavadgita”

mothwyas amingi deshushtarwngu shoru, anovimi

PUCHIBI DHRITARASHTRASKU

 

IL I MUSALINGU MARIBNASTI

Chokat zhi phuveti i shri Ganeshwski!

Kana kerasa pakivalu bandzipi i Narayaniski ti Nare,

enuchu murshwndar, ti shunseil pis: “Vijwypi”!

Agu shoru

U Vayshampayanas vakeryas:

1. Nakhisti trindesh var ti shov bresha, of, loshazipi Kauravingu,

Ti Yudhishthiras astaryas nanwy lachshw nishwya:

2. Inkisti tufwya – shuki tufwya ya kisali, te antwyna bulutsya (brishindintsa);

(Nanwy lachshwski) daya rigatar karig baya rigati uranas chirikli;

3. Palal lini barw lena, muha ucharlas rig arjaniski;

Syundistar phuveti sar brishinda denas loli angara;

4. U Aditisku diskus (Kham) sar kuda phurd vazyas pis, of, raja,

Ti sa bikiraningu vadila pis ti garwyla pis bulutsindi.

5. Turya Chshurmuth ti Kham dushtali gola dishwyli pis –

Trinivarningw: kwi, skutsimi-pitaki ti ziviswski-loi;

6. Raja, kisali ti avera trashna nishwya dishwyli pis.

But ti swy nanwy, odwna beshwnas i manushwngw ilindi ti dukhwykernas lin.

7. Ti akutu pala vakwtsi, u rajas Kauravingu Yudhishthiras

Shundzyas, ta andu musalingu maribnasti sini mudardi u sourrw vrishnangw,

8. Zhivdi achshilili sade u Vasudevas ti Rama. Ozaman Pandavas,

Khizyas phralin pwrrw ti puchyas lin: “So mw keras”?

9. Ekh-avera ona vakerdili piski, ta saja [dand] bitti brahmaningw kuvetsisa;

Kikidi pw ozya u Pandavya, kana shundi, ta (sourrw) vrishnain mudardi syas;

10. Vasudevasku meribi, kuka, kontu gomi isyas opra (harru) Shringi,

Dikhyas pis kshatriingi nashiyzimi,

te na shi ahwys gozyasa, sa ekh u enbaru deryav ti shutsil.

11. Kana ahwyli vrishnaingu mudaripi musalintsa,

u Pandavya horr peli andw but baru dukhkhwypi,

Nirash astaryas lin, loshazipi urwyas lingw ilindar.

U Janamejayas vakeryas:

12. Sar muli angla Vasudeviskw ekhindi,

Andhaki ekhisa vrishnaintsa ti u maha kshatriin bhojin?

U Vayshampayanas vakeryas:

13. Pala trindesh vara ti shov bresha (pala merimnasti te Kurukshetra)

en baru khwypi rwstu i vrishnain:

Zhangadi Kaliyatar, odwna musalintsa mudardi pis ekh-avrwsa.

U Janamejayas vakeryas:

14. Astsyal swy arman kwna kshatriin-vrishnain, bhojin, u andhakya muli?

Kwliski vaker mangi, of, te syan duydroma bendu!

U Vayshampayanas vakeryas:

15. Shundi pw kerzipintsa Naradas, Vishvamitras, Kanvas daldi andu Dvaraka;

Dikhli lin Saranas ti avera kshatriin-vrishnain.

16. Kwna (kshatriin) ipaldi bahtaki rruyatar,

kana kurdi Sambis zhuvikani ureymnasa

Ti kana inkaldi lis anglal, kana ali angla (i rishin) vakerdi:

17. “Akwchi rrumi i Babhriski, te si enbarwkuvetsisa;

(mursh) mangila chshavis;

Kiya dwin kas benna, of, sonalni rishwya”?

18. Sar chachukanu hohanjis i lingu puchibisti, of, raja,

Dini johab kwna muniin, shun akana, tu, aguniya manipisti.

19. “Trashnu sastrwski musala te nashwykeryas vrishnain ti andhakin,

Alu Sambistar, Vasudevaskw syamustar.

20. (Musalasa) tumin hwnietsya, te antwyna sade khwypi, uchinakingw

(manusha),

Sourrw indwya, sastu tumaru jinsi, inkalin, mukin sade Ramas ti Krishnas.

21. Somnalnu (kshatriyas), (Balaramas) karig u enbaru deryav mw tradil

ti chshel [pis],

Pali u mahatmas Krishna, pashlu phuveti, mw chalwyl ti mudarwl u Jaras”!

22. I (kapati) puchibisti khwyni manushwngi kide dini johap i munin,

Kana dikhinas pis ekh-avrws andw ekhindi, loli hoyatar, raja!

23. Kana dini kisalu johapi, kwna muniya ali zhi Madhusudanisti;

U Keshavas, kana ahwylu i kwli (armanisti), vakeryas i vrishnaingi

24. I Kwliski, so uzharla lin, oda, te zhanna so mw ovil tasya, u rishis;

Palal, kana vakeryas lingi (sourru), u Hrishikesha daldw khwrw.

25. Na mangyas ti kerwl u agor (i vrishnain) aver u bishap kwli dunnyasti”!

Tasyatni zeswsti u Sambas (keryas) musala, konasa mw mudarwl sourrw zhwni:

26. Odiya mw chsharikerwl manusha vrishnain ti andhakin.

Kudwlis ta agu baru hwlwinis Merimnasti i vrishnain ti andhakin

27. Kerdu syas kuvetsisa trashnuni armanisa, vakerdi i rajaski (Ugrasenas);

Kikidi ozisku rajas mangyas ti phurzikerwl kwkwla masa sastrwskw.

28. Of, thagarwya, kide phurzimnasku, andu en baru deryav chshidi manusha.

Andu zis syas shundzikerdu adeshi Ahukisku,

29. Janadardanisku, Ramaswsku, barwozisku Babhrusisku:

“Avzisarla i sourrw manipin vrishnaingw ti andhakingw,

30. Sourrw zisarni manushwngi manakerseyla ti kerwn mol,

Khek ti kerwl pali swytu ti ovil (alkoholus)

31. Zhivdu mw ovil phosadu detsisti ekhisa pw dwini pwrrw”.

Manusha, kontu shundi kwli Ramasku adeshi, dini pheryas ti na kerwn,

Trashwmnastar rajasku adeshisti.

Kuka vakerla agu shoru ilisti “Maribi musalingu”

andi somnwy “Mahabharata”, anovimi

MUSALINGU DISHWYPI

Irizyas S. Savchev

Дървото на живота и познанието.

В средата на ствола: лотосовидно слънчево колело – източник и хранител на всичко живо.

Бронз, Индия. 1336-1546 г. Канзас-сити. Галерия на Нелсон – Музей на Аткинс.

САНКХЯ и ЙОГА

УЧЕНИЕТО ЗА КАРМА И ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕТО

Б. Л. СМИРНОВ

От областта на логиката и феноменологията учението за причиността постепенно преминава в областта на етиката. От схващането, че човек сам е творец на съдбата си, творец на всичко добро и лошо у себе си, произтича съзнанието за отговорност за собствените постъпки. Тази мисъл води до убеждението, че човек сам изгражда себе си. Причинно-следствените връзки не са ограничени нито с начало, нито с край, делата на всеки човек се натрупват, тяхната материална причина – психиката на човека, която съгласно учението на Санкхя материално търпи промяна, но не се разрушава с разрушаването на самите плътни слоеве, наречени “стулашарира”, т.е. плътното, физическото тяло, е образувано от големи или плътни същности. По-тънкото психическо тяло (лингашарира или сукшмашарира) е “вътрешен деятел” (антахкарана), неотделим от своите дела – той продължава да съществува у тях дори след разрушаването на плътното тяло. Закономерността на причин­но-следствените връзки трябва да бъде осъществена. Постъпките на хората и животните могат да се разглеждат в три категории: творяща карма, зрееща карма и зряла карма (при запознанство с етиката на Санкхя не бива да се забравя, че фактът сам по себе си не се оценява в морален аспект: на морална оценка подлежи актът, т.е. съзнателно извършеният, целесъобразен акт, действието). Зрялата карма е процес, станал необратим, например кармата, която обуславя раждането в една или друга среда, в едно или друго време и пр. Зреещата карма не е тъй инертна: тя дава на човек възможността за избор, а изборът, който прави човек, е творяща карма. /22 страници, оригиналът – само в печатния вариант на “Andral”/

Превод: С. Савчев

Към началото на книжката

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s