Andral 58-59 b, 2010

Продължение от Andral 58-59 a

Баро: – Achshwla bokhalu! Nikachshi nanwy!

– Shun akana, oda … danda isi lis, ama … kar nanwy lis! [общ смяхбел. ред.]

Патката: – A-a-a isi lis, isi lis – mutwrla, mutwrla…

– Dikh, dikh lis akana kana asala kibor danda isi lis! Ama kar nanwy!

Баро: – Kati sini liskw danda, va, kati si? Na dikhava! Химическу чистени!

– Ker kide, va, Yanko, ker an kide! Dikh kibor danda isi lis!

Баро: – Duy danda isi lis! Duy danda ti i pash… Виж, благудат е да имаш зъби.

– Да, бе, то си е казано! Едно нещо да нямаш – край с тебе!

Баро: – И аз няколко гудини не бях никак добре. Не мога да ям, бе!

Патката: – Абе онзи ден си зимах два фастъка – чуда са кък дъ ги ям…

– Не-не, не е работа.

Баро: – Сега са храна… Мойта жина 67-гудишна – идин зъб няма изкаран!

– Ами гена й такъв!

Патката: – Майка ми 72 гудини умря – идин зъб нямъши изкаран! Папанчувия син зъбулекара й напраи ина пломба, със пломбътъ си умря! Ха сига въри нъпръи пломба! На първата седмица или на втората – пада! Работилницата му тука беши. На бръснарницата.

– Знайш ли сега колко струва една пломба? 50 лева струва ина пломба.

Патката: – Чи аз по-хубу дъ гу изкарам, да гу иба у зъба!

– Ха-ха-ха!

Патката: – Пък майка ми ни си мииши зъбити! Има ина друга работа. Бай Деку 82-гудишен – сичкити му зъби сидат!

– Ами той сигурно не е пушил човека… Слушай, аз ги пуших 36 гудини, кък ши имаш здрави зъби?!?

Патката: – Баща ми на 40 гудини устана биз зъби! Ей гу дей Бончу на негу са метна.

Баро: – Ний работехми на мръсни производства – зъбити ни паднаха. Усвен туй играехми мач и мъ удариха и ми паднаха три зъба, с куляну мъ удари едно момче. Без да иска. У мъхлата имъхми утбор.

– Куя гудина ши й туй?

Баро: – `64-а, `65-а и `66-а. У квъртала напраехми утбор, дадъхми по 2 лева, зимахми си фънелки, гъщети си зимахми. Кокъла беши къту триньор и Chiulata беши, оня дибелия…

– Кой, кой?

Баро: – Chiulata, бе, ду вас живей!

– Е, не го знам, тряба да гу вида, за да са сета кой е.

Баро: – Чиулата, оня дибелия.

Патката: – Утдолу след вас кой живей?

Баро: – Бузанбей…

Патката: – По утдолу?

Янко Татуката: – Абу той умря, бе…

Патката: – Бай Стефън са казва.

– А-а-а, сещам са, той умря.

Патката: – Умря. На Станчу дядо му.

Баро: – Ама знайш куи бяхми? Аз, Колю и Орлю бяхми врътари, Хъртътъ Ваню, Райчу, Леската, Жору Деделувия, дету живей ду Коста Муневи, Лолуту, той умря, той съ убеси със тел…

Патката: – Иузебио му викаха…

Баро: – … Дечку Селята, Бо – Бузамбей…

Патката: – И оня Чо Чо, двойка ли играиши? На Сашу Патката брат му… Ей, аз помна, бях 14-гудишен…

Баро: – Аз гувора за хората, които живееха у мъхлата. Той беши у Транспред. Аз там 10 гудини играх и 5 пъти сми градски първинци… Ама аз сига гувора за мъхлата. Имъми снимка, у Райчо й снимката, аз ши я зема и ш`ти я дам… Да видиш утбора… След “Ha lis ruva”, след баща ми, Чангата [не се разбира].

– Зими, ши я пусна. Къкой туй “Halisruva? За пръв път чувам “Halisruva”…?

Баро: – “Ha lis ruva” – „Еж гу, вълчо”!

– А-а-а-а “Ha lis, ruva”, хм странно

Баро: – Туй е утбор, `36 гудина, … `34 гудина. Баща ми е играл, Дърлята, Цанката, Татаку, Бай Динку, Урума…

Патката: – “Ha lis ruva” … „Бълкански лъв”…

Баро: – Не-е! “Ha lis ruva”, ни е “Ha lis urva”, дету му викат някуй! “Ha lis, ruva!” – значи „Еж гу, вълчо”!, щото много силни били, биели сичкити.

– “Ha lis, ruva” … kwka rromanis… Ama… Туй не е точно наш диалект, значи някой друг трябва да е казал

Патката: – Ha … lis … ruva! Еж … гу … вълчо!

– Щоту … звателен падеж и ми звучи странно…

Патката: – Слушай сига! Вълк нали й ruv? И утбора – “Ha lis, ruva”! „Ръзбра ли мъ, сига”?

 

 

 

  Момчета от Сливен, август 2010.

Внуците на Патката.

[Коментар: цялото недоразумение е в това, че до този момент 1. не бях чувал за такъв отбор, 2. че името на отбора е наистина странно, днес не сме свикнали с подобни наименования на … отбори и, 3. че заповедната форма на съществителното поначало е странна като обръщение. Ще я срещнеш най-вече в приказките и понеже в подобен вид на rromanis не сме я срещали, ни се стори в първия момент доста странна. Освен това участниците в разговора в изговора на заглавието потъмняваха последното -а (което обърква разпознаването на смисъла, на диалекта ) и което е нещо обикновено за български, но не и за rromanis, който изисква на -а да се наблегне, устата да се отвори и да се произнесе ясно гласната като отворена, но ударението да падне върху -у, разбира се. А това означава, че и за самите тях изречение като горното не е съвсем привично. Оставям тия коментари, защото … ми се струват полезни].

– Да.

Баро: – Яцата пузнаваш ли? Яцата ут Кулцухор?! Той бил най-дубрия нападател, с Чангата двамата…

– Искам да ми разкажити някой смешни случки от махалата, ако са сещати… Аз съ сещам за идна жина, дету пикаела права като крава, ей-тъй, саму са разкрачвала и шар-р-р-р – пикаела… Аз няма да казвам куя й…

Патката: – На 2 май за Вилик ден…

– Кой си ти, бе, кой си ти, къжи кък са казваш?

Патката: – Димитър Пънъйотув Дондев – Патката. На 2 май за Вилик ден, Деня и Чичку Сталин, на Борю Кълийчувия бъща му, бяха най-гулемити интиресни хумуристи на улицътъ на хуроту.

– И къко праеха?

Патката: – Кючек играеха! Свирът хуро, пък те праят шоу, имоции. На мъхлата. Виж кък гу помна, нали?

Баро: – Къту доктур съ ублачъши той, а пък тя – къту систра.

Патката: – Ха! Те бяха двамата върха! На мъхлата. Виж кък гу помна!

Баро: – На сяку хуро те праеха мъйтап.

Патката: – Ама и ти тряя да гу помниш, ти тука живя!

– Туй нещу точну ни моя да си гу спомна, можи да съм гу виждал, ама ни гу помна, ха де! Къко другу помниш?

Баро: – Пър-Пър ни съ казва Ганка, ъми Стойка.

Патката: – А-а! Стойка, Стойка. Дету вика той ша-ар-р-р пикаиши…

Nanwy, va… на Красю баба му…

Патката: – Кой, леля ми Дона ли е, Татарвела Дона? Не е тя, ве-е-е.

– Чувал съм за нея туй нещо!

Баро: – И тя гу праеши!

Патката: – Тя приз зимата печка ни клъдеши, врътата утворена, на студа спеши, многу гуляма жина. Леля ми. Толкуз курава!

Баро: – А пък Стойка Пър-Пър знаеш к`о праеши?! Къту пърдеши, ний бяхми малки, къту пърдеши и викъши „Дупе, ни мъ излагъй прид млъдустта! [общ смяхбел. ред.]

– Ama rromanis kerlas pheryas?

Патката: – Шутурка, на Станчу майка му…

Баро: – Ма тя беши стара жина вечи… те съ събираха Чукуня, баба Стойка, баба Ганка, Дондюлуица, Зочя на Мангулуви … кат са събираха там на мигдана праеха копривена каша, сядаха на улицата, секи си зима хляба и утива да си топи, ядяха на пътя. И вину с зимаха да пият…

– Пахарки…

Баро: – Пахарки, чашки няма!

Патката: – Пахарки ами, чашки няма! Два литра ли, три ли, супнека и ут него пият!

– Помна ги тез супници…

Баро: – Ама те стари хора…

Патката: – Ама биз мизе ни сядаха!

– Ами те да ни са ти! Виж са, мизе имаш ли? Нямаш!

Патката: – Ни ща, ве!

Баро: – Те бяха пазачи на улицата. Баба ми Цонка, Дондьолуица … доди ли чуж чувек, влези ли у къщата … и гу питат „Къква рабута имаш там?”

Патката: – Бати Баро, дъ ти сипа?

Баро: – Не! Не!

– Ей, пазете гу, ей!

Патката: – Е, хубу, аз ши я нълея на нас, ай-й … у мене устана кръчмата…

Баро: – Пазачи бяха на улицата!

– Чесни хора бяха…

Баро: – Куга ши спиш сига на улицата?! Аз сига да легна улицата да спа?! Ш`тъ убирът, мат и маскара ши тъ напраят…

– Някой други рабути къжи, ве!

Патката: – Сещам са, ама за тез старити жини, дету пиеха нъ времиту. На Станчу майка му, баба Дона, Шутурка и на Леската майка му баба Йовка Тагаринка, кату сядаха 20 литра вину на ино сядъни ни им стигъши. 20 литра! 5-6 жини!

– Ама то „сядъниту” 4-5 часа.

Патката: – Низависиму.

– Ами музика имъши ли?

Патката: – Не! Те си пееха.

Баро: – Те си пееха.

– Какви песни пееха?

Патката: – Стари шлагери и цигански песни.

Баро: – Най-многу пееха “Ushi-ushi”…

– А-а-а, ама то тъз песен от края на 50-те и началото на 60-те години… “Ushti-ushti baba…”

Баро: –  Не-е! Тъз стара песен!

Патката: – Не е “Ushi, ushi, baba”! “Ushi, ushi, Elmaz, u zhukel bashwla anglal darwsti”!

– Кък е по-нататък?

Патката: – Не знам.

Баро: – Ushi, ushi, Elmaz,

u zhukel bashwla.

Anglal i portati

deshuduy zhandarya,

deshuduy zhandarya

[deshuduy] pushkintsa.

А-а-а тя тъз друга песен. Май съм я чувал, сега са сещам…

Баро: – Тъз песен я пееха само старити.

Патката: – И придстави си, тез жини пиеха 20 литра вину!

– Ами те затуй са били здрави…

Баро: – Бай Енчу беши жив … Чукуня кату пиеши…

– Е, тя си й рудила 4-5 дица, отгледала си ги й … к`о да прай жината…

Баро: – Ама виж сига, те кату сядаха нямаше разправии…

– Ингел ни правеха, висиляха са хората…

През месец май Френският културен институт в София организира Изложба на фотографа Ив Руйар, който представи свои творби от ромските квартали на столицата.

Пак през май Френското посолство организира конференция по ромските проблеми. Уви, не знаехме, че тази конференция е само прелюдия към много по-сериозни събития, които представиха днешните френски власти в неособено завидна светлина…

Баро: – Висиляха са хората…

Патката: – Боища-побоища нямаши!

Баро: – Бай Васил Дондьолу са казваши, Патапуйна му викъхми дицата, пасеши свинети до „Пети дикември”…

– Патапуйна, защо Патапуйна?

Баро: – Защоту кату гу закачахми, ни викаши „Мама путаа-а-а-а”, ний му връщахми „Патапуйна”… Той беши гулям чувек… Синтю, дету живееши срещу Ганчуви, живееши със старата Синтюица…

Патката: – Синтюица я помна…

Баро: – Ами ти я помниш, ама тя знайш ли кък пиеши с тез? Те бяха двама братя, ама те много добри бяха бе-е-е! Пиеха си, висиляха са… Музика ни хващаха!

Янко Татуката: – Абу то нямаши музика, не е като сига…

Патката: – А-а-а, имаши! Бакуви с лауртата…

Баро: – А-а-а! С цигулката…

– Да-да-да, аз ги помна, Баку гу помна!

Баро: – Знайш ли куга фащаха музика? Кугату имъши сарандисвани, на такива празници. Баба ми Цонка … помна я кугату вечи излези у пенсия. Първата пенсия. Зимала била там, чи ши праят бънкет за пенсията, а-а- доди си, зима да риве-е, дяду ми Кочолу са разплака…

– Е-е-е-е, да, помна гу, днеска бях на гробища – плаках на всичкити, плаках!

Баро: – Връща са тя ут банкета пучерпана, дяду ми плачи: „Въй, мамо, жина ми съ нъпи!” Плачи. Беши радусна, че вечи е излязла в пенсия. Ами тя 40 гудини е ръбутила и вечи излиза в пенсия. Аз я помна, бях вечи 9-10 гудишен. Аз й викам „Бабо, нидей плачи, мо”! И тя плачи, и той плачи! И аз плача, и вуйчу Ваню същу плачи…

– Няма ги тез рабути вечи…

Баро: – Няма ги. Черпеха са хората. Ши съ събират систрити – баба ми, баба Бардакия, баба ти Мунка … сядат там, ши идът, ши пият пу идна чашка и туй е … бат Захария, високия, викаши ми „Мойту бати”.

– Ами тъй, всички си утидъхъ един по един и туй е…

Баро: – … Вуйчу Захария кату идваши, аз като съ уженях, сяка сутрян буля Марина ми носеше микичета… Тя често носеше в къщи микици, или пък носеше [продукти] торта да праат, кексуви праеха, тя винаги носеше. Винаги! Нямаше ден да не додат горе и долу да ни видат…

– Те знайш ли, че буля Марина е роднина на Захари Стоянов?!

Баро: – Не, не знаех! Куету си й – не знаех…

–  Тя е племенница на Захари Стоянов, бе!

Патката: – Мале-е-е-е!

– А-а. 

Баро: – Пак я дърпаши душата към нас да ти кажа…

Патката: – А-а-а! `Се ни гонеши и `се ни пъдиши кату дица… Ни е хубу да я пусувам, ама…

– И Захари Стоянов наш човек, бе… Слушай к`о ти говора. Навремето министър-председатела на България Стефан Стамболов казвал за него „Онзи черен медвенски циганин”.

Патката: – Виж тука, Медвен. Дяду ми Дончу дету ръбути там гудини-гудини фурнъжия беши… Ши ти вярвам, щото тъз жина беши много мръсна … към нас, към лапетата… Кату почниш Жору, Шану Петю гу знайш, Илку Жълтака … ей тъз жиничка `се ни гонеши…

– Виж сига, тя беши такава и към мене, нищу, че бяхме много близки. Беши много особена жина наистина…

Баро: – Към мене пък никога… Винаги ми пумагъши…

Патката: – Играйми на мач на топка, утивъми на Къйнака – пийм вуда, мийми съ, а пък тя `се: „Мръсни цигани”… Ха въри съ упраи вечи!

– Ами такава беши…

Баро: – Тя беши шивачка, праиши ми пантолонки…

– Той бил абсолютно неграмотен чувек, той бил увчар, по-късно става гуляма фигура… Кугату турцити гу хващат убаче, започва да са прай на …, абе … като наш`ти хора… Прайш са на палячо, когато обстановката е неадекватна… Само и само да са утърве ут затвора. Арестуват гу, той почва да са прай на луд… Той е циганян човек, бе, слушай к`о ти разправям… Аз туй съм гу писал и съм го публикувал…

Патката: – Жината срищу тях – Бончолуви, дъли някуй път ни й убидела жината…

– Тя българка ли й?

Патката: – Ами бългъркъ ъми…

– Хората, които живеят мижду нас, свикват с нас, ръзбирът ни що за хора сми и ни уважават. Чеснити хора. Тука нъли имъши идин чувек, кък са казваши, бе?

Баро: – Бай Гошу…

– Бай Гошу. Ми той чувекъ по-хубу ут тебе знаеши цигански. Да й убидел някуй?

Баро: – Ай, ами Люцкан някуй мой ли гу излъжи?!

Патката: – Ами що ни ни казва „Мръсен циганян”?! Щоту куриняк сливналия! Ами онзи бе, ду Такуви нъсреща, ни е ли българян?!

Баро: – Халю.

Патката: – Вину дету прудава. Ниту идин път ни е казал нещу убидну. Другия по-утдолу и той…

Баро: – Кой? Муциту? А-а-а, нидей! Той беши гулям мръсник.

Патката: – Ни е, ве, по-утдолу…

Баро: – Муциту са качваши на Рандювата баня утгоре да гледа жинити кък са къпат… Той гулям мръсник беши, той ченгене душманян беши. Да кажиш за Халю – да!

Патката: – Баша, ве, Баша, аз Баша гу знам.

– Абе има хора мижду нас са живели и ощи си живеят тука.

Баро: – Баша, де – Халю! … Старити сливналии ут Кумлука рабутеха у Бухаза и ги пузнавам. Кой беши сикционен майстур, кой беши придач, кой беши тъкач … сичкити ги пузнавам и старити бългъри … на училищи нъедно учехми, на „Цанку Церковски”.

– На 24 май кък пусрещъхти празнека, помниш ли? Кату дица.

 

 

 

 Криса.                                                                   Момче от Сливен.

 

Дървари, август 2010, Сливен.

Красю Коков и внуци.

Баро: – А-а-а многу тържествену гу пусрещъхми! Ублякъни, нъридени, със цвитя – утивъхми…

– Нъгоре за бужури утивъхти ли?

Баро: – На Върхъ сми съ качвъли за бужури. Такива букети бужури съм брал! Знам ги нъ пръсти бужурити тука!

– То вечи няма сигурну бужури…

Баро: – То има, ама сига кой ши утюва?!

– Бужури има ли, бе, нагоре?

Патката: – Няма! `Секи ден съм у гурата…

– На Върхъ, на Върхъ?

Баро: – Ти ни си ходел нъгоре, бе!

Патката: – Тез дърва ут къде ги носа, Баро?!

Баро: – Ти тука утивъш – на „Плачи дол”…

Патката: – Въъ-ъ-й! Ъми ут дясну?

– Ами на върху утивъш ли, на върхъ?

Патката: – Няма-а, ве… Има някуй ги вади с корени – зъръд туй…

Баро: – Ши мъ накара да гу завида, ама направо там ши гу завида … ами … ни моя да хода! Ши гу прата направу на мясту на божурити ши гу прата!

– Абе едно времи имъши идин билюк бужури, идин билюк люляка имаши.

Баро: – Сига в мумента аглика има. Тиминужка има. И бужури има, ама те – по-късну. Люляка няма. Аз съм ходял лично, казвам ти.

– Тиминуга има, сигурен съм. Ама млади жини за Янку няма!

Баро: – Аз съм ходел ут Къръндила къту тръгниш до-о Ботев връх. Знайш ли къде й Ботев връх?

– Да-а, да.

Баро: – …съм ходел приз върхувити с дубитъцити.

– Куга й билу туй?

Баро: – Къту бях 9-10 гудишен. Знаех ги пътекити…

– Е, сига ни мойш ги намери, ут тугаз са минали 50-60 гудини…

Баро: – Долу-горе пътищата ги знам. Аку тръгна ут Гуркуву дъ присичам пътя, ши гу мина за 5 дена, ний минавъхми приз Балканити, приз Плячкувци, стигъми у Габруву горе на туйна, на Люляцити му викъхми, ут там утивъхми на Ботев връх. Ама ни съ качвъхми точно на върха, ами…

– Сига кък я виждъти мъхлата?

Баро: – Мъхлата е много ръзвратна. Страшну разгащена.

– На къко я утдаваш тъз развала?

Баро: – Възпитанието. Бащити и майкити… Те са първити възпитатели на дицата.

– Защо хората станаха тъквиз?

Патката: – Нимутията ги прай тъй, ве.

Баро: – А-а, то и нимутията, ама има и други… `48-`47-а гулям глад беши, ш`ти кажа защо. След вуйната нъциунализираха зимята и тугаз стана глад, щоту … ут часну стана държавну. Дукъту уформът туй … 1-2 гудини минаха, гулям глад стана. Ний ходяхми със скъсъни дрехи, със църули ходехми. Гълоши ни купуваха и шушони, дету ей тъй съ зъкупчаваха и тъй утивъхми на училищи. След `53-`54-а гудина вечи са мубилизиръхми, тугаз почнахми да носим хубави дрехи. По-рану хляба беши с купони.

Патката: – `57 гудина с тръндъфори утивъх на училищи, първи клас бях. 20 лева убувки „Къвълер” носех!

– Абе той ти гувори за `53-`54-а гудина!

Баро: – Аз съм раздавал купони, дядо ми Кочоолу раздавъши купони. На работника му даваха тефери…

– Какой туй „тефери”?

Баро: – Тефере – купон за хляб. За работника – купон за 1 хляб, за жината – половин хляб, а пък за дицата даваха четвърт хляб. Койту имаши 5-6 дица даваха му още купони. Кату мина `53-а гудина, когату сминиха и пърити, почнаха да дават хляб не с купони, ами с ине зилени карти. Ут 1-во до 31-о число утивъш на фурната, дава ти хляба и ти прай черта на къртона, кръс ти праеши на къртона.

Патката: – Аз туй гу помна. Сига къде й мъгъзина на бай Асен за дрехи?! Даваха ми майкини ми къртона: „Въри купи идин хляб”…

Баро: – Ха къжи тугаз кой прудавъши хляб?

Патката: – Идин бял чувек, беши на квъртира тука на Кайзера на къщата, българян…

Баро: – Дядо ми Кочолу прудавъши хляб.

Патката: – Ами кой беши онзи чувек?

Баро: – Дяду ми прудавъши. Там, дету казваш беши фурната, а пък сига дету й мъгъзина прудаваха хляба.

– Фурната я помна.

Патката: – Де-е-е, чи и аз я помна!

Баро: – После имъши други къртони – `60-`61-а имаши други картони…

Патката: – Ами аз за туй ти казвам… 10-12 гудишен бях…

Баро: – Аз ти гувора `53-а гудина.

Патката: – Дониния Жору любеши дъщеря му на онзи българян.

– Е, той бил на 10-11 гудини, любел дъщеря му…

Патката: – А-а, онзи чувек десет гудини устана на фурната! Идин слабичък чувек… Гувора ти вечи приди казармата!

Баро: – Бе кой тоз дету й бил на мъгъзина? Да ти кажа ли куи бяха там? След дяду ми Кочолу стана на Софията дъщеря му, хлибар беши бай Янку, другата смяна беши Петата. Вуйчу ми Ваню и той…

Патката: – Ами тя и леля ти Руска беши там прудавъши хляба!

– Да, и аз помна и него, и нея.

Баро: – Ами то беши мъгъзин – там бяха буля ми Руска, леля ми Мима и Доря Заркувътъ прудавъхъ. Роелу кату беши само хляб са прудавъши. После прудавъхъ и други рабути, то беши мъгъзин, смесен мъгъзин.

Патката: – Не-е-е, само хляб са прудавъши!

K`a pali, k`a pali, саму хляб са прудавълу! Аз помна хората кату утивъхъ и зимаха кисело мляко ут онез гулемити гювечи! Саму хляб са прудавалу! Утивъхъ със супнеци и им слагаха с ини гулеми решести лъжици млякуту.

Баро: – Помнел той! Ши ми кажиш тугаз на Ганчу на магазина къко беши!?

Патката: – Туй ни помна, бях малък тугаз.

Баро: – Ами к`о помниш тугаз?

– Чакай, чакай, искам дъ ви питам помнити ли Селята кату праеши пънъир, люлкити бяха точно тука ду Пешу?

Патката: – Точну ду Трансфурматура беши люлката!

Баро: – Селята имаши люлки, дету са въртяха – Виенску кулило, имаши и малка люлка – кончета и сандъци. Аз съм ги пуставял, аз съм ги носял!

Патката: – Леля ми Гена са ужени, чи вика „Митко, ила, кай, да та къча”. Въй-й-й-й, страх ма, викам, ни ща, ни ща, ни ща!”

Баро: – Ай къжи ми кои имаха дубри люлки там на мъхлата?! Колку люлки имъши и на кой бяха люлкити?! Нъли помниш!

Патката: – То било, `начи по-рану…

Баро: – Същътъ гудина.

Патката: – Вятър рабута!

– На Селята люлкити ги помна!

Баро: – Ощи три люлки имъши! На Данчу Мустака, на Тошу инжинера, дету праеха кантарити, Мустака дету му викаха, срищу чичу Бобо – срищу нашия Ваню Кочевия живееши – Бай Васил – той имаши люлки, на Селята дяду му Бай Петър – у Рушака [„Орешака”] също имаши люлки. Тоз … ъ-ъ-ъ-ъ на Васку, на Мустака бъща му, тугаз беши кълдъръмена улицата, негувити люлки бяха ут долната страна, а пък ут горната – на Селята…

– Куя гудина ши й туй нещу?

Баро: – Ами … `53-а,` 54-а…

– О-о-о, чи аз съм бил на 2 гудини, кък ши гу помна?!

Баро: – Туй нещу прудължи ду `56-а, `57-а гудина…

– Ее-е-е, ама тугаз съм бил вечи на 5-6 гудини все пак, значи ут тугаз помна тез люлки!

Баро: – След туй им забраниха да праят тез люлки. Пуследната гудина Бай Петър са утказа от люлкити, имаши една люлка, „скамейката” й викаха – сядаш на скамейката и тъ люлей. А пък детскити люлки бяха със 4 сандъка, пу двама чувека сядаха. Малкити люлки … червен, бял, червен и син кон имъши Селята. Те бяха 4 коня и 4 сандъци-сидалки.

Патката: – Аз помна тез люлки, ама помна саму гулямата…

– Виенската люлка я помна – беши на кръстовището до Пешо.

Баро: – Първуначалну двети люлки бяха едната на Мустака на баща му, едната – на бай Петър Селята. А пък дету й трансфурматура насам беши малката люлка и по-насам беши на [Стефан] Селята люлката.

Патката: – Двайси стутинки, двайси стутинки…

Баро: – Колку? Ами яйца и курабии, ве, жината зимаши! Виликденски яйца, точну за Виликден праеха люлкити. Друг път ни праеха люлки. Ний, дету пумагахми, са возехми биз пари. Дажи ний със [не се разбира] видяхми златуту на бай Стефан Селята къде гу й скрил, гърнету убърнъхми без да исками. И ний ни знайм къко й злату. Чи къту ни видя, носехми сандъцити, зе пръчкътъ и зе да ни гони и поичи ни ни пущъши вътре [у двора си]. Нас.

– Чи къде гу нъмерехти туй злату?

– На ино гърне на кишету. `Ко търсехми ни помна, яйца ли търсехми… Ти помниш ли на Селята къщата? Точну дету й сига на Спартак къщата беши фурна, баща ми рабутеши там. Аз бях малък – 4-5 гудишен. Бай Крум ни даваши със систра ми питка и бягахми у къщи. Той е кръснек на баща ми. За сватбата. Пък тъз къща, дету я знайти, Селята я напрай зимну времи, точну януари месиц. За първи път у Мъхълата са видя приз зимата да прайш къща! Със сол бъркаха бъркалуту. Знайш ли кой я праеши? Ченку и дяду ми. Старата му къща беши със 5-6 метра навътре. Тъй ама тя са зима и са напука на 2-3 миста, а пък тъз, дету беши фурната беши иззидана. Значи развали фурната и почна приз зимата със стари идинични тухли – стари и присовани, – сол слагаха у въртъ и струяха.

– `Неска ми разпраяха: „Ти, кай, праел ли си къща със морски пясък”? То пада, вика, то за нищу ни става!

Патката: – Ами ни става, ами!

Баро: – После старата къща я развали и напраи свинарник. Има идин кладиниц, за вас можи да й лъжа, за мене истина, има идин кладиниц – 12 метра дълбок! У двора му, на Селята. На Стария Селята. Той е бил на времету … купаел хизби, той е бил беден, къту Дългията бил – наемач на работници. Утишли да купаят идна хизба у Стария Лолу, намерели идно гърне злату и той са напраял болен – “Of, Lolo, mu ozi dukhala, zha, chendi mangi dohturus” и усвубудил хората, нахранял ги и им казал да си утюват. Напраял са на болен…

Garwyasli u… Злату кък и на цигански, бе?

Патката: – Altwya.

Баро: – Altwya, `ма то турску…

– То турску. Има уригинална циганска дума!

Патката: – Ни мой!

– Има. Сига ш`ти кажа идна песен… Айде после…

Баро: – Бях 18 гудини, карах 19 … `сяка сутрен няма да ми вярвати, фащаши влака за Варна, там прудаваши злату.

– Кой?

Баро: – Селята. През седмицата той два пътя утивъши във Варна…

– Коя гудина й туй, казваш?

Баро: – `58-а аз почнах рабута и туй гу помна…

– Сига ши ви кажа кък й злату. Има идна циганска песен ут Сливен, много стара:

Devla, Devla, somnaliya Devla!

“Somnaliya” значи „златен” и „свети”. И двете. Somnal на цигански – „злато”. Засичал съм го на няколко диалекта.

Баро: – Ами можи, туй нещу ни гу знайми…

Патката: – Ама не е на нашия език, тъй пей Мухарем Сербезовски… На суфийски можи да й тъй…

– Не е верно! Виж гу сига кък приказва! Нали ти казвам, че туй й стара, многу стара сливенска песен?! “Devla, Devla, somnaliya Devla”! Аз съм разгуварял със стари хора. Питам гу какту тебе та питам „Как е злату?” Ни знай. Кату я подсета за тъз песен и веднага казва „Ай”! Ха, сига са сетях, питай знайш ли кой? Питай на Стефан Щъркела баба му – Дилянка. Pucha-a la: Bibe, vaker mangi sar si злато на rromanis? “Vwy, mamo, nanwy, va, dade! “Ami zhansa kiya ziy: “Devla, Devla, somnaliya Devla”? “Ay, zhana-a la, sar na zhana-a la”! Тя й забраела къко значи so[m]nal! Ти, знайш ли „кръс” кък й?! Аку ми кажиш, ши си утрежа главата?!

Патката: – Ами krwstus…

Krwstus” ама утре! Сига къту ти кажа и виднага ши съ сетиш. Думата „кръст” е запазена само в идин-идинствен израз: “Hwya tw muliskw trushulasti”. “Trushulus” знайш ли къко значи? “Trushulus” значи „кръст”.

Патката: – Ами тъй псуваха старити хора…

– Питай някуй стара жина къко значи “trushulus” и къко значи „кръст”. Няма да ти кажи! Туй е истината –  чи “trushulus” значи „кръст”. И не значи какъв да е кръст, значи христиански кръст. И защо жината й казала “Hwya tw muliskw trushulasti”! Защото тя не е искала да приеми христианството! Не е искала да приеми Исус. [Записът прекъсва].

„А”

ПЪНК ОПЕРАТА “ЦИГАНСКИ ВРЕМЕНА” на ЕМИР КОСТУРИЦА и на THE NO SMOKING ORCHESTRA

През юни 2007 г. Кустурица прави пънк операта “Цигански времена” (по мотиви от едноименния филм) заедно с нетрадиционната и талантлива сръбска банда “The No Smoking Orchestra” (мисля, че адекватният превод е Оркестър “Пушенето забранено”). Те си партнират отдавна с режисьора – тяхна е например музиката в “Черна котка, бял котарак”.

Премиерата е в парижката Opera Bastille с успех, сравним със златните палми от Кан за “Баща в командировка”, “Цигански времена” и “Underground”, и берлинската Златна мечка за “Аризонска мечта”.

Музиката е невероятeн органичен микс от балкански фолк, автентична циганска музика, хард рок, Бродуей стил… Абе, няма точни термини…

Невена ГЮРОВА /”Блогосфера”/

ТЕАТРАЛНА ПОЗА, КИТАРИ И ДОЗА ХАОС

Алън РИДИНГ

Вече не се счита за проява на смелост за кинематографистите да се насочат към операта. Роман Полански и Уилям Фридкин го направиха първи преди няколко години. Антъни Мингела и Михаел Ханеке по-скоро се опитаха, около Уди Алън и Дейвид Кроненберг скоро ще има движение и в тая посока. Във всички случаи идеята на мениджърите е операта да добави някои екранни знаменитости (с надеждата да възпитат нова публика) в стандартните им репертоари.

От друга страна Жерар Мортие, директор на Парижката национална опера, рискува, когато покани филмовия сръбски режисьор Емир Кустурица на работа тук. Иначе казано, г-н Мортие иска също така традиционно консервативната публика да опознае т. нар. циганска пънк опера, с помощта на оркестър и гласовете, попвнушенията, та до декора – ято гъски, – и голяма доза балкански магически реализъм.

“Le Temps des Gitans” или “Времето на циганите,” адаптация на всепризнатия филм г-н Кустурица от 1988 г., е онзи особен свят, предложен на претенциозния и артистичен Париж. Раз­мирният спектакъл, който би могъл да се нарече  и лирична опера, е стоминутно едноактно шоу, поднесено с въображение, една постановка, която преплита простонародна циганска музика и хард рок. Гласовете, които взривяват високоговорителите от своя страна преплитат внушенията по-скоро на музикалната комедия, отколкото сериозността на Моцарт или Верди.

“Операта ще бъде  горе-долу това как Монти Пайтън може да си представи опера”, казва г-н Кустурица (произнася се Koos-toor-EEТSA), пред репортери по време на репетициите. “Спектакълът понякога е пародия на жанра на операта, понякога – самостоятелна пародия”. Това можеше да се очаква от Кустурица, режисьорът от Сараево, чиито филми “Баща в командировка” и “Ъндърграунд”, спечелиха голямата награда на фестивала в Кан през 1985 г. и, съответно, през 1995 г., както и на “Черна котка, бял котарак”, “Аризонска мечта” и “Часът на циганите” – може би най-известният му филм, за който му бе присъдена наградата “Златна палма” през 1989 г. за най-добър режисьор. Е, изглежда усилията дадоха резултат, поне ако се съди от овациите на представлението при откриването. И ако сред публиката се забелязваха по-млади от обичайната публика в Bastille Opera парижани, това също влиза в пресметнатия риск на г-н Мортие: той е насрочил 15 представления, 50 процента повече от обикновено.

Либретото, написано от Ненад Янкович, опростява сюжета на филма до злополучната любовна история между двамата млади цигани – Перхан (Стеван Анджелкович) и Азра (Милица Тодорович). Проследен е и конфликтът между Перхан и Ахмед (г-н Янкович) – един прост селянин, забогатял в Милано от отвличане на циганските деца, които превръща в просяци. Перхан следва пътя на Ахмед до Милано, подмамен от обещанията за бързо богатство. Когато се връща в селото си, открива, че Азра е забременяла от неговия чичо, когото той убива. Перхан се жени за Азра, ражда им се син, за да разберет няколко години по-късно, че момчето проси в Милано. Накрая Перхан разбира, че сестра му е станала една от уличните труженички на Ахмед. Последната сцена е наситена с трупове.

Диалозите или речитативите в спектакъла се пеят на ромски език с френски субтитри. И докато това е първият път, когато Костурица режиси­ра оперна постановка, с филмите си той е натрупал богат опит в работата с масовки, най-запомнящи от които са шумните селски сватби и това, очевидно, и тук му служи добре. Музиката също не е чужда за него. През последните 20 години, в периодите между снимането на своите филми, г-н Кустурица е свирил на китара рок парчета в пънк група, наречена Оркестър “Пушенето забранено”.

Шоуто прилича на пътуващ цирк с много настроение и с персонажи джуджета, жонгльори, акробати и най-различни музиканти, придружавани от трактор, каравани, селски къщи, лифт, три пълнени пуйки и все по-добре възпитани (забележително!) стадо гъски. Сценографията е на Ивана Протич, проектирала с Небойша Липанович и костюмите.

Емир Кустурица включва кадри и от филми, някои от своя “Часът на циганите”, но също така показва и сцена с Робърт Де Ниро от “Шофьор на такси” на Мартин Скорсезе и дори част от документалния си филм “Марадона”.
 

Със съкращения от “New York Times” от 28 юни 2007 г.

Сайтът на операта е: timeofthegypsies.com

**************************************

**************************************

ФРАГМЕНТИ И МЕТАФОРИ

Савчо САВЧЕВ

В Глава 167 на “Книга на мъртвите”, получила наименованието “За да се донесе талисманът на Уджат”, четем и следните редове:

[…] Той бе изложен на опасности

по време на рухването на световете…

Но ето, че след като Тот освободи го,

той към хармония и мир възвърнат е. […]

[“Наука и изкуство”, 1982 г.,

превод на Йордан Ватев]

Ясно е, че тук думата хармония не е на мястото си, тя е творение от много “по-съвременна” епоха и е плод на съвсем различна култура, но как да предадеш на съвременника онова, което е чувствал “онзи” човек, човекът на ония отдавна погребани хилядолетия, за да го приобщиш към тях, е, доколкото е възможно, разбира се?!? Тъй че написаното от моя милост преди година във фрагмента за превода на римлянина Авъл Гелий не бива да се приема “абсолютно”. Има общи понятия, които не можеш и не бива да избягваш, те носят “специфичното общо” въобще за човека независимо в какви времена е живял и живее, а това означава, че можем да им се доверим, те “приближават” на достоверно (поне тъй ни се струва…) разстояние съвре­менника до каменаря и строителя, издигнали пирамидите. И употребата им е оправдана. Но има и “специфични” и далеч не тъй обобщаващи, които е задължително да отхвърлиш като “неприемливи” в даден контекст.

Тук, разбира се, непременно трябва да се има предвид и на какъв етап се намира развитието на даден литературен език.

* * *

Има нещо наистина малоумно в брюкселските ни (да, вече наистина “ни”) и българските ни чиновници! Натискат те да правиш “проекти” по строго “техен” си тертип и то в момент, когато всъщност … вече си изкарал първата продукция на пазара. Много отдавна си взел кредити, изорал си мерата, засадил си я, ягодите вече, убре-дебре, червени, в щайгите са, хубави, сладки, ама парите са на привършване, да не говорим, че банките ти смъкват епидермиса с лихви, проценти и ситно-ситно написани “условия”, дето нито ги разбираш, нито можеш прочете, толкоз ситничко са набрани. И се молиш на всите 333 езически Бога, потиш се и се чудиш като как да го направиш, да редактираш или да изкривиш “онзи” проект, белким успееш да влезеш в алинеите и параграфите им и някой се смили и ти одобри вече … осъществената идея. Докаран си дотам, че си готов едва ли не на всичко, само и само да върнеш част от кредитите на новите изедници, дето ти разплакват всички майки и бащи и си затъваш като разцепен танкер в Жълто море, че то чиновника не можеш изтръгнеш от меко-удобната брюкселско-софийска жълтопаважна черупка, а банкера – да вдигнеш тежкия му задник от прекалено изисканомекия миланско-софийски фотьойл… (И как да го направиш щом като и самият президент на Щатите не успя да им дойде дохаки [?!?] и ги благослови с цели нови 800 милиарда)…

Та, драги ми чиновнико, може би е дошло времето да помислиш дали пък след като човекът вече е доказал, че може да изкара вкусни и екологични ягоди (не случайно давам този пример, преди два-три дни една от телевизии­те изнесе тъкмо такъв факт) да му помогнеш на човечеца и да му стъкмиш “фамозния” проект по начина по който ти искаш и ти искат от Брюкселско… Щото, съгласете се, той е специалист по това да ви нахрани с дъхави ягоди, вие пък му съставете проектчето, та белким с това си изработите парите, които … тъкмо той ви ги е изкарал с онова, което е произвел. (По повод пък модните термини от последните години, то не бяха “проджекти”, то не бяха логистики, лотове и пърформанси: просто се чудя как са дишали без тия думи хората от предишни години и от предишни епохи… Ама явно са били много прости хора…)

* * *

Вече няма изкуство. Има “изкуството … да пиеш бира”.

* * *

Понеже скоро книгата едва ли ще види бял свят на български, а на руски тук ще я прочетат малко хора (нищо, че е издадена в България…) и понеже пасажът, който ще преведа и ще цитирам по-долу е от особено значение, се налага да го включа в настоящата рубрика, за което моля Марианна и Георгий предва­рително да ме извинят:

“Счита се, че произходът на всички брахмански племена на Индия про­излизат от седемте риши – брахманите-мъдреци. (Бел. под линия: У ромите се е съхранила думата рашъй “свещеник”, която има общ произход с индоар. риши). Ето техните имена: Бхригу, Ангира или Ангираса, Атри, Вишвамитра, Кашяп, Васиштха и Агасти.

Цикъл “Улички” – XV. Сливен, август 2010.

От всеки от тези мъдреци са произлезли няколко групи готри или ро­дове, които също възхождат към някой от предците, свързан по родство с мъдреците. Така например от Вишвамитра са произлезли десет групи готри, всяка от които е свързана със своя родоначалник. Източниците – Ваю-пурана и Брахманда-пурана, Харивамша – свързват племето удумбара с групата на готрата Кушика или Каушика. В книга трета на Ригведа, създаването на която се приписва на Вишвамитра, той сам казва за себе си, че е син на Кушика.

Клонката, носеща името Каушика се явява първата от десетте (а това значи, че е от най-древните) традиционни брахмански групи, чийто произход се извежда от Вишвамитра. В Гуджарат до наши дни се е съхранила брахманската готра Удумбара, която се счита, че води своя произход от Вишвамитра и от групата Каушика”. Вж. М. Смирнова-Сеславинская, Г. Цветков, “Цыгане. Произхождение и культура”, “Парадигма”, София – Москва, 2009 г., стр. 197.

* * *

Събуждам се и се чудя къде съм и кой съм. А помня много добре кой съм – аз съм Х от града У, а годината е Годината на Червения камък – 12 749 г. преди деня, в който потомък мой записва с кривите си букви онова, което му нашепвам.

[Кражбата на история, самоличност, идеи и всичко друго от ония, които днес са се съхранили като народи и които безконтролно (кой да ги контролира?!?) ползват създаденото от други племена, народи, митологии, религии. Примерно евреите от египтяните, елините от египтяните и пр. Но науката си е измислила много приемливи термини за това – заимстване, развитие на културата на човека, обогатяване на идеите, по-нататъшно развитие и пр., и пр. – 18 март 2010, София, 13.20 h, трамвай 22.

Чета “Книга на мъртвите” в трамвая и всъщност талигата, в коя­то съм, е … осъзнавам … едновремешният … храм. Ако тогава в Храма са ехтели само възлия­нията и напевите на духовните наставници и шепота на обикновения каменар, влязъл да се помоли и днес да го отмине участта върху му да се стовари изтървания отгоре двайсеттонен каменен блок, а и жена му да роди по-леко, то в днешния “храм” можеш да чуеш цялата програма на човешката простотия от началото на XXI век – от малко шугава чалга до тенекиените трели на електронната музика, от плещене по GSM-а като какво да се купи за вкъщи – “вземи две връзки чесън, пудра захар и превръзки” или “повече да не си посмял да ми звъниш, говедо такова”, – до … какво ли не. И ако нарекох трамвая “храм” и ако продължа с аналогията, то думите, които импровизирах, но пък са напълно реални, са всъщност днешната “азбучна молитва” на съвременния българин, с която … ляга и с която става. Уви…]

* * *

Движение на историята изглежда: някои народи губят екзистенциалната си, други – онтологичната си … цел. А някои – може би и двете.

* * *

Изживяваме всеки ден като … последен. От … всеобхватно щастие, разбира се.

* * *

Някой насъсква едни, вероятно вече записани в Червената книга. [А може би и те самите се самонасъскват, като самоопияняват по този начин по-реалистично гръмко-кухото си вироносие, то ще да е нещо като социална дрога]. Между тях няма хора, които да не са се подписвали на по-малко от две ведомости и това със сигурност е едно от най-големите завоевания на службите за сигурност през последните стотина години – малко ли е да вържеш на евроазийски възел застрашена от изчезване свръх горделиво-претен­циозна змийска пасмина, току поскриваща се в камънаците на времето и после пак повдигаща глава….

Иди и вярвай после, че страданията правят човека и народите по-мъдри…

И как да не си кажеш, въпреки убежденията си, че някои вулкани мо­же и да са имали пра­во да изригнат пепел и лава в определен историко-геоложки момент.

* * *

От господата Курумбашев и Петков бяхме информирани за техни съм­нения кой е агентът на ЦРУ в България. Това – хубаво, ама защо спряха до тук? Защо не споделиха своите съмнения и кой /кои/ е /са/ агентът/тите/ на КГБ в България, на Мосад в България, на Ми-5, на бразилското, на китайс­ко­то, на оманското, на андорското, на антарктическото пр., и пр. разузнавания в България?!?… Че то тук от двайсет години май всеки си разиграва табуна както си поиска?!? Ето тогава може би всичко щеше да бъде по-честно и щяхме да им повярваме, че са се загрижили наистина за здравия въздух в родината си, а не само весело-хумористично да си чешат езиците в нейно име.

Впрочем много е странно защо от двайсет години чухме само една акция срещу някакви агентурни мижитурки преди време, нашите контраразузнавания само до тях ли стигнаха и дали като данъкоплатци не трябва да им поискаме повече работа срещу парите, които получават, а не само да ни показват tv-пушеци за своята дейност, а всъщност да се ритат по кокалчета­та помежду си?!? Щото съмненията ни като обикновени граждани, нека признаем, са бая големи…

* * *

Английският “Дейли телеграф” вчера пусна информация, че английски учени са открили огромна река на дъното на Черно море – нещо, предизвикало “сензация” в средствата за масова информация, включително и у нас. Това за пореден път доказва, че хората, които са ангажирани професионално с това да ни осведомяват, четат само и единствено себе си и себеподобните си. Прочетох и аз за “откритието” и си спомних, че съм срещал информация за въпросния природен феномен преди години, дори се сетих в коя книга, издадена между другото и в България. Тя е на американците Уйлям Райън и Уолтър Питман и се нарича “Ноевият потоп” и е издадена от  ИК “Славена” през 2000 г. и има подзаглавието “Новите научни разкрития за събитията, които промениха историята”. Спомних си дори за факта, че през Босфора преминават две течения едно срещу друго, едното от които e по дъното на протока и местните рибари го използват, за да се придвижват отгоре по водата по древен и изпитан начин векове наред – вързват кошница с дълго въже, в която поставят камъни и я спускат на нивото на въпросното течение. То е тъй силно, че придвижва цялата лодка.

Та … голяма новост…

Впрочем известно време след като прочетох книгата срещнах и информацията, че двамата американци са продължили изследванията си и са написали продължение на книгата, което, ще призная, и моя милост оттогава очаква с интерес… Някой да знае нещо по въпроса?

* * *

В тия двайсетина години не остана нищо от хубавите руски книжарници. След като една по една бяха закрити, находчиви търговци (вероятно по инерция убедени, че ще имат успех) откриваха далеч по-малки, иначе лъскави книжарнички, които с удоволствие посещавах – едната беше на улицата вляво от бившето Военно издателство, днес вече закрита и тя, другата беше открита по-късно срещу бившето кино “Благоев”, за трета поне аз не мога да се сетя. Та в първата преди време намерих и си купих двата тома на “Ригведа”, поръчах си третия, чаках година, ако не и повече, ходех и питах през седмица какво става, но кой знае защо не ми го доставиха. След година-две влязох във втората и попитах за въпросния трети том – високата, стройна млада гърла не беше и чувала за “Ригведа” и ме попита “Какво е това”? Ха иди, че не се ядосвай!!! Не за това, че оная не беше и чувала, що да не й обясни човек, а заради това, че сума ти знаещи и можещи хора не могат да си намерят работа, а такива чукундури, било мъже, било жени, се кипрят зад бюра, щандове и меки фотьойли и, казано директно, заемат работните места на знаещи и образовани хора и човек как да не си помисли, че у нас май никой не си е на мястото…

Цикъл “Улички” – XVI. Сливен. Родната къща на Цветан Щилиянов.

Нямаше да напиша тоя фрагмент обаче, ако през миналата седмица не бях влязъл в книжарницата под Министерство на културата и не бях попитал за книжката с преводи на Цветан Стоянов, излязла преди седмици. Там работят три женички, от които нито една не беше и чувала за големия Цветан Стоянов. Почнаха една-друга да се питат “абе тука един търси някаква книга на някой си Цветан Стоянов”? Това, че в книжарницата под Министерство на културата нямаше книгата на Цветан Стоянов (не бяха и чували, че е излязло такова “нещо”, как тогава и да го поръчат?), днес едва ли ще учуди някого, в нашата цветуща държава що пък трябва да намериш книга на български писател в книжарницата под българското Министерство на културата?!! Ама как да не те подразни, че книжарки не са и чували за един от най-големите ни писатели и интелектуалци от 50 години насам?!?

Абе … що не отидете да продавате зарзават някъде на Женския пазар! За да си бъдете на мястото! И кой е тоя дето ви е турил книги да продавате?!?

* * *

Гай Салустий Крисп, “Заговорът на Катилина”: “… винаги в една държава безимотните завиждат на заможните, превъзнасят порочните, ненавиждат старото положение на нещата, искат нови уредби и от омраза към собственото си положение искат всичко да променят, те преживяват безгрижно при смущения и метежи, защото бедността им ги закриля от всякакви загуби”.

* * *

Гай Салустий Крисп, “Войната с Югурта”: “… за този, който се домогва до властта, най-бедните са най-удобни: понеже те не притежават нищо, няма за какво да се грижат и всичко, което може да им достави някаква изго­да, е за тях почтено”.

*****************************************

*****************************************

Прочетено в интернет

В Индия – повече бедни, отколкото в Африка

Това показва изследване на учени от Оксфордския университет, цитирано в британския в. “Гардиън”.

В осем индийски щата живеят повече бедни хора, отколкото в 26-те държави в Черна Африка (както наричат района на юг от Сахара), показва огласено изследване на учени от Оксфордския университет, цитирано в британския в. “Гардиън”.

Над 410 млн. души живеят в бедност в индийски щати като Бихар, Утар-Прадеш и Западна Бенгалия, установили изследователите. Мащабът на бедността в някои части на Индия е равна, ако не и по-голяма, отколкото в Африка.

При сравнение 70-милионното население на Мадхия-Прадеш в Централна Индия с опустошената от войната ДРКонго с население от 62 млн. души било установено почти сходно равнище на бедност.

Изследването се основава на разработения от оксфордски специа­ли­сти новаторски “многоизмерен индекс на бедността” (multidimensionаl poverty index, MPI). Новият индекс ще бъде използван за първи път в авторитетния и влиятелен Доклад на ООН за човешкото развитие, който ще бъде публикуван тази есен, и ще замени използвания от десет години по-прост метод за изчисляване на бедността.

Индексът използва 10 основни променливи като достъп до качествено гориво за готвене, електричество, хранене и здравеопазване.

Изследването констатирало, че равнището на бедността в Мадхия-Прадеш е високо заради недохранването. Проблем в Конго пък е достъпът до образование.

Заключенията в изследването подкрепят твърденията за дълбоката неравномерност при разпределяне на благосъстоянието, генерирано от стремителния икономически растеж на Индия (в последно време от около 10% годишно).

Бедността дълго бе трудна за дефиниране.

Световната банка базира определението си на дохода на домакинствата и по нейни данни една четвърт от развиващия се свят живее с долар и четвърт на ден, а дори и по-малко.

Основаването единствено на парите обаче изключва всичко, което стои извън икономиката на паричните знаци и не разглежда въпроси ка­то това дали имаш къде да живееш или достъп до питейна вода, казва Уйлям Орм, говорител на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) в Ню Йорк. Новият индекс дава много по-пълна картина, подчертава той.

Някои страни понижиха значително позицията си по равнище на бедност в новия списък. Според новия индекс бедността в Турция, Египет, Пакистан и Мароко е много по-широко разпространена, отколкото при измерването, базирано на дохода на домакинствата. В други държави като Танзания, Никарагуа, Узбекистан, Виетнам и Китай пък бе установено обратното.

Понастоящем се работи по индекс за измерване на бедността в развитите страни, допълва “Гардиън”.

юли 2010 г., VESTI.bg

Прочетено в интернет

Чехия осъди връщането на роми

Чешкият министър на външните работи Карел Шварценберг рязко осъ­ди връщането на роми от Франция в Румъния и изрази подозрения за расизъм, предаде Франс прес.
“Начинът, по който президентът на Франция Никола Саркози гони румънски граждани, е в разрез с духа и правилата на Европейския съюз. Няма как човек да не заподозре, че са намесени расистки възгледи”, пише Шварценберг в пражкия вестник “Лидове новини”.
Чешкият първи дипломат изрази съжаление, че европейските дебати по въпроса се водят без новите страни-членки на ЕС, една от които е Чехия.

Чешкият министър на външните работи Карел Шварценберг.

“Да се водят дебати без страните, където са корените на проблема, е странно и погрешно”, пише Шварценберг, цитиран от АФП.
Експулсирането на роми е част от мерките за сигурност, обявени в края на юли от Саркози, които са насочени главно към ромите и емигрантите.
Мерките предизвикаха вълна от критики във Франция и в чужбина. Френски министри пристигат във вторник в Брюксел, за да обсъдят “положението на ромите” с Европейската комисия.

Полицията във Франция затвори над 40 ромски лагера, като по този начин без място за живеене останаха около 700 българи и румънци, които биват експулсирани в родните си държави.

Прочетено в интернет

Призив на Папата

Бенедикт XVI: Да се научим да приемаме законните човешки различия, подобно на Исус, дошъл да обедини хората от всички нации и езици

Папа Бенедикт XVI призова  френските поклонници да приемат хората от всякакъв произход.
Това стана дни след репатрирането  от френското правителство на над 200 роми в Румъния и България.
“Богослужебните текстове днес ни напомнят, че всички хора са призовани към избавление. Това е и покана да се научим да приемаме законните човешки различия, подобно на Исус, дошъл да обедини хората от всички нации и езици”, каза папата.
Той отправи призива си по време на неделната молитва “Ангелус” (Ангел Господен), обръщайки се към френските поклонници и студентите от парижка енория.
Бенедикт XVI, който говори от лятната си резиденция Кастел Гандолфо близо до Рим, призова родителите да учат децата си на търпимост.
Скъпи родители, възпитавайте децата си в дух на всемирно братство и солидарност, каза той.

Франция върна в края на седмица­та български и румънски роми в родината им, аргументирайки мярката с борбата с несигурността.
Експулсирането бе разкритикувано от Европейския съвет, който осъди акцията като създаваща опасност от разпалване на ксенофобия.
Днес обаче стана ясно, че Италия също може да върне населяващите я роми по държавите, откъдето са дошли.

“Изгонването на ромите е справедливо. Ние ще сме по-сурови от Саркози”, заяви италианският вътрешен министър Роберто Марони по повод връщането на роми от Франция в България и Румъния.

Прочетено в интернет

Румъния: Нито един от върнатите роми не е регистриран в полицията

Според румънския министър на вътрешните работи са извършени щателни проверки по въпроса

Нито един от репатрираните от Франция роми не е бил регистриран във френската или румънската полиция.

Това заяви румънският министър на вътрешните работи Василе Блага, цитиран от агенция Франс прес.

“Извършихме щателни проверки, които показаха, че нито едно от лицата, които бяха върнати в Румъния миналата седмица, не фигурират в регистрите на румънската и френската полиция като закононарушители”, каза Блага пред австрийската агенция АПА.

Той направи изявлението в кулоарите на международен форум близо до Залцбург.

В момента, в който се установи, че някой румънски гражданин пребивава незаконосъобразно във Франция, той трябва да бъде експулсиран, призна Блага.

Той обаче подчерта, че Румъния “ще се защитава”, в случай че бъдат установени злоупотреби.

Министърът не определи като “експулсиране” извършваните от Франция акции за репатриране на роми, а използва въведения от френските власти израз “доброволни завръщания”.

“Франция плаща за тези доброволни завръщания. Дали това е добра политика е въпрос, по който не искам да изказвам мнение”.

Този месец [август 2010 г. – бел. “Andral”] няколкостотин роми бяха върнати от Франция в Румъния и България, след като френските власти затегнаха мерките срещу тях в съответствие с новата линия на поли­тика за гарантиране на вътрешната сигурност.

Прочетено в интернет

Френски съд блокира депортирането на роми от Лил

Все още не е ясно дали това ще се отрази върху съдбата на ромите, които трябва да напуснат Франция, или е само прецедент, който ще сложи край на тази политика

Съд в северния френски град Лил отмени заповедта за експулсиране на седем души от ромски произход, които миналата седмица бяха изгонени от незаконно обитаван от тях имот, съобщи ДПА, като се позова на съобщението на съда.

В мотивите за своето решение съдът посочва, че незаконното обитаване на поземлен имот не представлява заплаха за обществения ред.

“Нелегалното пребиваване на ромите в имота не представлява само по себе си достатъчно сериозна заплаха за фундаменталните интереси на обществото и следователно не може да се смята за заплаха за обществения ред”, се посочва в съдебното решение.

Миналия петък съдия от същия съд отмени експулсирането на още четирима роми.

Въпреки това местната префектура се опита да депортира и четиримата, и още трима роми с аргумента, че условията на обитавания от ромите имот били нездравословни. Този аргумент бил отхвърлен и от втори съдия.

Все още не е ясно дали решението на съда в Лил ще се отрази върху съдбата на ромите, на които е наредено да напуснат Франция, или е само първият прецедент, който в крайна сметка ще сложи край на оспорваната политика на френското правителство, посочва ДПА.

Междувременно на пресконферен­ция за евакуирането на незаконните ромски лагери беше съобщено, че френското правителство предвижда промени в закона за имиграцията, които да улеснят експулсирането на чужденци, нарушили обществения ред.

Без колебание относно предприе­ти­те мерки към ромските пришълци френското правителство обяви резултатите от лятната си акция: 128 незаконни ромски лагера са евакуирани от края на юли, 977 роми от Румъния и България са отведени в родината им.

Министърът на вътрешните работи Брис Ортфьо оправда действията на правителството и проекта за промяна на закона за имиграцията със статистика: според твърденията му за 18 месеца леките престъпления са нараснали с 259%, а всеки пети извършител на кражба в района на Париж е с румънско гражданство.

Текстовете, които ще бъдат представени на 27 септември, трябва да предвиждат експулсирането на чужденци, които нарушават обществения ред с многократни кражби или агресивна просия, представляват неразумна тежест на социалната система или нарушават правилата за престой във Франция.

Министър Ортфьо отрече всякак­ва стигматизация на ромското население. “Не евакуираме лагерите на ромите, защото са роми, искаме те да живеят достойно” – настоя той. Критиките срещу предприетите мерки спрямо ромите се изострят и сред редиците на управляващото мнозинство седмици преди предстоящите промени в правителството.

Прочетено в интернет

Десетки хиляди защитиха ромите

Протести във Франция и други страни от ЕС против политиката на френския президент за експулсиране на роми от Румъния и България

Десетки хиляди демонстранти участваха в протести из цяла Франция и различни страни в Европа против политиката на френския президент Никола Саркози за експулсиране на роми от Румъния и България, съобщават световните агенции.
Демонстрации бяха организирани в над 130 градове във Франция, както и пред френските посолства и много страни от ЕС по призива на асоциации, синдикати и леви политици.

В Париж протестните акции започнаха с митинг концерт край министерството на имиграцията. Начело на шествието застанаха румънски роми, следвани от известни политици, синдикалисти, певци и артисти.

Френско-британската певица и актриса Джейн Бъркин беше сред артистите, които пяха под прозорците на министерството при откриването на митинга.

Делегация от певци, заедно с които беше и деецът от френската съпротива – ветеранът Стефан Есел, – беше приета от помощник на министъра на имиграцията.

Протестното шествие от 12 хил. души премина по улиците на Париж с лозунги “Долу ксенофобията, да живеят свободата, равенството и братството” и “Не на нехуманната политика на Саркози”.

Стотици демонстранти се събраха днес на митинги и пред посолствата на Франция в Лондон, Брюксел, Мадрид, Виена и Белград.
В Брюксел мълчалива демонстрация пред френското посолство осъди депортирането на румънски и български роми от Франция. Проявата бе организирана от Европейската мрежа за борба срещу расизма (ЕМБР).
От края на юли Франция експулсира около 1000 румънски и български роми, а стотина незаконни ромски лагери бяха премахнати, което предизвика повсеместни критики в страната и в чужбина.
Критиците на президента Никола Саркози отбелязват, че с тези действия той се опитва да си възвърне популярността преди изборите през 2012 г. и да отклони вниманието от тежката пенсионна реформа и бюджетните съкращения, отбелязва Ройтерс.

Прочетено в интернет

“Това е позор”!

Експулсирането на роми от Франция е позорно и Европейският съюз може да предприеме дисциплинарни мерки срещу Париж.
Това заяви еврокомисарят по право­съдието на ЕС Вивиан Рединг в необичайно остро изказване.

Еврокомисарят заяви, че Франция е подходила лицемерно спрямо ромите и европейските власти.
Тя подчерта, че в идните няколко седмици ще бъде заведено дело срещу страната.

“Това не е малко провинение в такава важна ситуации. След 11 години в комисията, мога да кажа и нещо повече: това е позор”, заяви тя.

В същото време послани­кът на Франция в София Етиен дьо Понсен заяви, че част от европейските фондове трябва да се използват за подобряване на тежките условия, при които живеят ромите в България.
В лекция по повод приключването на дипломатическия му мандат в страната дипломатът напомни, че почти 700 000 роми живеят в България при много тежки битови условия, като част от тях нямат вода, електричество, а улиците в техните квартали са без пътна настилка.
Затова защо да няма в България министър или държавен секретар, който да се занимава с проблемите на ромската общност, посочи дипломатът.
Според него “ромската общност у нас е почти невидима за дипломатите”, но той заяви, че за почти тригодишния си престой в България е имал много “спонтанни” срещи с български роми – в училища и в ромски квартали. За ромите в България се говори много, но се прави малко, каза Етиен дьо Понсен.
Еврокомисарят Вивиан Рединг припомни днес, че неотдавна двама френски министри са уверили нея и комисар Сесилия Малмстрьом (отговаряща за вътрешните работи), че предприеманите мерки срещу румънски и български роми не визират определена малцинствена общност и не нарушават европейските закони.
Вчера обаче във френската преса се появи правителствен документ, който напълно опровергава казаното от тях.
Документът с дата 5 август e писмо на министерството на вътрешните работи, адресирано до френски полицейски префекти, в което се казва, че 300 незаконни лагера трябва да бъдат разчистени до три месеца, като “приоритет са тези на ромите”.
“Шокиращо е, че една част от френското правителство идва тук и казва едно, а друга част върши друго”, коментира комисарят Вивиан Рединг.
В отговор Франция обяви, че е удивена от заплахите на г-жа Рединг.
“С удивление научихме за изявлението на Вивиан Рединг. Не мислим, че подобен вид коментари ще помогнат за подобряването на затрудненото положение на ромите”, заяви говорителят на министерството на външните работи Б. Валеро.
Ролята на ЕК като пазител на международните договори се затруднява много, ако не можем да се доверим на гаранциите, дадени от двама министри, посочи в изказването си В. Рединг.
Европейската комисия е приела за сведение, че френското правителство е изтеглило документа, в който се визират изрично ромите и който комисията не е получила. На Франция се дава срок от няколко дни да даде обяснения.
Депортирането на повече от 1000 роми от Франция към България и Румъния вече бе разкритикувано от международната общност.
Мерките на ЕС срещу Франция могат да доведат до солидни глоби, коментира Би Би Си.

Френското правителство отрича екпулсирането да е направено на етнически принцип и твърди, че всеки случай е разглеждан поотделно.
Решението на еврокомисията за евентуални санкции срещу Франция ще излезе до две седмици. Франция е обвинена, че е нарушила европейските закони, които забраняват всякаква етническа дискриминация.

Прочетено в интернет

Фани Ардан пред Парламентарната асамблея
 
„Приветствам всички, включител­но и онези, които отидоха да гледат футболен мач. Изправена пред скуката, празнословието, безразли­чи­е­то, заспалите физиономии и зареяните погледи в тавана, няма да ви произнеса речта си, а ще ви прочета писмо”, заяви актрисата. Тя изчете писмо от унгарския композитор от ХIХ в. Ференц Лист в защита на ци­ганите.
 
Френската актриса Фани Ардан за­срами вчера Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), където бе поканена да говори на извънреден дебат за проблемите на ромите. Тя отказа да произнесе приготвената реч пред полупразната зала, която според нея не показва достатъчна ангажираност с темата.
ПАСЕ прие препоръка към пра­вителствата и директива за преодо­ляване на дискриминацията към ромите и за прекратяване на експулсиранията от някои държави (Франция, Италия и др.).

Фани Маргьорит Юдит Ардан е родена на 22 март 1949 г. в Сомюр, Франция. Като малка често пътува из Европа с баща си, който е военен. Израства в Монако, а на 17-годишна възраст е приета в университета в Екс ен Прованс, специалност “Между­на­родни отношения”. Когато е на 20 започва да се интересува от актьорската професия и през 1974 г. дебютира на театрална сцена.
През 1981 г. се снима във филма на Франсоа Трюфо “Съседката”, в който играе редом до Жерар Депа­рдийо.

През 1997 г. печели своя първи “Сезар” за изпълнението си в “Почти обратен” (1996).
През 2003 г. получава Специалната награда за актьорски заслуги на име­то на Станиславски на Московския кинофестивал.

 в. “Сега”

 

                                                                                 

Нашите приятели

Марианна Смирнова-Сеславинская и Георгий Цветков

откриха нов ромоложки сайт на адрес

www.kulturom.ru

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s