Andral 64-65 b, 2011

Продължава от Andral 64-65 a, 2011

bresh deshutriningu

64-65 * 2011

http://www.ceeol.com
savsavchev@yahoo.com
ssavchev@abv.bg
zarzala.wordpress.com

На предната корица: "Циганка" на Иван Мърквичка

********************************************

SHREK

Andar ”Andral“ 62-63, 2011

Kotor dongu

Ey, élan [avin] naordi.

2
Shrek, ti alakhas lachshu than kwlistar.
Kwka than nanwy dharmaku ekhi thagareki.

3
Nanwy, nanwy, u than si idealnu.

4
Khek chshipaduya. Sartu…?

5
Dar.

6
Ami rakurreler, ovin sasti, komi del u Devel ti soin gudlis.

7
Mangisa ti ava,
ta ti gena tuki ekh paramisi?

8
Vakerim veki – zha ti sois!

9
Shrekuya! So kersa?

10
Ami mw …, tu zhansa…

11
Of, ha di rwswla, astarzimas tusa.

12
Ami kiya otka, kiya si Troubak.

13
U ekhurru Ogre, kontu anglisarla
Chshungadilasli dur trini zyuvikani enjwndar.

14
Ami, va, ami.

15
Dwy mw shiyzis ti vakerws mangi da
so uzharla man naperdi kana drebersa chwlhwindi?

16
Ami so ti vakera tuki, u chwlhwya na shi vakerna so uzharla tut.

17
Odwna rromizina istoriis. Dikh.

18
Akutu u Blodna, shingalu.

19
Avila tw gozeti sosa si shundu?

20
Rwswla. Zhanava ta kersa pheryas chuchwski.

21
Nanwy, dikh. Akutu, ama otka
isi khidi manusha-avjedis, kontu prastana listar.

22
Na dikhava nikachshi,
sade tsikwrrw chshipaduya te phirna.

23
Zhansa, ta khek drom u butsya sini jatilkani?!

24
Bister.

25
Ey, Shrek, so mw keras,
kana irizasa amingi u batatsi?

26
– ”Amaru batatsi“?
– Na rwswysa? Astsyal liski
na oshtwyam i teri rakurri?

27
– Amin? Hwrurrwya,
– Kwtka nanwy ”Amin“. Nanwy ”Amaru“.

28
Isi ”Me“ ti ”Morru batatsi“.

29
Ti u agu chshipas, kontu mw kera
si ti vada desh metruya duvari turyal
mw phuvindi.

30
Dukhkwykeryan man, Shrekuna, but dukhkwykeryan man.

31
Zhansa so sanwyrum?
Ta sourru kersa lis
sade ti na mukis avera manusha pashw zhi tuti.

32
Nanwy, kide dishila pis?

33
– Dwy na garwysa chshipas?
– Tho agor sourrwsti.

34
A, kwka si chshipas
te prepila i kuli chshipaski, te si doriymi purumasa?

35
Nanwy. Kwka si kuli chshipandi,
te vakerna lingi “muk lis boshta”.

36
– Soski na mangisa ti kerws pheryas liski?
– Ami tu soski mangisa ti kerws pheryas liski?

37
– Soskutu garwysa chshipas.
– Na garava.
– Ami, va, na garwylali…

38
– Hwrurrwya, tana!
– Kas mangisa ti tradis ti teril agorws.

39
Sourrw, ahwyan?

40
– Of, en palal ahwyam amin.
– Of, Devliya.

41
So mangisa dunnyastar, va, Shrekuya?
Soski phirsa mamuy themisti?

42
Dikh. Na sim me, kontu si mamuy themisti,
ahwyan?

43
Ma sanwrum, ta u themi isi lis problemi mantsa.

44
U manusha kana dikhina man, ti lena ti rivizin:
“Nashwn! Nashwn!”

45
Kwka si baru, halumi, betsi Ogre.

46
Thoina man te kantari aglal ti punjarwn man lachshws.

47
Kudwliski si mangi bu-lachshws korkorru.

48
Zhansa, ta kana dikhyam amin agus,
Ma na vakerim mangi, ta syan
Chshipas baru, halumi ti betsi Ogre.

49
Zhanava.

50
Ta… Otka oprw isi avera hwra?

51
Ami akutu Kabi –
tsikurru ti barwshwrwsku hwrurru.

52
Lachshws. Dikhava lis.
U baru arjanisku purnaviram [bindu].

53
Kwka si u chshurmuth.

54
Pali, disha mangi pali.

55
Glendalurrwya, glendalurrwya, disha la mangi.
Disha la mangi i teri thagari.

56
Idealnu.

57
Aami. Zhansa, ta kide si mangi lachshws.
Of, kide, kide gudlurrie…

58
– Hwrurrwya, zhanga tut.
– So?

59
Sasti-vesti.
Sar mangina u arrw?

60
– Sasti-vesti, rakurrie.
– Kwka sourru soski si?

61
Ami izhw o oi na trazyas but lachshws
Ti mangim ti astara nevi rigatar.

62
Mangava ti vakera,
ta tu oshtwyan man, sotu ti vakera…

63
Nais tuki.

64
Ayde, han. Uzharla amin baru zes.

65
– Shrek!
– So?
– Kwka si komplimentus.

66
Me sa vakerimas,
ta bu-lachshws si naangli, kibirtu andrw,

67
Ama na ovila ti na des tut gozi
kanatu mamuy tuti terila teri thagari.

68
– Nais.
– Odiya si khwi tutar.

69
Ti zhanis, na syan kuka,
te uzharavas.

70
Ami, lachsws si ti punjarws u manusha
anglal ti sanwyrsunus swy sini.

71
Thagarie!

72
So kersa?

73
Ma tepin, rakurrie, soskutu me si
Kuka, te mw oshtazil tut
i kwkwli charikanu hwyvwystar.

74
Ey, kiya si mwrri teri thagari.
Zha ti alakhis tuki aver.

75
Moyzava tut, bohuya.
Na dikhisa, ta sim rrima astardu avrwsa?

76
Dikh, amala.
Me na zhanava kon syan ti so sanwyrsun ta syan…

77
Of, ama ahwyla pis.
Swy hwyvwytsi sim…

78
Ti disha man kon sim.
Mursha!

79
Ta-da-da-da-da-da, kon sim me.
Me chorava barvali manushwndar
Ti dyava i chovrrw manushwndi.

81
Oda lela piski tsikurru kotor,
Ama mandar ba rodila ti phirra hula bari.

82
Shukar chshwya oshtazyava me,
Amala, me herw manushwski dyava u en lachshws.

83
Swy manush, ha-ha, Rakurru Hud

84
harnis vakerdu.

85
Me mangava ti ashara man sar dharmaku manush
ti sa kide – astsyal sim I tskwrrw shikoznu chshwyeki.

86
Mangila ti vakerwl,
ta isi lis adetsi ti lel pares.

87
Ti kide, rakshas burrwstar
Kanatu pw bivnasa rakurri kavwrla

88
Kwka nanwy lchshws, nanwy, nanwy, nanwy
Kwka nanwy lchshws, nanwy, nanwy, nanwy

89
Kanatu shukar zhuvel si pash i divichimi hwyvwysti
Kwka diiskerla man [shahswrla man].

90
oda diynu si, kwka dishila, oda diynu si.

91
Akana mw lya talvari morru
Ti mw chshina tu ilu.

92
Chshavale, dikhin karig mandi: Uoch mi!
Soskutu akana astarava-a-a-a ti kera li-i-is.

93
Zhi mw meeti avila tutar

94
Of, tu tsikwrri…

95
Mw tsidas?

96
So, u…

97
Uzhar rima.
Kwka katar alu pali?

98
Kon?
Kuka, akana ti dishilu pis. Syas devlisku.

99
Kati sikiyan kwlis?

100
Kana zhivindzisa korkorru,
Mangseyla pis ti zhanis kisali butsin…

101
Isi tut tir andw tw bueti.

102
So?
O-o, a ta dikh!

103
Of, ma. Me sim bezahwy sourruski.
Hich na mangimas…

104
– So akana?
– U Shrek si yaradu.
U Shrek si yaradu? U Shrek si yaradu!

105
– Devliya. U Shrek mw mwrwl.
– Na ma mera. Lachshws sim

106
Na shi kersa mangi kwlis, Srekuya.
But ternu sim, ta tu ti mwrsasli.

107
Vadi tw pwrrw uchws.
Shoru – harnis.

108
– Khek ti zhanil sar…
– Ma hoyzi.

109
Ti mangisa ti azhutis Shrekuski
Zha andw veshtisti ti aalkh mangi
Nila luluzi loli karrwntsa.

110
Nila luluzi, loli karra. Lachshws – zhava.
Nila luluzi, loli karra.
Nila luluzi, loli karra.

111
Ti na mwrws, Shrek. Ti dikhisa tanali,
teri dur arjanimnastar!

112
– Hwrurrwya!
– Of, lachshws. Nila luluzi, loli karra.
Nila luluzi, loli karra.

113
– Soski sini u luluzya?
– Ti oshtazya hwrrwstar.

114
Akana teri ekhi thanisti,
pali me mw tsida kwlis.

115
– Ey, polokos tsizimnasa.
– Dukhala tut? Ami sar ti inkala u tir?

116
Ma, ma. Soski na kersa lis tanazimnasa?

117
– Lachshws. Zaprizi rima.
– Tu mw… Lachshws.

118
So ti keras?

119
Nila luluzi, loli karra.
Nila luluzi, loli karra.

120
Lachsws mw ovilas
ti punjaravas u varnis.

121
Nila luluzi, loli karra.
Nila luluzi, loli karra.

122
Ma dukha, Shrek.
Avava-avava!

123
Na ovila.

124
Lachshws, lachshws, hemen-hemen inkwim la.

125
Nikachshi na olu.

126
Ami amin…

127
Ti manginas ti achshwn korkorrw,
sade mangseylas ti vakerwn…

128
Of, ha di akana.
Kuka na alu mw shwrwsti, pali tu…

129
I thagari mw…

130
Ey, kwka so si?
Rat?

131
Mu phiryamlu rakshas ti me

132
syam ekhisti sahatsisti

133
Uredi tsavalasa te loyzila brishindistar
shtarw bwintsa

134
Kana petsila kham, kanatu dela yuv ti brishind
Nakhasa swy nanwy tsirusti

135
Odiya sa mw ovil mangi
Ekh-ekurri ti sade odiya.

136
Korkorri, kontu olwyla man
trashimi karrwstar, ta zhivdu sim

137
Themisti, anov te sinu mulanu,
Mulanu, onderisku ti zhilnatsisku.
Shrek.

138
Akutu, rakurrie.

139
– Kuka te avila uzharla tut…
– Kwka si u Dyulok?

140
Aami, zhanava. Kwna astarzipya astsyal i tsikwrrw chshipandi
ti i lordidki Farkuadis, vakerna mangi, ta
lis isi but tsikurru…

141
Lachshws si ti tsidas.

142
Lachshws, ama u Shrek…

143
– Kikidava mu ozi astsyal i Hwrirrwski…
– So?

144
Dikh lis sade. Hich na dishila mangi lachshws.

145
– Soski kersa pheryas kide? Nikachshi nanwy mangi.
– Sourrw kide vakerna.

146
Palal sade zhi kanatu des tut gozi ti pwrsa phueti.

147
– Mulu!
– Zhansa. Dishisa mangi nasvalu.

148
– Soski na beshwsa?
– Mw kera tuki chei.

149
Lachshws, na ma phirravas mu muy

150
Ama chshipas kurla mw meeti. Ti kana
bolwyava mi men an kide… Dikhli?

151
– Bokhalu si. Mw alakha chshipas hamuski.
– Me mw anta kashta.

152
– Male-e! Kati tradili?
Malee-e, na shi indriyskerava mw aguthin [angushtin].

153
Ama man nanwy angushta [aguthin]!

154
Sanwyrum, ta isi man mangipi khek ti del man angwy.

155
Hm, but lachshu si. Baru lastipi.

156
– So si?
– Baru germusu.

157
– Pekim lis sar shishchitus.
– Na astarzisa.

158
– O-o, but lachshu si! Na hohava.
– Lindar ovila but lastimnaku yahnws.

159
Akana, ti na anta man but,
ama me kerava but lastimnaku yahnws germuswntsa.

160
Komi ha lachshu hamus tasyastar.

161
Ava mangi sar mehmwy
andu batasti.

162
Mw kera tuki swy nanwy lastipin

163
Batatsisku yahnws, Tar Tar-i machshw ekhintsa…
sotu mangisa.

164
Of mama-a-a.

165
– Thagarie?
– So, Shrekurrwya?

166
Me, hm-m-m, maravas mi gozi.

167
Tu mw… hm-m-m…

168
Mw has kwlis?

169
Dikhin, dikhin, nanwy indiyakanis?

170
Av shamisti?! O-o, nanwy. Gechi si.
But gechi si.

171
A ta uzhar rima.
Akana dikhava so oila kwtka.

172
Trashasa skutsimnastar?

173
Trashava, trashava.
But trahsava. Lachshws si ti dala andrw.

174
Ma kikidi tut.
Me da trashavas skutsimnastar.

175
Zhi kanatu… Ey, ma, uzharwn.
Me panda trashava skutsimnastar.

176
– Lokis ti sois.
– Tu da lokis ti sois.

177
Akana veki ahwyava so ovila kwtka.

178
Sosti kersa pheryas.

179
Ma ker mangi pheryas, mangi – ma.
Dikh, me si hwyvwy ti isi man instinktuya.

180
Ti dikhim tumin sar chshena tumingi yakha. Ahwyava kwlis…

181
Dwy na diyan?
Me igava la pash i Farkuadisti.

182
Of, Shrekuya, zhanga tut.
Ti khandi u feromonis.

183
Mangila pis sade ti zhas pash lati
ti ti vakerws laki so si tuki.

184
Nanwy nikachshi vakerimnaski.
Ti vakera laki chshipas da,
so mw ovil … Patsyasa? Me nanwy…

185
Na vakerava, ta isi chshipas.
Soskutu chachus – nanwy.

186
Odiya si nthagari, pali me sim…

187
…tu syan Ogre

188
Ami oda si kide…

189
– Ey, kati zhasa?
– Ti anta kash. Panda.

190
I Thagari Fiona?

191
Thagarie, kati syan?

192
Thagarie?

193
Kwtka si trashadis,
ma chshi mangi oya.

194
– Ma, ma.
– Oshtwyn man! Shrek, Shrek!

195
Ma rivizi. Sourru si kurdu.

196
– So keryan i thagaryasa?
– Potwyzi, Hwrurrwya. Me sim i thagari.

197
– Me sim, andw mw masa.

198
– Shundzyan man?
– Hwrurrwya!

199
Shun man, sade li tu solutsi.
Mw oshta tut kwli thanistar!

200
Shrek! Shrek! Shrek!

201
Me sim.

202
Thagarie, so olu tusa?

203
Tu syan … aver.

204
– Dwy oim betsi?
– Kide olu galiba.

205
Kwka hamustar dwy nanwy?
Sosokutu vakerim me i Shrekuski,
ta kwka si khwi ideya.

206
– Vakerim liski, ta ti hala germusw,
germusu mw ovil.
– Nanwy. Me sim sa kide, sartu swrava man.

207
So mangisa ti vakerws?
Me na dikhimas tut kisalu angli?

208
Kwka ovila kanatu oila av shamisti (kana pashila u kham].

209
Arjanimnaski – aver, kana pwrla i rat – aver.

210
Ozaman mw les
chachuymnaski forma phirribnasti [dehimnasti].

211
– O-o, kwka syas shukarwsku.
Na zhanavas ta hramusarsa poeziya.
– Kwka si parnu drab (kwka si magiya].

212
Kana simas tsikwrri
ekh veshtikaki rrumi keryas mangi drab.

213
Her rat ovava an kiswy –
kuka trashnu, betsi divichimi hwyvwy.

214
Mangilas pis ti terya phandzi andrw
zhi kanatu mu chachuymnasku dehibi na oshtwylas man.

215
Kudwliski mangseyla ti pilteya
I lordiski Farkuadis zhi tasyatnu zeswsti,
anglal av shamisti. Na ahwysa?

216
Kide, kide. Ma kikidi tu ozi.
Nanwy kidibor khwynis. Na syan kidibor betsi.

217
Uzhar, betsi syan.
Ama sade kana ratsila.

218
Pali u Shrek si sa betsi.

219
Ama Hwrurrwya, me sim teri thagari.
U teri thagarya na dishina kide.

220
Rakurrie, so mw vakerws
ti na piltseis i Farkuadiski?

221
Na shi. Sade kana chumidila man
morru chachuymnasku phiryamlu,
ozaman u dreberimakus mw arwyl pis.

222
Ama dikh, tu syan Ogre.

223
Ti u Shrek. Isi tumin but ekhiskani chshipaduya.

224
Shrek?

225
Thagarie, me… Sar syan?
Lachshws? Me da sim lachshws.

226
Dikhimtar kwka shukar luluzi
ti tu wyan mw gozeti.

227
Ti, ami … nanwy, ta sanwyrum, ta si shukar,
ama tuki si shiyzimis ti benmeyrus lis.

228
Ama me tut benmeyrum. Pali…

229
Khyan so kerim…, arwim sourru.
Lachshws, tsizyas pis.

230
Kon mw dehilasli kisalu betsi hwyvwy?
Thagari ti chshipas betsi – hich na phirna [prepina] piski ekhisti.

231
Kudwliski na shi ti achsha Shrekusa.
Mu ekhurru shansi ti zhivindza lachshws si
ti piltseya mwrri chachuysku phiryamlusa

232
Na ahwysa Hwrurrwya?
Kide mangseyla pis ti ovil.

233
Kwka si u ekhurru tertipi
ti arazil pis u drab.

234
Ami lachshws, ama ti vakeras u chachuypi i Shrekuski.

235
Ma, ma. Ma vaker liski nikachshi.
Na mangseyla pis nikon ti zhanil.

236
Nanwy soski ti kerws pheryas,
Kanatu mangina tutar ti loyzis garazipya.

237
Di mangi pheryas, ta na ma vakerws liski.
Di mangi pheryas.

238
Lachshws, lachshws. Na ma vakera liski.

239
Anglal sourru kwlis ti bitsin,
Mw mangseil pis mangi lachshws ti tseriza man.

240
Dikhin sar marla mi yakh

241
Ti vakera liski.
Ti na vakera liski.

242
Ti vakera liski.
Ti na vakera liski.

243
Ti vakera lsiki!

244
Shrek! Shrek! Mangava ti…

245
Shrek, syan sastu?

246
Super sim. Nikana na simas kide lachshws sartu akana.

247
Me… Mangava ti vakera tuki chshipas.

248
Ma vaker mangi nikachshi.
Eve rat shundzim…

249
– Shundzyan mw pheryasa?
– Shundzim sourru te vakeryan.

250
Mangavas ti ahwys man lachshws?

251
O-o, ahwyava! Sartu vakeryan,
kon mw bieneyrul kisalu betsi hwyvwy!

252
– Sandwm, ta kwka tuki nanwy niswy sosipi.
– Ama isi.

253
A, thagarie, lachshws ta wyan.
Kerim tuki chshipas te na uzharsa.

254
So na astarim?
So na astarim?

255
– I teri thagari Fiona.
– Sartu dim pheryas. Di lis akana.

256
But lachshws, Ogre. U dokumentsi
i batatsi torru. Shuzhardu, sartu ahwyam amin.
Li lis ti tradi [tsidi].

257
Anglal ti dya man gozi pali.

258
Me sim rima tepegyozi, thagarie,
ama tu lyan mi gozi.

259
Soskutu zhi akana na dikhimas
kisalu lachshipi sartu zhi akana.

260
– Me si u lord Farkuadis.
– U lord Farkuad?

261
Of, ma, ma … ma rodin mangi kusurya, tumaru Maharipi,
ta vakerim sade harnurrws … sasti-vesti.

262
O-o. Kwka si lachshws.
Ma dishwyn tumaru lachshu dyuzumi
angla i Ogretuski.

263
– Nanwy, oda nanwy lis indriin.
– Kide si, nanwy.

264
I teriy thagari Fiona,
shukar, arjwy Fiona.

265
Mw piltysein mantas? Dwy mw ovin
U idealnu rrumi [borrorri] astsyal i idealnuni piltseymnangu?

266
Lord Farkuad, kide ti ovil.
Ti nikachshi na ma…

267
Ha kide!
Mw astara u kurzipi tasya.

268
Nanwy! Mangava ti vakera…
Soski ti uzharas zhi tasya?

269
Ti piltseyas avzis.
Anglal av shamisti.

270
Of, kidibor sizyasa? Kide ti ovil
Kibortu erken, kidibor lachshws.

271
Mangseyla pis ti kura but butsya.

272
Aami, i torta, i grupa, u mehmwya.
Kapitwya! Chendin kheka mehmwin.

273
Devlisa, Ogre!

274
00:23:30,143 –> 00:23:32,228
Shrek, so kersa?
Mw zhal piski.

275
– E so ti kera!
– Shrek, isi chshipas laki astsyal, kontu na zhansa.

276
– Konusheyrum lasa eve rat, Odiya si…
– Zhanava, ta eve rat keryan pheryas lasa

277
Tumin syanas amala, kide?
Soski na zhasa pala lati?

278
– Shrek. Mangava ti ava tusa.
– Me vakerim lis tuki demen.

279
Na ma avis mantsa. Me zhivindzava
Korkorru. Morru batatsi, me ti sade me.

280
Ahwyan? Nikanjurru! Ti en but tsikwrrw
dukhwykerdi, hwrurrw pheryas te kerna!

281
– Ama. Me sanwyrum…
– Zhansa so?
Doshalu sanwyrimakus isi tut.

282
Shrek?

283
Dwy si kide, dwy – nanwy, ama shundzimas,
Ta ta isi garadu akordi

284
u David bashwyali lis
sartu mangilali u Devel

285
Mwzika? Shchi la palal.

286
Pali u dauy an kwtka
marla, shun, kide: trin, shtar, panch.

287
u minornu akordus pwrla,
u mazhori chshela amin kamimnasti

288
Kiya ziy si i shahswrdw thagarwski
Aliluya

290
Aliluya, Aliluya

291
Phirremie, shukarie, simasli kwtka anglal da

292
Punjarava kiya swi,
punjarava kwna duvarya

293
Zhivindzavas korkorru
anglal ti punjara tut

294
Pali en uchw i sangamarmarnu binasti
dikhimas tu shukarwsku bwyratsi

295
O-o, u dehibi nanwy zieskeribi i triumfisti

296
shudru
ti hoymi Aliluya

297
Aliluya, Aliluya

298
Aliluya, Aliluya

299
Dehimnastar kurzim chwn mw kanisti

300
– sar ti chsha tirin
marazati averw chshavisa

301
Oda nanwy rivizipi
muklu mashkararatisti namangimnu

302
nanwy arjanipi da,
diklu khekistar skutsimnasti

303
ami shudru ti hoymi si Aliluya

304
Aliluya, Aliluya

305
Aliluya, Aliluya

306
Hwrurrwya?

307
So kersa?

308
Sa misizavas, ta sourrwstar tu
mw punjarws duvari kana dikhis lis.

309
Kide si. Ama u duvari komi ti nakhil
Turyal i mwrrw batatsisti. Nanwy andar listi.

310
Turyal torru i pash si. Dikhisa?
Kwka si torru i pash, pali kuka si morru.

311
O-o, torru i pash?

312
Aami, morru i pash.
Me da azhutizim ti oshtazyas i thagari.

313
Me kerimtar i pash butsi ti lyava
i pash shundzipi. Akana di man
kuka barr, te prepila tw shwrwsti.

314
Ma mang! [Nash kwtar!]
Tu ma mang! [Tu nash!]

315
– Kwka si morru batatsi.
– Amaru batatsi.

316
– Muk.
– Muk tu.

317
– Rwswla, halumiya.
– Khadziniya Ogre.

318
Lachshws!

319
Ey, irizi ta!
Panda isi man butsi tusa.

320
– Nanwy man so ti vakera tuki!
– Akutu. Sa kuka zhansa: Me, Me, Me.

321
Ha punjar so!
Akana si morru swras!

322
Ti ahwyas amin: ma bash ti tanwyzi!

323
Tu hich na inkersas tut lachshws mantas,
hahwyan man ti na dyan tut gozi so kerim tuki!

324
Sa vakersas mangi ti terya ekhi rigati.

325
Kide? Ti inkeravas man lhwynis,
soski irizyan tut?

326
Soskutu sim amal torru.
Amala na dena pis.

327
Ami, va. Sar ti bistera,
ta chalwyan man dumisti!

328
Kide uchshardu syan andw tw gunis, purumiya.
Trashasa twrrw indriindar.

329
– Zha tuki.
– Akutu, dikhisa? Pali kersa lis.
Sartu keryas i Fiona da.

330
Pali odiya but mangilas tut.
Ti vakeras – dehilas tut.

331
Odiya ti mangil man?
Odiya vakeras mangi, ta sim but betsi! Ta sim trashnu hwyvwy.

332
– Shundzim tumin kana kernas pheryas.
– Odiya na kerlas pheryas tuki. Kerlas pheryas i…

333
…averwski.

334
Na kerlas pheryas mangi?
Kaski ozaman kerlas pheryas?

335
Nikachshi na ma vakera tuki.
Tu na mangisas ti shunis man. Kide?

336
– Hwrurrwya.
– Ma!

337
Lachshws, dikh. Dukhava…

338
Dukhava.

339
Sigur sim chachus sim
khek baru, halumi, betsi Ogre.

340
Mw bisterws?

341
– U amala si kuliski.
– Kide si.

342
– Amala syamws?
– Amala syamws.

343
Ta so vakryas i Fiona mangi?

344
Soski man puchwsa?

345
U byav! Nikana na ma
Rwsas u sahatsi bevisku.

346
Ma kikidi tu ozi!
Kana mangisa chshipas – mw ovil. [Kana isi tut kam/a/ chshipaski – mw ovil]

347
Me da zhanava u tertipi.

348
Hwrurrwya?

349
– Galiba sim chumbatsi.
– Of, ela [ava] kwtka.

350
Lachshws, lachshws. Ma ker chshipas bambashka.
Kon mangila ti chumidil buya?

351
Lachshws, inki. Astar tut lachshws.

352
Na syas man vakwtsi ti thova mangi
loyzimnangw kustsika.

353
Manushale katar Dyulok! Khizyam amin avzis
ti khidas somnalnu ekhipisti amaru nevu thagari…

354
Dikh, dikh. Ti nakhas
ti vakera “Mw ova liski rrumi”?

355
Panda nanwy?

356
Ti mangseyla pis ti avis pali, mw dya shoy. Oila?

357
Shrek, uzhar.
Mangisa ti kerws lis sartu mangseyla?

358
– Astsyal soski kersa pheryas?
– Isi pheryasa averwski, mangseyla pis ti uzharws lin.

359
U rashwy mw vakerwl:
“Phirrwyn tumarw muin akana, ya ma bashwn nikana”.

360
Ti ozaman tu mw vakerws:
“Dyava inkeri”

361
– Nanwy man vakwtsi kuliski.
– Uzhar. So kersa? Shun man!

362
Dikh, tu mangisa kiya rrumi?

363
– Mangava la.
– Ti mangisa ti kerws la twrri!

364
– Kide si.
– Ti des la sourru?
– Aami.

365
Ozaman mangseyla pis ti dishwys laki rima komalta ti hanch.

366
– U chshwya bieneyru kisali romantikani abdwypin.
– Lachshws. Kana kuka vakerla u pheryasa?

367
Mw rodas ti genas lis.

368
Ti soskutu sim rashwy – Devlisku manush…

369
So dikhisa?

370
– zieskerava tumin ta.
– Odwna sini te oltari!

371
– E-e, veki vakeryas lis!
– Ma-a, ma-a…

372
Me kerava inkeri!

373
Shrek!

374
So mangila akana?

375
Sasti-vesti. Sar syanws?

376
Anglal mangava ti vakera,
ta dehava u Dyulok.

377
– So kersa kwtka?
– Chachus, but sertsi si,
Ta syan zhivdu kanatu nikon [nikanjurru] na mangila tut.
Ama ti avis bevisti kanatu na syan chendu…

379
– Fiono! Ti konusheyras!
– Ha, akana pali mangisa pheryas ti keras.

380
Rima gechi si kwliski.
Ov sastu-vestu, ama…

381
– Na shi piltseysa liski!
– Soski na shi?

382
Soskutu oda piltseyla tuki
sade ti ovil thagari.

383
– Kwka si bishundzimnangu! Fiono, ma shun lis.
– Oda nanwy torru chachuymnangu phiryamlu.

384
– So zhansa tu astsyal chachwyskw dehimnaski?
– Ami me… tut…

385
O-o kwka si but gudlu mw oziski.

386
U Ogre bieneyru i teri thagari.

387
Aswybi.

388
Shrek, kwka chachus si?

389
Ma bash, va. Fiono, syamas ekhi chumimnasti
amarwsku “ti zhivinseylili bahtali”.

390
Zivimnasti aver ti ratsiski aver.

391
Mangavas ti disha tuki chshipas.

392
Ami… kwka ahwykerla khek ti aver

393
Of, chshazipi. Saldatsya!
Chshen lin avri.

394
– Birdem. Astarwn lin! Don da!
– Ma!

395
Mangava ti pilteya ti kwka kerla man thagari.
Dikhina?

396
– Shrek!
– Ma!

397
– Ma terin kide.
– Nashwn mw ekhindar

398
Ma! Shrek!

399
– Pali tuki…
– Fiono!

400
Mw ovis phandzi pali
andw uchu khambha i binasti zhi ti ovis zhivzi!

401
Kwtka mw kurwl pis tutushi!
Man isi sourru. Mw ovil man…

402
Lachshws, nikon ti na tepin!
Mw vastindi si rakshas ti oda mw kerwl sotu me vakerava liski.

403
Pali me si hwr te si agorw!

404
Byava ti shundzimnangw.
Nikana na sini eterni!

405
De, shrek!

406
– Fiono?
– So, Shrekuya!

407
Mangava tut.

408
Chachus?

409
Chachus, Chachus.

410
Me da mangava tut.

411
– Fiono?

412
– Fiono? Lachshws syan?

413
Lachshws sim. Ama na ahwyava.

414
Hata mw ovavasli shukar.

415
Ama tu syan shukar.

416
Isyas man asha ta sourru mw bitseil bahtalis.

417
Me sanwyrumas, ta andw paramisya
u dehibi syasli chachumnasku ti zoralu

418
kerzi devlistar astsyal kheki averwski – biphuveki –
nanwy mangi, of, mangi nanwy.

419
Ama dwy u Dehibi nanwy mangi?

420
Ama, akutu, ta kide si.

421
Kide si, morru bahtwyskeripi
si mulanu, nikachshiskerdu.

422
Ama laku muy yakapancha dikhimtar

423
Ti akana sim patsimnangu

424
ti mandi nanwy niswy bezah

425
ti nikachshu na hala man andral

426
Me dehava

427
ti akana patsyava

428
Ti kwka sunistar na shi nashava ti mangavas da.

429
Devel sourrw dyas amin angwy.

430
Ha de: sourrw!
“Ti laku muy yakapancha dikhim”!
Ha-ha!

431
Akana patsyava!
Shunin!

432
niswy bezah, niswy

433
chshipas ti hal man andral

434
Me dehava
Of, of

435
“akana patsyava-
Kuka sunistar
Na shi nashava
Ti manga da.

436
– О!

437
“Laku muy ozaman dikhimtar”

438
Akana patsyava, ey!

439
ti niswy so andral ti hal man

440
niswy
ti zabas panda ekh drom!

441
Akana dehava
Akana patsyava

442
Ha de!

443
Pastyava, patsyava, patsyava.

444
Pastyava, patsyava, patsyava.

445
Ti zabas ekhisti!

446
Patsyava.

447
“Patsyava”
Tumin da, te syanws palal

448
“Patsyava”.
“Me patsyava”.

449
“Me patsyava”.

450
Agor alu. [E, bitti]
“Me patsyava”.

Irizyas: Savcho Savchev

Бележка на преводача: През лятото на 2010  г. по прашните и горещи пътища на България пътувахме група журналисти по конкретен повод. И съвсем между другото едно от момчетата подхвърли идеята да преведем ”Шрек“ на ромски език, да го озвучим и да го пуснем в YouTube. Идеята ми се стори остроумна и бързо се съгласих да помогна. Днес вече преводът е факт, предстои още работа по конкретните очертания на идеята, но не съмнявам, че ще се намерят хора, които ще довършат вече започнатото.
Няма да скрия, че ми беше много забавно, впрочем както ми е било забавно винаги, когато съм превеждал и всичко друго за ”Andral“.
Успех на новото начинание, успех и на момчетата!

Harnis irizipnistar: Syas nilwy kwka breshwsti, ekhipi rromani manusha tradi syamas ti keras mashkaramindipya [intervyutuin] buti manushwntsa ti palal ti mukas lin andu efiri. Ti andu ondor, mashkara chsharw dasikani dromindi ti tati vakwtsindi, ekh murshwndar chshyas i ideya ti irizas rromani chshibati ekh shundu andu sastu themi paramisi – ”Shrek“, – ti shundzikeras u tekstus sar u barw aktyoruya ama rromani chshibati ti ti mukas lis andu YouTube ti dikhin lis rroma sasti dunnyasti. Sigu vakerim, ta mw iriza u tekstus morru dialektusti, pali sar mw ovil i butsi palal – kuka si hepten aver butsi. E, avzis vakerava, ta me kerim mwrri rig ideyati. Khwtar naperdi avera ti den sotu mangseyla. Mangi, kana irizavas, syas interesnu, aswymnangu ti lokiozisku, isi man asha, ta mw ovil kide avera manushwngi da. Ovin sasti-vesti!

****************************************

ФЕРЕНЦ ЛИСТ –
200 години от неговото рождение

Видях изложбата ”Ференц Лист – композитор и европеец“, организи­рана от Унгарския културен институт и Столична община по случай 200-годишнината от рождението на композитора пред Народния театър, в пика на лятото на 2011-а. Тази проява предизвика интелектуалния усет на столичната културна обще­ст­веност чрез представяне на съхране­ни снимки, фотокопия на архиви и спомени на хо­ра на изку­ството през 19 в., а и по-късно, свързани с живота и творчеството на изключи­телна личност в световната култура, каквато е Ференц Лист. Ако някой скоро е минал покрай Унгарския културен институт, не може да не е забелязал афиш, който ни кани да влезем и да видим в една от залите на инсти­тута същата изложба. Ако сте пропуснали събитието през лятото, си заслужава да влезете и да разгледате фотосите, свързани с детството, юношеството и зрялата възраст на гениалния представител на романтизма – компо­зиторът, диригентът, пианистът и музикалният педагог Лист, човекът, който мечтае­ше ”да тръгне с торба през рамо из унгарския свят“.

”А“

ФЕРЕНЦ ЛИСТ –
200 години от неговото рождение

” … ФЕРЕНЦ

не се срещаше за пръв път с цигани. Пазачите на именията на Естерхази, а понякога и въоръжените патрули на селата – особено на швабските сели­ща – не бяха в състояние да спрат керваните, които преминаваха през околността, като предизвикваха ужас и запленяващо вълнение в детските сърца. Ференц не веднъж стоеше на прозореца – майка му така силно го притискаше към себе си, сякаш щеше да бъде достатъчен единствен поглед на циганите, за да откъсне момчето от ръцете й. Той не веднъж стоеше така до прозореца и слушаше ужасни приказки за това страшно скитащо и крадливо племе, за хранещите се с мърша безбожни магьосници и крадци на деца, слушаше страшните истории и виждаше претоварени каруци с опънати платнища над тах – от една липсваше стълпец, от колелото на друга – гривна на гла­вината, виждаше запъващи коне с издути като на паяк кореми и рошава козина, полуголи деца, които тичаха около каруците, едва ли не между крака­та на конете. Ференц виждаше и чуваше всичко това, страхуваше се от тях и ужасно много тъгуваше за тях, чувстваше някакво замайване, както когато видеше огън в печката – знаеше, че пламъкът причинява ужасни рани и предизвиква непоносими болки и въпреки това се въртеше винаги около огъня, с което сериозно тревожеше майка си.

На два пъти той попадна съвсем близо до циганите. През една лятна нощ се връщаха от Франкенбургови в къщи. След горещия летен ден напуканата земя и прашните дървета жадуваха за дъжд, царуваше тишина и задуха, а милиардите звезди на небето предвещаваха и за следващия ден горещина, може би по-мъчителна, отколкото днешната.
Някъде в полето на Нейметкерестур детето се стресна от внезап­ното спиране на каруцата им. Вече се готвеше да извика, но баща му сложи ръка на устата му: тихо, синко! Детето нямаше нужда от повече обяснения: то разбра за миг, че тук има нещо, което само от една, про­изнесена гласно дума, ще се разпръсне.
В малката акациева горичка се бяха разположили на бивак цигани. В средата на поляната гореше огън. Някъде свиреха цигулка и пресипнал кларинет, а едно момиче танцуваше около огъня. Те наблюдаваха от доста далече, но въпреки това Ференц видя – или по-скоро му се струваше, че е видял, – как отблясъкът от огъня осветява на ивици скъсаните хвърчащи дрехи на момичето и тези ивици създаваха впечатление, че танцьорката е облечена в тигрова кожа. Детската приказна фантазия отиде още по-нататък: сякаш момичето се беше превърнало в тигър.
Това видение трая само няколко мига, защото жената на Адам Лист, по рождение Ана Лагер, племенница на нагьмартонския сапунар, скромната, но със силна воля Ана каза на мъжа си: – Карай, за бога. Може да ни забележат и тогава ще попаднем в ръцете им… Ференц не схващаше съвсем значението на думите: “ще попаднем в ръцете им”, но въпреки това се зарадва, когато кабриолетът тръгна, а след това по наклона зад хълма затрака бързо надолу. Той се страхуваше, но същевременно и жадуваше – колко хубаво би било да се чуят по-отблизо пискливите воп­ли на кларинета и да се види как момичето-тигър все повече се приближа­ва до огъня и на края самò се превръща в огън.


Втората среща – колкото и странно и невероятно да звучи, – уреди самата Ана, жената на Адам Лист. Вечерта настъпи тревога в цялото селище. В съседното село бяха убили по най-жесток начин кръчмаря и бяха го ограбили до последния гвоздей. Носеше се слух, че убийците са цигани. Веднага пуснаха хайки срещу всички скитници в империята на Естерхази. Попаднаха на следите само на един керван, но той се разпръсна, като разбра за грозящата го опасност: тук видяха една каруца, там няколко пешеходци, по-нататък един мъж, който водеше за повода тек­нефес кон, после забелязаха няколко жени с малки деца, но не можаха да хванат никого. Листови тъкмо бяха седнали да вечерят, когато откъм дворната врата се чу някакво драскане, след това – скимтящо гласче. Не можеше да се установи от какво произхождаше: от дете или от живот­но. Адам откачи ловната си пушка от стената (макар че откакто се помнеха в нея нямаше патрон) и така излезе към дворната врата. Оказа се, че на прага на вратата се беше свило едно момиче-циганче и когато едното крило на вратата се отвори, то се вмъкна вътре като някое скитащо животно, което колкото и да се бои от човешката близост, бягай­ки от глада и жаждата, все пак се приближава към огнището. За миг Ана реши: момичето трябва да се прибере. Детето остана у тях три дни. То не произнесе нито дума, не отговори на нито един въпрос, само ядеше лакомо и спеше свито на кълбо като някакво мокро коте. Спеше, но така леко, че при най-слабия шум веднага сядаше. На четвъртия ден избяга. Никога не узнаха къде и в коя посока. Ана твърдеше, че някои неща бяха изчезнали от къщи, но на края всичко се намери, детето не беше отнесло нищо.


Но истинската среща не беше тази, а по време на сватба, панаир или гуляй на свети Георги, когато се появяваха музикантите-цигани. Инструментите им бяха стари, износени, както и другите вещи на керваните. Болните очи на цигуларя едва не се затваряха за сън, а кларнетистът едва чакаше да остави инструмента си и вместо мундщука да опита каната с вино. Но всичко това беше привидно. В действителност ленивият ритъм, който се влачеше като каруца със счупен ок и се препъ­ваше като дремеща кранта по неравните пътища, по някакво чудо се превърна във все по-сигурен, все по-горд ритъм: съненият цигулар се събу­ди, кларнетистът също остави бъкъла под стола и в примаша се пресели нов живот и ето, влачещата се каруца на музиката се превърна в препускаща, хвърчаща каляска, текнефистите коне – в жребци, а музика­та – Ференц поне я чувстваше така – се изпълни с някаква победоносна сила, която правеше жалко, сиво всичко онова, което той възпроизвеждаше на пианото. Бащата разбираше тази притегателна сила и правеше всичко възможно, за да пренасочи детето. Обясняваше му, че това циганско свирене разваля музикантите, че това е кръчмарска музика. Истински цинизъм. Да я слуша човек е все едно да слуша грубите псувни на пияниците в кръчмата. Ференц слушаше покорно благонравните слова, но въпреки това вярваше повече на биенето на сърцето си, което удряше заедно със странната, рошава, неправилна, мечтателна, разперила двете си криле музика. Той само кимаше покорно с глава. Понякога дори опитваше и на пианото тази странна мелодия. Разбира се, само тогава, когато баща му не беше в къщи. Всяко такова свирене завършваше винаги с разочарование. Детето приличаше на излетника, който отнася в къщи цял букет цветя с горски аромат и обаяние. В къщи – всичко това се превръща в плевели, в някакво спопче от увяхнала трева, катафалка, на която линеят няколко цветчета с клюмнали глави, загубили цвета си“.

Из ”Ференц Лист“ на Г. Шандор Гал,
Издателство ”Музика“, С., 1977

ФЕРЕНЦ ЛИСТ –
200 години от неговото рождение

ПРИНОС КЪМ ИСТОРИЯТА
НА ЦИГАНИТЕ В РУМЪНИЯ

– откъс

Георге ПОТРА

Много чужденци са писали с голям ентусиазъм за чудноватата картина, която са виждали и чувствата, които са изпитвали при вида на циганската мизерия. Кой не се е спирал при вида на опушените палатки, кърпени навсякъде, които не се знае изобщо от какво са шити, от врявата на тумбите прашни хлапета, просещи някоя пара и красивите циганки с цвете между зъбите или зад ушите? Те се интересуват най-често от мънистените огърлици на шията, понякога наи­стина златни, пъстрите кърпи, които подчертават елегантността на стройните им тела, перлените огърлици, бели като млечна пяна, контрасти­ращи на бронзовите им лица, скръстените ръце и крака, готови да се оттеглят при най-малкото движение – техният финес е бил силно вдъхновяващият мотив за четката и перата на артистите.
Майсторите художници търсели да увековечат характерните циганс­ки типажи – платната им са много стойностни и прецизни. Григореску нарису­вал прекрасен акварел на усмихната и весела циганка със закръглена бронзова гръд. Друга негова работа показва също много красива циганка – съвременна Венера или както казва самият той: ”Образец на най-живописния и мечтате­лен народ на света“. А Верона направил вечната картина ”Мечкари край огъня в есенна привечер“.
Циганите имат нещо специфично, което предразполага към почтител­ност и тъкмо това ги прави тъй живописни. Езикът им е гълчав като форма, макар в основата си да не е такъв, а белите им зъби, подредени като мъниста, прибавят нещо към тяхната неповторимост.
Музиката заема голямо място в техния живот. Наистина нищо друго не показва неспокойното търсене и копнежът им към нещо неизразимо както музиката, чиито флуиди пропъждат всички нещастия и карат дори животните да се успоко­ят. За това ”Тяхната музика е сладка и меланхолична, пронизителна и живо­тин­ски дива, странен зов за любов, бликащ от всяка нота и колкото звуците са по-весели, толкова си по-склонен да плачеш“, казва Кралица Мария в ”Моя­та страна“.
Циганинът още от малко дете, без да е учил, започва да свири, овладя­ва цигулката и става музикант. Ухото му улавя с лекота всеки звук, а ръката майсторски борави с лъка. Нищо не го затруднява да предаде онова, което е в паметта му и нито едно парче не е толкава дълго, че да не може да го запомни. Още повече, че не познава нотите и нищо от сложните теории, с които се хвалят конкурентите му. За онова, което показва паметта и таланта на циганите музиканти, е достатъчно да припомним два случая:
”Великият композитор Лист при пътуването си към Одеса, където бил поканен от Руския цар, минавайки през нашата страна в началото на 1847 г., изнесъл много концерти. Един от тях, изключително интересен за нас – в дома на ковчежника Алеко Балш. На тази вечеринка е поканен знаменитият Барбу Лаутару с оркестъра си. В началото изпълнили няколко народни песни, после една циганска мелодия, която удивила всички и, разбира се, Лист. Циганската музика била изпълнена с вик от жалост, избухнала лудост, меланхолия и пустота. Лист слушал напрегнат и понякога нервите му се изпъвали като струна. След последния акорд той грабнал в прегръдка Барбу и с възторжена въздишка, казал: ”Колко прекрасно“! Всички боляри изръкопляскали. Лист извадил от джоба си шепа жълтици и слагайки ги в чашата на Барбу казал: ”Да пием заедно, Маестро“! Двамата чукнали чаши, а Лист бил така впечатлен, че ръката му потрепервала, когато си наливал. В дъното на залата болярите, свикнали с тези чудни мелодии, говорели помежду си и давали след всяко парче по няколко жълтици в чашата на неве­роятния музикант. След няколко минути Лист се изправил и приближавайки се към музиканта, казал: ”Барбуле, запознай ме с твоята музика, а аз ще ти покажа моята“. Старият Лаутару, съгласявайки се, сложил ръце на гър­дите си и се поклонил доземи.
Лист седнал на пиното и започнал да свири, разцепвайки ти­шината. С цигулка в ръка циганинът слушал внимателно, за да улови тайните на музиканта. Като начало Лист изпълнил една прелюдия. После, вдъхновен и съсредоточен, изсвирил един унгарски марш и на края – една мелодична, дълга песен с преобладаващи арпежи и страховити трели. Опия­нен от мелодията с характерното си пребледняло лице и с глава, отвърната назад, с леко присвити очи, летял от единия до другия край на клавира. От пръстите му се леел дъжд от перли и маргарити, които плавно се сливали в първия мотив. Ръцете му с неповторима стремителност бягали по клавишите, връщал се непрекъснато към първата мелодия, като оставял чувството, че свири на орган. Било наистина прекрасно. Никога досега Лист не се бил издигал на такава висота пред болярите, които слушали смутени и неразбиращи. Лаутару обаче разбирал, изяждал го с очи и не изпускал нито нота. Лицето му било странно – трогнато и развълнувано, – от тази прекрасна импровизация.
Лист се изправил по средата на бурните ръкопляскания, а Барбу Лаутару се приближил към негова милост, подавайки му на свой ред чаша с шампанско и му казал на румънски ”Мой ред е господарю, моля те пий“! Отново се чул звънът на чашите:
– Барбуле Лаутаруле – рекъл Лист, – какво ще кажеш за тази мелодия?
– Тъй чудесна е, Господарю мой! – отговорил старият музикант. – Позволи ми и аз да я изсвиря!
Лист се усмихнал за миг невярващо, правейки знак с глава, че приема. Лаутару се обърнал към оркестъра, заел позиция с цигулката на рамото си и с оркестъра мигом започнали да свирят унгарския марш. Никой не бил учуден нито от арпежите, нито от трелите, нито от стихията от нотни вариации, нито от бо­жественото преминаване от полутон в полутон, които са така обичайни за първия мотив на Ференц Лист. Барбу Лаутару изсвирил с цигул­ка­та си до най-малките подробности цялата импровизация на Лист, който слушал сякаш изплашено онова, което преди минута бил свирил за пръв път и сякаш го беше вече забравил. Оркестърът следвал прецизно Барбу и свирел нюансите, гледайки право в него, който извайвал мелодията, пробождайки сърцето на Лист. Когато свършила мелодията, Лист се изправил светкавично, отишъл при стария Барбу и го целунал топло. Взел по стар обичай чаша шампанско, вдигнал я и казал:
– Пий, Барбуле Лаутару, Господарю мой! Пий, защото Господ те е създал артист. Ти си по-велик от мен!

С. Будулеску , ”Нашите музиканти“, Букурещ, 1922 г.,
препечатано от френския вестник ”La Vie Parisiene“,
Париж, 1874 г.

Превел от румънски: Иван Цанков

Бележка на редактора: Публикацията от румънски е инициатива на нашия приятел и сътрудник Иван Цанков от Варна. „Andral“ благодари искрено на Иван и му пожелава всичко най-хубаво и през Новата 2012!

********************************

ЛЕТНИ ИМПРОВИЗАЦИИ
НА ”КАРАНДИЛА ДЖУНИЪР“
И ТЕОДОСИ СПАСОВ
ПРЕД ”ШЕРАТОН“ В СОФИЯ

Дали не беше през август, приве­чер ми звънна приятел – Митко Георгиев, – и: ”Що не дойдеш да се видим пред ”Шератон“, ”Карандила“ ще свирят с Теодоси Спасов, после можем да се видим с момчетата и да пием по едно“. И стана точно тъй – отидохме, видяхме и послушахме музикални импровизации, столичани постепенно се посъбраха и си пооправиха настроението. А младите от ”Карандила“, ръководени от Ангел Тичалиев, се забавляваха на сцената, натрупали в отминали две-три години и малко повече опит, и малко повече самочувствие. И тъкмо това е нормалното – когато те канят във Виена, а и не само там на откритите сцени на Европа, да докажеш и тук в България, че културата, която ти създаваш, предлага не друго, а различен чар, чувственост и самобитност, които други музиканти и друга музика не предлагат, без самият ти да считаш, че ”нямат стойност“ и да ги отхвърляш. Хубаво е да се радваме на таланта на другия, не само на своите си умения – нали това е разнообразието на живота, пъстротата на ежедневието, нали тъкмо това ни прави различни, интересни и оригинални като личности и творци?!?

”А“

*********************************************

УЯЗВИМИ, ПО-УЯЗВИМИ, НАЙ-УЯЗВИМИ“

виж в блога публикацията от 29.12.2011 г.

*********************************************

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s